Решение по дело №1431/2019 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  №76/24.2.2020г.

гр.Ямбол, 24.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 1431 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.               Образувано е по жалба на В.В.Г., ЕГН ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОД МВР Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се, че вменената му за превишена скорост не е на управлявания от него автомобил, тъй като се е движел в колона от автомобили и се иска да бъде отменена наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта А. оспорва жалбата, като изразява становище, че издадения електронен фиш е законосъобразен и моли съда да го потвърди. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.08.2019 г. в 14.22 часа с помощта на автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 0594 бил изготвен клип № 17885. От него се установява, че на същата дата и час лек автомобил „Мерцедес“ Ц 220 ЦДИ с рег. № ****се е движил в с.З., обл.Я., път *** със скорост 64 км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. За констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2950362 от ОД МВР Я., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В.В.Г., в качеството на собственик, на когото е регистрирано МПС е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 64 км/ч. – превишение с 14 км/ч.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касае се за облекчен ред за санкциониране на нарушения, установени по специален начин – чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, която се различава от регламентираната в общия ЗАНН такава. Специалната процедура предвижда, че с оглед начина на установяване на нарушението – с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, в такива случаи се издава електронен фиш за налагане на глоба, който съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Електронният фиш е законосъобразен и от материалноправна страна. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същият е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ Ц 220 ЦДИ с рег. № ***, който е МПС по смисъла на параграф 6, т.11 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, със скорост на движение от 64 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща с 14 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Приложеното по делото веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП – клип № 17885 от радар № TFR1-M № 0594, с точен час, дата и координати, доказва по безспорен начин, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, в населено място, жалбоподателят е превишил скоростта за движение в населено място и предвид това, че въз основа на това веществено доказателствено средство не може да бъде установено кое е лицето, управлявало автомобила, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че отговорен е собственикът или този, на който е предоставено МПС. В случая собственик на заснетия лек автомобил е жалбоподателят, който след връчване на електронния фиш не е посочил, че друго лице е управлявало автомобила. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания. Ето защо, за съда е безспорно установено и това, че с деянието си жалбоподателят е извършил описаното в електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ за  превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място от 11 до 20 км/ч административно наказание глоба в размер на 50 лева. Предвид на това, че размерът на глобата е фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на електронния фиш чрез ревизиране размера на санкцията.

При това положение и тъй като при извършената цялостна служебна проверка на електронния фиш не се констатираха нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за неговата отмяна, съдът прие, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Съдът намери искането на представителя на въззиваемата страна на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно в претендирания размер от 120 лв., тъй като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление или електронния фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. А съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е настоящия случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – Я./, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвърля определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателят.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ****, издаден от ОД МВР Я., с който на В.В.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Я. сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: