№ 429
гр. В., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20221420101566 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от Г. Н. ИВ. с ЕГН ********** от
с.Л.б. общ.М. обл.В. ул.”Н.В.”№2,чрез адв.Ц.Д. от АК М. гр.М. ул.”В.Л.”№11
ет.2,против ”АПС Б.Б.”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.С. район Т. бул.”Б.”№81В ет.3,представлявано от управителите
Д.М. и Х.М.,иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124
ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди,че по гр. дело №21916/2007 г. на СРС бил издаден изп.
лист от 26.11.2007 г.,с който била осъдена да заплати на”Ти Би Ай
Кредит”ЕАД гр.С. 699.84 лв. главница,ведно със законната лихва,считано от
08.10.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноските
по делото.
Въз основа на изп. лист,с молба от 24.06.2011 г. от кредитора било
образувано изп. дело №1038/2011 г. по описа на ЧСИ с район на действие
ВОС Г.Б..С молба било поискано извършването на справки за притежавани от
ищцата банкови сметки,осигурителен доход, семейно положение и МПС.С
призовка за доброволно изпълнение от 29.08.2011 г. бил насрочен опис на
движими вещи за 08.11.2011 г..На посочената дата опис не бил
извършван.Взискателят не бил подавал друга молба за други изп. действия.Не
1
били и извършвани такива.С постановление от 02.11.2016 г.,делото било
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Със споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от
23.02.2015 г.,кредиторът бил прехвърлил вземането си на ответника.С молба
от 20.03.2019 г., ответникът бил поискал връщане на изп. лист и бил
образувал ново изп. дело - №203/2019 г. на ЧСИ Г.Б..Със съобщение от
03.04.2019 г. бил насрочен опис на движими вещи за 15.05.2019 г..На
посочената дата опис не бил извършван.Със запорно съобщение от 18.11.2019
г. до ”ОББ”АД бил наложен запор върху банковата сметка на ищцата.С молба
от 04.11.2020 г. ответникът бил поискал и налагане на запор върху пенсията
на ищцата.
Ищцата намира,че не дължи посочената в ПДИ сума от 1 964.29
лв./699.84 лв. главница,880.99 лв. лихви,154 лв. разноски по изп. дело,както и
180.47 лв. такса ЧСИ/, поради изтекла погасителна давност на основание
чл.117 ал.2 от ЗЗД.От насрочения,но неизвършен опис на движими вещи за
08.11.2011 г. до образуването на второто изп. дело били изтекли повече от 5
г..
Искането е да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумите
по изп. дело,общо 1 580.83 лв./главницата и лихвите/.
В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез
юк.П.Б..Заявява,че не оспорва твърденията за факти на ищеца,вкл. довода за
изтекла погасителна давност.
Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото
доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
На 26.11.2007 г. по гр. дело №21916/2007 г. на СРС е бил издаден изп.
лист в полза на ”Ти Би Ай Кредит”ЕАД гр.С. против ответницата за : 699.84
лв. главница, ведно със законната лихва,считано от 08.10.2007 г. до
окончателното изплащане на главницата,както и 48.99 лв. разноски по делото.
Горното е видно от представения по делото изп. лист /стр.6 от делото/.
Въз основа на изп. лист,по молба от 24.06.2011 г. от кредитора е било
образувано изп. дело №1038/2011 г. по описа на ЧСИ с район на действие
ВОС Г.Б..По делото е била изпратена покана за доброволно изпълнение и са
били направени справки за банкови сметки на ищцата, осигурителен
2
доход,семейно положение и притежавани МПС. Бил е насрочен и опис на
движими вещи на 08.11.2011 г., който не е бил извършен.С постановление от
02.11.2016 г., делото било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Въз основа на изп. лист,по молба от 20.03.2019 г. вече от
ответника/като правоприемник на кредитора, съгласно договор за цесия от
23.02.2015 г./ е било образувано изп. дело №203/2019 г. по описа на ЧСИ с
район на действие ВОС Г.Б..По делото също е била изпратена покана за
доброволно изпълнение/в поканата е било посочено,че задълженията на
ищцата възлизат на : 699.84 лв. главница,880.99 лв. лихви,48.99 лв. разноски,
както и 154 лв. разноски по изп. дело и 180.47 лв. такса ЧСИ/ и са били
правени справки.Бил е насрочен и опис на движими вещи на 15.05.2019
г.,който не е бил извършен.На 18.11.2019 г. са били са изпратени и запорни
съобщения до три банки.Бил е насрочен и опис на движими вещи на
18.12.2019 г.,който не е бил извършен.С молба от 04.11.2020 г. ответникът е
поискал и налагане на запор върху пенсията на ищцата.
Горното е видно от съдържанието на приложените изп. дела.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата претендира недължимост на суми,за събирането на които е бил
издаден изп. лист и е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна
давност.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищцата е било
да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на
образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.
Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за
дата,страни,предмет и предприети изп. действия.
До приемането на тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС №3/18.11.1980
г.,според което образуването на изпълнителното дело прекъсва започналата
да тече от датата на изискуемостта на вземанията погасителна давност и по
време на изпълнителния процес давност не тече. Съобразно разрешенията в
ТР №2,давността може да тече и по време на изпълнителния процес,но се
3
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ:
Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се
осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира
един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва
както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така
и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат
самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна
връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без
наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по
смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на
искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното
действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му
предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.
Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на
кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на
пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др..
В случая,след издаването на изп. лист давността е била прекъсната с
образуването на изп. дело от 2011 г..По изпълнителното дело не са били
предприемани годни да прекъснат давността изп. действия по смисъла на ТР
№2,при което следва да се приеме,че нова давност е започнала да тече от
настъпването на перемпция през 2013 г..И че давност е изтекла до относимото
4
налагане на запор върху банковата сметка на ищцата през 2019 г. по второто
образувано изп. дело.
По горните съображения,предявеният иск следва да бъде уважен,като
бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищцата не му
дължи сумите/главницата и лихвата/ по изп. дело по описа на ЧСИ Г.Б..
Касателно разноските : при този изход на делото, ответникът следва да
заплати на ищцата платените и претендирани 63.23 лв. държавна такса по
иска,1.57 лв. такса превод,5 лв. държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение,1 лв. такса превод,48 лв. такса ЧСИ за издаване на преписи и
350 лв. адвокатско възнаграждение, общо 468.80 лв..
Адвокатът на ищцата е претендирал и сумата от 46.29 лв.,платена в
гр.М.,за 14.93 литра бензин А95,на датата на с.з..Сумата не следва да бъде
възлагана на ответника.Съдебната практика е постоянна и категорична,че
пътните на адвокат не представляват деловодна разноска,подлежаща на
репариране/държавни такси;разходи, свързани със събирането на
доказателства по повод установяването на обстоятелства от значение за
изхода на правния спор;възнагражение за един адвокат/.Довереникът и
доверителят имат възможност при уговаряне на възнаграждението да
предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни
разходи.
Следва да се отбележи,че когато пътните разходи подлежат на
възстановяване се представят доказателства и за разстояние,вид на МПС и
разходна норма.Практиката на адвоката е в гр.М..Ако се приеме,че е пътувал
до гр.В. и обратно/около 80 км./ и е изразходвал всичкото заредено гориво,то
явно следва да се приеме и че е ползвал МПС със сериозния разход за лек
автомобил от 18-19 литра на 100 километра.
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”АПС
Б.Б.”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С. район Т.
бул.”Б.”№81В ет.3,представлявано от управителите Д.М. и Х.М.,че Г. Н. ИВ.
с ЕГН ********** от с.Л.б. общ.М. обл.В. ул.”Н.В.”№2 не му дължи,поради
5
погасяване по давност, сумата от 1 580.83 лв./699.84 лв. главница и 880.99 лв.
лихви/,която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело №203/2019 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,образувано въз
основа на изпълнителен лист от 26.11.2007 г. по гр. дело №21916/2007 г. на
СРС.
ОСЪЖДА ”АПС Б.Б.”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.С. район Т. бул.”Б.”№81В ет.3,представлявано от управителите
Д.М. и Х.М.,да заплати на Г. Н. ИВ. с ЕГН ********** от с.Л.б. общ.М.
обл.В. ул.”Н.В.”№2 сумата от 468.80 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6