№ 194
гр. Варна, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Предмет на проверката е определение № 407/10.09.2021 г. на Окръжен
съд Варна, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 936/21 г. по описа
на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор в съответната
окръжна прокуратура, за прекратяване на наказателното производство по д.п.
№ 507/19 г. на ОД МВР Варна.
Досъдебното производство е било образувано и по него са се
разследвали обстоятелства във връзка с дейността на търговско дружество
„В.“ ЕООД, и в частност назначаването на работници, съпътстващия го
документооборот, както и основателността на претендирани и получени
обезщетения от бюджета на държавното обществено осигуряване.
С постановление от 13.08.2021 г. прокурор в Окръжна прокуратура
Варна е прекратил наказателното производство, тъй като след оценка на
събрания по делото доказателствен материал е счел, че няма състав на
извършено престъпление.
В проверяваното определение първостепенният съд е възприел
1
становището на компетентната прокуратура, че липсват доказателства за
престъпно поведение, съставомерно както по чл.256, ал.1 от НК, което е било
оспорено и в първоинстанционното производство, така и по друг състав на
престъпление от общ характер, като се е съгласил с извода и съображенията
към него, които е допълнил със свой подробен и точен анализ по
приложението на закона.
В жалбата до въззивния съд срещу предмета на проверка в настоящото
производство – акта на първоинстанционния съд, се съдържат упреци за
неправилно тълкуване на закона, поради което се иска неговата отмяна.
Установените по делото факти не са спорни между страните, както и
налагащият се в обобщение извод, че разследваното търговско дружество е
водело само формално на работа различни лица, с цел осигурителен стаж и
осигурителен доход, и като последица, от бюджета на държавното
обществено осигуряване са им били изплащани обезщетения за временна
нетрудоспособност и обезщетения за безработица.
Съставомерността на разглежданата деятелност е била обследвана от
прокурора с оглед възможното приложение на чл.227б, ал.2, чл.253, чл.313,
ал.1 и чл.256, ал.1 от НК, от които само последното е резултатно, респ.
предполагащо възникване на основания за обжалване на прекратителното
постановление.
Жалбоподателят, който е пълномощник на Министъра на финансите -
законен представител на държавата, е встъпил като страна в настоящото
производство единствено поради обстоятелството, че към инкриминирания
период специалната норма на чл.256, ал.1 от НК е предвиждала възникването
на наказателна отговорност при получаване на неследващи се суми само от
държавния бюджет. Същевременно обаче това е и пораждащото спора
обстоятелство, тъй като е несъмнено, че в настоящия случай сумите са
получавани от държавното обществено осигуряване.
За да приеме липсата на престъпен състав, прокуратурата се е позовала,
споделено и от състава на окръжния съд, на разпоредбите в чл.42 от Закона за
публичните финанси, съгласно които в държавния бюджет се включват
централният бюджет, самостоятелните бюджети на Народното събрание и на
2
съдебната власт, бюджетите на органите на изпълнителната власт, на другите
държавни органи и на бюджетните организации извън тези по ал.2, а по
изричното изключване на въпросната ал.2 - в държавния бюджет не се
включват самостоятелните бюджети на общините, бюджетите на
социалноосигурителните фондове и на бюджетните организации по чл. 13,
ал.3 и 4.
Окръжният съд е допълнил аргументацията, като към достатъчно ясната
воля на законодателя в посочените по-горе разпоредби, е разгледал
последващото изменение на чл.256, ал.1 от НК и мотивите за него. Според
сега действащия текст, отговорността възниква за получени чрез посочените
в него способи на неследващи се суми както от държавния бюджет, така и от
бюджета на държавното обществено осигуряване и от бюджета на
Националната здравноосигурителна каса. И не може да бъде споделено
разбирането на жалбоподателя, че това е изменение „за прецизност“, след
като в мотивите към законопроекта недвусмислено е посочено, че
изменението се налага именно защото бюджетите на ДОО и на НЗОК не са
част от държавния бюджет, а са самостоятелни бюджети, т.е. това е
обусловило необходимостта да бъдат добавени в специалната правна норма
като възможни ощетени юридически лица, които независимо и отделно от
държавата могат да търпят вреди от престъплението. Преди изменението
обаче, относимо към инкриминирания период, в обхвата на санкционната
норма са били единствено злоупотребите с държавния бюджет, при което
решението на състава на окръжния съд да потвърди постановлението на
прокурора се явява правилно и законосъобразно.
По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 407/10.09.2021 г. на Окръжен съд
Варна, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 936/21 г. по описа на
същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор в съответната
окръжна прокуратура, за прекратяване на наказателното производство по д.п.
№ 507/19 г. на ОД МВР Варна.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4