Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр. Перник, 16.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 335/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***,
община Р.***, област Перник против Акт за установяване на задължение по
декларация № 40-1 от 11.03.2020г., издаден от орган по приходите при община Р.***,
изменен и по същество потвърден с
решение № 002 от 08.05.2020г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при
община Р.***.
В жалбата се излагат
съображения за допуснати съществени нарушения на производствените правила при
издаване на акта. Счита, че установените задължения за 2010г. са погасени по
давност и не е следвало да се установяват. Отделно от това твърди, че услугите
включени в състава на таксата за битови отпадъци не са предоставяни през
процесния период в територията, в която се намира имота на жалбоподателя.
Счита, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ по същината си са услуги предназначени за всеобщо ползване, а по
силата на местната наредба за такива услуги не се събирала такса. Въз основа на
това иска обжалвания акт, в частта с която е установен размер на ТБО да се
отмени като незаконосъобразен.
В съдебно заседание адв. Д.А.
от САК пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество пледира
същата да се уважи по изложените в нея съображения и да се отмени акта в
оспорваната част. Прави искане за
присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.
80 от ГПК. В указания срок депозира писмени
бележки.
Ответникът по жалбата–Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Р.*** за представител изпраща адв. Д.Ж. от САК. Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки.
Административен съд-Перник, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежни страни,
адресати на акта. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК, респ. на чл. 149 от ДОПК. Оспорва се акт, който е преминал
през административен контрол, което е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното обжалване.
Предмет на съдебен контрол е Акт за установяване на
задължение по декларация № 40-1 от 11.03.2020г. издаден от орган по приходите,
потвърден с решение № 002/08.05.2020г. на началника на отдел МДТ при община Р.***,
в частта, с която е установено задължение за ТБО за 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г.. Установените с АУЗД размери за 2010г. за ТБО, видно от нарочен
протокол, с изх. № 40 от 11.03.2020г. са
погасени по давност и с решението по-горестоящия орган е приел, че същите след
като са установени са отписани. ТБО за 2010г. не са дължими и не са
изискуеми. Въз основа на това следва, че
жалбата по отношение на установените размери на ТБО за 2010г. е недопустима, тъй като не е налице предмет.
Същата в тази си част ще се остави без разглеждане, а производството ще се
прекрати.
В останалата част жалбата е процесуално допустима и се
дължи разглеждането й по същество.
По фактите:
С молба с вх. № ФД-47-00-73 от
12.02.2020г. подадена от управителя на „***“ЕООД, е направено позоваване на погасителна давност
за задълженията за местни данъци и такси и е поискано да се направи съответното отразяване по
партидата на дружеството.
С писмо изх. № ФД-47-00-73/1 от
25.02.2020г. молителят е уведомен, че ще
се пристъпи към установяване на задълженията за ДНИ и ТБО на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК.
Задълженията за ТБО и ДНИ за периода
от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. не били платени, поради което органа по
приходите е започнал административното производство по установяването им въз
основа на подадени декларации по чл. 14
и чл. 17 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО имотите на дружеството.
За
процесните години дружеството жалбоподател е подавало заявления съответно с вх.
№ ФД-53-00-24 от 07.12.2015г.; вх. № ФД-94-00-124 от 08.11.2016г.; вх. № ФД-47-00-450 от 23.11.2017г. с вх. №
ФД-47-00-451 от 23.11.2018г., в които е посочвало таксата за сметосъбиране и
сметоизвозване да се определя според количеството изхвърлени отпадъци, за което
е необходим 1 сметосъбиращ съд-контейнер
тип Бобър. Във всичките заявления е посочено, че хотелския комплекс „Имението
при дъба“, ваканционно селище ще го ползва в периодите от м. май до м.
септември на съответните години.
За установените задължения е
изготвен Акт за установяване на задължение по декларация № 40-1 от 11.03.2020г.. С него са установени и определени общо дължими задължения за ДНИ и ТБО, и лихви
върху тях за недвижимите имоти
собственост на дружеството за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и за
периодите от 01.01.2016г. до 31.12.2019г.,
като установените задължения са общо в размер на 54 567.59лв., от които 36
025.88лв.-главница и лихва в размер на 18 541.71лв., изчислена към 11.03.2020г..
С протокол с изх. №
40/11.03.2020г. инспектор по приходите във връзка с молбата с вх. № ФД-47-00-73
от 12.02.2020г. е погасил по давност задълженията за ТБО за 2010г. главница в
размер на 14627.06лв. и начислена лихва към 11.03.2020г. в размер на 14171.31лв. или погасените
задължения са в общ размер на 28 798.37лв.
Срещу констатациите отразени в
АУЗД, по отношение ТБО е подадена жалба с вх. № ФД-94-00-39/27.04.2020г..
С решение изх. № 002 от 08.05.2020г.
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Р.*** е потвърдил изцяло
установените с АУЗД № 40-1 от 11.03.2020г. задължения, в обжалваната част. Съобразил е протокол с изх. № 40/11.03.2020г.
на инспектор по приходите, с които са погасени по давност и отписани задължения
за 2010г. и по същество е приел, че размера на задълженията за ТБО за периодите
от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. са
правилно определени и съответно правилно установени в АУЗД в размер на ТБО
главница: 14 151.06лв. и лихва, начислена към 11.03.2020г. в размер на
2411.82лв. и същите са дължими.
По
делото са представени и приети в 15 тома
доказателства свързани с установяването и начисляването на задълженията по
подадени по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ декларации за облагане с данък недвижимите имоти. Представени са и
доказателства, свързани с изпълнение на договори сключени между Община Р.*** и дружества–изпълнители по услугите
сметосъбиране и сметоизвозване в община Р.***, третиране на битови отпадъци и по договори
за почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане и договор за
възлагане на обществена поръчка № 119 от 31.07.2015г. и допълнително
споразумение на оператор на депото за
БО, протоколи за установяване и приемане на извършени дейности, фактури за
заплащане на дейности.
По делото се събраха и гласни
доказателства, като се разпитаха свидетелите Р. Георгиева Янева, Р.М.К. и Румяна Петкова Василева. Показанията на разпитаните под страх от наказателна отговорност свидетели
ще се анализират по-долу.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред общинска администрация-Р.*** по реда
на чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17 от ЗМДТ, видно от представени декларации дружеството
е декларирало, че притежава два недвижими имота и земя, съответно с партиден №
М0000001-090106-земя и сграда и партиден № М0000002-090106-земя и сграда в с. ***,
общ. Р.***.
Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органа по приходите е иницирал
производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти
и таксите за битови отпадъци за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., тъй като същите
не са платени.
Оспорения акт за установяване на задължение по
декларация е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Лицето,
издало акта е надлежно определено да упражнява правата и задълженията на орган
по приходите по ДОПК, при установяване на местни данъци и ТБО по ЗМДТ, видно от
заповед № 271 от 21.05.2014г. на кмета на община Р.***, а потвърдителното
решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая началника
на отдел "Местни данъци и такси", действащ като териториален директор
на НАП. Оспореният акт е в писмена форма
и има съдържание посочено в чл. 59
от АПК. Мотивиран е доколкото административния орган се е позовал на ЗМДТ,
на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на
територията на Община Р.***, приета с решение № 2 от 31.01.2013г. и
последващите й изменения, както и на подадените от дружеството жалбоподател
декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ. Размерите на ТБО, органът е установил въз
основа на решения на ОбС-Р.***, заповеди на Кмета на община Р.*** и подадени
заявления-декларации. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на това се приема, че не се са налице откриват отменителни
основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Не се спори между страните, че имотите по отношение,
на които са начислени задължения са собственост на дружеството и че същите се
намират на територията на община Р.***, в с. *** в УПИ І-11, кв. 1, по плана на
селото, на около 2 км. извън регулационните му граници.
Не се спори също така, че размерите на ТБО за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г. за сметоизвозване и сметосъбиране са изчислени за 72
вдигания на кофа за смет.
Спорени по делото са въпросите предоставя ли се
услугата по сметоизвозване и
сметопочистване на територията на с. *** и касателно територията, на която са
имотите на жалбоподателката. Именно от отговорите на тези въпроси зависи
материалната законосъобразност на акта.
За
имотите притежавани от жалбоподателката и съответно декларирани по реда на чл.
14 и чл. 17 от ЗМДТ се приема, че таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. От доказателствата по делото се установява, че Община Р.***
е предоставяла тази услуга през процесния период на територията на град Р.*** и
на територията на Община Р.***. Със заповеди с №№ 734/29.10.2015г.; № 811/24.10.2016г.,
№ 693/30.10.2017г. и № 687/30.10.2018г. на Кмета на община Р.***, издадени по
реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на
предлаганите услуги, както и честотата
на сметоизвозване. В тях са посочени и райони, в които ще се
извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на
извозване на битовите отпадъци от фирмата, извършваща дейности по
сметоизвозване и сметосъбиране. По отношение на селата и по-конкретно по
отношение на районите на търговски обекти, производствени обекти, складови бази
и всички останали имоти юридически лица, разположени в селата, в т. ч. и с. ***
е посочена конкретна честота на сметоизвозване и сметосъбиане, като всяка една
от заповедите е относима за конкретна година. Във всичките заповеди годишната
кратност за с. *** е определена на 72 броя извозвания.
Със
заповед № 1 от 04.01.2016г. на Кмета на община Р.*** са утвърдени цени за еднократно
събиране и транспортиране на битови отпадъци до депо за обезвреждането им, по
видове съдове и граници на райони. За контейнер тип Бобър 1.1л. цената на
извозване е 14.51лв..
За
процесния период община Р.*** няма собствено депо, а по силата на договор № 119
от 31.07.2015г. и допълнително споразумение към него отпадъците от община Р.***
се приемат от „Регионално депо-П. 2015“ДЗЗД, изградено за нуждите на общините П.,
Б.***, З.***, К.***, Р.*** и Т.. Съгласно
утвърдените план-сметки за определяне на ТБО за процесните години са предвидени
разходи за отчисления по реда на чл. 60 и чл. 64 от ЗУО.
От
доказателствата по делото се приема, че
„***“ООД до м. 07.2017г. е извършвало дейности с предмет „Сметосъбиране,
сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на
Община Р.***“. От справка изх. № АО-48-00-438 от 16.06.2017г. изготвена от
фирмата изпълнител е видно, че за периода от 2012г. до м. 06.2017г. в с. *** са поставени 15 съдове за смет,
като един брой е поставен при жалбоподателката-при имението „Под дъба“. От материалите по делото е видно /класьори
приложение № 2 и № 5/, че през процесните периоди е осъществяван контрол за
изпълнение на договора, като ежемесечно са съставяни протоколи, в които са
отразявани констатации по изпълнение на договорите. Неразделна част към тях е и
приложение № 1, касаещо кметствата и селата към Община Р.***. В тези приложения
под № 18 попада кмета на с. ***, който чрез полагане на подпис е удостоверил,
че на конкретни дати е извършено
сметосъбиране и сметоизвозване.
За
периода от м. 08.2017г. до м. 12.2019г.,
видно от класьори приложения № 5, № 9 и № 12 е, че сметосъбиране и
сметоизвозване на ТБО от населените места на територията на община Р.*** и
транспортирането им до Регионално депо-Перник 2015-„***“ гр. Перник е извършвано от консорциум „Чистота“ по
силата на договор № 446/25.07.2017г.. Ежемесечно са подписвани от кметове и
кметски наместници актове за извършени дейности, в които са посочвани броя и
видовете съдове, колко пъти са изхвърлени и на кои дати. Изготвян е обобщаващ
акт за извършената през месеца дейност. Видно
от тях е, че са почиствани 15 съдове за смет поставени в селото. Съответно са
налице доказателства-приемо-предавателни протоколи, актове за извършена работа,
кантарни бележки /класьори приложение № 3, № 7, № 8 и № 13 от които се доказва,
че събраните отпадъци от територията на град Р.*** и от територията 31броя
населени места в община Р.*** са
извозени до депо и са предадени за оползотворяване. Налице са и доказателства за заплащане
/класьор приложение № 15/ за извършената от фирмите дейност по сметосъбиране и
сметоизвозване, и транспортиране на ТБО
от населените места на територията на община Р.*** до депо.
По
делото се разпита свидетелката Р.М.К., която от 2015г. до настоящия момент
изпълнява длъжността **** на с. ***, а при предишния мандат е била *** на
селото. Показанията й се кредитират като последователни и обективни. От тях се
приема, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в селото се извършвана
реално. През лятото фирмите минават по два пъти седмично, а през останалото
време по веднъж седмично. През последните пет години не е посещавала имота на
жалбоподателката, който се намира на края на селото. Категорична е, че кофа при
имота на жалбоподателката е имало до пролетта на 2020г., когато момчето от
фирмата я е уведомило, че я прибира. Подписвала е протоколи, на коя дата
сметопочистващата фирма е извършвала дейност в селото, като уточни, че не е
ходила на проверки с фирмата около кофата за боклук до хотела. Не знае от кога
хотела не работи. Показанията и, че пред имота на жалбоподателката е имало
поставена кофа за смет се подкрепят от справка с изх. № АО-48-00-438/ от
16.06.2017г. изготвена от „***“ООД,
както и приемо- предавателен протокол от
23.08.2012г.. До края на 2019г. не са налични писмени доказателства, от които
да е видно, че броят на кофите за смет е променен, поради което и показанията и
в частта, че през 2020г. е премахната кофата за смет също се ценят. От показанията и се приема, че услугата
свързана със сметосъбиране и сметоизвозване в селото за процесните периоди е
извършвана реално.
По
делото се разпита свидетелката Р. П.В.***. Същата притежава имот в селото,
който граничи с друг имот на жалбоподателката. Сочи, че уикендите през летните
месеци прекарва в селото. През тази година е посетила комплекса. Той е на 5-6
минути с кола от центъра на селото като според нея по пътя не може да мине
камион. Пред комплекса не е имало кофа
за боклук. Счита, че кофата я няма от 2017г., а комплексът не работи от
2016г. Показанията и в частта съд за
сметосъбиране не се ценят доколкото липсват конкретни аргументи с какво точно
събитие или обстоятелство са свързани тези години. В останалата част
свидетелстват за период, които е неотносим към спора.
По
делото се разпита свидетелката Р. Г. Я., която е позната на управителката на
дружеството жалбоподател. От показанията и се приема, че в селото има поставени
кофи за събиране на отпадъци и същите се почистват на два дни. Същата не е
видяла камиони да ходят до имота на жалбоподателката. Показанията и се
кредитират дотолкова доколкото са преки и непосредствени и от тях се приема, че
в селото има организирано сметопочистване и сметоизвозване и реално тази услуга
се извършва. Показанията в останалата й част са предположения, несвързани с
конкретика и в противоречие дори със
заявленията на жалбоподателката, касателно периоди, в които ще се ползват
имотите през лятото поради което и не се кредитират.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства дадени от Р.М.К. и Р.
Г. Я. отчитайки факта че, последната свидетелка
е свързана с жалбоподателката /приятелски отношения/ се приема, че община Р.***
реално е извършвала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в с. ***, касателно и имотите на жалбоподателката.
Ежемесечните актове за извършена работа за процесните години, справката за
поставен сметосъбиращ съд-пред „Имението под дъба“, като неоспорени от страните се приемат, за
годни доказателства въз основа, на които се приема реалност на предоставяната
услуга за процесния период.
По отношение на обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци по делото са приети доказателства, от които се
установява, че обезвреждането на битовите отпадъци от територията на община Р.***
се извършва на регионалното депо в кв. „***“, гр. П.***. От представени по делото констативни протоколи,
отчетна книга за депа за отпадъци и актове за установяване на изпълнение на
услуги по преработване, сепариране, депониране на отпадъци и преработване на
отпадъци за компростиране се установява,
че реално са осъществявани дейности по
оползотворяване на отпадъци на общинското депо. Въз основа на така обсъдените
писмени доказателства, неоспорени от страните, настоящия състав приема, че
община Р.*** реално е предоставяла услугите по обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци за процесния период.
Съгласно нормата на чл.
11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти, а таксата за битови отпадъци на основание чл.
64, ал. 1 от същия закон се заплаща от лицата по чл. 11
от ЗМДТ.
Съгласно чл. 62 от
ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането
в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Видно
от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за: 1). сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота; 2). поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато
услугата не се предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
Анализът на приложимата нормативна уредба води на
извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота.
С
оглед изложените по-горе доводи и като взе предвид, че услугата по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци
реално е извършвана от Община Р.*** по
отношение на с. *** и като съобрази, че не е заявено неползване на имота на
жалбоподателката през цялата година се приема, че
таксата е дължима.
Административният орган твърди, че размерът на ТБО е определен, съгласно чл. 62 и
чл. 66 от ЗМДТ, решения на Общински съвет-Р.*** за процесните години, Наредба
за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията на Община Р.***, приета с решение
2/31.01.2013г. от Общински съвет-Р.*** и
заповеди на кмета за кратност на услугите и за цени на извозване.
За 2016г. органът е установил размер на задължения за
сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци в депа въз основа на
подадена декларация с вх. № ФД-53-00-24
от 07.12.2015г. за определяне на такса битови отпадъци на база 1 брой
контейнер тип „Бобър". Задължения
за чистота на територията за обществено ползване не са установявани.
Таксата за ТБО в двата и компонента е определена, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ в зависимост от количеството на битовите отпадъци и Решение на Общински съвет Р.*** № 40/29.12.2015г. в размер на 5.0 на хиляда /за нежилищни имоти/ върху данъчната оценка на имота в т.ч. за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 2.0 на хиляда. Таксата в компонент сметосъбиране и сметоизвозване е определена – на 1 брои съд контейнер тип „Бобър“, с вместимост 1.1л при цена за извозване на 1 съд за битови отпадъци-14,51 лв., съгласно заповед № 1/04.01.2016г. на кмета на община Р.***.
Съгласно
заповед № 734/29.10.2015г. на кмета на община Р.***, издадена на основание чл.
63, ал. 2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62
на територията на община Р.***, както и честотата на събиране и транспортиране
на битовите отпадъци. Съгласно нея
общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по обезвреждане
на битови отпадъци в депо и по поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. По отношение на селата и по конкретно за с. *** и за района на
търговски обекти, производствени обекти, складови бази и всички останали обекти
на юридическа лица е разписано, че честотата на сметоизвозването и
сметосъбирането е два пъти седмично за периода от 01.03.2016г. до 30.09.2016г.
и един път седмично за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2016г., т. е. 72 пъти се сметосъбира и се
сметоизвозват отпадъците годишно. Това, че дружеството е поискало да му се
извозва отпадък в конкретно посочени от него времеви периоди и с определена от
него кратност не ангажира никого. Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е
определена от ответника с индивидуален административен акт-заповед №734/29.10.2015г.
на кмета на община Р.*** в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и съгласно нея
съдовете за битови отпадъци се извозват по честота разписаната в нея. По делото
не се твърди честотата на извозване да е изменяна, нито има издадена заповед в
тази връзка. От надлежно оформените актове за свършена работа се установява, че
е спазена заложената честота. От справката на фирмата изпълнител и от протокол
от 16.06.2017г. се приема, че е бил налице поставен съд за смет. От своя страна
Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Р.*** в чл. 17б
изрично разписва именно този начин на изчисление на ТБО, компонент
сметосъбиране и сметоизвозване, при заявено количество на отпадък. Разпоредбата,
не регламентира заявена честота на сметосъбиране от отделния потребител, а се
съобразява изцяло с честотата заложена в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. С оглед на това и без специални
математически познания се приема, че размера на сметосъбирането и
сметоизвозването е правилно установен на база един съд за сметосъбиране тип
„Бобър“ по цената за извозването им и по честотата на сметоизвозване-14.51х72-1044.72лв.
Въз основа на изложеното АУЗД, в частта, в която е установен размера на
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по конкретна цена и по честотата на
сметосъбиране е мотивиран, правилно установен в акта, в тази си част е
материално законосъобразен. Начислената лихва, като акцесорно задължение също е
дължима. С оглед на това жалбата, в тази си част е неоснователна и ще се
отхвърли.
По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци
се приема, че същата е дължима. От представените, приети по делото и обсъдени
по-горе доказателства отчетни книги за отпадъци и отчетните
документи за извършените дейности - протоколи и фактури се приема, че този
компонент за 2016г. е дължим от оспорващото дружество. Съгласно чл.
71, т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива. Следователно, когато депо има, както е в
настоящият случай, такса се дължи, като таксата е за поддържане на депо и не е
необходимо да са налице и други доказателства за предоставяне на услугата. Не е
дължимо обвързване на услугите за поддържане депо за битови отпадъци с
конкретен имот и за задължението е ирелевантно дали имотът е ползван и дали са
генерирани отпадъци.
След като таксата за обезвреждане на битови отпадъци е
дължима следва да се провери установения от органа размер. Съгласно решение №
40/29.12.2015г. на Общински съвет- Р.*** таксата за обезвреждане на битови
отпадъци в депа е 2,0 на хиляда, т.е. данъчната оценка на първия деклариран
имот е 180 936.80 х 2=361.87лв.
и съответно за втория деклариран имот с данъчна оценка 10000062.00х2=2000.12лв.. Общия размер на ТБО, компонент
обезвреждане на битови отпадъци за 2016г. е в размер на 2 361.99лева. Такъв
размер е установил и органа. Начислената лихва, като акцесорно задължение също
е дължима. С оглед на това е дължим от оспорващото дружество в този му размер.
Жалбата, в тази й част е неоснователна и ще бъде отхвърлена. Начислената лихва,
като акцесорно задължение също е дължима.
За 2017г. органът е установил размер на задължения за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци в депа въз основа на подадена декларация с вх. № ФД-94-00-124 от 08.11.2016г. за определяне на такса битови отпадъци на база 1 брой контейнер тип „Бобър". Задължения за чистота на територията за обществено ползване не са установявани.
Таксата за ТБО в двата и компонента е определена, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ в зависимост от количеството на битовите отпадъци и Решение на Общински съвет Р.*** № 285/27.12.2016г. в размер на 5.5 на хиляда /за нежилищни имоти/ върху данъчната оценка на имота в т.ч. за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 2.1 на хиляда. Таксата в компонент сметосъбиране и сметоизвозване е определена – на 1 брои съд контейнер тип „Бобър“, с вместимост 1.1л при цена за извозване на 1 съд за битови отпадъци-14,51 лв., съгласно заповед № 1/04.01.2016г. на кмета на община Р.***. Съгласно заповед № 811/24.10.2016г. на кмета на община Р.***, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на община Р.***, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци. Съгласно нея общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на селата и по конкретно за с. *** и за района на търговски обекти, производствени обекти, складови бази и всички останали обекти на юридическа лица е разписано, че честотата на сметоизвозването и сметосъбирането е два пъти седмично за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2017г. и един път седмично за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2016г. и от 01.10.2017г. до 31.12.2017г., т. е. 72 пъти се сметосъбира и се сметоизвозват отпадъците годишно. Това, че дружеството е поискало да му се извозва отпадък в конкретно посочени от него времеви периоди и с определена от него кратност не ангажира никого. Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е определена от ответника с индивидуален административен акт-заповед № 811/24.10.2016г. на кмета на община Р.*** в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и съгласно нея съдовете за битови отпадъци се извозват по честота разписана в нея. По делото не се твърди честотата на извозване да е изменяна, нито има издадена заповед в тази връзка. От надлежно оформените актове за свършена работа се установява, че е спазена заложената честота. От справката на фирмата изпълнител и от протокол от 16.06.2017г. се приема, че е бил налице поставен съд за смет. От своя страна Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Р.*** в чл. 17б изрично разписва именно този начин на изчисление на ТБО, компонент сметосъбиране и сметоизвозване, при заявено количество на отпадък. Същата не регламентира заявена честота на сметосъбиране от отделния потребител, а се съобразява изцяло с честотата заложена в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. С оглед на това и без специални математически познания се приема, че размера на сметосъбирането и сметоизвозването е правилно установен на база един съд за сметосъбиране тип „Бобър“ по цената за извозването им и по честотата на сметоизвозване-14.51х72=1044.72лв. Чл. 71, т. 1 от ЗМДТ е неприложим. Въз основа на изложеното АУЗД, в частта, в която е установен размера на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по конкретна цена и по честотата на сметосъбиране е мотивиран, правилно установен в акта, в тази си част е материално законосъобразен. Начислената лихва, като акцесорно задължение също е дължима. С оглед на това жалбата, в тази си част е неоснователна и ще се отхвърли.
По отношение на таксата за обезвреждане на битови
отпадъци се приема, че същата е дължима по съображенията изложени в
обстоятелствената част и в частта за 2016г..
При проверка на установения от органа размер се
приема, че същият е определен въз основа на решение № 285/27.12.2016г. на
Общински съвет- Р.*** таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа е 2,1
на хиляда, т.е. данъчната оценка на първия деклариран имот е 180 936.80 х
2,1=379.97лв. и съответно за втория деклариран имот с
данъчна оценка 1027026,80х2,1=2156.76лв.. Общия размер на ТБО, компонент
обезвреждане на битови отпадъци за 2017г. е в размер на 2 536.73лева. Такъв
размер е установил и органа. С оглед на това е дължим от оспорващото дружество
в този му размер. Начислената лихва, като акцесорно задължение също е дължима. Жалбата,
в тази й част е неоснователна и ще бъде отхвърлена.
За 2018г. органът е установил размер на
задължения за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци в депа
въз основа на подадена декларация с вх. № ФД-94-00-450 от 23.11.2017г. за определяне на такса битови
отпадъци на база 1 брой контейнер тип „Бобър". Задължения за чистота на територията за
обществено ползване не са установявани.
Таксата за ТБО в двата и компонента е определена, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ в зависимост от количеството на битовите отпадъци и Решение на Общински съвет Р.*** № 182/19.12.2017г. в размер на 6.0 на хиляда /за нежилищни имоти/ върху данъчната оценка на имота в т.ч. за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 2.1 на хиляда. Таксата в компонент сметосъбиране и сметоизвозване е определена – на 1 брои съд контейнер тип „Бобър“, с вместимост 1.1л при цена за извозване на 1 съд за битови отпадъци-14,51 лв., съгласно заповед № 1/04.01.2016г. на кмета на община Р.***.
Съгласно
заповед № 693/30.10.2017г. на кмета на община Р.***, издадена на основание чл.
63, ал. 2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62
на територията на община Р.***, както и честотата на събиране и транспортиране
на битовите отпадъци. Съгласно нея
общината предоставя услугите по сметосъбиране и транспортирането им до депа;
проучване, проектиране, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депа за битови отпадъци, включително отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО и по
почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и др. територии от
населените места, предназначени за обществено ползване. По отношение на селата
и по конкретно за с. *** и за района на търговски обекти, производствени обекти,
складови бази и всички останали обекти на юридическа лица е разписано, че
честотата на сметоизвозването и сметосъбирането е два пъти седмично за периода
от 01.04.2018г. до 30.09.2018г. и един път седмично за периода от 01.01.2018г.
до 31.03.2018г. и от 01.10.2018г. до 31.12.2018г., т. е. 72 пъти се сметосъбира и се
сметоизвозват отпадъците годишно. Това, че дружеството е поискало да му се
извозва отпадък в конкретно посочени от него времеви периоди и с определена от него
кратност не ангажира никого. Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е
определена от ответника с индивидуален административен акт-заповед № 693/30.10.2017г.
на кмета на община Р.*** в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и съгласно нея
съдовете за битови отпадъци се извозват по честота разписана в нея. По делото
не се твърди честотата на извозване да е изменяна, нито има издадена заповед в
тази връзка. От надлежно оформените актове за свършена работа се установява, че
е спазена заложената честота. От своя страна Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Р.***
в чл. 17б изрично разписва именно този начин на изчисление на ТБО, компонент
сметосъбиране и сметоизвозване, при заявено количество на отпадък. Същата не
регламентира заявена честота на сметосъбиране от отделния потребител, а се
съобразява изцяло с честотата заложена в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. С оглед на това и без специални
математически познания се приема, че размера на сметосъбирането и
сметоизвозването е правилно установен на база един съд за сметосъбиране тип
„Бобър“ по цената за извозването им и по честотата на сметоизвозване-14.51х72=1044.72лв. Въз основа на изложеното АУЗД, в
частта, в която е установен размера на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване по конкретна цена и по честотата на сметосъбиране е мотивиран,
правилно установен в акта, в тази си част е материално законосъобразен.
Начислената лихва, като акцесорно задължение също е дължима. С оглед на това
жалбата, в тази си част е неоснователна и ще се отхвърли.
По отношение на таксата за обезвреждане на битови
отпадъци за 2018г. се приема, че същата е дължима по съображенията изложени в
обстоятелствената част и в частта за 2016г..
При проверка на установения от органа размер се
приема, че същият е определен въз основа на решение № 182/19.12.2017г. на
Общински съвет- Р.*** таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа е 2,1
на хиляда, т.е. данъчната оценка на първия деклариран имот е 180 936.80 х
2,1=379.97лв. и съответно за втория деклариран
имот с данъчна оценка 1027026,80х2,1=2156.76лв.. Общия размер на ТБО, компонент
обезвреждане на битови отпадъци за 2017г. е в размер на 2 536.73лева. Такъв
размер е установил и органа. С оглед на това е дължим от оспорващото дружество
в този му размер. Начислената лихва, като акцесорно задължение също е дължима. Жалбата,
в тази й част е неоснователна и ще бъде отхвърлена.
За 2019г. органът е установил размер на задължения за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци в депа въз основа на подадена декларация с вх. № ФД-47-00-4510 от 23.11.2018г. за определяне на такса битови отпадъци на база 1 брой контейнер тип „Бобър". Задължения за чистота на територията за обществено ползване не са установявани.
Таксата за ТБО в двата и компонента е определена, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ в зависимост от количеството на битовите отпадъци и Решение на Общински съвет Р.*** № 182/19.12.2017г. в размер на 6.0 на хиляда /за нежилищни имоти/ върху данъчната оценка на имота в т.ч. за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 2.1 на хиляда. Таксата в компонент сметосъбиране и сметоизвозване е определена – на 1 брои съд контейнер тип „Бобър“, с вместимост 1.1л при цена за извозване на 1 съд за битови отпадъци-14,51 лв., съгласно заповед № 1/04.01.2016г. на кмета на община Р.***.
Съгласно
заповед № 687/30.10.2018г. на кмета на община Р.***, издадена на основание чл.
63, ал. 2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62
на територията на община Р.***, както и честотата на събиране и транспортиране
на битовите отпадъци. Съгласно нея
общината предоставя услугите по сметосъбиране и транспортирането им до депа;
проучване, проектиране, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депа за битови отпадъци, включително отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО и по
почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и др. територии от
населените места, предназначени за обществено ползване. По отношение на селата
и по конкретно за с. *** и за района на търговски обекти, производствени обекти,
складови бази и всички останали обекти на юридическа лица е разписано, че
честотата на сметоизвозването и сметосъбирането е два пъти седмично за периода
от 01.04.2019г. до 30.09.2019г. и един път седмично за периода от 01.01.2019г.
до 31.03.2019г. и от 01.10.2019г. до 31.12.2019г., т. е. 72 пъти се сметосъбира и се
сметоизвозват отпадъците годишно. Това, че дружеството е поискало да му се
извозва отпадък в конкретно посочени от него времеви периоди и с определена от
него кратност не ангажира никого. Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е
определена от ответника с индивидуален административен акт-заповед № 687/30.10.2018г.
на кмета на община Р.*** в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и съгласно нея
съдовете за битови отпадъци се извозват по честота разписана в нея. По делото
не се твърди честотата на извозване да е изменяна, нито има издадена заповед в
тази връзка. От надлежно оформените актове за свършена работа се установява, че
е спазена заложената честота. От своя страна Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Р.***
в чл. 17б изрично разписва именно този начин на изчисление на ТБО, компонент
сметосъбиране и сметоизвозване, при заявено количество на отпадък. Същата не
регламентира заявена честота на сметосъбиране от отделния потребител, а се
съобразява изцяло с честотата заложена в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. С оглед на това и без специални
математически познания се приема, че размера на сметосъбирането и
сметоизвозването е правилно установен на база един съд за сметосъбиране тип
„Бобър“ по цената за извозването им и по честотата на сметоизвозване-14.51х72=1044.72лв. Въз основа на изложеното АУЗД, в
частта, в която е установен размера на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване по конкретна цена и по честотата на сметосъбиране е мотивиран,
правилно установен в акта, в тази си част е материално законосъобразен.
Начислената лихва, като акцесорно задължение също е дължима. С оглед на това
жалбата, в тази си част е неоснователна и ще се отхвърли.
По отношение на таксата за обезвреждане на битови
отпадъци се приема, че същата е дължима по съображенията изложени за 2016г..
При проверка на установения от органа размер се
приема, че същият е определен въз основа на решение № 182/19.12.2017г. на
Общински съвет- Р.*** таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа е 2,1
на хиляда, т.е. данъчната оценка на първия деклариран имот е 180 936.80 х
2,1=379.97лв. и съответно за втория деклариран
имот с данъчна оценка 1027026,80х2,1=2156.76лв.. Общия размер на ТБО, компонент
обезвреждане на битови отпадъци за 2017г. е в размер на 2 536.73лева. Такъв
размер е установил и органа. С оглед на това е дължим от оспорващото дружество
в този му размер. Жалбата, в тази й част е неоснователна и ще бъде отхвърлена. Начислената
лихва, като акцесорно задължение също е дължима.
Въз
основа на изложеното и съобразно доказателствената тежест ответникът като
издател на акта установи обстоятелствата, на които основава своето искане за
заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотите на задълженото лице се
намират на територията на община Р.***, тази територия попада в обхвата на
заповедите по чл.
63, ал. 1 от ЗМДТ и услугите са реално е предоставени.
Съобразявайки местонахождението на
процесните имоти на територията на община Р.***, с. ***, съгласно чл.
63, ал. 1 от ЗМДТ и фактическото предоставяне на услугите по сметосъбиране
и сметоизвозване и неприложимостта на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, с оглед и на заявеното
ползване на имота в молбите-декларации се приема, че установените в акта
размери за сметосъбиране и сметоизвозване са дължими и правилно установени. Дължима
е и таксата за услугата обезвреждане на
битови отпадъци в установения от органа размер, тъй като законодателят е приел,
че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане
на битови отпадъци, каквото в случая е налице. Член
71, т. 3 от ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато
общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е
приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на
битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При
така установената законова регламентация, при доказаност по делото на факта, че
дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64
от ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци,
следва дължимостта и на таксата за обезвреждане.
Наведените
в жалбата аргументи за незаконосъобразност са неоснователни.
Възраженията
за противоречие на АУЗД с чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Р.***,
съгласно който текст не се събират такси за общински услуги, предназначени за
всеобщо ползване не се споделят. В ЗМДТ не се съдържат разпоредби, които допускат
дължимите ТБО да не се заплащат от лицата по чл. 64 от ЗМДТ. Ползването на
съдовете за битови отпадъци и от други лица не приравнява предназначението им
на такива за общо ползване и не ги превръща в услуги за всеобщо ползване.
Относно мотивираността на АУЗД се отчита се известна
непрецизност, но доколкото са налице макар кратки и лаконични мотиви и с оглед
на това, че са налице доказателства свързани с начина на определяне на размера
на таксата се приема, че акта не страда от отменително основание по чл. 146, т.
2 от АПК. Действително размерът на таксата е посочен
общо по-години, но той е установим с оглед на определените от общинския съвет
размери на таксата за отделните видове услуги чрез извършване на прости
аритметични действия – умножение и деление и съдът получава същите
размери. В настоящето
производство и доколкото съдът разполага
с правомощието при осъществен съдебен контрол
сам да провери размерът на ТБО във всичките й компоненти, което в случая
е сторено и съответно да реши делото по същество, се приема, че допуснатото
нарушение е несъществено. Това правомощие на съда
изрично е регламентирано в чл.
160, ал. 1 от приложим и по отношение на данъка върху недвижимите
имоти и таксата за битови отпадъци с оглед на чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ. Само в специфичните
хипотези на чл.
160, ал. 3 от ДОПК съдът може да върне преписката на органа за ново
произнасяне, каквато хипотеза не е налице в случая.
Не се споделят и доводите, че неправилно
при изчисление на задълженията като основа е ползвана данъчната оценка. Данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност Това е така, защото за процесния период и при съобразяване и с пар. 13,
от ЗИД на ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр.
105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр.
95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр.
97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр.
88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), с пар. 6, от него, в чл. 67, ал. 2, накрая се поставя запетая и
се добавя следния текст "която не може да бъде данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена." С § 13
от ЗР на същия закон влизането в сила на посоченото допълнение е отложено
до 31 декември 2021г.. При това положение напълно законосъобразно за данъчна основа е определена данъчната оценка,
която съгласно чл. 21 от ЗМДТ е по-високата между отчетната им стойност и
данъчната оценка. Видно от приета по делото справка данъчни оценки-отчетни
стойности данъчната оценка е по-голяма
от отчетната стойност, поради което правилно данъчния орган е установил дължимите размери по нея.
Въз
основа на всичко изложено при осъществената съдебна проверка и при извършената
цялостна проверка на ТБО в компоненти:
сметопочистване и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и се приема,
че АУЗД е законосъобразен. Правилно са установени дължимите размери за
задължения за ТБО за 2016г., както следва: сметоизвозване и сметопочистване:
1044.72лв. и обезверждане-2361,99лв., общ размер - 3406,71лв.; ТБО за 2017г.-сметоизвозване и
сметопочистване: 1044.72лв. и обезверждане-2536.73лв., общ размер –
3581.45лв.; ТБО за 2018г.-сметоизвозване
и сметопочистване: 1044.72лв. и обезверждане-2536.73лв., общ размер –
3581.45лв.; ТБО за 2019г.-сметоизвозване
и сметопочистване: 1044.72лв. и обезверждане-2536.73лв., общ размер –
3581.45лв.. Общо установените задължения за ТБО за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2019г. са в размер на 14151.06 лева. Именно този размер е посочил и
по-горестоящия орган.
Невнесените
в срок местни данъци и такси по силата на чл.
4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б
от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. С
неплащането на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице
изпада в забава и дължи лихва. Лихвите са начислени към дата на установяване на
задълженията-11.03.2020г. и са дължими в посочените размери. АУЗД е материално
законосъобразен. Оспорения акт не страда от отменителни основания по чл.
146, т. 4 от АПК.
С
оглед изхода на делото ответника по жалбата има право на разноски. Същите са
своевременно поискани и са придружени от списък на разноските. До приключване
на съдебното дирене не е постъпило възражение за прекомерност. Жалбоподателя ще
бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в размер на 3000.00лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 05.06.2020г. придружен от платежно нареждане от 11.06.2020г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „***“ЕООД
против Акт
за установяване на задължение по декларация с № 40-1/11.03.2020г. на орган по
приходите, изменен с решение № 002 от 08.05.2020г.
от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Р.*** по отношение на ТБО за 2010г. и прекратява
производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ЕООД против Акт за установяване
на задължение по декларация с № 40-1 от 11.03.2020г. на орган по приходите, изменен с решение № 002 от 08.05.2020г. от
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Р.*** по отношение на ТБО и лихва за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г..
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление с. ***, община Р.***, област П.***,
представлявано от управителя Р.Д.Б.*** да заплати на Община Р.*** съдебни разноски
по делото в размер на 3000.00лв. /три хиляди
лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14 - дневен срок от съобщението му на до страните.
Съдия:/П/