Р Е Ш Е Н И Е
№ І-98 09.08.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На шести
август 2019 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Мариана
Карастанчева
Членове: Таня
Русева-Маркова
мл.с. Красен Вълев
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1152 по описа
за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1727 от
05.07.2019г., постановено по гр. дело № 3373/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас е настанено малолетното дете А.М.А., понастоящем А.И.М., ЕГН **********
в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас, к-с „Меден рудник“,
ул. „Кооператор“ № 33 за срок от една година, считано от настаняването му по
админстративен ред.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.А.А. и И.М. ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ 26 – партер, офис № 2 – адвокат Сава
Каров, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и спорът да
бъде решен по същество с оглед установеното по делото и съответно – да бъде
отхвърлено искането на ДСП. В жалбата се посочва, че решението е неправилно
поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано е
и липсват основания за уважаване на така направеното искане от ДСП. В жалбата
се посочва, че по делото несъмнено е установено липса на основание за така
предприетата от страна на ДСП мярка „спешно настаняване в институция“. Посочва
се, че съдът не е съобразил състоянието на майката – в състояние на стрес и
притеснение от изчезването на нейното двегодишно дете и поведението на
полицейските служители, разследващи това изчезване, което несъмнено се е
отразило на състоянието на майката, употребата на успокояващи лекарства, което
също е повлияло на изявлението й по телефона на доверието, където тя е
потърсила помощ и подкрепа срещу действията на полицейските служители. Посочва
се, че неправилно и неоснователно решаващият съд е приел, че са налице
условията на настаняване в институция, тъй като само и единствено там
възможностите за детето да получи подслон, закрила, медицински грижи и такива
за своето личностно и социално израстване са реални. Посочва се, че
обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за искането за настаняване в
институция не са установени по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин.
Посочва се и обстоятелството, че изводът на решаващия съд искането да бъде
уважено поради липса на капацитет от страна на майката и затова предоставената
социална услуга – резидентен тип, а именно – временно настаняване поради
опасност за здравето и живота на детето е изцяло несъстоятелен. Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по
въззивната жалба – Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Бургас, представлявана от Красимира Колева не депозира
писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на
въззивната жалба. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Производството по
делото пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана Молба от
Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас,
представлявана от Красимира Колева, с която се претендира да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде настанен малолетния А.М.А., с майка – М.А.А.
и баща – неизвестен в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас,
ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“ № 33 за срок от една година, считано от
настаняването по административен ред.
По делото е
представена Заповед № ЗД/Д-А-092/25.03.2019г., изд. от Дирекция за социално
подпомагане – Бургас, по силата на която е наредено спешно временно настаняване
на малолетния А.М.А. с родители майка – М.А.А. и баща – неизвестен в Център за настаняване от семеен тип за деца в
гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“ № 33 за срок до произнасянето
на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето.
По делото е
представено Удостоверение за раждане, изд. от Община Бургас, от което е видно,
че А.М.А. е роден на ***г. в гр. Поморие, от майка – М.А.А. и от баща –
неизвестен. По делото е извършена справка в представен от страна на
процесуалния представител на майката на детето Акт за раждане, в който като
баща на детето е отразен И.А.М.. По делото не се
спори, че И.А.М. е припознал малолетния А.М.А. в хода на първоинстанционното
производство.
На основание чл.
25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето може да бъде настанено извън
семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че в хода на социалното проучване
е установено, че малолетното дете А.и шесто от общо четиринадесет родени от М.А.А.
деца, като съдът отчита, че в хода на делото е припознато от И.А.М. –
съжетелстващ с майката на детето на съпружески начала. По делото се установява
от направените проучвания, че родителите на малолетното дете нямат собствено
жилище, живеят на семейни начала в в къща в с. Кошарица, Община Несебър, по
отношение на която е образувана преписка в Община Несебър и е издадена заповед
за премахването й на незаконен строеж. В хода на проучването е установено, че
преди М.А. и И.М. са обитавали две бунгала в с. Равнец, които са разрушени.
Посочва се, че двамата са без трудови доходи, без здравни осигуровки, с
криминално минало и въпреки работата с ЦОП – Несебър и положените усилия от
страна на специалистите родителският им капацитет не е повишен, както и не са
усвоени положителни методи на възпитание, с цел осигуряване на спокойна и
стабилна семейна среда, в която да израстват децата.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана А.Г.Д.– социален работник, изготвил
социалния доклад от 13.06.2019г., от показанията на която се установява, че от И.М.
е разбрала, че понастоящем семейството живее в с. Кошарица, Община Несебър и
след като са посетили адреса са констатирали, че къщата е двуетажна, осигурен
им е бил достъп до първия етаж, който се състоял от гараж, пригоден за живеене
и с врата към голяма стая, която също е обзаведена. Свидетелката посочва, че М.
им е казала, че това ще бъде стаята на децата, в сградата е нямало ток и вода.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана и Е.М.А., която в своите показания описва
ситуацията, която е наложила няколко от децата да бъдат настанени в институция.
Свидетелката единството посочва, че при майка й и при баща й, на нея й е
по-добре, тъй като те са грижовни и не ги карат да чистят.
Пред настоящата
инстанция по делото е изслушан малолетния А., който посочва, че му е добре в
дома, в който е настанен, но по-добре му е било при майка му и при баща му.
Посочва, че в дома му харесва, ходи на училище, но сега е във ваканция, има си
легло, дрехи, храни се редовно. Посочва, че се разбира с всичките си братя и
сестри и сега те го посещават, майка му също го посещава. Детето споделя, че
още не е ходил в къщата, в която сега живеят майка му и баща му, а майка му го
е посещавала в дома.
На основание чл.
25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето може да бъде настанено извън
семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето.
От събраните по
делото доказателства се установява, че родителският капацитет на двамата
родители на детето А.И.М. е изключително занижен, за децата не са полагани грижи от тяхна страна, майката не е била трудово
ангажирана – без изградени каквито и да е трудови навици, обитавана е къща без електричество
и вода, и за която е имало заповед за премахване. Установява се и от
доказателствата, че посочения в акта за раждане на детето – И.М. като негов
баща също не полага труд, не полага и грижи за своето дете. По делото се
твърди, че след изготвяне на социалния доклад двамата родители са се опитали да
внесат някаква промяна в своя живот, но по делото няма каквито и да е обективни
данни за това – не са представени писмени трудови договори – по делото има
данни, че са заявявали пред социалните органи, че полагат труд, а при проверка
се оказва, че това е продължило само няколко часа. Сочи се, че са започнали да
обитават двуетажна къща, но имотът не е снабден с вода и електричество и по
този начин не могат да бъдат задоволени елементарните хигиенни нужди на техните
деца, както и потребността от отопление през зимния период.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че от тези представени доказателства
се налага извода, че се касае за дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, буква
„в“ от ДР на Закона за закрила на детето, предвид обстоятелството, че неговите
родители не могат да му осигурят стабилна и спокойна семейна среда.
Действително
понастоящем родителите на детето са намерили къща, в която да живеят заедно с
всички свои деца, твърдят, че работят, но това не означава, че с тези си
действия те са успели да повишат своя родителски капацитет, като за целта следва
да установят, че има трайна промяна в поведението им и да докажат със своите
действия, че са осъзнали необходимостта да съобразят поведението си с нуждата
децата им да растат в спокойна и стабилна семейна среда, за да се изградят като
пълноценни личности. От обстоятелството, че майката и бащата твърдят, че са
трудово ангажирани не може да се направи извод за положителна промяна в техния
начин на живот и да установят, че тази промяна е с траен характер, а не е
съобразена само и единствено с висящото съдебно производство.
Тези изводи на съда
се налагат дори и при абстрахиране от обстоятелството относно конкретния
инцидент дал повод на социалните служби да настанят малолетното дете. Изрично в
делото се установява, че работата с майката на детето е била за продължителен
период от време, но въпреки положените усилия от страна на специалистите
родителският й капацитет не е повишен, както и не са усвоени положителни методи
на възпитание, което е още една причина, за да се приеме, че евентуалната
промяна в поведението на родителите на А.И.М. в рамките на настоящото
производство следва да се превърне в начин на поведение, грижа и възпитание на
техните деца и това трябва да бъде установено по един категоричен и несъмнен
начин, за да може да се приеме, че е отпаднала опасността детето да е в риск по
смисъла на § 1, т. 11, буква „в“ от ДР на ЗЗД.
От друга страна –
по делото се установява, че малолетното дете А.се чувства добре и е спокоен в Центъра
за настаняване от семеен тип за деца, поради което и съдът намира, че е в
интерес на детето да остане настанено в Център за настаняване от семеен тип за
деца в гл. Бургас, к-с „Меден рудник“ за периода, посочен в самата заповед за
настаняване – за срок от една година, считано от настаняването му по административен
ред.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва
да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция
препраща и към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
На основание чл.
28, ал. 6 от Закона за закрила на детето настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1727
от 05.07.2019г., постановено по гр. дело № 3373/2019г. по описа на Районен съд
– Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.