Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
03.04.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
05.03.2021година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 2388 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ***,
против Р.Х.К., ЕГН **********, с която се твърди, че между страните е сключен ******въз
основа на който на ответника е предоставена карта с кредитен лимит от ***,
за извършвана на безналични плащания на
стоки и услуги и за теглене в брой от терминално устройство - АТМ или ПОС.
Посочва се, че ответникът е получил кредитната карта, за което е съставен
протокол от ***Заявява, че по задълженията на ответника по картата е имало
плащания преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е било
образувано ч.гр.д. ***, които са били отчетени, след получаване на заявлението
също е имало плащания в общ размер от *** Счита, че с оглед плащанията, следва
да се приеме, че ответникът не възразява, че има незаплатени договорни
задължения към него. Заявява, че от задълженията по картата е налице неизплатен
остатък от ***главница, дължима, съгл.т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от
Раздел Х на ОУ. Посочва се, че за всички
операции, извършени с картата, през един отчетен период, длъжникът има право на
гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената
годишна лихва в размер на 14%, при условие, че до падежа е погасил пълния
размер на всички отчетени разходи през съответния период. Отчетен период е
периода от 1-во до последно число на месеца, през времето на действие на
договора. След изтичане на периода, длъжникът е получавал извлечение и е бил
длъжен да погаси усвоената част от кредитния лимит - чл. 10.1 от ОУ, или е бил
длъжен да погаси минималната погасителна вноска, която е 5% от размера на
главницата формирана към последния ден на отчетния период. При непогасяване,
длъжникът държи наказателна лихва - т.7.2 от Договора. Посочва се, че на осн.
чл. 3.2.1 от ОУ, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без
да се уведомява титуляра по картата, при забава в плащането на което и да е изискуемо задължение, за срок
по – дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на изискуемостта на
задължението. Твърди се, че считано от ***кредитът е станал предсрочно
изискуем. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо Р.Х.К., че дължи сумата от ***– главница от присъдените суми със Заповед
за изпълнение ***. Претендират се разноски. Направено е уточнение с
допълнителна молба, че срокът на договора е еднозначно посочен – ***че е
безспорно, че договорът е автоматично прекратен поради посочването на това в ОУ
и не е необходимо уведомяване на титуляра, т.к. изискването за такова е само за
банките и банковите институции, какъвто ищецът не е, че задължението за връщане
на изразходван лимит не възниква от акт на уведомяване за предсрочна
изискуемост, а от факта на изразходване на сумите. Сочи, че при подаване на
заявлението е допусната грешка в годината на началния период на изчисляване на
лихвата и правилния начален срок е бил ***Твърди, че такса за експресно
издаване не е начислявана, съответно не
е събирана от ответника.
Ответникът твърди, че кредиторът е направил
погасяване от платените суми с такса експресно разглеждане и лихви, които са
недължими, доколкото е била начислена лихва от дата преди сключване на
договора. Посочено е, че има разминаване и в датата на искането за кредитна
карта и на датата на предаването ѝ. Счита, че искът е неоснователен и
недоказан, че няма доказателства за прекратяване на договора. Претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на претенцията за юрк.
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е възражение по издадената Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№ *** от
длъжника, поради което дължимостта на вземането по нея следва да се установи по
исков ред и исковата молба е подадена от ищеца в едномесечния срок от
получаване на указанията на съда по чл. 415 от ГПК.
Ищецът основава вземането си на представения по
делото ***от ***с който на ответника е издадена ***и е предоставен кредитен
лимит в размер до ***В чл. 3 от договора е уговорен срок за ползване на
кредитния лимит – до ***като е посочено, че срокът може да се подновява
автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на издателя. Уговорено е, че за
всички операции, извършени с картата, отчетени през едни отчетен период,
титулярът има право на гратисен период, през който издателят не начислява
лихва, но само при условие, че да датата на падежа титулярът погаси пълния
размер на отчетените с картата плащания през съответния отчетен период. Чл. 7
сочи, че при непогасяване да датата на падежа на пълния размер на задълженията,
титулярът плаща върху непогасените суми фиксирана годишна лихва от 19%, но за
първата година тази лихва е промоционална и е в размер на 14%, при условие, че титуляра
не закрие кредитната карта, предвидено е, че се дължи наказателна надбавка от 6
пункта при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната
погасителна вноска. Посочен е ГПР в размер на 15.92%. Чл. 10.04. от ОУ на ищеца
сочи, че при прекратяване на договорните отношения между титуляра и издателя,
независимо от основанието за това, титулярът се задължава незабавно да погаси
всички задължения по партидата, вкл. разноски, такси, лихви и главница. Относно
предсрочната изискуемост, ОУ в чл. 13.1 сочат, че издателят може да я обяви
след писмено уведомление до титуляра при определени случаи, а в други – съгл.
чл. 13.2. е посочена автоматична предсрочна изискуемост без задължаване за
уведомяване. Съгласно протокол от ***ответницата е получила кредитната карта по
договора. Представено е искане за кредитна карта от ответника от по-късна дата
– ***представени са извлечения от картата за периода ***от които е видно, че тегления
от кредитния лимит, извършвани от ответника са налице от ***впоследствие са
начислявани само лихви, като към ***в извлеченията са включени и съдебни
разноски, след което лихви не са начислявани, а през ***са налице погасявания в
общ размер на *** Ищецът признава тези погасявания, вкл. и допълнително такова
преди подаване на исковата молба от ***и съдът следва да отчете това като
неблагоприятен за него факт, признат и подкрепен с доказателства, представени
от ответника в заповедното производство относно датите ***По делото е изготвена
съдебно икономическа експертиза по въпросите на ищеца и за периода, посочен и
от ответника, чието заключение съдът изцяло кредитира. То сочи, че за целия
период ***са ползвани суми от ***начислена лихва през целия период – ***ответникът
е заплатил общо ***от които до завеждане на заповедното производство – ***, а
след него – също *** Установено е, че към датата на подаване на заявлението на
кредитора дължима сума съобразно уговорките в договора е била общо ***от които
главница ***и договорна лихва – ***като в заповедното производство искането е
за по-малък размер – от общо ***Преди подаване на исковата молба, с постъпилите
три суми е погасена изцяло лихвата от ***и главница до ***без в.л. да включва
отчетена от ищеца сума от 25.00лв. съдебна такса. Установено е, че договорния
процент е спазван, като след преминаване на падежа на усвоената и непогасена
главница като минимална вноска същата е олихвявана с 25%/19+6/, а разликата – с
14%. В съдебно заседание в.л. е отговорило на въпроса на ответника относно
начисляване на такса за експресно издаване, като е посочило, че няма начислявана
такава такса.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: Ищецът претендира дължимостта на исковите
суми на базата на възникнали облигационни правоотношения между него и
ответника. Такива по делото се доказаха, с оглед представения договор от ***–
неоспорен от ответника, и приложенията към него, както и от събраните
доказателства за заплащане от ответника на част от задълженията по усвоен от
него кредитен лимит. Съдът намира, че договорът е бил срочен и неговия срок е
изтекъл на ***Уговорката в самия
договор, а не в ОУ, че договорът може да се подновява автоматично, не означава,
че той задължително се подновява, данни че договорът е продължил да действа
след срока няма, доколкото и в извлеченията по месеци не е видно ответникът да
е теглил суми с издадената му кредитна карта, което би било индиция, че
договорът не бил прекратен, каквито са неговите твърдения. Прекратяването на
договора, съобразно чл. 10.04. от ОУ
на ищеца прави изискуеми всички задължения по него, вкл. и претендираните в
настоящето исково производство суми за главница. Поради горното, съдът намира, че главницата
е била дължима от ответника, ликвидна и изискуема към датата на подаване на
заявлението – ***именно на основание прекратен договор поради изтичане на срока
му. Установява се от изготвеното заключение, че направеното уточнение от ищеца
за техническа грешка при подаване на заявлението в началната дата на
изчисляване на лихвите, е било основателно и лихви преди сключване на договора
през *** не са начислявани, т.е. – направените погасявания на лихви преди
подаване на исковата молба с плащания от ответника, не са били за недължимо
начислени лихви. Не се установи и начисляване, а с това – и отчетени
погасявания на недължими според ответника такси за експресно издаване на
кредитната карта. Както по-горе беше посочено, съдът изцяло кредитира
заключението на изготвената по делото експертиза, установяваща, че непогасена
към датата на устните състезания е главница дори в по-висок размер от
претендирания – ***Поради изложеното съдът намира, че претенцията за
установяване дължимостта на сумата от ***представляваща главница по ***от ***се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса, от която дължима в производството е само 25.00лв.,
възнаграждение за вещо лице - 250лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100лв.,
определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, като общият размер на същите
възлиза на 375.00лв. Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които в
минималния предвиден от закона размер, съобразен с предявената претенция и
присъден в Заповедта, общо са в размер на 75.00лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че Р.Х.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ***, с ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата ***представляваща главница по ***от
***ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ *** – ***до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Р.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
с ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75.00лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№
***.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Р.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
с ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 375.00лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: