№ 6
гр. Оряхово, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Административно
наказателно дело № 20251460200031 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. К., ЕГН ********** от с. Селановци,
общ. Оряхово, ул. „Елин Пелин“ № 24 срещу Наказателно постановление №
895 от 08.01.2025 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което жалбоподателя е
наказан по административен ред за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Закона за горите, подробно описани в обжалвания акт и на основание чл. 266,
ал. 1 от същия закон и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН са му наложени две глоби в
размери по 500 лв. всяка. На основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е
постановено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи –
предмет на нарушението - дърва за огрев от дървесен вид акация, в размер на
27,93 лв. в полза на Изпълнителна агенция по горите.
В подадената жалба се твърди, че отразеното в АУАН не е извършено, а
наказателното постановление е незаконосъобразно, като жалбоподателят
твърди, че действията на органите са тенденциозни и целящи да бъде уличен в
извършване на административно нарушение, което не е извършил. Иска се
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено.
Жалбоподателят в съдебно заседание подържа жалбата си чрез адв.
Цецко Кривачков от АК Враца и развива доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, тъй като жалбоподателят е кастрил
клони от дървета, находящи се в негов двор и е закарал същите на
свидетелката Борисова за огрев. Намира също, че се касае за маловажен
случай, съгласно чл. 28 от ЗАНН, каквато преценка наказващият орган е
следвало да направи. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
представлява в съдебно заседание, но изпраща писмена защита от
юрисконсулт Марян Димитров, в която излага подробно доводи за
1
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли за
потвърждаване на същото.
Оряховският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия СЗДП № 0003395/08.11.2024 г. за това, че на 08.11.2024 г. на територията
на РДГ- Берковица, СЗДП ТП ДГС – Оряхово, М. М. К. транспортира с конска
каруца в с. Селановци, обл. Враца, ул. "Гео Милев" 0.60 пр. куб.м дърва за
огрев от дървесен вид акация, немаркирани с контролна горска марка и без
превозен билет – нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.
Актът е съставен от подписалия се актосъставител „специалист лесовъдство“
към СЗДП ТП ДГС – Оряхово С. Г. В. и е подписан от свидетеля Ц. М. Х..
АУАН е подписан от посочения нарушител, с вписано в него възражение, че
дървата са отрязани от негов имот. Съставена е и разписка за отговорно пазене
серия СЗДП № 001299/08.11.2024 г. на констатираното количество отрязани и
транспортирани дърва за огрев, предмет на установените нарушения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление
№ 895 от 08.01.2025 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което за
извършените нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите на
жалбоподателя му е наложено на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и
чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН наказание глоба в общ размер на 1000 лева – или
по 500 лв. за всяко от нарушенията. На основание чл. 275, ал. 2 от Закона за
горите е постановено заплащане на паричната равностойност на липсващите
вещи – предмет на нарушението - дърва за огрев от дървесен вид акация, в
размер на 27,93 лв. в полза на Изпълнителна агенция по горите. В издаденото
наказателно постановление е преповторена същата фактическа обстановка,
съдържаща се в АУАН.
При обжалване на наказателното постановление пред РС Оряхово е
допуснат до разпит свидетелят, посочен в АУАН – Ц. М. Х., както и
актосъставителят С. Г. В.. Разпитан е и един свидетел, заявен от
жалбоподателя – Зорница Миткова Борисова.
Свидетелят В. сочи, че на 08.11.2024 г. е бил уведомен от дежурен в РУ
Оряхово, че в с. Селановци се превозват незаконно сечени дърва, което е
следвало да констатира и да съдейства на служителите на РУ Оряхово. При
пристигането си свидетелят е установил наличие на прясно отрязани дървета
за огрев в каруца на жалбоподателя, премерил същите в количество 0,60 куб.м.
(пространствен кубик) и всички били с дължина около 1,20 метра, колкото
каруцата. След това съставил акт за констатираните нарушения, тъй като
дърветата били без контролна горска марка и без превозен билет.
Жалбоподателят пред него пояснил, че същите са негови, отрязани от негов
двор. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от св. Х. – служител на
РУ Оряхово, който е установил жалбоподателя с неговата каруца и натоварени
в нея дърва и който е бил спрял на ул. "Гео Милев" в с. Селановци. Пред него
жалбоподателят е казал, че превозва дървата от негов двор, до друг негов
имот. Показанията на тези свидетели съдът възприе с вяра като
последователни, логични и добросъвестно изложени пред съда, вкл.
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
2
Не се възприеха с вяра показанията на свидетелката Зорница Борисова,
която сочи, че тя е била започнала да товари процесните дървета в количката
си от двор на жалбоподателя и той, след като я видял, изявил желание да й
докара същите с каруцата си. В същото време сочи, че това били съчки, клони
и тънки дървета от кастрени от страна на жалбоподателя негови дървета в
двора му. От друга страна пояснява, че това се е случило миналия месец,
когато са кастрени дърветата на жалбоподателя, като уточнява, че миналата
година той не й е давал и докарвал дървета. Тези показания противоречат на
установената по делото фактическа обстановка от показанията на свидетелите
В. и Х., както и на писмените доказателства, установяващи времето, мястото
на извършените административни нарушения, както и вида на предмета им –
дърва за огрев от акация, които са били прясно отрязани, приблизително 1,20
м. всички, колкото дължината на каруцата, без наличие на клони по тях.
Показанията на свидетелката се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал и установяват друга фактическа обстановка или друг
случай, свързан с действия на жалбоподателя М. М. К. към нея, поради което
съдът не кредитира същите. Те обслужват единствено защитната тези на
жалбоподателя, като в същото време са налице и значителни противоречия
между тази теза и показанията на свидетелката.
По делото са събрани като писмени доказателства - съставения
АУАН и издаденото НП, известие за връчване на НП, писмо на РДГ
Берковица, разписка за връчване на АУАН, рапорт, разписка за отговорно
пазене от 08.11.2024 г. и заповед за компетентността на контролните органи.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът е длъжен да
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
В настоящия случай актът за установяване на административно
нарушение е съставен от материално и териториално компетентният за това
орган и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискването на чл.
42 ЗАНН, като при съставянето му не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените и
неотстранимите. Това обстоятелство позволява на жалбоподателя да упражни
правото си на защита в пълен обем, тъй като за него става ясно срещу какви
факти и обстоятелства следва да се защитава. АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Неоснователни и недоказани се явяват доводите в жалбата за невярно
отразяване в АУАН на извършените нарушения, тенденциозно уличаване на
нарушителя от страна на съответните органи, като не се установяват и
допуснати процесуални нарушения, още по-малко от категорията на
3
съществените такива. Точно и ясно е описано нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно
са определени нарушените законови разпоредби и съответната санкционна
такава, определяща вида и размера на наказанието. Последното е наложено в
своите минимални размери от по 500 лв., което предвид установената
фактическа обстановка, предметът на нарушението и личността на
нарушителя, се явяват справедливи и обосновани. По отношение на
последните следва да се отбележи, че законодателят през 2023 г. е изменил
разпоредбата и е увеличил значително предвидените санкции в посочения в
чл. 266, ал. 1 от Закона за горите диапазон – от 50 до 3000 лв. преди
изменението – със санкция от 500 до 5000 лв. към настоящия момент.
Съдът намира също, че не са налице основания нарушенията да се
определят като „маловажен случай”, единствено на база количеството и
стойността на отрязаните дървета от държавния горски фонд. Може да се
направи обоснован извод, че същите по обективни причини са констатирани в
това количество – 0,60 пространствени куб.м. на стойност от 27,93 лв., тъй
като нарушителят е разполагал с превозно средство - каруца, което побира
именно такова количество. Дърветата са били отрязани с почти еднаква
дължина – колкото може да събере каруцата на нарушителя и именно затова
същите са констатирани в това количество и стойност - т.е тези факти са
обусловили ниската стойност на настъпилите вредни последици. Не са налице
обаче други смекчаващи обстоятелства и в този смисъл констатираните
административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на
обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид („маловажен случай“, съгласно параграф 1, ал. 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН). Не се установяват също и възраженията на жалбоподателя по АУАН,
че отрязаните дървета са лични и предназначени за лична употреба, а
напротив – ангажира се свидетел, който твърди, че същите са били
предназначени за него – т.е нарушителят жалбоподател предоставя на трети
лица незаконно отрязани от държавния горски фонд дървесни видове, което
обстоятелство не навежда на извод за инцидентен или изолиран случай в
действията на нарушителя, респ. не обосновава и извод за маловажност на
извършените административни нарушения в конкретния случай. Също така
самият жалбоподател пред съда потвърди, че тези дървета са били
предназначени за разпитаната по делото свидетелка, че ги е нарязал за нея и тя
ги е употребила и изгорила, без значение отговорното им пазене, което му е
било възложено в административнонаказателното производство. Именно
затова се явява законосъобразно и постановеното в обжалваното НП възлагане
от страна на АНО да бъде заплатена стойността на отрязаните дървета от
страна на нарушителя, съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 2 от Закона за
горите. Без значение се явява възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че същите не са иззети, а е възложено отговорно пазене, със
заплащане на тяхната стойност, предвид признанието на жалбоподателя, че
същите са потребени за битови нужди и не се намират в негово владение.
Предвид изложеното съдът намира, че може да се направи категоричен
извод за доказаност на извършените нарушения и тяхното авторство, както и
за фактическите признаци на същите от обективна страна. В случая
изложените констатации в АУАН, възприети и от административнонаказващия
орган, се подкрепят от всички събрани в настоящото производството
4
доказателства (с изключение на ангажирания от жалбоподателя свидетел,
чиито показания съдът не кредитира) и безспорно се установи
осъществяването на съставите на нарушенията, за които е ангажирана
отговорността на М. М. К.. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на
административнонаказващия орган. Последният правилно е посочил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушенията по чл. 213,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, респ. е санкционирал жалбоподателя
съобразно санкционната норма, предвидена в закона – чл. 266, ал. 1 от Закона
за горите. Поради това атакуваното НП следва да бъде потвърдено, а жалбата
– оставена без уважение като неоснователна.
От процесуалния представител на АНО е заявено искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено.
Същото се присъжда съгласно разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН,
вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, като в конкретния случай съдът определя възнаграждението за
представляващия АНО юрисконсулт в минимален размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 895 от 08.01.2025 г.
на Директора на РДГ - Берковица, с което за извършени нарушения на чл. по
чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, на М. М. К., ЕГН ********** от с.
Селановци, общ. Оряхово, ул. „Елин Пелин“ № 24, на основание чл. 266, ал. 1
от същия закон и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН са наложени административни
наказания - две глоби в размери на по 500 лв. всяка, както и на основание чл.
275, ал. 2 от Закона за горите е постановено заплащане на паричната
равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението - дърва за
огрев от дървесен вид акация, в размер на 27,93 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ М. М. К.,
ЕГН ********** от с. Селановци, общ. Оряхово, ул. „Елин Пелин“ № 24 ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите Берковица, с адрес в гр.
Берковица, ул. „Митрополит Кирил“ № 13, представлявана от Директора инж.
С.М.К. сумата от 80 лв. (осемдесет лева) възнаграждение за защита по
делото от страна на юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Враца по реда на гл. XII АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5