Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретаря Юлиана Шулева
разгледа гр. д. № 10 983 от 2017 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на С.М.С.
срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД:
-
иска по чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховане за заплащането на 77 413,09 лева застрахователно обезщетение поради открадването на лек
автомобил „Мерцедес ML 350 CDI” с
идентификационен номер WDC1660241A511127;
- иска по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
заплащането на 3 576,74 лева обезщетение
за забава от 16.03.2017 г. до 28.08.2017 г. С.С. е със съдебен адрес – адвокат М.А.,***.
„ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е с адрес в гр. София, ул. „Георги Бенковски“ 3.
[2] ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК С.М.С. да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД 130,00
лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
[3] Ако С.С. обжалва изцяло решението, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 619,80
лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той
следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от
2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
[4] ДА СЕ
ИЗПРАТИ НА СРП копие от цялото дело, включително и решението, за преценка
дали е извършено престъпление.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] С.С. заявява в искова молба от 28.08.2017 г., че е застраховал свой
автомобил с договор за застраховка с ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
(ДЗИ). На 26.11.2016 г. автомобилът е бил откраднат. С.С. е уведомил ДЗИ за
това, но последният е отказал заплащането на обезщетение поради несъответствие
на декларираните факти с установените.
[6] С.С. твърди, че договорът за застраховка е бил
валиден и е настъпило застрахователно събитие. Затова той моли съда да осъди
ДЗИ да му заплати:
- 77 413,09 лева застрахователно обезщетение;
- 3 576,74 лева обезщетение за забава от 16.03.2017
г. до 28.08.2017 г. (исковата молба, л. 2-4; молбата за увеличение на исковете,
л. 127; определението за допускането на увеличението на исковете, л. 140-гръб).
2. На ответника
[7] ДЗИ е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. ищецът не е бил собственик на автомобила и
затова договорът за застраховка е нищожен;
2. процесният автомобил не е бил откраднат и е имал
много сериозни увреждания;
3. ищецът е премълчал и невярно е съобщил
обстоятелство при образуването на щетата;
4. не процесният автомобил, а друг е бил представен
за оглед;
5. обезщетението, което евентуално се дължи, е в
по-нисък размер, защото действителната стойност на автомобила е била по-ниска и
ищецът не е заплатил застрахователна премия за 2 901,33 лева (писмения
отговор, л. 48-52).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които
съдът установява
[8] На 11.02.2015 г. компетентният орган на провинция Берлин, Германия, е допуснал
за движение по пътищата лек автомобил „Мерцедес ML 350 CDI” с идентификационен
номер WDC1660241A511127 (информацията
от Федералния полицейски президиум на Германия, събрана от Районен съд
Шьоненберг, Берлин, л. 212). Не се спори, че негов собственик е бил
Стоматологична клиника «Ост».
[9] На 20.06.2016 г. автомобилът е изгорял напълно (информацията от Стоматологична
клиника «Ост», събрана от Районен съд Шьоненберг, Германия, л. 214). След това,
на 20.06.2016 г. Автомобилът е бил изведен от експлоатация (информацията от
Федерална служба «Моторни превозни средства» на Германия, събрана от Районния
съд Шьоненберг, Берлин, л. 213; информацията от Федералния полицейски президиум
на Германия, л. 212).
[10] На 11.11.2016 г. С.С. е сключил с ответника ДЗИ договор за застраховка
„Каско“ за лек автомобил „Мерцедес ML 350 CDI” с
идентификационен номер WDC1660241A511127 (полицата, л. 5). Към този момент
автомобилът е бил унищожен. Дори той да е бил възстановен, би имал различен
идентификационен номер (показанията на вещото лице Д., л. 447-гръб).
[11] На 28.11.2016 г. С.С. е уведомил ДЗИ, че застрахованият автомобил е
бил откраднат (л. 14-18). За това е било образувано досъдебно производство,
което е било спряно (постановлението, л. 19-20). Не се спори, че ДЗИ не е
изплащал обезщетение на С.С..
[12] С.С. е заплатил: 2 251,55 лева държавна такса (л. 39 и л. 128);
5 000,00 лева на адвокат (л. 37); 200,00 лева за вещо лице (л. 77 и л.
144). ДЗИ е заплатил 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 119); 120,00 лева
за вещо лице (л. 120). Той е бил представляван от юрисконсулт.
2. Спорни обстоятелства
[13] Основното спорно обстоятелство е било, дали към датата на сключване на
застраховката «Каско» процесният автомобил «Мерцедес» е съществувал.
Несъществуването на автомобила е било в тежест на доказване на ДЗИ, защото по
делото е представен протокол за оглед на автомобила, подписан от представител
на ДЗИ.
[14] Съдът приема, че автомобилът не е съществувал, а е бил унищожен,
защото това категорично се установява от информацията, събрана чрез Районния
съд Шьоненберг, Берлин от различните федерални немски служби. Действително,
такъв автомобил е получил разрешение за временно движение, но органите на КАТ
извършват обстоен оглед на автомобила само при първоначалната регистрация на
автомобила, каквато не се извършва при издаването на разрешение за временно
движение (чл. 13, ал. 1 и чл. 33а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО; СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО; РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[15] С.С. е предявил иск по чл.
386, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Те са неоснователни и съдът ги
отхвърля.
1.
По иска по чл. 386, ал. 1 от КЗ
[16] Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен
на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието (чл. 386, ал. 2 от КЗ).
[17] Следователно предпоставките за уважаването на
иска са:
1. наличие на валиден договор за имуществена
застраховка, по който ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател;
2. настъпване на застрахователно събитие, покрито
от договора за застраховка, по време на действие на договора;
3. вследствие на това застрахователно събитие да са
били причинени вреди на ищеца;
4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца
или да не е изплатил целия размер на дължащото се обезщетение.
[18] Съдът приема, че договорът за застраховка „Каско“ между С.С.
и ДЗИ е невалиден. Това е така, защото съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1,
договорите, които имат невъзможен предмет са нищожни. В случая съдът установи,
че процесният автомобил е бил унищожен към момента на сключване на договора за
застраховка. Следователно този договор е имал невъзможен предмет. Ето защо
договорът не е действителен, а нищожен.
[19] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова
съдът го отхвърля.
2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[20] Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищецът да има парично вземане към ответника;
2. ответникът да е изпаднал в забава;
3. ответникът да не е изплатил обезщетение на
ищеца.
[21] Съдът не установи С.С. да има вземане от ДЗИ. Не
е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
3. По разноските
[22] ДЗИ търси
разноски. Той е направил такива за 130,00 лева и е бил представляван от
юрисконсулт.
[23] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда С.С. да
заплати на ДЗИ 130,00 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.