№ 69
гр. Луковит, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК
Образувано е по повод подадена искова молба от „М.П., ЕИК ******, с адрес на
управление: ******, представлявано от *****, чрез пълномощника ***** от САК, срещу ЕТ
„А.-Г.М., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от
****, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 и чл. 415, ал. 1 от ГПК, с цена на
иска - 1246.29 лв. главница и 373.92 лв. мораторна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното вземане е придобито въз
основа на постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. №
3343/2017г., VI-19 състав на Софийски градски съд и влязло в сила на 29.01.2021 г.
С посоченото Постановление на М.П. ЕООД са възложени вземанията на Ф.Е. ООД с
ЕИК ******* /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа енергия,
продадени от синдика на Ф.Е. ООД на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване,
допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д. № 3343/ 2017 г., VI-19 състав
на Софийски градски съд.
Твърди се, че на 19.04.2017 г. между Ф.Е. ООД /в несъстоятелност/, от една страна,
като търговец-продавач, и ЕТ „А.-Г.М.“, от друга, като клиент-купувач, е сключен
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Съгласно Договора, Ф.Е. ООД продава на ответника
активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 82,50 лева за MB/час и предоставя
услугата „Отговорност за балансиране", с която поема за своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението му. Ф.Е. предоставя на ответника и услугата „Прогнозиране на
потреблението", като изготвя прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до
обектите на ответника.
Твърди се, че за закупените и доставени количества електрическа енергия клиентът
дължи на търговеца договореното възнаграждение. За стойността на доставената
електрическа енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в който е
извършена доставка, Ф.Е. издава фактура на клиента. Цената по Договора не включва
допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към
1
обществото", мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни
задължения, които се дължат съгласно действащото законодателство или актове на
държавни органи. Тези дължими суми, съгласно Договора, се начисляват отделно във
фактурата, която продавачът издава на купувача.
Релевират се твърдения, че в изпълнение на задълженията си по Договора, Ф.Е. ООД
е продавало и доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване.
За месеците ноември и декември 2017 г. Ф.Е. ООД е доставило на клиента договореното
количество електрическа енергия. Доставената по Договора електрическа енергия е
измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и е надлежно
фактурирана по реда, предвиден в Договора. В изпратените на клиента фактури освен
стойността на доставената електрическа енергия, са включени и допълнително
начисляваните такси и услуги, в това число акциз, данък добавена стойност, такса
„задължение към обществото", чието заплащане ответникът също дължи. Съгласно
предвиденото в Договора, плащането за доставената от продавача електрическа енергия се
извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Следователно
изискуемостта на вземанията за доставена електрическа енергия настъпва автоматично с
изтичане на договорения в Договора срок за плащане.
Твърди се, че плащане не е извършено, включително към настоящия момент, респ.
ответникът дължи на „М.П. сумата в общ размер на 1246.29 лева, за доставена по Договора
електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017 г. Ответникът дължи и
мораторна лихва върху главницата в размер на законната лихва, която е в размер на 373.92
за периода от 15.01.2018 г. (датата, следваща датата на падежа) до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането на М.П. ЕООД, от ЕТ „А.-Г.М.“, произтичащо от Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 116/ 2021 г. по описа на PC - Луковит, а именно: сума в размер
на 1246.29 лева, представляваща главница за доставена електрическа енергия съобразно
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги от 19.04.2017 г. за периода месеци ноември и декември месец 2017
г.; сума в размер на 373.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно с
законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендират се направените съдебни
разноски.
Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден чрез адв. Г. С. П. от САК.
С него не се оспорва наведените в исковата молба факти за наличието на
облигационни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, съгласно
горепосочения договор. Признава се основанието и размера на ищцовата претенция относно
дължимата главница, както и претендираните лихви. Не се оспорват и обстоятелствата, на
които се основава искът, но се релевира възражение на основание чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК
за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, при условията на чл. 111, б. „в“от
ЗЗД. Излагат се доводи в тази насока и се иска от съда да бъде отхвърлен иска изцяло като
неоснователен като погасен по давност, заедно с претендираните лихви.
Претендират се разноски направени по производство в размер на адвокатския
хонорар, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. В отправени до съда
писмени молби заявяват, че поддържат изложените в исковата молба, респ. отговора на
2
исковата молба становища по спора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
преценка на становището на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се нуждае от доказване фактът, че след подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение в РС – Луковит, е образувано ч.гр.д № 116, по описа на съда за 2021 година,
по което е издадена Заповед № 136 от 23.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която в полза на М.П. са присъдени претендираните в настоящото
производство суми. След подадено възражение от длъжника, страна съдът е указал на
заявителя възможността да предяви установителен иск за вземането си, което е сторено в
законоустановения срок.
Безспорно установено по делото е, че вземането на ищеца се основава на договор за
продажба на електрическа енергия, сключен между Ф.Е. ООД и ЕТ А.-Г.М.. Този факт не се
оспорва от страните по делото, а това е видно и от представения Договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен потребител и предоставяне на комбинирани
услуги № FE 1720724 от 19.04.2017 г.
По силата на договора ответникът се е задължил да заплаща доставеното от Ф.Е. ООД
количество електроенергия на цена в размер от 82,50 лева за MB/час. Установи се, че за
периода обхващащ месеците ноември и декември 2017 г. клиентът ЕТ „А.-Г.М.“ не е
заплащал задълженията си във връзка с начислените фактури за доставеното и използвано
количество електроенергия.
Безспорно установен е и размерът на вземанията на Ф.Е. ООД срещу ответната
страна в размер на в размер на 1246.29 лева, представляваща главница за доставена
електрическа енергия за периода ноември и декември 2017 г., както и сумата в размер на
373.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В отговора на исковата
молба ищецът заяви, че не оспорва основанието и размера на исковите претенции.
По категоричен начин се установява, че вземанията на Ф.Е. ООД, произтичащи от
начислените от дружеството фактури за доставена електрическа енергия на клиенти, са
възложени на ищеца М.П. ЕООД. Това е станало с Постановление за възлагане № 260000 от
06.01.2021 г. на СГС, ТО, по реда на чл. 717з от ТЗ. От представената като доказателство по
делото Пазарна оценка на вземанията на Ф.Е. ООД /в несъстоятелност/ е видно, че сред тях
фигурира и претендираното в настоящото производство вземане срещу ответника ЕТ „А.-
Г.М.“ в размер на 1246.29 лева.
По делото не бяха събрани доказателства, от които към настоящия момент да се
установява плащане на начислените суми за използваната електроенергия, както и
начислената мораторна лихва в размер на 373,92 лв., дължима за периода от 15.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, подадени са в законовия срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК и следователно съдът е длъжен да ги разгледа.
От събраните по делото доказателства се установи категорично, че между Ф.Е. /в
несъстоятелсност/, в качеството му на доставчик и ЕТ А.-Г.М., в качеството му на клиент, е
налице облигационно правоотношение по Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен потребител и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1720724 от
19.04.2017 г.
3
Съгласно приложените към делото Общи условия за продажба на електрическа
енергия, в сила от 01.01.2016 г., търговец се задължава да продаде и осигури електрическа
енергия до обектите на клиента, срещу задължението на последния да заплаща
възнаграждение съобразно условията на договора и отчетените количества електрическа
енергия от търговските електромери.
Според чл. 11, ал. 1 от Общите условия търговецът издава фактура на клиента, в
която е посочва дължимото плащане за доставената електрическа енергия за периода от
първото до последното число на всеки месец, в който е извършена доставка. Алинея 4 от
същия чл. 11 въвежда задължение за клиента да заплати дължимите суми по издадените
фактури в срок до 14-о число на месеца, в който фактурата е изпратена до клиента.
В исковата молба ищецът е навел твърдения, че ответника не е заплатил сумата за
използваното количество електроенергия за месеците ноември и декември 2017 година. Така
при уговорена цена за потребление от 82,50 лв. на МВ/ч. задължението възлиза в размер на
1246.29 лв. Дължимата сума за месец ноември е станала изискуема на 15.12.2017 г., а тази за
декември – на 15.01.2018 г. След като задълженията не били погасени в срок е била
начислена и сума в размер на 373.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото не бяха представени доказателства, от които да се установява погасяване
на дължимите суми. Ответникът изрично заяви още в отговора на искова молба, че не
оспорва основанието и размера иска, както и обстоятелствата, на които се основава. Поради
това съдът намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло, тъй като се
доказа в хода на делото, и в негова полза на бъде присъдени претендираните с искова молба
суми.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че претендираните
вземания, включително и начислените лихви, са погасени по давност на основание чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД. Съдът не споделя възражението на ответника по следните съображения:
В правната доктрина и практика погасителната давност се разглежда като правен
институт, период от време (давностният срок) и субективното право. Като правен институт
давността е уредена в чл. 110 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Тя е
период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора да търси
принудителна защита на своето вземане.
Съгласно чл. 111 от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания.
Съобразно постановките дадени в Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС съдът приема че, договорът за продажба на електрическа енергия е с периодично
изпълнение, тъй като длъжникът трябва да престира определена парична сума повече от
един път в течение на предварително определен срок. Неговото задължение е за повтарящо
се изпълнение. Отделните престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да се брои от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В настоящия случай ответникът е следвало да заплати
сумата за използваната от него електроенергия в срок до 14-о число на месеца, в който
фактурата е изпратена на клиента. След като ответника изрично заяви в отговора на
исковата молба, че признава дължимостта на начислените суми за потребената
електроенергия за месец ноември и декември 2017 г., то следва, че изискуемостта на тези
задължения е настъпила на 15.12.2017 г, респ. 15.01.2018 г. От тогава започва да тече и
тригодишния давностен срок, който е следвало да изтече на 15.12.2020 г., за вземането за
4
доставена електроенергия за месец ноември 2017 г., и на 15.01.2021 г. за вземането за
доставена електроенергия за месец декември 2017 г.
В законодателството се уредени случаи, в които давностният срок спира да тече. Така
съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/ гласи, че за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
С § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат с изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в „Държавен вестник". Законът за изменение и допълнение на
Закона за здравето е обнародван на 14.05.2020 г. и посоченият 7-дневен срок изтича
съответно на 21.05.2020 г. Именно от тази дата продължават да текат всички спрени по
силата на ЗМДВИП срокове, в това число и давностните такива.
От анализа на цитираните разпоредби съдът достига до извод, че погасителната
давност е спряла да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. или за общо 70 дни. При
спиране на давностния срок законът обявява определен период от време за правно
ирелевантен при броенето на давностния срок. Изтеклия до спирането срок запазва
правното си значение.
При това положение давността за процесните вземания за използвана електроенергия
е следвало да изтече на 21.02.2021, г., респ. на 25.03.2021 г., тъй като след 21.05.2020 г.
тригодишния срок е започнал да тече отново и е удължен с периода от 70 дни, през който е
бил спрян.
От приобщеното ч.гр.д № 116/ 2021 г. по описа на Районен съд - Луковит е видно, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания е подадено на
15.02.2021 г., то ест преди да изтече погасителната давност.
В мотивите дадени в т.14 от Тълкувателно решение № 2/ 2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС приема, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението.
Видно от материалите по делото искът по чл. 422 ГПК е подаден в
законоустановения едномесечен срок, което означава, че давността за процесните вземания
не е изтекла. Следователно възражението на ответника за погасяване по давност на
вземанията, предмет на настоящото производство, е неоснователно.
Съдът следва да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените в
настоящото производство искове за заплащане на сумата от 1246.29 лв., представляваща
цената за използвана електроенергия за периода ноември – декември 2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането, както и 373.92 лв. мораторна лихва начислена за периода 15.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.02.2021 г.
С оглед изхода на делото съдът, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да присъди в
полза на ищеца М.П. ЕООД направените съдебни разноски в заповедното производство в
размер на 32.40 лв. държавна такса и 317.24 лв. адвокатско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 349.64 лева.
5
Предвид гореизложените мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „А.-Г.М.“, с адрес на управление
в *****, че дължи на М.П. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от *****, следните суми: главница от 1246.29 лева, представляваща цена на
използвана електроенергия по Договор за продажба на електрическа енергия № FE 1720724
от 19.04.2017 г., дължима за месеците ноември и декември 2017 г.; мораторна лихва върху
главницата в размер на 373.92 лева, дължима за периода от 15.01.2018 г. до 15.02.2021 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, за
които суми е издадена Заповед № 136 от 23.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 116/ 2021 г. по описа на РС – Луковит, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до
изплащането на вземането,.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЕТ „А.-Г.М.“, с адрес в с. ******, ДА
ЗАПЛАТИ на М.П. ЕООД, ЕИК ******, сумата от 349,64 лв. разноски в заповедното и
сумата от 349,64 лв. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
6