Решение по дело №84/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на Ф. С. О. от гр.Б., частен тъжител ,за проверка на присъда №9298 от 26.11.2012 год.,постановена по нчхд №1757/2011 год. по описа на РС Б..

С цитираната присъда подсъдимият В. С. М. от Б. е признат за виновен в това,че на 28.05.2011г. около 22.00ч. в гр. Б., на улица "П." № 2 е причинил на Ф. С. О., от гр. Б., увреждане на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - лека телесна повреда, изразила се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 130, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лв.С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата Ф. О. сумата от 3500 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата,като е отхвърлил като неоснователен гражданския иск над този размер ,както и е осъден да й заплати сторените от нея разноски по делото,а по сметката на съда е осъден да заплати държавни такси и разноски.

Недоволна от така постановената присъда-както в наказателната,така и в гражданската й част останала пострадалата О..Във въззивната си жалба твърди,че така атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна,необоснована,а наложеното наказание-явно несправедливо. Изложените съображения са две насоки- наложеното наказание според тъжителката е несправедливо определено,тъй като подсъдимият неправилно е освободен от наказателна отговорност.Намира,че с оглед тежестта на причинените й увреждания на М. следва да се наложи наказание лишаване от свобода,както и същият следва да бъде осъден да заплати предявеният граждански иск за неимуществени вреди в пълен размер от 10 000 лв.Не се правят нови доказателствени искания.

В съдебно заседание пострадалата се явява лично и с адв.Д.-поддържат въззивната жалба по наведените в нея доводи и не правят нови искания за събиране на доказателства.

Подсъдимият,редовно призован не се явява.Представлява се от защитникът –адв.К..Последният намира въззивната жалба за неоснователна и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваният съдебен акт.Не ангажира нови доказателства.

Окръжният съд,като взе в предвид доводите на страните,събраните по делото пред първата инстанция доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и извън основанията,посочени от страните,съобразно изискванията на чл.313 и 314,ал.1 от НПК,намира следното:

Районният съд е изградил фактическа обстановка въз основа на събраните по предвиденият в НПК достатъчни по обем доказателства,която се споделя и от настоящата инстанция и е следната:

И подсъдимият М. и пострадалата-частна тъжителка пред първата инстанция О. са от Б. и са съседи на ул.”П.”.

На 28.05.2011 год. около 22.00 часа в района пред дома на О.,където се образувало площадче била както тя,така и други нейни съседи-свидетелите Д. М., М, Л. С. и съпругът й А. О..Имало и много деца,които си играели. Подсъдимият с автомобил спрял пред заведение,находящо се там и влязъл в същото. Малко след това излязъл ,качил се в автомобила си и потеглил с висока скорост.Играещите си деца се изплашили и развикали.Жените тръгнали К. децата,при което пострадалата Ф. направила забележка на подсъдимият да не кара толкова бързо,като му казала „Ей ти луд ли си .По внимателно карай ще ни сгазиш”. Последният си отминал с автомобила,като малко след това се върнал,заедно със свои роднини,движил се пеш и се насочил право при О.,която си говорели със свидетелите Д. М.,Ми Л. С.Като я доближил я ударил с юмрук в областта на носа,след което и още веднъж в областта на устата.О. паднала на земята и от носа й започнало да тече кръв,а тя била зашеметена от ударите. Тогава свидетелката М се развикала на подсъдимият и двамата започнали да се „бутат и джасат”.В този момент намиращите се там свидетелки помогнали на Ф. да се изправи и измие.Намиращите се там хора позвънили в РУП Б.,където на място пристигнали дежурни полицаи,които отвели намиращите се хора в управлението,за изясняване на случая,а О. била отведена в М. Б..След първоначалният преглед е приета в отделение "УНГ", където в резултат на изследвания е установено, че има фрактура на носната кост, което наложило оперативна намеса за репозиция на разместени костни фрагменти с последваща фиксация.В болничното отделение О. останала до 31.05.2011г., след което е изписана, като й е препоръчано домашно лечение и контролни изследвания. На 30.05.2011г. е посетила кабинет на дентален хирург с оплаквания за разклатен преден десен зъб. Прегледът е установил лекостепенно разклащане от 1 степен на първи горен зъб в дясно, без данни за счупване на корена.

В хода на съдебното следствие пред районният съд е назначена и приобщена и съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р З..Последният сочи в заключението си, че в резултат на юмручните удари, нанесени със сила в областта на лицето на Ф. О. е причинено счупване на носни кости с разместване на костни фрагменти, стесняване на носни проходи и затрудено носно дишане. Проведено е оперативно и последващо консервативно изследване, което е довело до постепенно оздравяване. Установено е лекостепенно мозъчно сътресение и лекостепенно разклащане на преден горен десен зъб. Тези травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, което не е създало опасност за живота на пострадалата. Вещото лице е установило, че травматичните увреждания в областта на носа, челюстта и зъба са излекувани с проведеното лечение за един сравнително непродължителен период от време и няма данни за последвали усложнения. Мозъчното сътресение след острия стадии създава вероятност от проява на церебрална симтпоматика, която се изразява в главоболие, лесна уморяемост, вегетативна лабилност, слабост на вниманието, които се проявяват за около 2-3 седмици, без да оставят трайни последици в здравословното състояние на болната.

В продължително време след причиняване на уврежданията пострадалата е изпитвала болки и страдания,причинени най-вече от лекостепенното мозъчно сътресение и е приемала медикаменти за подобряване на състоянието си.

По нохд №2203/2011 год.по описа на Районен съд Б. е постановена присъда,слязла в сила на 28.01.2012 год.,с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.343в,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв.

Така установеното от фактическа страна правилно е мотивирало решаващият съд да приеме,че са установени от обективна и субективна страна елементите на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.

По делото са разпитани свидетели - очевидци,които в пълнота изясняват фактите около извършване на деянието и чийто показания са непротиворечиви и последователни,разкриващи еднакви обстоятелства.Това са показанията на Л. С, М,Д. М. и А. О.,последният съпруг на пострадалата Ф..Настоящият състав,така както е сторил и районният съд напълно кредитира тези показания.Посочените по-горе три свидетелки са непосредствени очевидци.Същите са били на мястото на инцидента през цялото време.Така от показанията им се установява поведението на подсъдимият-това как е потеглил с автомобила си с висока скорост,при което е създал опасност на децата и в резултат на което О. е направила забележка на М..Пак от показанията им се изяснява по категоричен начин и последващото му поведение-върнал се е пеш,заедно със свои роднини и направо се е доближил О.,при което напълно целенасочено и нанесъл с юмрук два удара в областта на лицето-един в носа и друг в долната челюст.Тези техни показания си кореспондират както с писмените такива- епикриза и медицинско свидетелство,така и със заключението на експерта-д-р З.,който твърди,че така установените увреждания отговарят да са получени по начин и време,посочени от пострадалата,както и от показанията на свидетелите.Съдът кредитира и показанията на свидетеля О.,който е съпруг на пострадалата и поради това същите бяха анализирани внимателно. Показанията му за времето при което подсъдимият е потеглил с висока скорост и пострадалата му е направила забележка ,на което О. е бил пряк свидетел напълно се покриват с тези на посочените по-горе три очевидки. Същият не е очевидец на нанасянето на ударите,но веднага след това е излязъл от дома си на мястото на инцидента и е видял,че съпругата му е в кръв,която текла от носа,нарушеното и съзнание.Показанията му кореспондират и с тези на С,Ии М. за състоянието на О. за нанесените й удари-това ,че та е изпаднала в нарушено съзнание и е била със силно кръвотечение от носа,поради което и настоящият състав намира,че напълно следва да кредитира неговите показания.

По делото е разпитан и свидетеля С. Н.. Същият твърди,че е собственик на заведение в което работи и братът на М.. Без да може да конкретизира време, изяснява обстоятелства около възникнал конфликт между Ф. О., нейните приятелки и братът на подсъдимия,в резултат на което е настъпило и сбиване между майката на подсъдимия и свидетелките. Не е очевидец на нищо друго.Настоящият състав намира,че неправилно районният съд не е кредитирал показанията на този свидетел.Липсват други доказателства които да оспорват казаното от него,но от показанията му не се изясняват никакви факти около самото деяние,поради което и настоящият състав намира,че те не водят до изясняване на обективната истина по делото.

Така анализираните по-горе доказателства разкриват всички признаци от обективна и субективна страна на деянието в което М. е обвинен от О..С помощта на съдебно- медицинската експертиза са установени вида на травматичните увреждания ,причинени в следствие на двата удара от М. на пострадалата.-това са : счупване на носни кости с разместване на костни фрагменти, стесняване на носни проходи и затрудено носно дишане, лекостепенно мозъчно сътресение и лекостепенно разклащане на преден десен зъб. Тези травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, което не е създало опасност за живота на пострадалата, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по делото. Травматичните увреждания в областта на носа, челюстта и зъба са излекувани с проведеното лечение за един сравнително непродължителен период от време и няма данни за последвали усложнения. Мозъчното сътресение след острия стадии е станало причина за проява на церебрална симтпоматика, която се изразява в главоболие, лесна уморяемост, вегетативна лабилност, слабост на вниманието, които се проявяват за около 2-3 седмици, без да оставят трайни последици в здравословното състояние на болната.

От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината:пряк умисъл.Това се установява от показанията на свидетелките-очевидци,които изясняват обективните действия на М.-целенасоченото му отиване точно до О. и последователното нанасяне на два юмручни удара в областта на лицето,което сочи,че той е искал да настъпят обществено опасните последици и е съзнавал обществено опасният характер на това което върши.

По наказанието:

Едното от възраженията на жалбоподателката О. е по отношение на наказанието и приложението на института на чл.78а от НК от РС.О. счита,че за постигане целите на наказанието следва на подсъдимият да му се наложи наказание „лишаване от свобода”.Това възражение,настоящият състав намира за неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл.78а от НК предвижда наличието на три предпоставки,при наличието на които безусловно е налице задължение на решаващият съд да я приложи.В настоящият случай тези предпоставки са налице: на първо място за престъплението,за което подсъдимият е признат за виновен е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до две години или пробация.На следващо място е установено,че от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и на последно място подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /К. момента на осъществяване на деянието/.Размерът на наложеното наказание „глоба” също е определен справедливо от районният съд.Същият е над средният размер,предвиден в нормата на закона и при определянето му са отчетени както вида и броя на телесните увреждания на О.,високата степен на обществена опасност на деянието и целите,които следва да се постигнат с налагане на едно справедливо наказание.

По гражданският иск за неимуществени вреди:

Такъв е предявен от пострадалата срещу подсъдимият за сумата от 10 000 лв.,а е уважен от районният съд в размер на 3 500 лв. и отхвърлен в останалата част.С размера на уваженият граждански иск е свързано и второто възражение наведено във въззивната жалба от О..Въззивният съд намира,че и това възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.Гражданският иск за неимуществените вреди се уважава съобразно критерия за справедливост ,залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД и задължението на всеки да поправи вредите,причинени виновно другимо-чл.45 от ЗЗД.

Безспорно от доказателствата по делото е установено,че подсъдимият виновно,умишлено е причинил телесни увреждания на О..Вида на същите и тежестта им,както и вида на проведеното лечение-и оперативно,стационарно и домашно лечение са отчетени от РС.

Правилно решаващият съд е отчел,че в резултат на нанесените й увреждания О. е претърпяла силни болки ,както и това,че експерта медик в заключението си е посочил,че неблагоприятните последици от травматичните увреждания са понесени за един сравнително непродължителен период от време, тъй като се касае за леки увреждания на здравето,с изключение на установените от показанията на О. продължителни оплаквания,които О. е имала в резултат на мозъчното сътресение.Определената сума да обезщети претърпените болки и страдания е в един значително висок ,но справедлив размер от 3 500 лв.,съобразно съдебното практика,поради което и настоящата инстанция не намира основания за увеличи същият.

С присъдата си РС е осъдил подсъдимият да заплати и сторените разноски по делото.Пред настоящата инстанция О. е сторила и такива в размер на 300 /триста/ лева,представляващи адвокатско възнаграждение,за което подсъдимият също следва да бъде осъден да ги заплати.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК и чл.189,ал.3 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9298 от 26.11.2012 год.,постановена по нчхд №1757/2011 год. по описа на РС Б..

ОСЪЖДА В. С. М. да заплати на Ф. С. О. сумата от 300 /триста/ лева,представляващи сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: