Определение по дело №39/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивникът,който е ответник по спора в първоинстанционното производство обжалва решението на РС Петрич в частта, с която е прието за установено, че съществува вземане на ищеца спрямо ответника за парична сума по издадена заповед № 11/07.01.2014г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 11/2014 по описа на РС Петрич, а именно - сумата от 1500 евро, представляваща авансово платена на 18.11.2013г. продажна цена на движима вещ,както и че е признато за недоказано оспорване автентичността на разписка от 18.11.2013г.

Оплакванията, които са изложени във въззивната жалба са за необоснованост на съдебния акт, тъй като не е обсъждан целият събран по делото доказателствен материал, а от друга страна приетата за установена фактическа обстановка не съответства на събраните доказателства. Подробно са изложени съображения, че според жалбоподателя фактическата обстановка, която е изложена в заявлението за издаване на заповедта и фактическата обстановка, която след това е описана в иска с правно основание чл. 422 ГПК се различават съществено.

Овен това се прави оплакване, че неправилно е уважен така предявеният иск, тъй като не са установени фактите, които с доклада си съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищцата, като пак са изложени подробни съображения относно това какви доказателства са събрани, какво следва да се установи от тях и какво е прието за установено от съда, и то в разрез с така събраните доказателства, и в противоречие с тях.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и се постанови друго,с което да се отхвърли иска.

В съдебно заседание,процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва така подадената въззивна жалба.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Ищцата Д. Н. Б. в исковата молба по иск в производство по чл.422 ГПК е твърдяла,че на 18.11.2013г. посетила търговски обект в [населено място],с цел да закупи парно котле.В търговския обект за магазинер се е представил Д. В..В момента не е имало такъв модел котле и ищцата е заплатила 1500 евро ,като й се обяснява,че до една седмица ще получи пълното оборудване за парно отопление,включващо освен котле и др.части до дома на ищцата.Издадена й е разписка от В..

Тъй като ищцата не е получила стоката,посещава отново търговския обект в [населено място],като при разговор с управителя на дружеството разбира,че лицето В. не работи в ответното дружество [фирма],като там са били управителят на дружеството заедно със съдружниците,които й обяснили,че В. е прибирал пари от други клиенти,без съдружниците да знаят за поръчки.

Претендира установяване на задължение на дружеството да й бъде заплатена сумата от 1500 евро,предмет на заповед по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 11/2014 по описа на РС Петрич.

Ответното дружество е оспорило иска,като е твърдяло,че не е задължено на основание действията на Д. В.,който е бил шофьор на дружеството и не е имал право да продава.Твърди се,че е възможно в Гърция,Д. да е дал такава разписка за получени пари,но тя не е с подписа на представляващ дружеството и няма положен печата на дружеството,като не е на български език.

По делото е представена разписка /квитанция/,формуляр на гръцки текст,в който формуляр на гръцки език е написано /съобразно превода на документа/,че Д. В. е получил от М. Д. сумата от 1500 евро за поръчка на парно отопление плюс котле.Отразената дата в квитанцията е 18.11.2013г.

Установено е по делото,че съобразно трудовия договор на В. в ответното дружество е изпълнявал длъжност "шофьор",а трудовия му договор е прекратен на 02.12.2013г.

От съдържанието на писмения документ /квитанция/ не може да се установи,че издалият я В. е действал от името и за сметка на ответника търговското дружество.Установено е с графическа експертиза,че квитанцията е автентичен документ.

По делото е прието като доказателство и визитна картична на В.,от която е видно,че има такава и с нея се представял за отговорник продажби към ответното дружество.

С оглед цената на иска, който е под 5000 лв.,за установяване на твърденията на страните,няма пречка да се допуснат и гласни доказателства.

РС [населено място] е разпитал свидетелите Н. и П. М.на страната на ищцата,като първият е син,а вторият приятел и св.К. А. и св.З. на страната на ответника,които са съдружници при ответника.

Свидетелите на ищцата потвърждават с показанията си,изложената в исковата молба фактическа обстановка.

Съдът съзира противоречие в показанията на първите двама свидетели.И двамата твърдят,че на границата са им дали проспект за фирмата /не е ясно защо там ,тъй като на границата служебно не дават проспекти, от кой са го получили и по какъв повод/.Св.М. твърди,че заедно с проспектите на границата са получили и визитната картичка,докато св.М. твърди,че ведно с разписката /квитанция/ са получили и визитната картичка в магазина.Освен това св.М.твърди,че Д. В.е преброил парите и ги е сложил в шкафче,а св.М. твърди,че освен Д.,парите са преброени и от другите двама съдружници,които в този момент са били в магазина.

Св.М. в показанията си е посочил,че познава К. и М. /управителят на дружеството/,като ги описва,че единият е пред залата,а другият е отвън.В противоположност на тези показания св. К. А. отрича да е виждал сина на ищцата.Отрича също така,че е присъствал на посещението на гръцките граждани на 18.11.2013г. в магазина.

Представената книга за дневните финансови отчети,в която липсва отбелязване за извършена продажба на 18.11.2013г.,съдът не цени като релевантно доказателство по делото,тъй като няма данни,че счетоводните книги на дружеството са редовно водени,за да бъдат ценени като доказателство по делото на основание чл.182 ГПК.

Разпитан е като свидетел и третият съдружник -св.З.който отрича Д. В. да е бил оторизиран да извършва продажби в магазина ,като на 18.11.2013г. Не си спомня дали е бил в магазина,докато свидетелят се е намирал в него.

При така събраните доказателства,от правна страна съдът съобрази следното:

Съобразно изложените обстоятелства в исковата молба съдът приема,че ищцата твърди,че с ответното дружество са сключили договор за продажба,като стоката е заплатена предварително.Продажбата не е търговска,с оглед разпоредбата на чл.318 ал.2 ТЗ.Твърди се,че договорът е развален,поради неизпълнение от страна на продавача на задължението да предаде веща,като развалянето на договора е извършено през месец декември на 2013 г.,при посещение в магазина на дружеството, след като е установила,че дружеството няма да й предаде веща,която тя е заплатила.

Претендира връщане на продажната цена по развален договор,като претенцията може да се квалифицира по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД -претендира се сума на отпаднало основание /развален договор за продажба на движима вещ/.

Този иск е предоставен на страната, която твърди, че е престирала, с оглед осъществено валидно правоотношение, оправдаващо престацията и което правоотношение е прекратено,поради неизпълнение. При него ищецът дължи да докаже, че е предал определена сума пари на ответника .

В случая ответникът е търговско дружество,а издадения документ /квитанция от 18.11.2013г./ сочи за получател на парите физическо лице,като не е отразено,че действа от името на дружеството.

Със събраните гласни доказателства на страната на ищцата-свидетелите М. и М.,същата е целяла да установи,че това физическо лице,в условията при които е получило парите е действало като представител на това дружество.Другата група свидетели-тези на ответника отричат парите по разписката да са получени по начина,по който ищцата твърди.Налице е противоречие между две групи свидетели.Всеки един от свидетелите може да се приеме,че е заинтересован,доколкото св.М. е син на ищцата,св.М. неин приятел,а свидетелите на ответника са двамата съдружници С оглед на изложеното относно противоречия в показанията на двамата свидетели М. и М. съпоставени и със съдържанието на писмения документ,ОС Благоевград не възприема извода на първоинстанционния съд,че Д. В. е действал в случая като представител на дружеството,при описаната в исковата молба фактическа обстановка.Обстоятелството,което е мотивирало съда да приеме,че е действал като представител е,че при доставката като шофьор на стоката по домовете,същият е получавал пари за сметка на дружеството,поради което е имал право и възможност да се разпорежда със стоково материални цености, не е идентично с изложената фактическа обстановка от ищцата и установената от нейните свидетели,че с Д. са договаряли в магазина,в присъствието на управителя на дружеството и другия съдружник.Освен това в показанията на свидетелите на ищцата се съдържат противоречия и то по съществени факти,а именно кой е преброил парите.Визитната картичка не е доказателство за изпълняваната от В. длъжност,тъй като всеки може да си поръча визитна картичка.Меродавно е длъжността по трудов договор.Освен това за съда няма логично обяснение ,че ищцата отива в България да закупи котле за парно и точно на границата,чрез проспект,връчен неизвестно от кой,тя се насочва към магазина на дружеството.Установено е по делото,че Д. В. е доставял стоки и в Република Гърция,при което ответникът е осъществил насрещно доказване относно твърдението му,че е възможно и на територията на Гърция ищцата и Д. да са осъществили договаряне,което обаче не е обвързало дружеството.При условията на пълно и главно доказване ищцата не е установила по делото,че с броената сума на В.,тя е ангажирала и отговорността на ответното дружество.

С оглед на изложеното искът е недоказан,поради което решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в обжалваната част и се постанови друго,с което да се отхвърли иска.

Решението следва да се потвърди в частта,с която е прието за недоказано оспорването на автентичността на разписката от 18.11.2013г.

На въззивника с оглед изхода на делото се дължат разноски.Адв.Б. е представила декларацията за платен хонорар от 300 лв. и това е претенцията за този размер разноски в първата инстанция,съобразно изявленията по същество, а за въззивното производство направените от въззивника разноски възлизат на 460 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 4 от 06.01.2015г.,постановено по гр.д.№ 129/2014 по описа на РС Петрич в обжалваната му част, с която се признава за установено в правоотношенията между Д. Н. Б., гражданка на Република Гърция, [дата на раждане] и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Круша” № 10, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. М. М., че съществува вземане на ищеца спрямо ответника като [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Круша” № 10, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. М. М. дължи на Д. Н. Б., гражданка на Република Гърция, [дата на раждане] паричната сума, за която е издадена Заповед № 11/ 07.01.2014година за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч гр дело № 11/2014година по описа на Районен съд-Петрич, а именно сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ евро, представляваща авансова платена на 18.11.2013година продажна цена на котел за отопление и в частта на присъдените разноски в заповедното и исковото производство,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Д. Н. Б., гражданка на Република Гърция, [дата на раждане] против [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Круша” № 10, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. М. М., за установяване ,че има вземане спрямо ответното дружество в размер на 1500 евро, за която сума е издадена Заповед № 11/ 07.01.2014година за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч гр дело № 11/2014година по описа на Районен съд-Петрич, представляваща авансова платена на 18.11.2013година продажна цена на котел за отопление

ОТХВЪЛЯ искането на Д. Н. Б., гражданка на Република Гърция, [дата на раждане] [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Круша” № 10, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. М. М. да заплати на Д. Н. Б., гражданка на Република Гърция, [дата на раждане] сумата от 60.00 /шестдесет/ лева, представляваща платена държавна такса за образуване на заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. Н. Б. гражданка на Република Гърция, [дата на раждане] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Круша” № 10, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. М. М. сумата от 300 лв.разноски,направени пред РС Петрич и сумата от 460 лв.,направени разноски пред ОС Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :