РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Ямбол, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330100611 по описа за 2022 година
Производството е образувано и се води по искова молба от Р. П. АТ. с ЕГН
********** от гр.Я., ж.к.*** чрез пълномощник адв.И. Д. от АК Я., с която против ПГИ
„Г.С.Р.“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., ул.***, представлявана от *** Р. Г. Н. са предявени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.
С протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на 23.03.2022
год. съдът е прекратил производството по предявения от ищцата иск по чл.225, ал.2 КТ за
сумата от 1 300 лева за периода от 15.11.2019 год. до 13.03.2020 год. и е продължил
производството по предявения от нея иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ, за заплащане
на обезщетение за оставянето и без работа за периода от 13.09.2019 год. до 14.11.2019 год. в
размер на 2860 лева /2 837,97 лева след направено изменение на иска/.
С исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са се намирали в трудовоправни
отношения до 13.09.2019 год., когато трудовия договор на ищцата бил прекратен на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата. Твърди се че с влязло в сила
Решение № *** год. постановено по въззгр.дело № *** год. на ЯОС уволнението и е било
признато за незаконно, както и че и се дължи обезщетение при условията на чл.225, ал.1 и
ал.2 КТ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор с който се поддържа, че исковете са
допустими, но неоснователни. Твърди се че на ищцата вече е било изплатено обезщетение,
което покрива времето през което е останала без работа, както и че не е прекъсвала работа и
продължава да работи при новия си работодател.
1
В съдебно заседание за ищцата, редовно призована, се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв.И. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото
по същество се поддържа исковата претенция по чл.225, ал.1 КТ-
В съдебно заседание за ответника, редовно призован, се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв. Д. Н. от АК Я., чрез когото в хода на делото
по същество се поддържа, че със заповед № *** год. на *** на ответното училище, на
основание чл.222, ал.1 КТ на ищцата е заплатена сумата от 2762,80 лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за два месеца. Поддържа се още че това на практика
покрива времето, през което ищцата е останала без работа, като остава само един ден, за
който ден начислената върху него сума възлиза на 62,53 лева.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният от ищцата против ответника иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
във вр. с чл.225, ал.1 КТ е допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки, предявен в установения в закона давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ.
Разгледан по същество иска се явява доказан по своето основание и размер на
следните съображения:
По делото от страните са ангажирани писмени доказателства от които се установява,
че на със заповед № *** год. на *** на ПГИ „Г.С.Р.“ гр.Я. е било прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с ответника на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, считано от
13.09.2019 год. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение
от две брутни работни заплати в размер на 2762,80 лева, на основание чл.220, ал.1 КТ. Със
заповед № *** год. на *** на ПГИ „Г.С.Р.“ гр.Я. е било наредено на ищцата да бъде
изплатено обезщетение от две брутни работни заплати в размер на 2762,80 лева, на
основание чл.222, ал.1 КТ. Видно от представеното по делото „нареждане за масово
плащане на получаваните суми от персонала на ПГИ „Г.С.Р.“ Я. чрез ЕДК месец септември
2019-заплати“, на ищцата Р. П. А. е била изплатена сумата от 2625,93 лева.
С решение № *** год. постановено по възз.гр.дело № *** год. по описа на ЯОС
уволнението на ищцата Р. П. А. извършено със заповед № *** год. на *** на ПГИ „Г.С.Р.“
гр.Я. е било признато за незаконно и същата е била възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност.
Постановеното от ЯОС решение е било обжалвано пред ВКС на Р Б. като с
определение № *** год. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №
***год. постановено от ЯОС по гр.дело № *** год.
Видно от представената по делото служебна бележка изх.№ *** год. издадена от
Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ Я., ищцата Р. П. А. е регистрирана като
търсещо работа лице в периода 18.09.2019 год. – 14.11.2019 год.
Видно от представените по делото заверени копия на два броя страници от трудовата
2
книжка на ищцата същата е започнала работа в друго предприятие на 15.11.2019 год.
По делото е била допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
кредитирана и приета от съда, неоспорена от страните, видно от заключението на вещото
лице по която: брутният размер на трудовото възнаграждение на Р. П. А. е общо 1 406,21
лева, включваща следните елементи: основна заплата – 46,36 лева; допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 14,84 лева; платен годишен отпуск
21 дни – 1 285,20 лева; допълнително възнаграждение за педагогическа квалификация
степен ПКС – 35,00 лева и СБКО – 24,81 лева. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ
за периода 13.09.2019 год. - 14.11.2019 год. е общо 2 838,97 лева бруто/2 330,74 нето. Ако се
вземе предвид начисленото и изплатеното на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, то
разликата за доплащане, съгласно изчисленото от експертизата обезщетение по чл.225, ал.1
КТ би била на 76,17 лева бруто/62,53 лева нето.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца.
При иск по чл.344, т.3 КТ ищецът следва да установи, незаконността на уволнението,
оставянето си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната
връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение,
което е получил преди уволнението.
По делото не се установиха фактически данни за исковия период ищцата да е
започнала работа при друг работодател, напротив представените по делото писмени
доказателства навеждат извод, че същата е останала без работа поради уволнението през
исковия период, а и ответника работодател не твърди противното. На свой ред уволнението
на ищцата е било признато за незаконно от съда и е било отменено. Видно от заключението
на вещото лице е че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода 13.09.2019
год. - 14.11.2019 год. е общо 2 838,97 лева. Ето защо съдът намира предявения иск за изцяло
доказан по основание и размер, поради което и съдът уважа предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Що се касае до възражението на ответника, че на ищцата е заплатено обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ в размер на сумата от 2762,80 лева, представляваща брутно трудово
възнаграждение за два месеца, следва да се посочи, че на съда е служебно известно, че
ответника е предявил пред ЯРС против ищцата в настоящото производство иск за
възстановяване на така изплатеното обезщетение, като платено на отпаднало основание, по
който иск е налице висящо производство пред съда, а и в съдебно заседание процесуалния
представител на ответника заяви, че след разделянето на настоящия иск от предявения такъв
от ответника против ищцата, не поддържа възражението си за прихващане, поради което и
съдът в съдебно заседание обяви на страните, че няма да се произнася по първоначално
въведеното възражение за прихващане в настоящото производство.
3
По разноските:
При този изход на делото ищцата има право на разноски в пълен обем включително и
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за един адвокат. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022 год. ищцата е заплатила
възнаграждение за адвокат в размер на 700 лева. В съдебно заседание процесуалния
представител по пълномощие на ответника е направил възражение, че разноските за
адвокатски хонорар на ищцата са в завишен размер и е поискал коригиране на същия.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
Съгласно чл.36, ал.2 ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Ето защо и при съобразяване с горните разпоредби, липсата на особена фактическата и
правна сложност на делото, разглеждането на което е преминало в едно съдебно заседание,
със събиране единствено на писмени доказателства и изслушване заключението на вещото
лице по допуснатата от съда експертиза, съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева се явява в конкретния случай прекомерно, поради
което съдът редуцира същото към и малко над размера на минимално предвидения такъв в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер
на сумата от 500 лева.
Тъй като се касае за трудов спор и ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, поради което и с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да са възложи
заплащането на дължимата държавна такса върху размера на уважения иск в размер на
113,56 лева. В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото
лице, заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от 200 лева. Или следва ответника да
бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата общо в
размер на 313,56 лева.
Предвид характера на присъденото с решението обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ
на основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението, в частта му касаеща присъденото обезщетение за оставане без работа.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, ПГИ „Г.С.Р.“
4
с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., ул.***, представлявана от *** Р. Г. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. А. с
ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. „*** сумата от 2 838,97 лева, представляваща обезщетение за
оставянето и без работа вследствие на уволнението и със заповед № *** год. на *** на ПГИ
„Г.С.Р.“ гр.Я., за периода от 13.09.2019 год. до 14.11.2019 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ПГИ „Г.С.Р.“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Я.,
ул.***, представлявана от *** Р. Г. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. А. с ЕГН ********** от гр.Я.,
ж.к.*** сумата от 500 лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, ПГИ „Г.С.Р.“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Я.,
ул.***, представлявана от *** Р. Г. Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт
по сметка на ЯРС сумата общо в размер на 313,56 лева – държавна такса и заплатено
възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344,
ал.1, т.3 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Я. в двуседмичен срок
считано от 06.04.2022 год., а в частта му, с която се допуска предварително изпълнение
решението има характера на определение и подлежи на въззивно обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд Я. в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5