Присъда по дело №3703/2014 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

от 06.10.2014 г. към Присъда № 299 от 30.09.2014 г.,

постановена по НОХД № 3703/2014 г. по описа на ПРС, ІII н.с.

 

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия К.В.К. за това, че в периода 23.07.2013 г. – 24.07.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, повторно, след което е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай, като длъжностно лице – машинен оператор производство на смоли във фирма „Н.” ООД гр. Пловдив, което се е възползвало от служебното си положение, е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 23.07.2013 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – сумата от 4 000 лв. от владението на фирма „Н.” ООД гр. Пловдив, без съгласието на ръководството с намерението противозаконно да ги присвои.

- на 24.07.2013 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – сумата от 1 200 лв. от владението на фирма „Н.” ООД гр. Пловдив, без съгласието на ръководството с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.

От страна на ощетеното юридическо лице, „Н.” ООД, представлявано от неговия законен представител, чрез адв. А., е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за причинените от деянието имуществени вреди в размер на 5200.00 лева, като същото е конституирано като граждански ищец в производството.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият К., се признава за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедлива присъда, поради което и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти, а желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.В.К. е роден на *** ***,  обл. П., ул. „” № , българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, във фактическо съжителство, осъждан, с ЕГН **********.

В периода от 30.11.2012 г. до 23.07.2013 г. подсъдимият К. работил на трудов договор в ТД „Н.” ООД, гр. Пловдив, на длъжност машинен оператор производство на смоли, като освен възложените му с длъжностната характеристика дейности на материално изпълнение, изрично му била възложена ръководна дейност, а именно да изпълнява длъжността отговорник производство. Във връзка с възложената му работа подсъдимият имал на подчинение двама работници и му били връчени ключове от вратите на помещенията използвани от търговското дружество. Отново във връзка с възложената му работа подсъдимият знаел и кодовете за включване и изключване на алармената система на помещенията, ползвани от фирма „Н.” ООД, находящи се в гр. Пловдив.

Подсъдимият К. бил пристрастен към хазарта откакто навършил 19-годишна възраст, като в резултат на вредния си навик същият имал множество заеми.  От края на 2012 г. до процесната дата, подсъдимият работел в ТД „Н.” ООД, находящо се в югоизточната индустриална зона на гр. Пловдив, като фабриката и офисът на дружеството били на ул. „…” № . На 23.07.2013 г. подсъдимият приключил работа около 20.00 часа и използвайки служебен автомобил, се прибрал до с. Б., където живеел заедно със свидетелката Х.. В дома си подсъдимият употребил алкохол /ракия/, след което повикал такси и с него отишъл до работата си на ул. „…” в гр. П.. Свидетелят Д.В. работел като таксиметров шофьор и около 21.20 часа бил известен за заявката на подсъдимия, взел го от дома му и го закарал до дружеството, находящо се на ул. „…” №  в гр. П.. Така в 21.39.54 часа, възползвайки се от служебното си положение на длъжностно лице, обусловено от възложените му функции на ръководна работа, по повод на която знаел кода на алармената система,  подсъдимият деактивирал алармената система и влезнал в сградата на дружеството. В съблекалнята отново употребил ракия, след което седнал на компютъра в офиса, където забелязъл върху кутията на машината чантичка, с която обичайно служители на дружеството носели пари до банката, за да ги внасят. Подсъдимият отворил чантичката и видял, че в нея има сума пари, след което взел решение да отнеме част от тях – сумата от 4000 лева, за да играе хазарт. След отнемането на сумата подсъдимият извикал такси и с него се придвижил до казиното с име „…”, находящо се до хотел „…” в гр. Пловдив. След посещението на обекта, подсъдимият отишъл в казино „…”, находящо се на Главната улица в гр. Пловдив. Подсъдимият играл на почти всички автомати през останалата част от вечерта и в двете казина, като по този начин употребил цялата отнета сума, като у него останали единствено пари в размер на 5 лева, с които подсъдимият вече на 24.07.2013 г. си хванал такси и отишъл отново до сградите, ползвани от дружеството, находящи се на ул. „….” в гр. Пловдив. На 24.07.2013 г. в 05.29.37 часа подсъдимият отново се възползвал от служебното положение на длъжностно лице, изключил алармената система и отнел сумата от 1200 лева от дружеството, която била останала в описаната по-горе чантичка, която се намирала върху компютър в офиса на фирмата. Подсъдимият се качил на такси, отново посетил описаните по-горе две казина, като ходел от едното в другото и посредством игра в казината употребил цялата сума, като в него останали единствено пари в размер на 56 лева. Подсъдимият взел решение да отиде на гарата в гр. Пловдив, където си закупил билет за влака, пътуващ за гр. Бургас за сумата от 17.20 лева и в 09.20 часа на 24.07.2013 г. се качил на влака за гр. Бургас и след като пристигнал в града в 15 часа хванал маршрутка за гр. Царево. Докато се разхождал  подсъдимият се разкаял пред себе си за извършеното от него и решил да се хвърли в морето, но размислил и се отказал. Подсъдимият провел телефонен разговор с приятелката си – свид. Ц.Т., с която живеел във фактическо съжителство от 4 години и която десетина дена преди събитията му родила дете. Подсъдимият написал съобщение на свид. Х., в което изказал съжаление за извършеното от него, след което хванал обратно маршрутката за Бургас и от Бургас хванал влака за Пловдив. В 03.15 часа на 25.07.2013 г. подсъдимият слязъл на Централна гара гр. Пловдив и отишъл пеша до казино „….”, за да вземе сумата от 125 лева, които казиното трябвало да му върне, като процент от загубата. Заложил парите в същото казино и от тях спечелил сумата от 300 лева, след което отишъл в казино „…”, там продължил да играе и спечелил от парите, които заложил 760 лева общо. След това подсъдимият се предал на органите на полицията и с протокол за доброволно предаване предал намиращите се в него 12 банкноти с номинал от 50 лева, 8 банкноти с номинал от 20 лева, както и мобилен телефон „Сони Ериксон Експериа” с ИМЕЙ …, СИМ карта на „Глобул”. СИМ картата, поставена в приобщения по делото мобилен телефон била регистрирана на името на свид. Т., но била ползвана изключително от подсъдимия. Приобщеният по делото мобилен телефон станал предмет на оглед на ВД, в хода на който се установило, че телефонът бил пластмасов, сребрист на цвят с цял дисплей в предната си част, със сребристи копчета от страни и под дисплея. В телефона била поставена СИМ карта на „Глобул” № …. Телефона се включвал, набирало се ПИН код на СИМ картата 0000, след това се набирал кода за отключване на телефона …. Отваряло се главното меню, оттам се влизало в подменю „съобщения”, където се намирали следните изпратени съобщения:

Съобщение, изпратено на телефон …. „Zdravka” на 24.07.2013 г. със следния текст на латиница – „Zdravche iskam da ti blagodarq za vsichko i da se izvinq za vsichko i che dneska shte te zanimavam s policii izharchih parite ot kasata imam ogromen problem s hazarta i tova nqma da spre za tova az shte sloja krai vaseto znae kade e atelieto na bashta mi govorete s nego za parite nadqvam se da gi dade ne se opitvai da mi zvanish nqma da ti vdigna otidi do policiqta dai da me pusnat za nacionalno izdirvane te shte me namerat nqkade … Prosti mi (cri) kaji na vsichki cne az sm nai golemiq bokluk koito sa poznavali!” – „Здравче искам да ти благодаря за всичко и да се извиня за всичко и че днеска ще те занимавам с полиции изхарчих парите от касата имам огромен проблем с хазарта и това няма да спре за това аз ще сложа край васето знае къде е ателието на баща ми говорете с него за парите надявам се да ги даде не се опитвай да ми звъниш няма да ти вдигна отиди до полицията дай да ме пуснат за национално издирване те ще ме намерят някъде … Прости ми кажи на всички че аз съм най-големия боклук който са познавали!”.

Съобщение, изпратено на телефон …. „Zdravka” на 24.07.2013г. със следния текст на латиница – „Na 360km sam ot plovdiv zdravche kakvo da pravq ot tuk natatuk rabota nito pari pak. Imam 10 kredita na fermata dalja pari I neshtoto koeto ne znaete che sam s nachalno obrazovanie I v komunala ne me iskat moqt jivot e prednachertan da e propadnal I samo da naranqvam blizki priqteli I hora deto obicham” – На 360 км съм от Пловдив Здравче какво да правя оттук нататък работа нито пари пак. Имам 10 кредита на фирмата дължа пари и нещото което не знаете че съм с начално образование и в комунала не ме искат моят живот е предначертан да е пропаднал и само да наранявам близки приятели и хора дето обичам”.

Съобщение, изпратено на телефон …. „Zdravka” на 24.07.2013г. със следния текст на латиница – „Utre sutrinta shte sam v parvo raionno shtali da me darjat 48 chasa v aresta I sled tova sigurno shte e deloto az sam veche v burgas ima noshten vlak I shte go hvana”. – Утре сутринта ще съм в първо районно щели да ме държат 48 часа в ареста и след това сигурно ще е делото аз съм вече в Бургас има нощен влак и ще го хвана”. Телефонният номер ….. бил използван от свидетелката Х.

Номер …. СИМ картата е регистриран на името на лицето, с което подсъдимият живее на съпружески начала - свидетелката Ц.В.Т., ЕГН: **********, като номерът се ползва от подсъдимият К.В.К., ЕГН **********. От приложената по делото справка от „Глобул” е видно, че:

на 23.07.2013 г. в периода от 19.04 часа до 21.49 часа подсъдимият е провел по мобилния си телефон номер …. – 5 разговора от клетка намираща се на ул. „…” в жк „…” гр. Пловдив, където е офисът на фирмата;

в периода от 22.03 часа на 23.07.2013 г. до 07.47 часа на 24.07.2013 г. подсъдимият е провел по мобилния си телефон номер … 6 разговора от клетка, намираща се на ул. „….” в гр. Пловдив, където се намира казино „….”, бил е търсен на мобилния си телефон 25 пъти, но не е приел повикванията;

в периода от 07.58 часа до 07.59 часа на 24.07.2013 г. подсъдимият К. е бил търсен на мобилния си телефон номер …., но не е приел повикванията и не са провеждани разговори от клетка, намираща се на ул. „…”, централна градска част, където се намират казино „…”;

в периода от 08.39 часа до 08.54 часа на 24.07.2013 г. подсъдимият К. е провел по мобилния си телефон номер … – 1 разговор от клетка, намираща се на ул. „Христо Ботев” в близост до Централна гара гр. Пловдив, бил е търсен на мобилния си телефон 3 пъти, но не е приел повикванията и не са провеждани разговори;

в периода от 16.45 часа до 17.52 часа на 24.07.2013 г. подсъдимият К. е провел по мобилния си телефон номер … – 3 разговора от клетки, намиращи се в гр. Царево и къмпинг „Нестинарка” обл. Бургас, бил е търсен на мобилния си телефон 40 пъти, но не е приел повикванията и не са провеждани разговори;

в периода от 19.07. часа до 21.28 часа на 24.07.2013 г. подсъдимият  К. е провел по мобилния си телефон номер … – 3 разговора от клетка, намираща се на ул. „Шейново” гр. Бургас, бил е търсен на мобилния си телефон 8 пъти, но не е приел повикванията и не са провеждани разговори;

в периода от 07.51 часа до 07.51 часа на 25.07.2013 г. подсъдимият К. е провел по мобилния си телефон номер … – 1 разговор от клетка, намираща се на ул. „…”, гр.Пловдив, където се намира казино „…”, бил е търсен на мобилния си телефон 5 пъти, но не е приел повикванията и не са провеждани разговори;

в 08.26 часа на 25.07.2013 г. подсъдимият К. е провел по мобилния си телефон номер – 1 разговор от клетка, намираща се на ул. „…” в гр. Пловдив.

Анализът на телефонните разговори потвърждават обясненията, дадени от подсъдимия, че след като е откраднал парите ги е проиграл в казина в гр. Пловдив, след което е отишъл до гр. Царево, обл. Бургас, след което се е върнал в Пловдив.

По делото била приобщена справка, издадена от охранителна фирма, която представлявала разпечатка на сигналите от обект 1675, а именно сградите на търговско дружество „Н.” ООД, находящо се в гр. П., ул. „…” №  за времето от 04.48 часа на 23.07.2013г. до 11.33 часа на 24.072013г.

Подсъдимият К. бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа със заповед от 25.07.2013 г. и за 72 часа, считано от 26.07.2013 г. до 29.07.2013 г. Впоследствие спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 500 лева, която била внесена на 17.02.2014 г.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на досъдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал, а и доколкото подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.

В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – Р.Р., З.Х., Д.В., Ц.Т., С.С. и Д. М., които са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се кредитират.

Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина (протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум, протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, разпечатки от мобилните оператори, протокол за доброволно предаване, приемо–предавателни протоколи, справка АИС БДС, справка за съдимост, характеристична справка).

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият К.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно: в периода 23 юли 2013 г. – 24 юли 2013 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, повторно, след което е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай, като длъжностно лице – машинен оператор производство на смоли във фирма „Н.” ООД, гр. Пловдив, което се е възползвало от служебното си положение, е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 23.07.2013 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – сумата от 4 000 лв. от владението на фирма „Н.” ООД, гр. Пловдив, без съгласието на ръководството с намерението противозаконно да ги присвои

- на 24.07.2013 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – сумата от 1 200 лв. от владението на фирма „Н.” ООД, гр. Пловдив, без съгласието на ръководството с намерението противозаконно да ги присвои, всичко на обща стойност – сумата от 5 200 лв.

От обективна страна -  с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел посочените вещи (пари), без съгласието на ръководството на фирма „Н.” ООД, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Освен това, престъпната деятелност е извършена при условията на продължавано престъпление, а именно с две отделни деяния, извършени съответно на 23.07.2013 г. и 24.07.2013 г., като  двете деяния изпълват поотделно състави на престъплението „кражба”, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващото се явява, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото. Отделно от това е налице и квалификция по т. 6 и т. 7 на чл. 195 НК, а именно: деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си качество и повторно, като както процесното деяние, така и това, обусловило квалификацията „повторност”, не представляват маловажни случаи.

         От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият са съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал и целял настъпването на общественоопасните му последици.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия като такова по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер на две години, което съобразно правилата на чл. 58а, ал. 1, да бъде намалено с 1/3, а именно на една година и четири месеца. Според настоящия състав именно с това наказание биха се постигнали горепосочените цели, визирани в НК. При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало, изначално направеното самопризнание и пълното съдействие на органите на досъдебното производство, както и влошено финансово състояние на подсъдимия. От друга страна съдът отчете и наличието на отегчаващи такива, а именно фактът, че процесното деяние изпълва два от квалифициращите признаци на чл. 195, ал. 1 НК (по т. 6 и т. 7), както и относително големият размер на сумата, предмет на кражбата.

Ето защо съдът намира, че в конкретния случай наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства под средния размер на предвиденото в закона наказание, но като се отчете и наличието на отегчаващи такива, като в конкретния случай съдът намира, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца се явява именно така определеното наказание лишаване от свобода, намалено с една трета - в размер на  една година и четири месеца.

По въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1 НК:

Предвид размера на определеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия по време на извършване на деянието, настоящият състав намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Според съда постановяването на реално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия следва да се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на обществото. Съдът намира че поправянето на подсъдимия извън затворническата среда би било постижимо, ето защо изтърпяването на така определеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено, като съдът намира, че това наказание, следва да бъде съчетано с по-продължителен изпитателен срок, а именно четири години, предвид наличието и на отегчаващи вината обстоятелства, на които съдът не отдава преимуществено значение при определяне на санкцията, поради което ги отчита при определяне на изпитателния срок. Този срок ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителният потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.

По въпроса за гражданския иск:

Предмет на претенцията по чл. 45 ЗЗД са имуществените вреди, които „Н.” ООД е претърпяло от престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което подсъдимият бе признат за виновен по настоящето дело. По делото се установи (както от гласните доказателства, така и от писмените такива), че в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, за „Н.” ООД е настъпила имотна вреда в размер на 5200.00 лева, тъй като тази сума именно е била отнета от патримониума на дружеството от подсъдимия без съгласието на ръководството. Това обуславя и извода, че в конкретния случай така заявената претенция от 5200.00 лева, следва да бъде уважена в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. Ето защо подсъдимият К.В.К. бе осъден да заплати на „Н.” ООД, сумата от 5200.00 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което подсъдимият е признат за виновен по настоящето дело, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013 г.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция на основание чл. 189, ал. 3, подсъдимия К.В.К. бе осъден да заплати по сметка на ПРС в полза на ВСС сумата от от 208.00 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск, както и сумата от 500.00 лева в полза на „Н.” ООД гр. Пловдив, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

По въпроса за веществените доказателства:

По делото като веществени доказателства са били приобщени мобилен телефон „Сони Ериксон Експериа” с ИМЕЙ ... и 12 банкноти с номинал от 50 лева; 8 банкноти с номинал от 20 лева, които съдът постанови  да се върнат на подсъдимия като правоимащо лице, както и СИМ карта на „Глобул” – намираща се на съхранение при домакина на V РУП гр. Пловдив, за която съдът постанови да бъде върната на Ц.В.Т..

Съдът не сподели доводът на процесуалния представител на ощетеното ЮЛ, че ВД, представляващи банкноти, следва да се върнат на ощетеното ЮЛ. По делото бе установено, че посочените банкноти са иззети от подсъдимия, а последните същият е придобил чрез залози в различни казина, поради което очевидно това са различни банкноти, от тези предмет на процесната кражба, поради което и  няма как конкретно тези вещи да се върнат на дружеството, макар по делото да бе установено с категоричност основателността на гражданскоправната му претенция. Единственият способ за обезпечаване на вземането на ощетеното ЮЛ е чрез учредяване на запор върху тези вещи, каквото искане в процесния случай не бе направено от страна на процесуалния представител на дружеството, поради което и така заявеното искане не бе уважено.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК