Решение по дело №1174/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  280 / 07.05.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шести март през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1174 по описа за 2018 година; взе предвид следното:

 

           Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл. 49 и чл.84 от ЗЗД от Х.Н.Р. с ЕГН ********** ***, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК *********, представлявана от кмета Д.Б..

          Ищецът твърди, че на 01.03.2018 г., около 8 часа сутринта, излязъл от дома си, в гр. Х., на ул. *** № **. Времето било студено, а падналият сняг не бил почистен, като затруднявал видимо движението по улицата. Улицата била стръмна и заради снеговалежа предходната вечер, ищецът паркирал личния си автомобил на бул. "Илинден" и трябвало да стигне до него. Поради наклона на пътното платно в тази част, тротоарът бил направен терасовидно и бил неизползваем дори и през летните месеци. Поел от входната врата по пътното платно, стъпвал внимателно, като се стремял да се движи плътно и най - вдясно, т.к. улицата била покрита със снежна покривка, а на места имало обледявания от автомобилите. Изминал няколко метра, когато правейки поредната крачка ищецът се озовал на земята. Той си подбирал отсечка, която да е покрита само със сняг, но впоследствие се оказало, че целият участък под снежната покривка бил заледен. Падайки на земята, ищецът поел удара с дясната част на тялото си и в този момент усетил остра и пронизваща болка в областта на горната част на десния крак, като бил в невъзможност да се движи и започнал да вика за помощ. След известно време спряла лека кола, но отзовалите се двама души не успели да му помогнат. Ищецът изпитвал в областта на таза силна болка и най - малкото движение на тялото му било непоносимо. Спрял и друг автомобил и около него се струпали още хора, извикали и жена му. Пет или шест човека успели да внесат ищеца в приземния етаж на къщата му. Десният му крак бил изцяло неподвижен и лежал само на лявата си страна. През цялото време изпитвал силна болка и страх от това, какви са последствията от падането. Ясно било, че е налице сериозно счупване в областта на тазобедрената става и за да получи най - адекватно лечение към онзи момент, ищецът решил да го направи в гр. Пловдив, в Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Еврохоспитал". За целта от лечебното заведение била изпратена линейка до гр. Хасково, за която ищецът заплатил сума в размер на 500 лева. След прегледа се установило, че е налице счупване на бедрената шийка и той бил подложен на спешно оперативно лечение, при което последвала смяна на тазобедрената става. Поставили му двуполюсна ендопротеза, за която дал сумата от 3 920 лева. Операцията била извършена по безкръвен път, за което заплатил допълнително 200 лева за АХ трансфузия. Назначена била и рехабилитация, струваща 50 лева. Престоят му в „Еврохоспитал" бил за периода 01.03.2018 г. - 12.03.2018 г., като през цялото време поддържал висока температура, в следствие на което загубил 12 килограма от телесното си тегло. Допълнително бил подложен на лечение с антибиотици, направили се изследвания на общото му физическо състояние, за да се открие причината. След изтичане на срока за престой, съобразно нормативната уредба на НЗОК, ищецът бил уведомен, че ще бъде изписан. Последвала консултация от негова страна с проф. В. С., завеждащ Ортопедично отделение в УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД. Така на 12.03.2018 г. бил изписан от „Еврохоспитал" и приет за лечение в УМБАЛ „Свети Георги" - Пловдив. Тъй като не бил в състояние да се движи, от УМБАЛ „Еврохоспитал" предоставили линейка за транспортирането му до новото лечебно заведение, за което заплатил такса в размер на 20 лева. Последвали нови изследвания на състоянието му, при което било установено усложнение, в следствие на смяната на тазобедрената става. Ищецът бил подложен на лечение и на 16.03.2018 г. бил изписан с препоръка да се извършват рехабилитационни процедури. След завръщането му в гр. Хасково последвал преглед от д-р Л. К. и назначена му била терапия, включваща общо двадесет процедури. Няколко дни след започването обаче, се наложило прекъсване на рехабилитацията, тъй като имал непоносимост към електролечението.

При тези обстоятелства, според ищеца уврежданията му били в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на ответника относно поддържането на улицата, която не била управлявана в интерес на населението в Общината, съобразно разпоредбите на закона. Не била положена грижата на добър стопанин за осигуряване на необходимите условия за безопасно и сигурно придвижване, не бил упражнен и контрол за това. В случая, Законът за пътищата на основание чл.1 ал.2 т.1 не намирал приложение, доколкото собственик на улицата, където настъпило процесното събитие, на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, вр. § 7 ал. 1 т. 4 от ЗМСМА, била Община Хасково. Съгласно чл.11 ал.1 ЗОС, Общината следвало да я управлява в интерес на населението и с грижата на добър стопанин. В аналогичен смисъл бил и чл.З ал.1 ЗДвП. По силата на § 6 т.1 от ДР на посочения нормативен акт, улиците били приравнени към пътищата, при което нямало съмнение, че посочените задължения се отнасяли и до тяхното поддържане. В § 1 т.14 от ДР на ЗП, поддържането било определено като дейност по осигуряване на необходимите условия на непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Ето защо, доколкото Община Хасково, като лице, в тежест на което били вменени посочените по - горе задължения, не положило дължимите грижи на добрия стопанин, налице било противоправно бездействие и при настъпване на вреди следвало да носи отговорност.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 10 000 лева, представляващи частичен иск от 20 000 лева, за периода от 01.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на претърпяното увреждане - счупване на бедрената шийка, поради падането му на 01.03.2018 г., около 8 часа, на заледено и непочистено от сняг и лед улично платно - ул. *** № **, находящо се в гр. Х.; ведно с лихва от деня на увреждането до окончателното му изплащане. Размерът на претенцията бил съобразен с претърпените от него болки, страдания и неудобства, пълното обездвижване, сложната медицинска интервенция, продължителният и двукратен престой в различни болнични заведения, с цел отстраняване на възникнали усложнения, продължителният период на възстановяване и влошеното качество на живот от тук насетне, което било задължителна последица от всичко описано по - горе.

Ищецът иска също така, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати и сумата от 4 690 лева, представляващи претърпени от него имуществени вреди, в резултат на същото увреждане, сбор от следните сторени от него разходи:

-               заплатена стойност за транспорт с линейка, изпратена от лечебното заведение „Еврохоспитал" - гр. Пловдив до гр. Хасково – 500 лева по фактура № **********/ 14.03.2018 г.;

-               сумата от 20 лева по фактура № **********/12.03.2018 г. за транспорт с линейка до УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД;

-               за поставена двуполюсна ендопротеза - сума в размер на 3 920 лева по фактура № **********/ 01.03.2018 г.;

-               за апарат за АХ трансфузия - 200 лева; и

-               50 лева за проведена рехабилитация, съобразно предоставен фискален бон;

ведно със законовата лихва до окончателното й изплащане.

          В допълнителна молба по делото, ищецът уточнява размера на претенцията си за имуществени вреди, както и за обезщетение за забава върху същите – от 14.03.2018 г. – деня на заплащане на последната сума, включена в общия претендиран размер. Възразява третото лице помагач, да замести и да освободи страната, на която помага – ответника. Уточнява, че като ползвател на услугата по фактура № **********/12.03.2018 г. била посочена дъщерята на ищеца, т.к. тя лично предала сумата по фактурата на касата на болницата от името на баща си. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, като уточнява, че улицата, на която е станал процесният инцидент била с имена „****” и „***”, едното от които било старото й такова. Налице били всички елементи от фактическия състав, налагащ ангажиране отговорността на ответника за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Претендира да му се присъдят направените по делото разноски. Възразява, че в представените по делото два протокола за извършена работа по почистване на сняг, опесъчаване и снегоизвозване от 27. и 28.02.2018 г. не било отразено качеството на извършените работи, което било задължително.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за недоказан и неоснователен. Описаната в исковата молба фактическа обстановка съдържала съществени противоречия и неясноти в т.ч. относно точния час на инцидента. Ищецът твърдял, че се е движил по пътното платно, което представлявало нарушение на правилата за движение и налице било съпричиняване от негова страна, т.к. той не се съобразил със зимната обстановка и проявил известна доза небрежност, като се е придвижвал по улицата, а не по тротоара. В исковата молба било посочено, че ищецът е паднал на ул. „****" до номер 12, но в гр. Х. не съществувала такава улица. От описанието в исковата молба можело да се предположи, че става въпрос за кв. Овчарски. Твърдението, че улицата била непочистена от сняг не отговаряло на действителността. Община Хасково сключила договор № 367/22.11.2017 г. с предмет „Зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции" за обособена позиция № 3 - „Снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа в кварталите на град Хасково, попадащи в участък „Б" - „Овчарски", „Тракийски", „Македонски", „Хисаря", „Младежки хълм", „Воеводски", „Училищни", „Каменни" и „Болярово". Видно от справки на НИМХ-БАН, в гр. Хасково имало валежи от сняг на 27. и 28.02.2018 г., т.е. дните непосредствено преди падането на ищеца. Видно от разпечатката на GPS системата на автомобилите, които извършват снегопочистване и опесъчаване за периода 27.02.-01.03.2018 г., извършено било два пъти снегопочистване и веднъж опесъчаване на улицата, по която се е движил ищецът. С оглед на това, не можело да се ангажира отговорността на Община Хасково, тъй като същата не осъществила твърдяното от ищеца бездействие.Ищецът допринесъл за влошаване на състоянието си - при наличие на счупване на тазобедрена става, следвало незабавно да потърси спешна медицинска помощ, като налице било „спешно състояние" по смисъла на Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина" и ищецът бил „спешен пациент". Вместо да позвъни на тел. 112 и да му бъде оказана спешна помощ, след което ако прецени да потърси лекарска помощ в избрано от него здравно заведение, ищецът директно се свързал с избраното заведение и бил транспортиран по неясно какъв начин, без наличието на медицински екип. Видно от представената фактура, той бил транспортиран от „Паркмед" ООД, чийто предмет на дейност не включвал извършване на здравни услуги. По този начин, ищецът навредил върху здравословното си състояние. Самата фактура не съдържала всички реквизити по чл.114 от ЗДДС, тъй като не били посочени дата на данъчното събитие или дата на плащане. Събитието било на 01.03.2018 г., а фактурата била издадена на 14.03.2018 г., като в описанието не се съдържала информация, кога е била извършена услугата. Втората фактура с номер 2345/ 12.03.2018 г. била с получател Д.Х.Л.и не доказвала извършен разход от ищеца. Налице било несъответствие между представената фактура с номер **********/ 01.03.2018 г. и епикризата, в която било посочено, че операцията е извършена на 02.03.2018 г., а във фактурата - че услугата е извършена на 01.03.2018 г. Несъответствие имало и в двете епикризи – в тази от „Еврохоспитал" ходът на заболяването бил добър, без оплаквания при изписването, като пациентът е в добро общо състояние; а във втората епикриза се посочвало усложнение от механичен произход след вътрешно фиксиране с протезно устройство. Не се доказвал предявеният размер на неимуществените вреди. Ответникът възразява против твърдението на ищеца, че е претърпял посочените в исковата молба вреди, както и че те са резултат от противоправното поведение на Община Хасково. Оспорва истинността на представената фактура № 12/14.03.2018 г., както и на представения регистър към нея. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и за юрисконсулт в минимален размер.

На основание чл.219 ал.1 от ГПК, ответникът поиска да бъде привлечено като трето лице помагач на негова страна – „Ата-строй" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. "България" № 150, комплекс 21 век, вх.Запад, ет.З, офис 308, представлявано от А.Ф.А.. Третото лице имало интерес да бъде привлечено, доколкото между Община Хасково и него бил сключен горецитираният договор. Конституирането му е било сторено от съда с определение № 5795 от закрито заседание на 03.09.2018 г.

На основание чл.219 ал.З от ГПК, в условията на евентуалност, ответникът предявява обратен иск срещу посоченото дружество – с правно основание чл.54 от ЗЗД. Поддържа сключването на посочения договор помежду им, като за случая отношение имала обособена позиция № 3 от същия. Съгласно предмета на договора, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши за свой риск срещу възнаграждение зимното поддържане и снегопочистване, според изискванията и указанията на възложителя, така както са описани в Техническата спецификация - Приложение № 1, неразделна част от договора. В нея като изискване за качество било посочено, че следва да се осигури нормална проходимост по поддържаната общинска пътна мрежа с приоритети във времето от 07-09 часа и от 17-19 часа, а по градската улична мрежа в Хасково през цялото денонощие в съответствие с Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата на Агенция „Пътна инфраструктура". В чл.2 от договора било посочено, че изпълнителят е длъжен да изпълни възложената работа в съответствие с Техническата спецификация, Техническото и ценовото предложение. В чл.25 т.16 изпълнителят се задължил да започне изпълнение на задълженията си по договора след подаване на съобщение от страна на упълномощено от възложителя лице и/или при натрупана снежна покривка с дебелина не повече от 3 см в рамките на 10 минути, съгласно т.З от Техническото предложение, което се смятало за време за реагиране на изпълнителя. Така Община Хасково възложила на дружеството - изпълнител да извършва зимното поддържане и снегопочистване на територията на Общината, за което то следвало да разполага със своя техника, работници, неквалифициран персонал и ръководство. Ако Община Хасково бъде осъдена по основния иск, да заплати на ищеца претендираната сума, следвал изводът, че дружеството - изпълнител не е изпълнило задълженията си по договора и не е почистило снега и леда по процесната улица, като ищецът е паднал и е получил травми. Процесният участък, на който ищецът паднал бил под надзора на това дружество по процесния договор. За Община Хасково налице бил правен интерес от завеждането на обратен иск срещу дружеството – изпълнител, при условията на евентуалност, за претендираната от ищеца сума в размер на 14 690 лева, от които 4 690 лв. имуществени вреди и 10 000 лв. неимуществени вреди, представляващи частичен иск от общ размер 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от момента на деликта до окончателното изплащане. Предвид изложеното, ответникът иска, съдът да приеме за съвместно разглеждане по настоящото дело обратния иск срещу третото лице, който да бъде разгледан при условията на евентуалност - ако бъде уважен предявеният по настоящото дело от ищеца иск против Община Хасково, да бъде осъдено третото лице помагач „Ата-строй" ЕООД за гореописаната претендирана от ищеца сума, като му присъди направените по делото разноски. Така предявеният обратен иск бе приет за съвместно разглеждане в настоящото производство с определението на съда по реда на чл.140 от ГПК с № 1511 от 22.10.2018 г.

В открито съдебно заседание ответникът изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа отговора на исковата молба и предявения обратен иск. Възразява, че ищецът се е движел неправомерно по пътното платно, вместо по тротоара, който бил почистен. Същевременно общината нямала задължение да почиства улицата от всичкия сняг и лед, а единствено до степен да могат да се движат МПС, което в случая било сторено.

На третото лице „Ата-строй" ЕООД бе предоставена възможността, да упражни процесуалните права, с които разполага и самият ответник /чл.221 ал.1 от ГПК/, като му се изпратиха преписи от исковата молба и нейния отговор, ведно с приложенията им, както и от предявения против него от ответната община обратен иск; като му се даде право на отговор в едномесечен срок от получаването им, като му се указаха възможностите и последиците по чл.131-133 от ГПК. По делото в срок е постъпил отговор по обратния иск от „Ата-строй" ЕООД, като го оспорва изцяло. Община Хасково нямала основание за предявяването му против дружеството, т.к. то изпълнило качествено работата си към процесните две дати 27. и 28.02.2018 г., като дейността му била приета и одобрена без забележки. Това се установявало от протоколи № 7.3/27.02.2018 г. и № 8.3/28.02.2018 г., които отразявали добре свършената работа, съобразно възложеното по договора, спецификации и технически изисквания към него. Същевременно, самият договор не съдържал клаузи, които да вменяват на дружеството отговорност при приета работа от страна на възложителя, при което неприложими били и разпоредбите на ЗЗД за неизпълнение на договор. Предвид изложеното, се иска отхвърляне на предявения обратен иск изцяло. В открито съдебно заседание третото лице – помагач се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на обратния иск и иска отхвърлянето му изцяло, а така също и отхвърляне на главния иск против общината, като му се присъдят направените по делото разноски. В случая нямало пряк очевидец на падането на ищеца и се налагало предоверяване на неговите твърдения за това, къде именно е паднал и при какви обстоятелства. Уличното платно следвало да се почиства от снега от ответника и от третото лице – помагач, но почистването на тротоарите било задължение на живущите в съответните жилища. Отговорността на третото лице – помагач била договорна, като се оспорва ищцовото твърдение, че работата му по двата представени протокола от двата предходни на инцидента дни не била приета. То нямало задължение, да почиства улиците от цялото количество сняг.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          С протоколно определение и предвид становищата на страните, съдът обяви за безспорно обстоятелството, че процесният инцидент е станал на улица с имена „***“ или „***“, като и двете имена са на една и съща улица, съответно старо и ново такова.  Страните не спорят още, че този инцидент е станал на 01.03.2018 г. в гр. Хасково, пред дома на ищеца, находящ се на същата улица на № *. От същата дата са представените от него платежни документи, всички издадени му от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив” ООД гр. Пловдив, а именно: фактура № ********** от 01.03.2018 г. за сума от 3920 лева с получател ищеца на услугата – вложени медицински изделия допл.тазобедрена става – 1 брой, с фискален бон към нея за цитираната сума от същата дата; квитанция относно доплащане за АХТрансфузия на стойност 200 лв.; фискален бон за сумата от 50 лева. От същото лечебно заведение са издадени още представените: фактура № ********** от 12.03.2018 г. на стойност 20 лева с получател Д.Х.Л.на услугата „линейка” за 10 км х 2 лв./км, с фискален бон към нея за цитираната сума от същата дата. Представената по делото фактура № ********** от 14.03.2018 г. е за сума от 500 лева, платима по сметка, с получател ищеца на услугата – транспорт с линейка Хасково – Пловдив и доставчик „Паркмед” ООД гр. Пловдив. Заверено от същото дружество е и извлечение от негов пътен лист, с отразен на 01.03.2018 г. път на движението – парк – Хасково – Еврохоспитал – парк, с изминати 256 км, като са отразени още километраж при тръгване и при връщане, име на шофьора и подпис.

Издадена от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив” ООД гр. Пловдив е представената от ищеца по делото епикриза на негово име /л.6/, а именно – епикриза от Ортопедично отделение по И.З. № 12147/503, издадена на 12.03.2018 г. В нея се сочи, че ищецът е постъпил на 01.03.2018 г. и е бил изписан на 12.03.2018 г. с окончателна диагноза – счупване на бедрената шийка, закрито – S72.00; с придружаващи заболявания – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност – I11.9, последици от субарахноидален кръвоизлив – I69.0. В анамнезата, снета по данни на пациента и близки се сочи, че сутринта се подхлъзнал и паднал на улицата на дясната си страна на леда, не могъл да стане, извикана Бърза помощ, която го откарала в УМБАЛ, не може да движи крака, да стъпва и ходи, постъпва в отделението по спешност за оперативно лечение. В епикризата са описани още: обективното състояние на ищеца, в т.ч. рентгенологични данни за фрактура на бедрената шийка в дясно; резултати от параклинични изследвания и тяхна контрола, извършена хемотрансфузия; консултативни прегледи и терапевтична схема; ход на заболяването – прогресиращ, настъпили усложнения – не, без инвазивни диагностични и терапевтични процедури. Епикризата сочи, че оперативната интервенция на ищеца е била извършена на 02.03.2018 г. за времето от 7 до 8 часа, под обща анестезия, при 81.51 тотална смяна на дясна тазобедрена става, с добри постоперативен статус и ход на заболяването след операцията, изписан в добро общо състояние, без оплаквания и подобрен изход от заболяването. Не са направени препоръки за хигиенно – диетичен режим след изписването, назначено е медикаментозно лечение – валдоцеф 500 мг 2х1т, ксарелто 10 мг х 1т за 5 дни. Посочена е необходимостта от контролни прегледи – на 12-ти следоперативен ден махане на конци и до 30 дни следоперативно два контролни прегледа. Дадена е препоръка към ОПЛ на пациента – да следи общото състояние, превръзки през ден на оперативната рана, да проведе курс по ЛФК и ФТР. Епикризата не съдържа подпис на получилия я.

По искане на ответника, от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив” ООД гр. Пловдив се изиска и представи пълната документация по лечението на ищеца, а именно – заверено копие от история на заболяване № 12147, по повод хоспитализацията му. В същото се съдържа и друг екземпляр на цитираната по-горе епикриза /л.190-191/, със същия №, дата на постъпване и текстова част, но с различни дата на издаване и дата на изписване на пациента, а именно – 07.03.2018 г. Тази епикриза съдържа подпис на получилия я. На отправено от съда запитване относно причината за различието, лечебното заведение отговори с писмо с изх.№ 089/07.02.2019 г., че двете епикризи са напълно идентични с изключение на датата на дехоспитализацията, като ищецът бил дехоспитализиран по клинична пътека, съгласно изискванията на НРД на МД 2018, на 07.03.2018 г., но е останал в лечебното заведение до 12.03.2018 г., поради което му била дадена епикриза от тази дата. В изпратената медицинска документация по лечението на ищеца се съдържа лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 000484 с дата на постъпване 01.03.2018 г. в 13,10 ч. на негово име. В анамнезата му се сочи, че по данни на пациента и на близки, сутринта той се е подхлъзнал и паднал на дясната си страна на леда, като не могъл да стане. Ищецът е насочен за незабавна хоспитализация. Издадено му е направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури за пациент, с дата на изпращане 01.03.2018 г., издадено от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД. Видно от него, за приемна диагноза се сочи – падане върху равна повърхност, покрита с лед или със сняг, като е приет в лечебното заведение на 01.03.2018 г. в 13,20 ч., а е изписан на 07.03.2018 г. в 13,30 ч., като подробно са описани приложените му диагностични/терапевтични или оперативни процедури. Според т.4 от Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури, подписаното от ищеца на 01.03.2018 г. в 13,20 ч., той е изразил несъгласието си, да бъдат използвани кръв и кръвни продукти по предназначение, ако се сметне за необходимо. Видно от оперативен протокол № 483/02.03.2018 г., операцията на ищеца е протекла под обща анестезия, за времето от 7 до 8 часа. В представената предоперативна епикриза на негово име от 02.03.2018 г., оперативният риск от операцията му е оценен на много висок, като проблемите, покачващи го, са посочени като хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, последици от субарахноидален кръвоизлив. Ищецът е положил подпис, че е запознат с този риск. Приложена е декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване от 07.03.2018 г., подписана от ищеца. С нея той е декларирал, че е информиран, че заболяването му е включено в съответна клинична пътека, като разходите за диагностиката и болничното лечение се заплащат от НЗОК, с изключение на скъпоструващи медицински изделия, възлизащи в случая на 3 920 лв., за плащането на които е получил документ. Тази доплатена от ищеца стойност, към заплатената от НЗОК от 1080 лв., се сочи и във формуляр за вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на клиничната пътека/ амбулаторна процедура, издаден на името на ищеца на 07.03.2018 г. На общата стойност от 5 000 лв. на подробно описаните медицински изделия, е представената фактура № **********/02.03.2018 г., издадена от доставчика им на УМБАЛ „Еврохоспитал-Пловдив“ ООД. В медицинското досие на ищеца са приложени коментираните по-горе и представени от него по делото - фактура № **********/01.03.2018 г. за сумата от 3 920 лева, служебен бон № 003711/01.03.2018 г. за същата сума и служебен бон № 003713/ 01.03.2018 г. за сумата от 50 лева, издадени му от посочената УМБАЛ. Представеният клинико- рентгенологичен минимум от 07.03.2018 г. касае състоянието на ищеца в деня на изписването му. Общият му статус е отразен, като походка с две помощни средства, без имобилизация; със зараснала оперативна рана без хематоми и отоци, без да е свален оперативният шев. На името на ищеца е приложеното в медицинското му досие експертно решение № 772 от зас.№ 048 от 28.03.2012 г. на ТЕЛК за Общи заболявания към МБАЛ – Хасково АД. Със същото му е определена 52% трайно намалена работоспособност, за срок от една година, с дата на инвалидизирането 29.03.2012 г., с водеща диагноза – последици от мозъчно съдова болест. В мотивите на решението се сочи анамнеза – от години с високо АН, през м.09.2011 г. лекуван в болница по повод ИМИ във ВБС, с оплаквания от замайване, нарушено равновесие, изтръпване и непохватност с леви крайници; с неврологичен статус – походка възможно самостоятелно. Решението е получено на датата на издаването му, като няма данни, то да е било обжалвано. На името на ищеца е представеното от него и друго експертно решение № 2245 от зас. № 184 от 22.11.2018 г. на ТЕЛК Първи състав към МБАЛ – Хасково АД. Със същото му е определена 50% трайно намалена работоспособност, пожизнено, с дата на инвалидизирането 01.03.2018 г., с водеща диагноза – счупване на бедрената шийка, с общо заболяване – състояние след алопластика на дясна ТБС по повод счупване на шийката на дясна бедрена кост. В мотивите на решението се сочи ортопедичен статус – походка самостоятелна, невъзможност за ходене на пети и на пръсти, белег в областта на дясната ТБС от извършената оперативна интервенция, при описани обем на движението на ставата. Решението е получено на датата на издаването му, като няма данни, то да е било обжалвано. Ищецът представи по делото издадена му епикриза и от друго лечебно заведение, а именно – епикриза – КОТ по И.З. № 16503/2018 от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, постъпил на 12.03.2018 г., изписан на 16.03.2018 г. В нея се сочи окончателна диагноза – Т84.1 усложнение от механичен произход след вътрешно фиксиране с протезно устройство на костите на крайник – статус пост операционем про алопластика коксе декстра. Придружаващи заболявания – последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. В анамнеза се сочи, че пациентът е опериран на 02.03.2018 г. за смяна на ТБС, но от втория ден поддържа температура и е изписан по негово настояване. Отразени са обективното му състояние, изследвания, в т.ч. състояние след десностранна алопластика; терапия и ход на заболяването без отклонения, извършени консултативни прегледи, без настъпили усложнения. В епикризата се сочи дата на операцията 15.03.2018 г., с венозна анестезия, като е извършена радикална ексцизия на кожна лезия; постоперативен статус – превръзка суха, спокойна рана, конци несвалени, стерилна превръзка. Изходът от заболяването е отразен с подобрение, без медицински и ортопедични противопоказания при изписването, с назначени контролни прегледи, както и с препоръки и назначения – конците да се свалят на 12-я ден, да ходи с патерици, да се яви след два месеца с рентгенография, да приема ксарелто за още 20 дни по 1 табл.

В подкрепа на възраженията си по делото ответникът представи писмени доказателства. Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции” По Обособена позиция № 3 с рег. № 367/22.11.2017 г., е сключен между Община Хасково, като възложител, и „Ата-строй” ЕООД – Хасково, като изпълнител, на 22.11.2017 г. По силата му, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да предоставя срещу възнаграждение и при условията на договора следните услуги – снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа в кварталите на гр. Хасково, попадащи в участък Б, в т.ч. и кв. „Овчарски”. Изпълнителят се е задължил да предоставя услугите в съответствие с Техническата спецификация, Техническото предложение и Ценовото предложение, съставляващи приложения № 1-3 и неразделна част от договора; както и да изпълни възложената работа в срок и без отклонение от поръчката, според приложения № 1-3, както и съгласно Техническите правила и изисквания за поддържане на пътища, издадени и утвърдени от АПИ. Срокът на договора е посочен от датата на подписването му до 31.05.2017 г. Изпълнителят се задължил да започне изпълнение на задълженията си по договора след подаване на съобщение от страна на упълномощено от възложителя лице и/или при натрупана снежна покривка с дебелина не повече от 3 см /в минути/ в рамките на 10 минути, съгласно т.З от Техническото предложение, което се смята за време за реакция на изпълнителя. Възложителят се е задължил, да приеме изпълнението на услугите за всеки от отчетите за всяка дейност, когато отговаря на договореното. За отчитане на действително извършените и подлежащи на плащане дейности и работи, изпълнителят се е задължил да предоставя на възложителя следните документи – протокол за извършени работи по зимно снегопочистване за обособена позиция № 3, придружен със справка от GPS системата и констативен протокол за изпълнение и подлежащи на заплащане видове количества работи. Възложителят има право да откаже, да приеме работата, ако открие съществени недостатъци, които я правят негодна за използване, за което се съставя двустранен протокол за установяване на недостатъци. С анекс № 1 към договора, е отстранена техническа грешка относно крайния му срок, който да се счита до 31.05.2018 г. Ответникът представи по делото и приложенията – неразделна част от договора, а именно - Техническа спецификация за възлагане на обществена поръчка за обект: „Зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции”; и Техническо предложение /Образец № 3/ По обособена позиция № 3 за участие в процедура за възлагане на същата обществена поръчка от „Ата-строй” ЕООД – Хасково от дата 17.10.2017 г. В спецификацията се сочи, че зимното поддържане включва комплекс от мероприятия, насочени към премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията за движение през зимния период, като се изразява в снегопочистване и опесъчаване на пътните платна, снегоизвозване, събиране и предаване на информация за състоянието на пътната мрежа, изготвяне на оперативен план за зимното поддържане, снегопочистване и опесъчаване. По трета обособена позиция, включваща и кв. „Овчарски” е предвидено извършването на следните работи – снегопочистване на улиците по квартали от натрупана снежна покривка, вкл. почистването им от снежна покривка – механизирано почистване на уличните платна със специализирана техника; машинно опесъчаване – механизирано опесъчаване и обработка на участъци от уличната мрежа с пясъко – солени смеси; ръчно опесъчаване; снегоизвозване само с писмена заявка от възложителя. Изпълнителят е задължен да представи в общината оперативен план за зимно поддържане за периода на изпълнение на договора. В спецификацията се сочат изисквания за качеството – осигуряване на нормална проходимост по поддържаната общинска мрежа, с приоритети във времето от 7 до 9 ч. и от 17 до 19 ч., а по градската улична мрежа – през цялото денонощие, в съответствие с Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата на АПИ от 2009 г. Дефинирано е времето за реакция, като времето, необходимо да се организират екипите за работа и да започнат дейности по снегопочистване и опесъчаване на съответния участък, като при снеговалеж и при започване на образуване на снежна покривка на пътното платно – незабавно да се предприемат действия по снегопочистване и опесъчаване на опасните места за движение, съгласно посочените правила и изисквания. В спецификацията е предвидено още, отчитането на извършената работа за всеки ден да се отразява в протоколи – приложение № 2, в които да се отразява почистената улица и квартал, време на почистване и неговото качество, придружени със справка от GPS системата, като приемането й се извършва от специалисти в ОП „Екопрогрес” – Хасково. Заплащането на приетите извършени дейности и количества работи се извършва на база подписан констативен протокол – приложение № 3. С техническото предложение, третото лице – помагач се е съгласило да изпълни целия обхват на поръчката, съгласно техническата спецификация и документацията, както и със срока на договора, като е предложил време за реагиране при подаване от определено длъжностно лице от общината на сигнал за възникнала утежнена пътна обстановка – 10 минути. Ответникът представи по делото три справки от GPS, всички с дата 29.08.2018 г. и за периода от 27.02.2018 г. до 01.03.2018 г., за автомобили на третото лице – помагач, както следва - с рег.№ ***, с рег.№ Х *** и с рег.№ ***. Видно от тях са обходените от автомобилите маршрути в рамките на гр. Хасково, в т.ч. през нощта на 28.02. срещу 01.03.2018 г., без в тях да е отразена процесната улица – „***“ или „***“. Към процесния договор между ответника и третото лице – помагач се отнасят представените протокол № 7.3 от 27.02.2018 г. и протокол № 8.3 от 28.02.2018 г. за извършени работи по почистване на сняг, опесъчаване и снегоизвозване /Приложение № 2/ подписани от представители на двете страни. Първият протокол съдържа данни за извършени дейности по почистено от сняг платно за движение в процесния кв. „Овчарски”, заедно с още два други квартала, от автомобил, извън горепосочените три, за периода 0,08 ч. – 19,08 ч., без да е отразено качеството на извършената работа и без в този квартал да е било извършено опесъчаване на платното за движение. Вторият протокол съдържа данни за извършени дейности по почистено от сняг платно за движение в процесния кв. „Овчарски”, заедно с още един квартал, от автомобил, извън горепосочените три, за периода 15,37 ч. – 18,11 ч., без да е отразено качеството на извършената работа. В същия се сочи, че в този квартал, заедно с още три други квартала, е било извършено опесъчаване на платното за движение от последния от автомобилите по справките от GPS - с рег.№ ***, също без да е отразено качеството на извършената работа. Ответникът представи по делото още две справки за среднодневна, максимална и минимална температура на въздуха, количество на валежите по дати и височина на снежната покривка, измерени в Хасковски регион през месеците февруари и март 2018 г., изготвена от НИМХ БАН Филиал Пловдив, ХМО Хасково. Видно от първата, на 27. и 28.02.2018 г. среднодневната температура на въздуха е била, съответно - -4,2 и -4,5 гр/С, при минимална от -7 и -7,5 гр/С и максимална от -0,6 и 0,1 гр./С, и двата дни със снеговалеж от съответно 23,3 л/кв.м. и 21,4 л/ кв.м., със снежна покривка от 22 и 31 см. Според втората справка, на 01.03.2018 г. среднодневната температура на въздуха е била -6 гр/С, при минимална от -14 гр/С и максимална от -0,6 гр./С, без валежи, със снежна покривка от 31 см.

Останалите, представени от страните писмени доказателства, като ирелевантни за настоящия правен спор, съдът не следва да обсъжда.

            По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Я.С.Я., Д.Х.Л.и Г.С.Р.. Св. Я. е съсед на ищеца и знае за инцидента, който станал на 01.03.2018 г. Свидетелят, неговите съпруга и внучка били забрани сутринта от техния син с микробус, за да отидат на работа, т.к. било заснежено. Слизайки по улица „Странджата“, след 7,30 часа, видели, че има паднал човек на платното и спрели, да му помогнат. Ищецът бил падналият, на самата улица и видимо изпитвал огромна болка. На пътя имало сняг, по един коловоз се спуснали надолу, пътят не бил почистен. С другите хора, които били там – общо 4-5 човека, с едно одеяло, с голям проблем, защото ищецът бил голям човек и защото теренът бил много хлъзгав, успели да го внесат в тяхната къщата. След това св.Я. и семейството му продължили пътя си, като придвижването им било трудно, т.к. било заледено. Това било на два-три метра от входната им врата, можело и на един метър да е било. Ищецът видимо не можел сам да стане и да се придвижи до къщата, явно изпитвал огромна болка - откъм крака, като показвал около таза. Той бил паднал по-скоро по-близо до тротоара, не бил по средата на пътя, но бил на платното. Св. Я. сочи, че не знае, дали улицата е била обработена през нощта, но на платното нямало хвърлен пясък. Когато имало луга и пясък, това се виждало, а на улицата имало само коловоз от колите. Улицата, на която станал инцидентът, била стръмна и проблемна през зимата. Свидетелят от 60 години живеел там и зимата винаги имали проблем. При процесния случай, снежната покривка била към 10-12 см, като от гумите на колите се бил образувал коловоз от около 10 см. Когато прибирали ищеца пред неговата врата, там било по-скоро отъпкано от хора, но св. Я. не помни дали това отъпкано е било и заледено.

          Св. Л. е дъщеря на ищеца и живее в гр. П., а баща й в гр. Х. на ул. „***”. Тя разбрала за инцидента по телефона, за което баща й се обадил същия ден - на 01.03.2018 г. сутринта. Казал й, че е паднал на улицата, когато излизал, и че са решили да дойде в гр. Пловдив, за което св. Л. да го посрещне. Решението да се лекува в Пловдив било негово лично, поради предходни неблагоприятни случаи в семейството им, и т.к. бил против кръвопреливането и от свои близки знаел, че такава операция може да му бъде направена в УМБАЛ ,,Еврохоспитал- Пловдив“ ООД, но не и в Хасково. Родителите на св. Л. се свързали с болницата и уговорили линейка, която го взела от Хасково и го откарала в посоченото болнично заведение. Там го чакала дъщеря му и видяла, че баща й изпитвал силни болки. Тя била наясно с документацията по неговото лечение, тъй като тя движела нещата, за което той не бил в състояние. Още в линейката той й дал парите, които бил подготвил за операцията, защото знаел, че ставата се заплаща. Предварително трябвало да заплатят и апарата, с който възможна била исканата от ищеца операция без кръвопреливане, което не се поемало от НЗОК. Св. Л. заплатила и за консултация с анестезиолог, както и за ставата. При изписването, на баща й била издадена епикриза, но за нея свидетелката имала пререкания с медицинския персонал - категорично не била съгласна с това, че го изписват в добро общо състояние, т.к. състоянието му изобщо не било добро. Нейната свекърва също била с две сменени стави, през 2017 г. и през 2018 г., като св. Л. вече имала опит с грижата за болен със сменена тазобедрена става и знаела, как протича възстановителният период. Баща й обаче поддържал висока температура, бил много отпаднал, като тя му носела храна от вкъщи, а той нямал сили да стане. Притеснително било, че прохождането му след операцията се проточило много, а не както при другите пациенти на първия-втория ден след нея. Ищецът не бил раздвижен на 5-я ден, заради тези усложнения. Св. Л. възразила на съдържанието на епикризата и отказала да я подпише, а те отказали да я коригират. След изписването му от УМБАЛ ,,Еврохоспитал- Пловдив“ ООД, ищецът не се прибрал в къщи, защото бил на легло и нераздвижен на 12-я ден. Била изтекла пътеката по здравна каса и при разговор с лекар преценили, че ще е най- добре, ищецът да бъде преместен в УМБАЛ ,,Свети Георги“- Пловдив, където за него да се положат по адекватни грижи. За линейката за транспорта му между двете болници заплатила св. Л.. В новата болница направили нужните изследвания и рентгенова снимка на ставата, като лекарският екип преценил, че трябва да се направи втора хирургична намеса, след която ищецът вече постепенно намалил температурата и се подобрил. Св. Л. сочи, че преди инцидента баща й не се е оплаквал от ставни болки, ходел редовно пеша и тренирал редовно.

          Св. Р. е съпруга на ищеца и майка на св. Л., като двамата живеят заедно на улица ,,***“ № ** . Инцидентът станал на 01.03.2018 г., около  07,30 – 08 часа, когато имало доста сняг и колата им била оставена на ул. «Илинден». Тази сутрин ищецът тръгнал да си върши работа – имали фурна и разнасял питки. Позвънили й и отивайки на улицата, тя видяла, че ищецът е паднал. Той лежал на снега и около него имало 5-6 човека, които се опитвали да го вдигнат. Бил паднал на самата улица, като не можел да стане и да се прибере сам, силно го болял кракът, поради което не могли да го изправят. Решили да го внесат вътре, не можели да го оставят навън. Не извикали Бърза помощ, защото искали най-доброто за него – това била сложна операция, а им станало ясно, че кракът е счупен. С одеяло пренесли ищеца на първия етаж от къщата им, където била фурната им. Положили го на земята, където св. Р. била постелила. Двамата със съпруга й започнали да обсъждат, какво да направят. Решили да се обадят на лекар от УМБАЛ ,,Еврохоспитал- Пловдив“ ООД, при когото тяхна близка се била оперирала без да й се прави кръвопреливане и била много доволна. Говорили с него и им била изпратена линейка от Пловдив, за да го вземе, чакали я около час и половина. Св. Р. останала в Хасково и само по телефон контактувала със съпруга си. Той имал много висока температура през цялото време след операцията и това било много тежко за него. Тогава решили да го преместят в друга болница – в УМБАЛ ,,Свети Георги” - Пловдив. Когато си го прибрали у дома, в началото той ходел с проходилка, а на тоалетната били сложили стол. От самото начало той се придвижвал сам до тоалетната, но с проходилка, като не се залежал. Св. Р. му помагала за всичко. След около един месец, махнали проходилката и той се движел с патерици, после с канадки и накрая с бастун. Започнал да излиза навън след около 6 месеца, защото много трудно му било да слиза по стълбите. След инцидента той не можел да си прави разходките, защото като повървял малко повече и ставата се натоварвала и го боляла. Болките продължавали и до сега. След инцидента получил и много силно главоболие, нощно време не можел да спи, все още не можел сам да си връзва обувките и съпругата му помагала. Инцидентът се отразил на бизнеса им, защото ищецът вече не можел да разнася закуски. Сега му било трудно, имал страх от снега. Ищецът нямал предишни оплаквания, във връзка със ставите си. Св. Р. сочи, че предишния ден валял доста сняг, около една педя. Пред къщата им било почистено от снега, но улицата не била почистена – цялата била със сняг и не си личало, да е обработвана през нощта, нямало хвърлен пясък, имало коловози от минавалите коли. После следетелката отишла, да огледа местото, където паднал съпругът й, и видяла, че под снега имало лед. Той не се е движел по тротоара, защото това било невъзможно. Точно там улица имала голям наклон и между съседните две къщи имало около един метър денивелация на самия тротоар. Там просто нямало тротоар и за да преминеш надолу, трябвало да вървиш по самата улица. Имало нещо като праг или стъпало с един метър височина и ако трябвало да се върви от там, то трябвало да се скача. Ищецът бил паднал близо до тротоара, там където трябвало да се скочи. Тротоарът освен, че бил терасовиден, там съседите им имали магазин, който сега не работел, и на самия тротоар имало стреха, която също пречела за преминаването на хора. След като ищецът се прибрал у дома, наложило се да ползват и услуги на рехабилитатор, за да може да се възстанови по-бързо, но започнал да вдига много високо кръвно от тези процедури и трябвало да ги спре. Раздвижването си го правел сам и със собствени усилия. Сега все още продължавало главоболието му, нощно време не можел да спи, болките в крака си ги имал още, осочено ако ходи по-дълго време. Към датата на инцидента, ищецът приемал само лекарства за кръвното, които му били изписани от личния лекар и пиел от доста време.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца и на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е коментирало в заключението си горепосочените медицински документи, взело е предвид гласните доказателства по делото, извършило е и преглед на ищеца на 08.01.2019 г. Сочи, че на 01.03.2018 г. при процесния инцидент ищецът пада и травмира дясната част на тялото си и десния крак, като след преглед и рентгенография е диагностицирано счупване на бедрената шийка на дясното бедро. Лекуван е оперативно чрез имплантиране на ендопротеза, с приемна и окончателна диагноза – счупване на бедрена шийка, закрито. Описаното увреждане било причинено по механизъм на действие на твърд тъп предмет или падане от собствен ръст, като можело да се получи при обстоятелствата, описани от ищеца и в медицинската документация. Причинени било трайно затруднение в движенията на десния крак, с период на възстановяване по-голям от 30 дни. При подобен вид падане, като процесното – върху заледена и заснежена повърхност на пътното платно с изразен наклон – стабилността на стоежа била изцяло нарушена, подхлъзналите се долни крайници се плъзгали напред и дори се отделяли от земната повърхност. Тялото се привеждало и падало надолу, като енергийният удар в земната повърхност се поемал от таза или от горната част на бедрото в зоната под бедрената шийка. Счупването на бедрената шийка било тежка травма, затрудняваща движенията и използването на същия долен крайник за дълъг период от време. Нейна анатомична особеност била, че кръвоснабдяването й е слабо, поради което не можело да се очаква спонтанно срастване и консолидиране на фрактурата, още повече при човек на възрастта на ищеца. Класически принцип в ортопедията и травматологията бил, фрактурите с тази локализация да се лекуват оперативно чрез ендопротезиране, както и в случая. Следоперативният период включвал около 1,5-2 месеца ходене с помощни средства, без пълно натоварване/ стъпване на този крак. В случая след първата операция по ендопротезирането имало период на фебрилитет, оттам залежаване и намаляне на мускулната мощ на ищеца, което обусловило по-дългия период на използване на 2 помощни средства – патерици, с които се придвижвал до края на 4 следоперативен месец, след което за още 2 месеца ползвал помощни канатки, а когато е започнал да стъпва на десния си крак с цяла тежест, използвал бастун. След 2-я следоперативен месец е провеждал рехабилитация, като проведени били 5 процедури с електростимулация на бедрените мускули, които били хипотрофирали, но поради повишаване на кръвното му налягане същите били преустановени. Прогнозата при ищеца била, да се възстанови напълно с напълно изглаждане на походката и достигане на движенията в дясната тазобедрена става почти до нормалния физиологичен обем. Периодът за възстановяване при счупвания на бедрената шийка, лекувани оперативно, средностатистически бил 6-8 месеца, като значение имало индивидуалното състояние на организма. В случая ищецът имал дълъг фебрилен период и усложнение на оперативната интервенция, при което болката е отзвучавала по-бавно и това е удължило периода на ползване на помощни средства /до 6-7 месеца/, а повишаването на кръвното налягане при започването на рехабилитацията, наложило прекратяването й. Всички тези фактори в съвкупност удължили периода на възстановяване на ищеца. Към момента на прегледа от вещото лице – 10 месеца след счупването, ищецът се придвижвал без помощни средства, но с леко провлачване на десния крак. При прегледа се установила напълно зараснала оперативна рана по външната страна на дясната тазобедрена става, като възможните амплитуди на движенията й били в норма. Десният долен крайник бил скъсен с около 10 мм. Налице била палпаторна болка в поясния отдел на гръбначния стълб, което било следствие от продължителния период на използване на помощните средства при придвижването с повдигнат десен крак. Експертизата обобщава, че и 10 месеца след счупването и оперативното лечение не било постигнато пълно раздвижване на оперираната – ендопротезирана дясна тазобедрена става. Сочи, че при подобни случаи, пострадалият може да си избере лечебното заведение, където да бъде извършено оперативното лечение. В случая ищецът се е ориентирал бързо за вида на травмата си, като бил транспортиран до Пловдив със специализиран медицински транспорт – линейка, при който без значение било разстоянието, на което се транспортира, и опериран веднага на следващия ден, след бърза подготовка, изследвания и консултации. В случая не било необходимо оказване на предварителна медицинска помощ. Вещото лице сочи, че травмата на ищеца – счупване на дясната бедрена шийка, се класифицирала като средно степенна телесна травма, затрудняваща трайно движенията на долния крайник. В самия травматичен момент болката била изключително остра и силна, като се усилвала при всеки опит за активни и пасивни движения. Болката продължавала до оперативното лечение и първите 5-6 дни след извършването му, което налагало купирането й с аналгетици. След първата седмица болката започвала постепенно да намалява, но пълното й изчезване било едва при достигане на задоволителен обем на движения и придвижване без помощни средства. По данни на ищеца, през първите два месеца той е бил предимно в лежащо положение и обслужван с чужда помощ. Към момента на прегледа от вещото лице, болките и страданията му били отзвучали, изключая при студените дни. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че първоначалните действия по преместването на ищеца от мястото на падането му в дома му, съответствали на това, което щял да извърши и медицински екип. Наличната у ищеца хипертония не оказвала влияние на лечението на травмата му. Втората операция на ищеца се наложила, т.к. в зоната на оперативния разрез се получило некротично поле на ръбове на кожата, което било условие за инфекция. При повторната операция този сектор бил изрязан, раната била почистена в дълбочина и отново затворена е шев. Това усложнение се получавало, когато около оперативния разрез конците се стягат над нормата и притискат кожата, меките тъкани и кръвоносните съдове. Ако не е била направена тази втора операция, щял да мине още по-голям период на лечение с антибиотична терапия и с чести почти ежедневни превръзки. При повторната операция не се касаело за дълбока инфекция, стигаща до импланта, а само в кожно и подкожно ниво. 

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно съединени главни и акцесорни искове, както и на предявения обратен иск:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа; а според чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – в случая на ищеца; вредите да са причинени от лице, респ. лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Тази отговорност е за чужди виновни действия и е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия, като отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие неправомерно поведение, при това според съдебната практика не е необходимо персоналният причинител да е известен. Същевременно, няма спор, а и се доказа, че процесното падане на ищеца е станало в кв. „Овчарски” на гр. Х., на улицата, където се намира и домът на ищеца на № 12, носеща имената „**************“ или „**********“, съответно старото и новото й такова. Нито се твърди, нито се установява, този участък да е едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Законът за пътищата, на основание чл. 1 ал. 2 т. 1 от същия, не намира приложение. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, вр. § 7 ал. 1 т. 4 от ЗМСМА е ответната община, която съгласно чл. 11 ал. 1 ЗОС, следва да я управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Според чл.3 ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. В аналогичен смисъл са и нормите на чл.167 ал.1 и ал.2 т.1 от същия, според които лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок; като службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране. По силата на § 6 т.1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени към пътищата, при което няма съмнение, че горните задължения се отнасят и до поддържането на улиците, маркировката им, пътните им съоръжения и пътните им принадлежности. Законът определя и изискуемия резултат - осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно придвижване през цялата година, според  легалната дефиниция на понятието „поддържане на пътищата” в § 1 т.14 от ДР на ЗП. Затова, каквато и организация да е създала общината като собственик на пътя (улицата) и лице, на което законът е възложил ремонтът и поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност. В горния смисъл е постановеното в производство по чл. 290 ГПК решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК; а така също и Р-639-09, І г.о.; Р-1184-08, ІІ г.о.; Р-411-09, ІІІ г.о.; О-10732-09, ІІІ г.о. Ето защо, ответната община, която не отрича, че процесният участък на улицата е общинска собственост и се стопанисвана от нея - носи задължението да поддържа пътя в изправно състояние, така че да може да бъде ползван по предназначение. Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване. Щом за поддръжката на общинските пътища е отговорен собственикът им, в случая ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със задължението да ги почиства от падналия сняг и образувания лед, следва да се ангажирана отговорността на ответника.

Налице са и останалите кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на предявения иск. По категоричен начин по делото се доказа реализирането на инцидента по описания в исковата молба начин, довел до процесните травми на ищеца, които са му причинили сочените неимуществени и имуществени вреди. Установи се, че рано сутринта на 01.03.2018 г. към 7 ч. ищецът излезнал от дома си по работа, да разнася закуски от фурната, която имали. Със съпругата си св. Р. живеят в кв. „***” на гр. Х., на улица, носеща имената „***“ или „***“, съответно старото и новото й такова, в дом № ***. Този ден и предходните два метеорологичната обстановка била усложнена, налице била снежна покривка. Ищецът искал да се придвижи от дома си до бул. „Илинден”, където бил паркиран автомобилът му, именно заради натрупания сняг. За целта той се насочил към уличното платно, но паднал там – между тротоара и средата на платното. По изложените факти страните по делото не спорят. Основният им спорен въпрос е, до каква степен е било почистено от снега и леда уличното платно, където е станал процесният инцидент, и какво е било конкретното му състояние в този момент. За отговора му, съдът кредитира събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и назначената по делото експертиза. Несъмнено зимната метеорологичната обстановка е била усложнена. Според представените по делото две справки за Хасковски регион през месеците февруари и март 2018 г. от НИМХ, на 27. и 28.02.2018 г. среднодневната температура на въздуха е била около -4,5 гр/С, при минимална от около -7 гр/С и максимална от около -0,5 гр/С, и двата дни със снеговалеж от съответно 23,3 л/кв.м. и 21,4 л/ кв.м., със снежна покривка от 22 и 31 см; а на 01.03.2018 г. среднодневната температура на въздуха е била -6 гр/С, при двойно по-ниска минимална от -14 гр/С и максимална от -0,6 гр./С, без валежи, със снежна покривка от 31 см. Неоснователно е възражението на третото лице – помагач, че липсвал очевидец на инцидента, при което следвало на доверие да се вземат ищцовите твърдения. Напротив очевидец на случая е бил св. Я., съсед на ищеца, който го е видял паднал на земята, като е бил в невъзможност сам да стане и да се премести. В този смисъл описаното място на падането на ищеца е именно това, непосредствено възприето от този свидетел, а така също и от св. Р.. Самият св. Я. имал затруднения с придвижването си сутринта, при което се наложило синът му да дойде да го забере от дома му с бус, след което се отправили по процесната улица, по която снежната покривка била към 10-12 см, като от гумите на колите се бил образувал коловоз от около 10 см. Съпругата на ищеца св. Р., след внасянето му в дома им, отишла и огледала мястото на падането му. Улицата им не била почистена от снега и не личало, да е обработвана през нощта, нямало хвърлен пясък, имало коловози от минавалите коли, а под снега имало лед. Св. Я. също сочи, че на уличното платно нямало хвърлен пясък. Същевременно тази улица била стръмна и обичайно проблемна през зимата. В анамнезата на представените по делото медицински документи, ищецът и близките му неизменно са съобщавали, че е паднал върху сняг и лед. Ответникът и третото лице – помагач не проведоха пълно и главно доказване на основното си възражение, че стриктно и според горецитираните законови изисквания са изпълнили задължението си по адекватното зимно поддържане на процесната улица. Действително, помежду им е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции” По Обособена позиция № 3, в сила от 22.11.2017 г. до 31.05.2018 г. Ответникът е възложил, а третото лице – помагач е приел, да извършва снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа в кварталите на гр. Хасково, попадащи в участък Б, в т.ч. и процесният кв. „Овчарски”. Изпълнителят се е задължил да предоставя услугите в съответствие с Техническата спецификация, Техническото предложение и Ценовото предложение, съставляващи приложения № 1-3 и неразделна част от договора; както и да изпълни възложената работа в срок и без отклонение от поръчката, според приложения № 1-3, както и съгласно Техническите правила и изисквания за поддържане на пътища, издадени и утвърдени от АПИ през 2009 г. Такова именно изпълнение на задълженията му обаче в случая не се установи. Според Техническата спецификация, в кв. „Овчарски” е предвидено извършването на следните работи – снегопочистване на улиците по квартали от натрупана снежна покривка, вкл. почистването им от снежна покривка – механизирано почистване на уличните платна със специализирана техника; машинно опесъчаване – механизирано опесъчаване и обработка на участъци от уличната мрежа с пясъко – солени смеси; ръчно опесъчаване; снегоизвозване само с писмена заявка от възложителя. В същата се сочат изисквания за качеството – осигуряване на нормална проходимост по поддържаната общинска мрежа, с приоритети във времето от 7 до 9 ч. и от 17 до 19 ч., а по градската улична мрежа – през цялото денонощие, в съответствие с Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата на АПИ от 2009 г. В последните в глава 25, чл.288, изрично е предвидело, че снегочистенето на пътищата обхваща дейностите, свързани с отстраняването на снега от пътното платно, което трябва да се извършва своевременно, бързо и качествено и да осигурява условия за нормално протичане на движението и за предпазването на пътищата от образуване на снегонавявания при снежни виелици. Тази норма сочи още, че несвоевременното почистване на снега води до неговото уплътняване под действието на автомобилите и образуване на снежно- ледени пластове върху настилката, чието отстраняване е свързано с изразходване на значително повече труд и средства. Изрично е указано, че снежните маси се разчистват по цялата широчина на пътното платно. В случая ответникът и третото лице – помагач са допуснали именно неосвоевременно и некачествено почисване от снега на процесната улица, довело до уплътняването на снега и до образуването на снежно-ледени пластове върху настилката, както и на коловози. Изложеният извод не се разколебава и от представените от ответника документи по отчитането на свършената от третото лице – помагач дейности през процесния ден и през предходния. Преди всичко, тези документи не съответстват на договорените помежду им изисквания. За отчитане на действително извършените и подлежащи на плащане дейности и работи, изпълнителят се е задължил да предоставя на възложителя следните документи – протокол за извършени работи по зимно снегопочистване за обособена позиция № 3, придружен със справка от GPS системата и констативен протокол за изпълнение и подлежащи на заплащане видове количества работи. В спецификацията пък е предвидено още, отчитането на извършената работа за всеки ден да се отразява в протоколи – приложение № 2, в които да се отразява почистената улица и квартал, време на почистване и неговото качество, придружени със справка от GPS системата, като приемането й се извършва от специалисти в ОП „Екопрогрес” – Хасково. Ответникът представи по делото три справки от GPS за периода от 27.02.2018 г. до 01.03.2018 г. за три автомобила на третото лице – помагач, само един от които обаче кореспондира с представените два протокола за извършени работи по почистване на сняг, опесъчаване и снегоизвозване /Приложение № 2/. Според справките, били са обходени маршрути в рамките на гр. Хасково, в т.ч. през нощта на 28.02. срещу 01.03.2018 г., без в тях да е отразена процесната улица – „Хаджи Иванчо Минчев“ или „Странджата“. Първият протокол от 27.02.2018 г. съдържа данни за извършени дейности по почистено от сняг платно за движение в процесния кв. „Овчарски”, заедно с още два други квартала, от автомобил, извън тези по справките, за периода 0,08 ч. – 19,08 ч., без да е отразено качеството на извършената работа и без в този квартал да е било извършено опесъчаване на платното за движение. Вторият протокол от 28.02.2018 г. съдържа данни за извършени дейности по почистено от сняг платно за движение в процесния кв. „Овчарски”, заедно с още един квартал, от автомобил, извън тези по справките, за периода 15,37 ч. – 18,11 ч., без да е отразено качеството на извършената работа. В същия се сочи, че в този квартал, заедно с още три други квартала, е било извършено опесъчаване на платното за движение от последния от автомобилите по справките от GPS, също без да е отразено качеството на извършената работа. Както се посочи обаче, според Техническата спецификация, отчитането на извършената работа за всеки ден следва да се да се отразява в протоколи – приложение № 2, в които да се отразява конкретно почистената улица и квартал, време на почистване и неговото качество, придружени със справка от GPS системата. В случая това не е сторено, при което и при горепосочените кредитирани от съда доказателства, съдът приема за изцяло недоказана ответната теза, че качествено и точно са били изпълнени изискванията по зимното поддържане на процесната улица в конкретния ден. Нещо повече, тази е със силен наклон, като проблемите по зимното й поддържане са дългогодишни /св. Я./, а за опасните места за движение,Техническата спецификация предвижда завишени изисквания - при снеговалеж и при започване на образуване на снежна покривка на пътното платно - незабавно да се предприемат действия по снегопочистване и опесъчаване, дефинирайки времето за реакция. Силната денивелация на улицата прави практически невъзможно ползването на тротоара й от пешеходци, не само през зимния сезон, а и през останалите, на което сочи св. Р.. Според показанията й, там между съседните две къщи има около един метър денивелация на самия тротоар с праг/стъпало и за да преминеш надолу, трябва да вървиш по самата улица. Тротоарът освен, че е терасовиден, пред съседната на ищеца къща имало стреха от бивш магазин, която също пречела за преминаването на хора. Предвид тези обективни пречки, които не могат да се вменят във вина на ищеца, той не е ползвал прилежащия към къщата му тротоар, а се е насочил да се движи по уличното платно. Неоснователно в тази връзка е ответното възражение за неправомерно движение от страна на ищеца по уличното платно, което само по себе си да е предизвикало или съпричинило процесния инцидент. Настъпилите увреждания на ищеца са в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на ответника по поддържането на улицата пред дома му, като я управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, като в т.ч. осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно, удобно, бързо и сигурно придвижване през цялата година, в т.ч. сигнализира незабавно препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок, като в т.ч. упражнява контрол за това.

Изцяло неоснователно е ответното възражение, че увреждането на ищеца било по причини у самия него, т.к. от една страна страдал от предходни заболявания, а от друга – непосредствено след инцидента не предприел нужните и адекватни на състоянието му действия, да му се укаже спешна медицинска помощ. Действително, в предходен период, ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК, а именно с експертно решение от 28.03.2012 г., като му е била определена 52% трайно намалена работоспособност, за срок от една година, с дата на инвалидизирането 29.03.2012 г., с водеща диагноза – последици от мозъчно съдова болест. Не се установи обаче последващо негово преосвидетелстване, което да се отнася и към момента на процесния инцидент. В издадените му по повод настоящото му лечение епикризи, са посочени придружаващи заболявания на ищеца - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, последици от субарахноидален кръвоизлив. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза обаче категорично изключи връзка между същите и настъпването на процесната травма. Същата отхвърли и вероятността, настъпилите увреждания у ищеца да са съпричинени от неговия избор да се лекува в друго населено място. Установи се от гласните доказателства по делото, че ищецът е бил внимателно пренесен от мястото на падането му, посредством одеяло и отзовали се 5-6 мъже, в дома му, където е бил положен на земята и е изчакал издаването на линейката. Вещото лице посочи, че това именно са били необходимите на место първоначални спешни мерки, които е щял да предприеме и всеки един извикан на место медицински екип. В случая не е било необходимо оказване на предварителна медицинска помощ. Изцяло неоснователно е ответното възражение, че транспортирането му до избраното болнично заведение в Пловдив е станало с произволен и непрофесионален транспорт, което влошило състоянието на ищеца. Тъкмо обратното, установи се, че той е бил превозен с изпратен му от болницата специализиран медицински транспорт – линейка с екип към него, който обяснил на съпругата на ищеца, че не е необходимо и тя да го придружава. Същия ден в 13,10 ч. ищецът вече е бил прегледан в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив” ООД – Пловдив, видно от съставения лист за преглед на пациент от същата дата. Той е опериран веднага на следващия ден, след бърза подготовка, изследвания и консултации. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е съпричинил нито настъпването на травмата, нито уврежданията си в неин резултат.

Относно механизма на получаване на уврежданията на ищеца, тяхното естество и интензитет – по делото се събраха категорични доказателства. На 01.03.2018 г., към 7,30 ч., ищецът пада на горепосочения участък от улицата пред дома си, на заснежен и заледен терен и травмира дясната част на тялото си и десния крак, като при последвалите преглед и рентгенография е диагностицирано счупване на бедрената шийка на дясното бедро, което е прието и за негова окончателна диагноза. Това увреждане, според неоспореното заключение на вещото лице – лекар, е било причинено по механизъм на действие на твърд тъп предмет или падане от собствен ръст, като може да се получи при обстоятелствата, описани от ищеца и в медицинската документация. Експертизата подробно проследява настъпващите движения, подхлъзване и падане на тялото – при втората от посочените хипотези. На ищеца е било причинено трайно затруднение в движенията на десния крак, с период на възстановяване по-голям от 30 дни. Счупването на бедрената шийка е тежка травма, затрудняваща движенията и използването на същия долен крайник за дълъг период от време. Лекуването на такава травма е оперативно чрез ендопротезиране, както и в случая. Следоперативният период принципно включва около 1,5-2 месеца ходене с помощни средства, без пълно натоварване/ стъпване на този крак. В случая обаче след първата операция по ендопротезирането при ищеца е имало период на фебрилитет, оттам залежаване и намаляне на мускулната мощ, което е обусловило по-дългия период на използване на 2 помощни средства – патерици, с които се придвижвал до края на 4 следоперативен месец, след което за още 2 месеца ползвал помощни канатки, а когато е започнал да стъпва на десния си крак с цяла тежест, използвал бастун. Св. Р. сочи, че първоначално в дома си, съпругът й е ползвал и проходилка. След 2-я следоперативен месец е провеждал рехабилитация, като проведени били 5 процедури с електростимулация на бедрените мускули, които били хипотрофирали, но поради повишаване на кръвното му налягане същите били преустановени. Назначената експертиза посочи, че периодът за възстановяване при счупвания на бедрената шийка, лекувани оперативно, средностатистически е 6-8 месеца, като значение имало индивидуалното състояние на организма. Горепосочените усложнения обаче са удължили периода на възстановяване на ищеца и към момента на прегледа от вещото лице – 10 месеца след счупването и оперативното лечение, все още не и постигнато пълно раздвижване на оперираната – ендопротезирана дясна тазобедрена става. Десният долен крайник на ищеца бил скъсен с около 10 мм, с все още налична палпаторна болка в поясния отдел на гръбначния стълб. Към момента на прегледа от вещото лице, болките и страданията му били отзвучали, изключая при студените дни. Прогнозата е, ищецът да се възстанови напълно с изглаждане на походката и достигане на движенията в дясната тазобедрена става почти до нормалния физиологичен обем. Вещото лице посочи, че травмата на ищеца – счупване на дясната бедрена шийка, се класифицирала като средно степенна телесна травма, затрудняваща трайно движенията на долния крайник. Установи се, че се е наложила втората операция на ищеца, едва около 10-на дни след първата в друго болнично заведение, в което той бил директно транспортиран след изписването му от първото. В зоната на оперативния разрез се получило некротично поле на ръбове на кожата, което било условие за инфекция, като при повторната операция този сектор бил изрязан, раната била почистена в дълбочина и отново затворена е шев, като инфекцията била на кожно и подкожно ниво. От експертизата по делото се установи, че в самия травматичен момент болката на ищеца е била изключително остра и силна, като се усилвала при всеки опит за активни и пасивни движения. Болката продължавала до оперативното лечение и първите 5-6 дни след извършването му, което налагало купирането й с аналгетици. След първата седмица болката започвала постепенно да намалява, но пълното й изчезване било едва при достигане на задоволителен обем на движения и придвижване без помощни средства.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди – за доказани в своето основание. Относно размера на първия от тях, съдът кредитира представените по делото от ищеца фактури, касови бонове и разписка. Това са издадените му от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив” ООД гр. Пловдив: фактура № ********** от 01.03.2018 г. за сума от 3 920 лева с получател ищеца на услугата – вложени медицински изделия допл.тазобедрена става – 1 брой, с фискален бон към нея за цитираната сума от същата дата; квитанция относно доплащане за АХТрансфузия на стойност 200 лв.; фискален бон за сумата от 50 лева, която сума не е спорно че е била необходима за рехабилитация на ищеца. Посочените изделия и услуги са били вложени в лечението на ищеца, видно и от изпратеното в цялост негово медицинско досие. Заплащането на импланта е било предварително още с приемането на ищеца в болницата, а самото му поставяне е извършено следващия ден при операцията му. В тази връзка изцяло неоснователно е ответното възражение, че налице било несъответствие във фактура по закупуването му, т.к. при извършена операция на 02.03.2018 г., сочела извършване на услугата на 01.03.2018 г. От същото лечебно заведение са издадени още представените: фактура № ********** от 12.03.2018 г. на стойност 20 лева с получател Д.Х.Л.на услугата „линейка” за 10 км х 2 лв./км, с фискален бон към нея за цитираната сума от същата дата. Установи се по делото, че фактурата е издадена на името на дъщерята на ищеца – св. Л., която от негово име е заплатила транспортирането му до УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив. Същевременно тогава ищецът се е намирал в усложнено и фебрилно състояние, след извършената му операция. Представената по делото фактура № ********** от 14.03.2018 г. е за сума от 500 лева, платима по сметка, с получател ищеца на услугата – транспорт с линейка Хасково – Пловдив и доставчик „Паркмед” ООД гр. Пловдив. Същата се отнася за извършеното транспортиране на ищеца в деня на инцидента от Хасково до избраното от него болнично заведение в Пловдив. Извършването на тази услуга не се спори, а и се подкрепи от заверено от същото дружество извлечение от негов пътен лист, с отразен на 01.03.2018 г. път на движението – парк – Хасково – Еврохоспитал – парк, с изминати 256 км, като са отразени още километраж при тръгване и при връщане, име на шофьора и подпис. В този смисъл изцяло ирелевантно за съществените в случая обстоятелства е ответното възражение, че тази фактура не била издадена в деня на извършване на услугата. Съдът кредитира изцяло гореописаните писмени доказателства, обосноваващи основателност и доказаност на иска за имуществени вреди, така както е предявен. Ето защо, този иск следва да се уважи изцяло за сумата от 4690 лева /3 920 лева + 200 лева + 50 лева + 20 лева + 500 лева/. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84 ал.3 от ЗЗД/, т.е. той е в забава от момента на причиняване на вредите. Ищецът претендира, върху обезщетението за имуществените му вреди, да се присъди обезщетение за забава от 14.03.2018 г. – деня на заплащане на последната сума, включена в общия претендиран размер – до окончателното изплащане. Това му искане, предвид изложените съображения, също следва да се уважи.

Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се касае за 63-годишен към датата на инцидента и 64-годишен понастоящем мъж, с придружаващи заболявания - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, последици от субарахноидален кръвоизлив; развиващ семеен бизнес по намираща се в дома му фурна за закуски и ангажиран с разнос на готовата продукция. При процесния инцидент той е получил травматичните увреждания, подробно описани по-горе по механизъм на настъпване, вид и интензитет, в т.ч. настъпилите след първата му операция усложнения, наложили предприемането и на втора такава. Съдът съобрази, че се касае за увреждане, съответстващо на средна телесна повреда по смисъла на НК; чието лечение е наложило оперативна интервенция по ендопротезиране на дясна тазобедрена става, със средностатистически период на възстановяване 6-8 месеца, но при настъпилите при ищеца усложнения, и на 10-я месец след операцията не е напълно възстановено движението в ставата, като се констатират болки в поясния отдел на гръбначния стълб, а така също и в крака при застудяване на времето. Извършената на ищеца операция е била оценена с много висок риск, с който ищецът предварително се е съгласил, извършена в рамките на един час и под обща анестезия, както и повторната такава. Назначено му е било и медикаментозно лечение. Съдът взе под внимание болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането – неочаквано и непредизвикано падане в градска среда, на уличното платно, пред дома на ищеца, довело го до напълно безпомощно състояние, наложило помощ от случайно преминаващи; тревогата по степента на увреждането и неговите последици, както за ищеца, така и за семейството му и неговия бизнес; болките и страданията при възстановяване от травмата, подробно описани по-горе; периодите на два престоя от общо 15 дни непрекъснато в болнични заведения и свързаните с това множество консултации и изследвания, като и неудобства и притеснения; периодът на ползване на помощни средства – проходилка, патерици, канатки и бастун, през който е разчитал и на помощ от съпругата си, в т.ч. и провежданата рехабилитация, прекъсната поради повишаване на кръвното му налягане; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалия и върху качеството му на живот, както и безспорното им негативно отражение върху психиката му. Ищецът е започнал да излиза извън дома си едва след около 6 месеца, защото много трудно му било да слиза по стълбите; изморявал се бързо; след инцидента получил и много силно главоболие, нощно време не можел да спи; все още не можел сам да си връзва обувките; имал страх от сняг; като инцидентът се отразил на бизнеса му, т.к. вече не можел да разнася закуски. Процесното увреждане на ищеца е довело до трайното му инвалидизиране, като с решение на ТЕЛК от 22.11.2018 г. му е определена 50% трайно намалена работоспособност, пожизнено, с дата на инвалидизирането – датата на инцидента 01.03.2018 г. Съдът съобрази и факта, че увреждането е в резултат от бездействието на ответника, който не е спазил нормативно определени изисквания за безопасността на движение по процесния уличен участък, находящ се в градска част. Съдът взе под внимание и очакваната много добра прогноза при ищеца - да се възстанови напълно с напълно изглаждане на походката и достигане на движенията в дясната тазобедрена става почти до нормалния физиологичен обем. Съобразиха се и периодите, през които ищецът е търпял гореописаните негативни изживявания, считано от инцидента, а именно – два месеца до предявяване на настоящите искове и една година до даване ход на устните състезания по делото /чл.235 ал.3 от ГПК/. Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от общо 8 500 лв. за претърпените от ищеца от инцидента травми ще бъде в състояние да възмезди претърпените от него неимуществените вреди – болки и страдания. До този размер искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.03.2018 г. до окончателното изплащане; като за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лева, представляващи частичен иск от 20 000 лева – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на предявения от ответника срещу трето лице - помагач обратен иск, при условията на евентуалност и при уважането на главните искове, съдът намира, че е основателен и следва да бъде уважен. Разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД предвижда, че лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Предвид подробно изложените по – горе съображения, ищецът по този иск – общината доказа, че е възложила работата по зимното поддържане на процесната улица на третото лице - помагач; че в резултат на неизпълнението на тази работа е възникнала вреда за ищеца, за която общината отговаря и следва да му плати обезщетение за тази вреда. В такъв случай тя има право на регрес за възстановяване на платените безвиновно от нея суми, респ. за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция. Ето защо и предвид подробно мотивираните по – горе по основание и размери главни искове, третото лице – помагач следва да бъде осъдено да заплати на общината сумите, както следва - 4 690 лева, представляващи дължимо от нея обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане; както и 8 500 лева, представляващи дължимо от нея обезщетение за неимуществени вреди, ведно със  законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане; а именно – за обезщетяването на ищеца за претърпените от него вреди, вследствие на падането му на 01.03.2018 г. в гр. Хасково, в кв. „*****”, на улицата пред дома му на № 12, носеща имената „****“ или „*****“, в резултата на което той е претърпял счупване на дясна бедрена шийка; като обратният иск за разликата за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на деликта, както и до пълния предявен размер на неимуществените вреди от 10 000 лева, представляващи частичен иск от 20 000 лева – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските по главните искове: Ответната община следва да бъде осъдена /чл.78 ал.1 от ГПК/, да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно уважения размер на исковете, в размер на общо 719,75 лв., включваща съразмерни части от платените от ищеца – дължима държавна такса от 600,40 лв., такса за банков превод от 1,20 лв. и депозит за вещо лице от 200 лв. Ищецът следва да бъде осъден /чл.78 ал.3 и 8, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на ответната община деловодни разноски, съобразно отхвърлените части на исковете, в размер на общо 30,63 лв., включваща съразмерни части от платения от ответника депозит за вещо лице от 200 лв. и от дължимото му юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ.

По разноските по обратния иск: Третото лице - помагач следва да бъде осъдено /чл.78 ал.3 и 8, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на общината деловодни разноски, съобразно уважения размер на исковете, в размер на общо 796,97 лв., включваща съразмерни части от платените от общината – държавна такса от 587,60 лв. и депозит за вещо лице от 200 лв., както и от дължимото му юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Общината следва да бъде осъдена /чл.78 ал.3 от ГПК/, да заплати на ответника по този иск деловодни разноски, съобразно отхвърлените части на исковете, в размер на общо 61,27 лв., включваща съразмерна част от платения от ответника адвокатски хонорар от 600 лв.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                По предявените обективно съединени главни искове от Х.Н.Р. с ЕГН ********** ***, пл. „***“ № *, с ЕИК *********, представлявана от кмета Д.Б.;

при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ”Ата-строй" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. "България" № 150, комплекс 21 век, вх. Запад, ет.З, офис 308, представлявано от А.Ф.А.:

 

          ОСЪЖДА Община Хасково с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Р. с ЕГН ********** сумите, както следва: 4 690 лева, представляващи дължимо му обезщетение за имуществени вреди – за разходи по лечението му, ведно със законната лихва от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане; както и 8 500 лева, представляващи дължимо му обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени болки и страдания; ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане; а именно дължими – за обезщетяването на ищеца за претърпените от него вреди, вследствие на падането му на 01.03.2018 г. в гр. Х., в кв. „***”, на непочистената от сняг и лед улица пред дома му на № **, носеща имената „****“ или „***“, в резултат на което той е претърпял счупване на дясна бедрена шийка; както и 719,75 лева за деловодни разноски; като искът за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 10 000 лева, представляващи частичен иск от 20 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА Х.Н.Р. с ЕГН ********** *** с ЕИК ********* сумата от 30,63 лева за деловодни разноски.

 

 

По предявения обратен иск от Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, с ЕИК *********, представлявана от кмета Д.Б.; против ”Ата-строй" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. "България" № 150, комплекс 21 век, вх. Запад, ет.З, офис 308, представлявано от А.Ф.А.:

 

ОСЪЖДА ”Ата-строй" ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Община Хасково с ЕИК ********* сумите, както следва: 4 690 лева, представляващи дължимо обезщетение за имуществени вреди – за разходи по лечението, ведно със законната лихва от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане; както и 8 500 лева, представляващи дължимо обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени болки и страдания; ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане; а именно дължими – за обезщетяването на Х.Н.Р. с ЕГН ********** за претърпените от него вреди, вследствие на падането му на 01.03.2018 г. в гр. Х., в кв. „***”, на непочистената от сняг и лед улица пред дома му на № 12, носеща имената „***“ или „***“, в резултат на което той е претърпял счупване на дясна бедрена шийка; както и 796,97 лева за деловодни разноски; като искът за разликата за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на деликта, както и за разликата до пълния предявен размер на неимуществените вреди от 10 000 лева, представляващи частичен иск от 20 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА Община Хасково с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ”Ата-строй" ЕООД с ЕИК ********* сумата от 61,27 лева за деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.