РЕШЕНИЕ

№ 17

гр. Брезник 23.04.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Брезнишкият районен съд в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при участието на секретаря Л.А., като разгледа гр. д. № 313 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда № 14, представляван от Л. Л. П. срещу А.Х.А. ***, с ЕГН: ********** за признаване за установено, че дължи сумата 4236.23 лева, представляваща дължими и неплатени вноски по договор, сключен между страните, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление за издаване на заповедта за изпълнение – 8.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1801.70 лева – надбавка по чл. 3 от договора, сумата от 578.48 лева – законната лихва за забава за периода от 4.03.2011 г. до 26.09.2012 г. – вземания, основаващи се на договор за потребителски кредит № PLUS-01333588 от 26.01.2009 г., както и съдебни разноски по ч.гр.д. № 1209/2012 г. по описа на РРС. Твърди се, че по реда на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение срещу А. за заплащане на процесните суми, издадена по ч. гр. д. № 1209/2012 г. на Радомирския районен съд, като длъжникът е възразил срещу вземането по заповедта за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иск с петитум да бъде установено, че ответникът дължи процесиите суми, като се иска присъждане на разноски по настоящото дело.

Ответникът е оспорил предявените искове.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

На 26.01.2009 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-01333588. Със заявление от 14.10.2008 г. ищцовото дружество е поискало от съда да издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради просрочие на две месечни вноски и обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Съдът е разпоредил издаването на такава заповед, като в срок срещу нея е постъпило възражение от ответника. След като е уведомено за подаденото възражение ищцовото дружество е подало исковата молба послужила за образуване на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда счита, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения: Видно от представените от ищцовото дружество документи (Копие от Договор за потребителски кредит № PLUS-01333588 от 26.01.2009 г., Копие от погасителен план към договора и Заявление от ответника за предоставяне на банкова сметка), ***а изпълнение вземане срещу ответника, срещу който е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. Това е така, тъй като уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на целия кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Неплащането на отделна или няколко анюитетни вноски не води автоматично до предсрочна изискуемост на целия кредит, без да се предприемат действия от кредитора за реализиране на това право. В зависимост от волята на кредитора – дали и кога кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем, условията за заплащане на цялото вземане се променят – от срочно, съгласно погасителния план, то се превръща в безсрочно. Това задължение отпада, когато е изрично договорено, че кредиторът има право по свой избор да пристъпи едностранно без предизвестие до длъжника към незабавно изпълнение на целия кредит. Представените по делото документи не съдържат клауза, че при пълно или частично неплащане на една или повече погасителни вноски, целият кредит става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Следователно, изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от настъпването на друг факт, стоящ вън от представените документи. Този факт е изричното волеизявление на кредитора за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, след настъпване на материалноправните предпоставки, уговорени с договора за кредит, като това волеизявление следва да е достигнало до задълженото лице – ответника в настоящия процес. По делото липсва документ за уведомяване на длъжника за задължението му към банката и, че целият кредит се обявява за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. С обявяване на кредита за предсрочно изискуем отпада точно определения ден за погасяване на определена вноска и съгласно посочената правна норма длъжникът следва да бъде уведомен, че кредита му е направен предсрочно изискуем в пълен размер. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на в чл. 24 от Закона за потребителски кредит където е предвидено препращане към член 147, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, според императивните норми на който клаузите на договорите, предлагани на потребителите трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В ал. 2 на същия член е конкретизирано, че при съмнение относно смисъла на определеното условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Безспорно благоприятен за потребителя на кредита – ответника А.А. начин е, да бъде уведомен за обстоятелството, че кредитора предприема действия да направи целия кредит предсрочно изискуем. В изложения смисъл е и константната практика на ВКС – Определения № 543/25.09.2009 г. по ч. т. д. № 464/2009 г. на II т. о., № 638/16.11.2009 г. по ч. т. д. № 655/2009 г. на I т. о. и др. Друго би било, ако се иска изпълнение на отделна минимална сума за револвиране, денят за изпълнението на която е определен и изтекъл, когато покана не е нужна, но настоящият случай не е такъв.

Съдът счита, че изискуемостта на вземането не е доказана по нито един от допустимите начини, посочени в ГПК. При това положение и като държи сметка за обстоятелството, че на ищцовото дружество е предоставената възможност да ангажира доказателства и същото не ангажира такива, то предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлени, като недоказани.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда № 14, представляван от Л. Л. П. срещу А.Х.А. ***, с ЕГН: ********** искове по чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че дължи сумата 4236.23 лева, представляваща дължими и неплатени вноски по договор, сключен между страните, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление за издаване на заповедта за изпълнение – 8.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1801.70 лева – надбавка по чл. 3 от договора, сумата от 578.48 лева – законната лихва за забава за периода от 4.03.2011 г. до 26.09.2012 г. – вземания, основаващи се на договор за потребителски кредит № PLUS-01333588 от 26.01.2009 г., КАТО НЕДОКАЗАНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишки окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_________________