РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Пловдив, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300503319 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№34362/23.12.2022г депозирана
от „ВИВУС.БГ“ ЕООД ЕИК ********* против Решение №3203/06.10.2022г.
постановено по гр.д.№1429/2022г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с., с
което се признава за установено в отношенията между „Вивус.БГ“ (с
предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК: *********, и М. Ж. М.,
ЕГН: **********, че е нищожна, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално-
правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузата от сключения между
страните договор за кредит № *** от *** г., предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане. С постановеният съдебен акт в полза на М. Ж. М.,
ЕГН: **********, са присъдени направените разноски по делото: внесена
държавна такса в размер на 50 лева и внесен депозит за съдебно- счетоводна
експертиза в размер на 150 лева, а в полза на адвокат Е. Г. И-, ЕГН:
**********, със съдебен адрес: *** е присъдено адвокатско възнаграждение
за осъществено на ищеца М. Ж. М., ЕГН: **********, безплатно процесуално
представителство пред първата инстанция, в размер на 300 лева, определено
1
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА. Решението на първата инстанция, се
обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено
в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли иска като
неоснователен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият М. Ж. М., ЕГН: **********, чрез процесуалния си
представител адв. Е.И- оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в
минималния размер от 400лв по Наредба №1/09.07.2004г .
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран от М. Ж. М., ЕГН: **********,
против „Вивус.БГ” (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК:
*********, с иск за признаване на установено, че клаузата от договор за
кредит от 30.05.2016 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на 51, 26 лева е нищожна, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща
материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В исковата молба се
твърди, че на 30.05.2016 г. между страните бил сключен договор за кредит, по
който на ищеца се предоставил в заем сумата от 200 лева, при фиксиран
лихвен процент- 40, 94 % и ГПР- 49, 60 %. Съгласно договора се дължала и
такса за бързо разглеждане на документите в размер на 51, 26 лева, която се
плащала с месечната погасителна вноска. Тази уговорка обаче била нищожна,
предвид неравноправния и характер по смисъла на чл.144 т.9 ЗЗП, доколкото
липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга. С нея се
целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора, което
представлявало скрит разход по договора за кредит и по този начин се
2
заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.. Моли да се признае за
установено, че съответната клауза е нищожна.
Ответникът оспорва иска. Навежда твърдения, че липсва нарушение и
на нормата на чл. 19 ал. 4 от ГПК. Допълнителната услуга била свързана с
допълнително разходи, които подлежали на заплащане. Таксата за експресно
разглеждане не била базовата услуга, но след като клиентът искал тази
услуга, той следвало и да я заплати.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че предвидена клауза за експресно разглеждане на документи в размер на
51.26 лева, че тъй като не е индивидуално уговорена има неравноправен
характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и е нищожна, с оглед на което по
нея не се дължи парично изпълнение от длъжника. Отделно от това съдът е
приел, че дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна,
то по производството не са доказани от ответника предпоставките за
начисляване на такса за експресно разглеждане документите.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплакванията, че договорът за кредит
отговаря на всички законови императивни изисквания и не съдържа
неравноправни клаузи противоречащи на закона или на добрите нрави,
поради което е неоснователно твърдението за нищожност на клаузата за
предвиждаща такса за експресно разглеждане документите.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.
Настоящият съдебен състав постановява съдебният си акт на база събраните
3
пред първата инстанция доказателства, като след преценката им, направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не
само уговорените в него, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че
„обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай таксата за
„Експресно разглеждане“ на документите съобразно императивните
разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде
включена при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, че тези такси не са отразени
в действителната обща сума, дължима от потребителя.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
таксата за „Експресно разглеждане“ на документите е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Предвидените такси имат характер на скрита добавка към
възнаградителната лихва, уговорени са в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че процесната клауза
предпоставя допълнителни разходи за потребителя. Съгласно чл. 145 от
ЗЗП неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид
всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на
4
сключването и всички клаузи. А съгласно легалната дефиниция в закона
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, каквото при процесния договор, в конкретната
клауза, с оглед посочените по-горе обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата за „Експресно
разглеждане“, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е
нищожна, поради което предявения иск се явява основателен.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, следва да бъде изплатено
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия по реда на
чл.38 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред въззивната
инстанция, а именно в размер на 400лв, която сума е съобразена с
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Наредба
№1/2004г. В този смисъл направеното възражение на жалбоподателя се явява
неоснователно.
Що се касае до оплакването, че не би могло да се приеме, че ищецът
попада в категорията на лица по чл.38 ал.1 т.2 ЗА и че е налице злоупотреба
с процесуални права, следва да бъде отбелязано, че по отношение на тези
обстоятелства не се осъществява съдебен контрол и същите не подлежат на
разглеждане в настоящото производство.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3203/06.10.2022г. постановено по гр.д.
№1429/2022г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование
5
„4финанс“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на адвокат Е. Г. И-, ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
адвокатско възнаграждение за осъществено на въззиваемия М. Ж. М., ЕГН:
**********, безплатно процесуално представителство във въззивното
производство, в размер на 400лв / четиристотин лева/, определено от съда по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6