Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                          18.10.2019 г.                          ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ІІ възз. граждански състав

на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ   две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                  КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:     Д. Г.

Прокурор:  ……………………………….

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 429 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 342/21.02.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 2777/2018 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.59 от ЗЗД П.А.Д.,***,  С.И. ***, К.Н.Г.,***, К.Ф.К.,***, С.П. ***, И.Г. ***, В.И. ***, А.И. ***, И.Д.П.,***  да заплатят на В.Г.Б., ЕГН ********** и Г.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата общо 306лв.- обезщетение за преминаване на каналното отклонение на ответниците /като собственици на жилищни имоти в жк“***-2“, находяща се в гр.Плевен, ул.***-27/ през имота на ищците за периода 24.02.2015год. - 23.04.2018год., като за И.Г.Ц. е за периода 24.02.2015г.-10.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда -24.04.2018год. до изплащането му, както следва: П.А.Д.,***-35,59лв./11,63%/,  С.И. ***-27,33лв./8,932%/,  К.Н.Г.,***,08лв./11,463%/, К.Ф.К.,***-37,77лв./12,017%/, С.П. ***-28,15лв./9,20%/, И.Г. ***,303%/, В.И. ***-38,92лв./12,72%/, А.И. ***-29,33лв./9,585%/, И.Д.П.,***-37,15лв./12,145%/, като за разликата  до  претендираните 1400лв. и за периода от 11.10.2016год. до 23.04.2018год. за И.Г.Ц. е отхвърлил иска, като неоснователен  и   недоказан.

Осъдил е В.Г.Б., ЕГН ********** и Г.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, ДА заплатят на ответниците направените деловодни разноски, по компенсация ,както следва: на П.А.Д.,***-223,04лв.,  С.И. ***-223,04лв.,  К.Н.Г.,***-223,04лв., К.Ф.К.,***-223,04лв., С.П. ***-223,04лв.,  , И.Г. ***,50лв., В.И. ***-223,04лв.,   А.И. ***-223,04лв.,  И.Д.П.,***-223,04лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В.Г.Б. чрез пълномощника й – адв. П.П. *** в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В.Б. и Г.М. с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата над 306 лв., като обезщетение за преминаване на каналното отклонение на ответниците до претендираната сума от 1400 лв. Твърди се, че в обжалваната му част, постановеното решене е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, съобразно изяснените факти по делото. За да постанови решението си в атакуваната му част, първоинстанционният съд се е базирал на заключението на вещото лице, което е оспорено от въззивницата, като необосновано, неточно и некоректно. Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Постъпила е въззивна жалба от П. А. Д., С.И.И., К.Н.Г. и К.Ф.К. чрез защитника им – адв. И.А. *** срещу първоинстанционното решение в частта му, с която са осъдени на основание чл.59 от ЗЗД П.А.Д., С.И.И., К.Н.Г., К.Ф.К., С.П. С., И.Г.Ц.В.И.И., А.И.И., И.Д.П.,  да заплатят на В.Г.Б. и Г.И.М. сумата общо 306лв.- обезщетение за преминаване на каналното отклонение на ответниците /като собственици на жилищни имоти в жк“***-2“, находяща се в гр.Плевен, ул.***-27/ през имота на ищците за периода 24.02.2015год. - 23.04.2018год., като за И.Г.Ц. е за периода 24.02.2015г.-10.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда -24.04.2018год. до изплащането му, както следва: П.А.Д.-35,59лв./11,63%/,  С.И.И.-27,33лв./8,932%/,  К.Н.Г.-35,08лв./11,463%/, К.Ф.К.-37,77лв./12,017%/, С.П. С.-28,15лв./9,20%/, И.Г.Ц. -19,81лв./12,303%/, В.И.И.-38,92лв./12,72%/, А.И.И.-29,33лв./9,585%/, И.Д.П.-37,15лв./12,145%/. Въззивниците считат решението на Районния съд в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно.  В мотивите си първоинстанционният съд е възпроизвел процедурата, предвидена в ЗУТ, без да съобрази, че приложим към въвеждане на сградата в експлоатация е бил ЗТСУ. Очевидно, правоимащ би бил собственика на имота, спрямо който се налага да се търпи въздействието от съответната комуникация. В конкретния случай, към днешна дата това са ищците, но към момента на полагане на канализационното отклонение това е Община – гр. Плевен. Към датата на въвеждане на сградата и към датата на т. нар. заустване на отклонението са били спазени всички действащи нормативи, което изключва правата на ищците. На следващо място, исковата претенция е предявена срещу девет ответника – физически лица, а не срещу ответната кооперация, както посочват ищците. Срещу всички ответници е предявена обща претенция в размер на 1400 лв. Ето защо, въззивниците считат, че исковата молба трябва да бъде оставен без движение и на ищцовата страна да бъде указано да уточни по какъв критерий и признак е изчислен коефициента на участие на всеки един от ответниците, както и да представи доказателства в тази връзка. Категорично не отговаря на действителното положение и на доказателствата по делото твърдението, че дворното място на ищците в тази част е неизползваемо. Съгласно разпоредбите на действащия тогава чл.48 от ЗТСУ работите по благоустрояването на населените места като канализация и пречистване на питейни и отпадъчни води се осъществяват по правило от общините или от техни стопански предприятия. Общините или техни стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти, общи мрежи, проводи и съоръжения. За тях не се изисква предаване на изградените подземни комуникации на общините и общинските предприятия и щом те са приети и отразени в подземния кадастър, то преминават в експлоатация от тези предприятия. Към момента на въвеждането на сградата в експлоатация парцелът, през който преминава част от канализационното отклонение е общинска собственост. Заустването на каналното отклонение, съгласно одобрените архитектурни и конструктивни технически планове на общинска земя към момента на строежа и въвеждането в експлоатация на кооперацията по никакъв начин не представлява неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД и не отговаря на фактическия състав на разпоредбата. Изграждането на каналното отклонение представлява законово и справедливо изпълнение на задължениятеа на общината да осигури необходимата ВиК инфраструктура за член-кооператорите. Процедурата по въвеждане в експлоатация на сградата по тогава действащия ред на ЗТСУ предполага и предпоставя спазване на реда за преминаване на процесното канализационно отклонение. Още повече, органът, издаващ удостоверението за въвеждане в експлоатация е съвпадал със собственика на парцела – Община – гр. Плевен. Въззивниците молят Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Депозирана е и въззивна жалба от С.П.И., В.И.И., А.И.И. и И.Д.П. чрез защитника им – адв. Д.Д. *** срещу първоинстанционното решение в частта му, с която са осъдени на основание чл.59 от ЗЗД П.А.Д., С.И.И., К.Н.Г., К.Ф.К., С.П. С., И.Г.Ц.В.И.И., А.И.И., И.Д.П.,  да заплатят на В.Г.Б. и Г.И.М. сумата общо 306лв.- обезщетение за преминаване на каналното отклонение на ответниците /като собственици на жилищни имоти в жк“***-2“, находяща се в гр.Плевен, ул.***-27/ през имота на ищците за периода 24.02.2015год. - 23.04.2018год., като за И.Г.Ц. е за периода 24.02.2015г.-10.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда -24.04.2018год. до изплащането му, както следва: П.А.Д.-35,59лв./11,63%/,  С.И.И.-27,33лв./8,932%/,  К.Н.Г.-35,08лв./11,463%/, К.Ф.К.-37,77лв./12,017%/, С.П. С.-28,15лв./9,20%/, И.Г.Ц. -19,81лв./12,303%/, В.И.И.-38,92лв./12,72%/, А.И.И.-29,33лв./9,585%/, И.Д.П.-37,15лв./12,145%/. Във въззивната жалба се излагат доводи, идентични с тези по предходната въззивна жалба. Въззивниците молят Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите Г.И.М. и И.Г.Ц..

В съдебно заседание въззивниците В.Б. и Г.М., чрез процесуалния си представител адв.П.П. заявяват, че поддържат тяхната жалба и оспорват жалбата на другите страни.

Въззивниците П.Д., С.И., К.К. и К.Г., чрез процесуалния си представител адв.И.А. изразяват становище за основателност на собствената жалба и за неоснователност на жалбата на Б. и М..

Въззивниците С.И., В.И., А.И. и И.П., чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. изразяват становище за основателност на собствената жалба и за неоснователност на жалбата на Б. и М..

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

По същество частично основателна е жалбата на В.Б. и Г.М., който се присъедини към нея по реда на чл.265 ал.1 от ГПК.

Другите две въззивни жалби са неоснователни.

Правилно и обосновано на събраните по делото писмени доказателства съдът е приел и изложил фактическата обстановка, която накратко е следната:

Не се спори и е видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, т.ХІІ, д.2202/1993г. на Плевенски нотариус и приложената скица на поземлен имот № 6244/13.07.2010г. на СГКК – Плевен се установява, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор 56722.662.104, представляващ дворно място, находящо се в гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ****, с площ 277 кв.м., в който имот са построени три сгради – жилищна сграда, постройка на допълващо застрояване, и сграда с предназначение хангар, депо, гараж.

Също безспорно по делото е, че ответниците са собственици на отделни имоти – апартаменти, намиращи се в сградата, построена в съседство на имота на ищците – на ****.

Не се спори и е установено по делото чрез заключението на съдебно-техническа експертиза, че отводнителната канализация на сградата, в която се намират имотите на ответниците минава през двора на ищците.

Спорни са въпросите: дължат ли ответниците заплащане на обезщетение за преминаването на канализацията на тяхната сграда през имота на ищците за процесния период 24.02.2015г. – 23.04.2018г. и в какъв размер.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

С решение, постановено по гр.д. №6882/2010год. по описа на плРС, П.А.Д., С.И.И., К.Н.Г., К.Ф.К., В.И.И., А.И.И., И.Д.П., К. А. С. И И.Г. ***, са осъдени да заплатят  на В.Г.Б. и Г.И.М.,***, обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД за преминаване на каналното отклонение на ответниците през имота на ищците в размер на 1461.60лв., за периода 12.01.2006 г. – 20.10.2010 г. Решението е влязло в сила на 10.03.2012год.

С последващо решение по гр.д.№740/2015г. на Плевенски районен съд осъдил на основание чл.59 от ЗЗД П.А.Д., С.И.И., К.Н.Г., К.Ф.К., В.  И.И., А.И.И., И.Д.П., С.  П.И. и М. Б. И., и И.Г.Ц., да заплатят на В.Г.Б. и Г.И.М. обезщетение за преминаване на каналното отклонение на ответниците /като собственици на жилищни имоти в жк“***-2“, находяща се в гр.Плевен, ул.***-27/ през имота на ищците за периода 21.10.2010год. - 23.02.2015год. /изключая по-краткия период за ответниците С.И. и М.И./ и ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда -24.02.2015год. до изплащането му, както следва: П.А.Д. - 65.83лв., С.И.И. - 50.55 лв.; К.Н.Г. - 64.89лв.; К.Ф.К. - 68.03лв.; С.П.И.  и М. Б. И.- 10,25лв. за периода от 16.04.2014год.  до 23.02.2015год.; И.Г.Ц. - 69.64лв.; В.И.И. -72.01лв.; А.И.И. - 54.26лв., И.Д.П. - 68.72лв., като  отхвърлил  предявения  иск по отношение С.  П.И., и М. Б. И., за разликата  до  претендираните 52,07лв. и за периода от 21.10.2010год. до 15.04.2014год.

Установено по делото е, че имотът на ищците е бил отчужден със заповед от 30.06.1977 г. на ГНС – Плевен за кооперативно – жилищно строителство на ЖСК “8-ми март” срещу което предходните собственици е следвало да бъдат обезщетени с апартаменти в същата ЖСК, но съгласно Протокол от 07.09.1978 г. на общото събрание на ЖСК “8-ми март” е взето решение да се изключи от строителната площадка имота на праводателя на ищците. Въз основа на това решение отчуждаването е отменено и към момента  в имота не е осъществено кооперативно жилищно строителство. Каналното отклонение, отвеждащо отпадните води на жилищната сграда на ответниците, преминава през имота на ищците /на около 2,30 – 2,40 м от ръба на къщата им, след което се включва в уличния канализационен колектор/.

Установява се от заключението на единичната и тройната съдебно-технически експертизи, че както през процесния период, така и понастоящем канализацията на кооперацията, в която ответниците са собственици на имоти преминава, под повърхността на имота на ищците.

Въз основа на тези фактически констатации съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по своето основание. Действително искът по чл.59 от ЗЗД се предявява, само когато няма друг ред за защита, какъвто е и настоящия случай. Следва да се отчете, че е налице преминаване на канализационното отклонение на кооперацията, в която се намират имотите на ответниците през имота на ищците. По този начин се ограничава правото на ползване на ищците в тази част от поземления имот и те са длъжни да търпят това преминаване. Налице е обедняване в този аспект, че те не получават никакво обезщетение за ограниченото си ползване. От друга страна е налице в същия размер обогатяване на ответниците. Те не заплащат и не са заплатили право на преминаване на канала през имота на ищците нито пък правото на ползване на съответните идеални части. При това положение са длъжни да го заплатят за всеки следващ период, като същото се определя по средни пазарни цени.

Изцяло неоснователни са възраженията на въззивниците – ответници в производството, които се позовават на чл.87 ал.3 и ал.4 от ЗУТ, като специален ред, считайки, че той изключва правото на предявяване на общия иск по чл.59 от ЗЗД. Да действително в нормите на чл.87 ал.3 и ал.4 от ЗУТ е описана административна процедура за преодоляване на подобни проблеми, но тя не изключва приложението на общото гражданско законодателство, при положение, че за периода, който е предмет на претенцията не е задействана. Т.е. за всеки период, в който няма искане от страните за нейното провеждане до компетентния административен орган и съответно нейното приключване ищците могат на общо основание на българското гражданско законодателство да претендират обезщетение за неоснователното си обедняване, в пряка връзка с неоснователното обогатяване на ответниците. В гражданското право не съществува друг ред на уреждане на тези отношения и поради това искът е доказан по основание. Не съществува пречка всеки един от ответниците да инициира производство пред компетентния административен орган по реда на чл.87 ал.3 и ал.4 от ЗУТ, но чак при неговото окончателно приключване ще се изключи възможността за претенции от страна на ищците по общия ред. В същност ответниците са имали възможност при наличието на предните две осъдителни решения да предприемат действия по това административно производство, но не са го сторили за целия процесен период.

По отношение размера на претендираното обезщетение. За да присъди сумата от общо 306лв. за всички собственици, РС-Плевен се е позовал на заключението на единичната съдебно-техническа и оценителна експертиза. Пред настоящата инстанция по искане на страните е назначена тройна такава. Съгласно нейното заключение крайната стойност на обезщетението за периода 24.02.2015г. – 23.04.2018г. е 330.18лв. Настоящият съдебен състав счита, че именно тази стойност следва да бъде присъдена, тъй като дава предимство на становището на тримата експерти.

Поради това атакуваното решение следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за разликата от присъдените 306лв. до дължимите 330.18лв. /или за 24.18лв./ и да се постанови ново, с което тази разлика да се присъди, като се разпредели върху отделните ответници, съобразно дяловете им в общите части.

В останалите си части обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на осн. чл.271 от ГПК Решение № 342/21.02.2019 г., постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 2777/2018 г. в частта, в която: искът е отхвърлен за разликата от присъдените общо 306лв. до дължимите общо 330.18лв. /или за 24.18лв./, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД П.А.Д., С.И.И., К.Н.Г., К.Ф.К., , С.П. С., И.Г.Ц., В.И.И., А.И.И. и И.Д.П.   ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Г.Б., ЕГН ********** и Г.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, разликата от присъдените общо 306лв. до дължимите общо 330.18лв. /или 24.18лв./- обезщетение за преминаване на каналното отклонение на ответниците /като собственици на жилищни имоти в ЖК“***-2“, находяща се в гр.Плевен, ул.***-27/ през имота на ищците за периода 24.02.2015год. - 23.04.2018год., като за И.Г.Ц. е за периода 24.02.2015г.-10.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда -24.04.2018год. до изплащането му, както следва: П.А.Д.,***- 2,82лв./11,63%/,  С.И. ***-2,16лв./8,932%/,  К.Н.Г.,***,78лв./11,463%/, К.Ф.К.,*** - 2,92лв./12,017%/, С.П. *** - 2,23лв./9,20%/, И.Г. ***,98лв./12,303%/, В.И. *** - 3,04лв./12,72%/, А.И. *** - 2,32лв./9,585%/, И.Д.П.,*** - 2,94лв./12,145%/

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК № 342/21.02.2019 г., постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 2777/2018 г. в останалата обжалвана част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ :