Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261210 15.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9093 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК ********* против В.И.Д., ЕГН **********, с която е предявен
осъдителен иск по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
Ищецът
твърди, че на 04.02.2017 г. в района на *** настъпило ПТП по вина на ответника,
като водач на МПС „Рено Клио“ с ДК № ***, който, след употреба на алкохол и
поради движение с несъобразена скорост, ударил паркирано извън пътното платно
МПС „БМВ 525 Д“ с ДК № ***, като му причинил материални щети.
Бил
съставен протокол за ПТП № ***.
Към
датата на произшествието била налице валидна застраховка ГО за МПС „Рено Клио“
при ответника, съгл. ЗП № ***.
След
уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета.
Извършени били проверки и оценки, след което установено, че стойността,
необходима за възстановяване на МПС, е 1793,69 лева, която била изплатена като обезщетение.
Твърди,
че поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, възникнало регресно вземане в
размер на платеното обезщетение.
Моли
се за осъждане на ответника да плати общо 1808,69
лева – сбор от главница от 1793,69 лева, представляваща стойност на
застрахователното обезщетение по щетата, както и 15 лева – ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда
–15.01.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска. Не
оспорва – ПТП и механизма, вида, размера и стойността на щетите, както и
изплащане на сумата на увредения. Оспорва наличието на предпоставки за регресна
отговорност – нямало нарушени правила за движение, като отделно – след
извършено химическо изследване на взетата кръвна проба в 03:00 на 0.02.2017 г.
в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, била установена с протокол концентрация на
алкохол в кръвта от 0,32 %. В хода на адм. нак. производство било установено,
че на посочената дата не е управлявала МПС с концентрация на алкохол над 0,5 %
и НП – отпаднало в тази част. Предвид изложеното нямало основание за възникване
на регресна отговорност. В условията на евентуалност въвежда възражение за
съпричиняване на резултата от страна на водача на другото МПС, който паркирал
на място, на което не било позволено спирането и престоят. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие -
ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради
причиняване на описаните имуществени щети,
е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението,
както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки МПС с концентрация на
алкохол над допустимата по закон норма.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, както и възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване
на резултата, а при установяване на горните факти от ищеца –да докаже, че е
платил търсената сума.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за основателен по
следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 04.02.2017 г. в
района на *** настъпило ПТП, при което ответникът, като водач на МПС „Рено
Клио“ с ДК № ***, ударил паркирано извън пътното платно МПС „БМВ 525 Д“ с ДК № ***,
като му причинил материални щети; вида, размера и стойността на причинените
вреди от общо 1793,69 лева, която сума е платена от застрахователя на
собственика на увредения автомобил; съставен протокол за ПТП №
1589915/04.02.2017г.; към датата на произшествието била налице валидна
застраховка ГО за МПС „Рено Клио“ при ответника, съгл. ЗП № *** вж. Определение
по чл. 140 ГПК № 261129/11.02.2021 г. – л.15-16/.
Съдът приема тези факти за
доказани, включително като ги съпостави със събраните по делото писмени
доказателства.
Настъпването
на ПТП не е спорно. В протокола е отразено, че ответникът като водач на МПС „Рено
Клио“ с ДК № ***, не се е съобразил с пътната настилка и релефа, загубил е
управление и е ударил паркирано МПС – участник 2, като допуснал произшествие с
материални щети. Отбелязана е извършена проверка за употреба на алкохол, като
според документа – такъв е установен за отв. в граници от 0,5-1,2 пр.
Протоколът
е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на
автомобилите в пространството и щетите по МПС, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила.
По
делото са приети като писмени доказателства АУАН и НП /влезли в сила/. Според
НП – на ответника е наложена санкция – глоба за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
– т.к. не е избрал скоростта на движение съобразно пътната настилка – с лед, атм.
условия, релефа, условията за видимост, интензивност на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. Отбелязано е, че
нарушението по т.2 отпада, поради представен протокол за химическа експертиза, според
който - алкохолът в кръвта бил 0,32 промила. Последният е представен, като
действително се установява, че след предоставен талон за медицинско изследване
и направено такова – е констатирана сочената концентрация на алкохол в кръвта
от 0,32 промила.
Предвид
изложеното и след анализ на док-вата поотделно, в съвкупност и при
взаимовръзка, съдът намира за категорично установени твърденията, че ПТП е
настъпило именно и само по вина на ответника, който не е спазил правилата за
движение по пътищата /нарушил е чл.20,
ал. 2 ЗДвП/, ударил е паркирано МПС и е причинил произшествие с материални
щети.
Възражението
за съпричиняване е неоснователно. Въпреки изричните
указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в
доклада, доказателства относно същото не бяха ангажирани, като страната се
отказа от док. си искания. От представените писмени такива не се извежда и
подкрепя твърдението, че увреденото МПС било паркирано на място, на което не
били позволени спирането и престоят. Отделно и принципно следва да се има
предвид, че нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата, само по себе си не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увредения,
водещо до намаляване на съответното обезщетение. Необходимо е нарушението да е
в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка, при която увреденият обективно
да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето
защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на увреденото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на
ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл.
290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение
№ 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Такъв принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване не
се споделя. То е защитно по
характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е
да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г.
по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено.
Ответникът
е причинил ПТП и е управлявал МПС след употреба на алкохол. Единственият спорен
въпрос е налице ли са основанията за възникване на регресна отговорност.
Действащата към 04.02.2017 г.
разпоредба на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП /в редакцията с ДВ бр.101/2016 г. в сила от 21.01.2017 г.,
понастоящем изменена/, забранява на водачите на МПС да управляват автомобил с каквато и да е концентрация на алкохол – изразът „над 0,5 на хиляда” е отпаднал,
сл. което е въведен впоследствие с ДВ – в сила от 26.09.2017 г. Чл. 174 ЗДвП
предвижда наказание при концентрация на алкохол над 0,5 промила /тъй като
процесната е по – малко, НП е отпаднало и санкция за подобно нарушение не е
наложена, което обаче няма общо с
основанията за отговорността спрямо ищеца – касае се за различен вид
отговорност/.
Регресната такава спрямо застрахователя срещу риск „ГО” е в зависимост именно и само от посочената в чл. 5 ЗдвП законова дефиниция,
ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол /в този
смисъл е и трайната съдебна практика - Определение № 646 от 11.10.2011 г. на ВКС по
т. д. № 313/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 84/18.07.2011 г. по т. д. №
815/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о и др./.
Следователно към момента на процесното ПТП
управлението на автомобила след употреба
на алкохол е било забранено от закона /независимо от стойността на
установената концентрация/ и е налице основание за възникване на регресното
вземане /в т. см. – Решение от 18.11.2016 г. по в.гр.д. № 1972/2016 г. на ПОС, VIII гр.с./.
По
делото са безспорни въпросите относно вида, размера и стойността на причинените
вреди от общо 1793,69 лева, както и плащането от застрахователя на собственика
на увредения автомобил.
Като безспорно е отделено и обстоятелството,
че към датата на събитието ищецът е имал качеството на з. на гражданската
отговорност за автомобила на ответника.
Съдът
приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение
на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на посочената сума.
Обемът на регреса се определя от закона –
съгласно чл. 500 КЗ,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно
обезщетение, ведно с лихви и разноски, т.е. правото на застрахователя се
ограничава до размера на това, което той е платил в изпълнение на задължението
си да носи застрахователния риск. Претендираната и платена сума се дължи.
Искът е
доказан по основание и размер. Следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от постъпване на исковата молба в съда до погасяването, като последица. Следва
да се присъдят и претендираните 15 лева - обичайни ликвидационни разноски.
Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на
застрахователя, при което подлежат на присъждане.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представени са
доказателства за плащане на ДТ от 72,34 лева /няма списък, нито док. за платено
адв. възн., макар да се претендира/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, следните суми: общо 1808,69 лева /хиляда осемстотин и осем
лева и шестдесет и девет стотинки/ – сбор от главница от 1793,69 лева,
представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на 04.02.2017 г. в
района на ***, по вина на Д., управлявала МПС „Рено Клио“ с ДК № ***, след
употреба на алкохол, по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица ЗП № ***, ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 15.01.2020 г. до окончателното
погасяване, ведно с 15 лева – ликвидационни разноски, както 72,34 лева /седемдесет и два лева и
тридесет и четири стотинки/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:
IBAN: ***, „Банка ДСК” ЕАД
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ