Р Е Ш Е Н И Е
№
23.02.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8343/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск
с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.143, ал.1, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ”С.Б.С.”***, чрез адв. Кр. К., против В.Т.П.,
с която се твърди, че между „МОБИЛТЕЛ” ЕАД-като продавач, и ответника- като
купувач, е сключен договор за продажба на изплащане № *********/07.05.2015г., с
предмет- мобилен апарат. Твърди се, че договора е прекратен предсрочно, от
страна на продавача, поради неплащане в срок на месечните вноски по погасителен
план. Твърди се, че непогасената сума от 23,40лв., е станала предсрочно
изискуема на основание чл.12.3 от Договора. Твърди се, че на 07.11.2014г, между
ищеца и „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, е сключен договор за поръчителство, въз основа на
който, ищецът, като поръчител, се е задължил да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, договор за продажба на изплащане. Твърди
се, че ищецът е уведомил ответника, че е изпълни вместо него задължението му
към „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, получено лично от ответника. Твърди се, че от страна на
ищеца, има плащане към „МОБИЛТЕЛ” ЕАД на сумата от 23,40лв. на 26.06.2017г.
Твърди се, че въз основа на извършеното плащане, в полза на ищеца е възникнало
ликвидно и изискуемо вземане към ответника. Твърди се, че ответникът е изпаднал
в забава, считано от датата на плащане
на сумата от страна на ищеца- като поръчител, и съответно дължи лихва за
забава. Твърди се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е образувано
ч.гр.д.№ 6607/2017г на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
против която е депозирано възражение от длъжника. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от
23,40лв.- главница, и сумата от 0,46лв.- лихва за забава, за периода
26.06.217-25.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
В.Т.П., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, не изразява становище. В с.з.,
ответникът, р.пр, явява се лично и представя доказателства за заплащане на
претендираните суми, преди датата на образуване на настоящето исково
производство.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 4341/29.08.2017г. по ч. гр.д.№ 6607/2017г по описа на ПлРС. В
указаният от съда срок, след възражение от длъжника, ищецът предявил настоящия
иск, поради което същият е допустим.
Безспорно по делото се
установява, че между „МТЕЛ“ЕАД, - като продавач, и ответника В.П.- като
купувач, е сключен договор за продажба на изплащане №*********/07.05.2015г.,
въз основа на който, купувачът е закупил
мобилен апарат- Alkatel Pop D5/по приложение №1, което не е представено/,
с цена 96,60лв., платима на 23 месечни вноски, с вкл. Лихва от 9,59% годишно,с
първоначална вноска от 3,90лв. Представен и погасителен план- приложение №2 към
договора. Видно от съдържанието на договора за продажба на изплащане-цитираната
т.12.3, се установява, че договорът се прекратява при неплащане в срок на най-
малко две последователни месечни вноски, от страна на купувача. Уговорено е
също, че в този случай, всички суми, дължими до края на срока на договора,
стават изискуеми, от датата на издаване на фактура за тези суми, и следва да
бъдат заплатени от купувача, в рамките
на посоченият във фактурата срок. посочено е също, че фактурата се издава на
датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на
125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата, съгласно договора за
услуги. Договорът се счита за
прекратен,от тази дата, като прекратяването не засяга задължението на
купувача за плащане на дължимите суми.
По делото се установява също, че
между ищеца и „МТЕЛ“ЕАД, е сключен договор за поръчителство, от 07.11.2014г.,
въз основа на който ищеца „СБС“АД, е обезпечил като поръчител, вземанията на
МТЕЛ по договори за продажба на изплащания. По делото се установява също,
съобразно представеният списък, че процесният договор за продажба на изплащане,
е предмет на договора за поръчителство. Посочено е, че тази фактура, се издава
на датата, определена за издаване на месечни таксуващи фактури, след изтичане
на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата, съгласно договора за
услуги. Посочено е изрично, че договорът се счита за прекратен, считано от тази
дата, като прекратяването на договора не засяга задължението на купувача за
плащане на дължимите суми. По делото, от страна на ищеца, няма представени
доказателства за прекратяване на договора за продажба на изплащане, с оглед на
установените допълнителни условия за това, респ. няма представена фактура за
дължимите суми, от която да се установи срокът й за изпълнение.
По делото се установява също, че
до ответника има изпратено уведомление от поръчителя, с което същият е
уведомен, че просроченото от него задължение по сключеният договор за продажба
на изплащане, в размер на 27.30лв.-сума, дължима към м. май.2017г., ще бъде
заплатена на продавача- кредитор МТЕЛ. В уведомлението е посочено, че за сумата
от 27,30лв, има издадена фактура №*********/07.05.2015г.; фактурата не е представена по делото. Уведомлението е
връчено лично на ответника на 24.04.2017г.
По делото са представени
доказателства, че от страна на поръчителя- ищец, към продавача- кредитор, има
извършено плащане на сумата от 23,40лв., на 26.06.2017г. В тази насока е
представено платежно нареждане от 26.06.2017гь за сумата от 35063,96лв., в
полза на МТЕЛ, с посочено основание – поръчителство. По делото обаче няма
представени доказателства, че поръчителят е уведомил длъжника за направеното от
него плащане.
По делото, от страна на ответника,
в първото по делото с.з. на 01.02.2018г, се представят доказателства за плащане
на сумата от общо 50лв., в полза на ищеца, на дата 04.10.2017г.-след датата на
връчване на заповедта за изпълнение и преди датата на ИМ.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съобразно нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвата и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявеният против него иск. Съобразно изложеното по-горе, съдът
намира за безспорно установено факта, че ищецът, е имал качеството на поръчител,
по сключеният договор за поръчителство с МТЕЛ ЕАД. Следва да се отбележи, че
поръчителството е договор между кредитора и
поръчителя, в който длъжникът не е страна. по делото се установява също,
че от страна на поръчителя, има изпратено до длъжника уведомление, връчено му
лично, с което длъжникът- ответник П., е надлежно уведомена, че има просрочено
задължение, което ще бъде заплатено от поръчителя. По делото няма представени
надлежни доказателства, че длъжникът е уведомен за извършеното плащане, но и от
страна на ответника не са направените никакви възражения, по смисъла на чл.143,
ал.2 от ЗЗД, и в този смисъл уведомяването на длъжника не е предпоставка за
възникване на правото на платилия поръчител. Съдът намира за безспорно
установен и факта на плащане на дълга от страна на ищеца, в качеството му на
поръчител, който факт е правопораждащ за неговото право да иска платеното от
страна на главният длъжник.
По делото, обаче, както бе
посочено по- горе, не е представена издадена фактура, по реда на чл.12,3 от
Договора за продажба на изплащане, обективираща сумата от 23,40лв. остатък от
дължимите суми по продажбата, и от която да се установи датата на издаване на
същата, с оглед на допълнително поставените условия, в цитираната норма, за
прекратяване на договора. Доколкото обаче, по делото, от страна на ответника,
са представени писмени доказателства, за извършено плащане на процесната сума,
съдът приема ,че е налице извънсъдебно признание на дължимостта на
претендираните суми.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове- за признаване установено главница и лихва,
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса- след
образуване на заповедното произовдство и връчване на издадената заповед за
изпълнение и преди датата на ИМ по
настоящето дело. Доколкото обаче, нормата на чл. 422, ал.1 от ГПК, посочва, че искът
се счита за предявен, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
то следва да се приеме, че плащането е
извършено в хода на процеса.
Доколкото плащането на процесните
суми, е извършено преди образуването на настоящето производство, съдът приема,
че ответникът не е станал причина за неговото завеждане, и съответно на това-
не дължи направените от ищеца разноски. Ответникът обаче следва да понесе
направените от ищеца разноски в заповедното производство, общо в размер на 385лв.
Тъй като ответникът е заплатил сумата от общо 50лв по сметка на ищеца,
разликата от общият размер на претенцията- сумата от 26,14лв., следва да бъде
отнесена към претендираните разноски. Следва в полза на ищеца, да бъдат
присъдени разноски от 358,86лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „С.Б.С.”***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, иск с правно
основание чл.422,ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр чл.143, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД, за признаване за установено
спрямо ответника В.Т.П., ЕГН *********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от 23,40лв.-
главница, и сумата от 0,46лв.- лихва за забава, за периода 26.06.2017-25.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-28.08.2017г, до окончателното й изплащане, за
които суми има издадена заповед за изпълнение № 4341/29.08.2017г. по ч. гр.д.№
6607/2017г. по описа на ПлРС, КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, от ГПК, В.Т.П., ЕГН *********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „С.Б.С.”***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 358,86лв.- съставляващи
направени разноски по ч.гр.д.№ 6607/2017г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: