Решение по дело №285/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 202
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20194110200285
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. Вeлико Търново, 25.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 28.03.2019 г., в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 285/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на А.М. /A.M./, представляван по пълномощие от адв. П.И. от САК, против Наказателно постановление № 18-1275-001322 от 17.08.2018 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания съответно глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и глоба в размер на 10.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

 

            В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.

 

            Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.  

 

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Според констатациите на Акт за установяване на административно нарушение от 08.08.2018 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, на посочената в него дата, около 15:00 часа, в общ. Велико Търново, на ПП 1-4, км. 132.200, в посока гр. Велико Търново, жалбоподателят М. управлявал собственият си лек автомобил "Ленд Ровър Дискавъри", сив, с рег. № DV56RXO, кaто отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер "Drug Test 5000", за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Същият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест "Дрегер 7410+", като пробата била 0.00 промила. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0021780. Не носел и свидетелство за регистрация на МПС.

            Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

            Актът е съставен по-късно в сградата на РУ - Велико Търново в присъствието на преводач. Оформен е при отказ да бъде подписан от жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, удостоверено с подписа на свидетел.

            Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби чл. 174, ал. 3, пр. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя  административни наказания съответно глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и глоба в размер на 10.00 лева.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

От показанията на полицейските служители се установява, че на посочените в акта дата, място и час са спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, който предварително им бил подаден от оперативния дежурен, тъй като се движел само с една регистрационна табела. Жалбоподателят бил изпробван за алкохол, като пробата била отрицателна. Същият не носел свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Впоследствие бил отведен в сградата на РУ - Велико Търново, където след покана отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.          

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.

            В конкретният случай производството е образувано и проведено срещу чужденец,  който няма постоянен адрес в Република България.

            В производството е взел участие преводач, като нарушителят е запознат със съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и е гарантирано правото му на защита в процеса.

            Затова и съдът не споделя възражението на жалбоподателя относно компетентността на наказващият орган и неспазването на процедурата по чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Началникът на Сектор ПП при ОДМВР разполага с компетентност да издава НП по общия ред, който е приложен и в случая. Общият ред дава по-големи гаранции за осъществяване правото на защита на санкционираното лице и не нарушава правата му.

            Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата за нарушаване на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административно наказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя се явява фактът, че същият безпричинно и неоснователно е отказал да бъде тестван с техническо средство при липса на обективни пречки за това. Без значение е, че същия е осъществил и второто изпълнително деяния, неизпълнявайки и предписанието за медицинско изследване.

            Няма как обаче да не бъдат споделени доводите за нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно времето и мястото на това нарушение. Както стана ясно от показанията на свидетелите, проверката за употреба на наркотични вещества и последвалият отказ на жалбоподателя за извършването й са осъществени по-късно в сградата на РУ - Велико Търново, а не на мястото и във времевия интервал, посечени в АУАН и НП. Следователно мястото и времето на нарушението са различни от описаните в АУАН и НП, а съгласно цитираната разпоредба тези обстоятелства представляват съставомерни индивидуализиращи признаци на нарушението. Така в случая се явява дискредитирано административното обвинение, че на посочените в акта и наказателното постановление място и час жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични и упойващи вещества. Това той е сторил по-късно в сградата на РУ - В.Търново. Изложеното обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му част и съответно неговата отмяна.   

            Доколкото нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е безспорно доказано, правилно квалифицирано и санкционирано с предвиденото от закона наказание в твърд размер, и не са допуснати нарушения на процесуалните правила при установяваното му, то НП в тази му част не търпи промяна и следва да бъде потвърдено. Същото с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

            Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1275-001322 от 17.08.2018 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново в частта му, с която на жалбоподателя А.М. /A.M./, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, като незаконосъобразно.  

 

            Потвърждава НП в останалата му част.

 

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

 

                                                                                                                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: