Р Е
Ш Е Н
И Е № 26056
гр.
Кюстендил, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря: Милена Спасова след като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д.№228/2020 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Й.Г.
***, действащ като процесуален представител на С.Д.М. и А.К.М. *** обжалва решение №143/02.03.2020 г.,
постановено по гр.д. №2166/2019 г. по описа на ДнРС, с което е признато за установено по отношение на С. и А. М., че М.Р.А.
и Й.Р.П. са собственици на основание наследство от родителите им С. П. и Р. П.
на 225/712 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер 68789.17.178 по кадастралната
карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор
на АГКК - Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ***, целият с
площ от 712 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 2080, квартал 76, парцел IV, при
съседи: ПИ с идентификационен номер 68789.17.324, ПИ с идентификационен номер
68789.17.176, ПИ с идентификационен номер 68789.17.177, ПИ с идентификационен
номер 68789.17.166, ПИ с идентификационен номер 68789.17.179, ведно с ½
ид. част от построената в имота сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1.
и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху описаните по-
горе идеални части от дворното място и сградата, както със същото решение е признато за установено по отношение на С. М. и А.М., че М.А. и Й.П. са собственици на
основание наследство от родителите им С. П. и Р. П.на описаните по- горе части
от имоти и ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия,
с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху дворното място и сградата, като им предоставят ключ от входната врата на
двора, намираща се на регулационната линия на имота, и ключ от т. нар „черен
вход“ – входът за сградата на сутерена с избените помещения.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението на районен съд
е неправилно. Твърди се, че
районен съд граматически тълкувайки израза „черен вход” в нот. акт №43, т.ІV,
дело № 1369/1969 г. неправилно е приел, че това е единият от двата съществуващи
входа- този на сутеренния етаж. Сочи се, че по делото не са събрани безспорни
доказателства за това, че северната част от сградата представлява жилище-
самостоятелен обект. Заявено е, че неправилно са кредитирани показанията на
свид. С. Х., които не кореспондират на останалите доказателства по делото,
както и че по делото безспорно се установява, че въззивниците не са
възпрепятствали ищците да ползват частта им от дворното място. Твърди се, че не
са налице кумулативните предпоставки на чл. 108 и чл.109 от ЗС за уважаването
на исковете.
Искането е за
отмяна на обжалваното решение и отхвърлянето на исковите претенции. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната
страна, в който се оспорват посочените във въззивната жалба възражения.
В съдебно заседание
въззиваемите М.А. и Й.П. не са се явили и не са изпратили представител, който
да изрази становище.
Кюстендилският окръжен съд след като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност
при условията на чл.12 ГПК, приема за
установено следното:
Атакуваният съдебен
акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна
страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК , а след преценка
на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата и наведените от
страните доводи приема за установено следното:
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 43, том IV, дело № 1369/1969 г. на
03.11.1969 г. С. П. и Р. П.- наследодатели на ищците, са придобили 225 кв.м.
идеални части от парцел ІХ, имот пл. № 2594, кв.140 по плана на гр. Ст.
Димитров, както и ½ идеална част от жилищната сграда, находяща се в
същия парцел, с правото на владение на северната част с черния вход, състояща
се от вход, стая и стълбище, а на втория етаж – от стая, кухня и хол, ½
идеална част от зимничните помещения и ½ идеална част от общите части на
сградата.
С нотариален акт № 154, том I, рег. №
2278, дело № 120 от 12.04.2016 г. на нотариус Д. Г., М.А. и Й.П. са признати за
собственици на 225/712 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68789.17.178 по Кадастрална
карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – Кюстендил, с административен адрес: гр. Дупница, ул. ***, целият с
площ 712 кв.м. ведно с ½ идеална част от находящата се в имота сграда с
идентификатор 68789.17.178.1, която част се състои от: вход, стая и стълбище на
приземния етаж и стая, кухня и хол на етажа, ведно с ½ идеална част от
зимничните помещения и ½ идеална част от общите части на сградата
Видно от нотариален акт № 180, том
III, дело № 1580/1992 г. на 07.10.1992 г. К. А. М.- наследодател на
ответниците /ср. Удостоверение за
наследници № 4417/14.11.2019 г. на Община Дупница/, е признат за собственик на
320/545 идеални части от дворното място на ул. „***, в гр. Дупница, имот пл. №
2080, в квартал 76, ведно с източната половина от масивната двуетажна жилищна
сграда в имота, с целия таван, която сграда се състои от приземен етаж, състоящ
се от мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и първи жилищен етаж,
състоящ се от кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с
тоалетна.
По делото е представено Решение №
860/24.102001 г., постановено по гр.д. № 675/2000 г. по описа на ДнРС, от което
е видно, че съсобствениците на имота са извършили разпределение на ползването
на процесното дворно място. Видно от Протокол за реално разпределение е, че
такова е извършено от съдебен изпълнител при ДнРС през 2003 г.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят Б. Й. твърди, че работи със съпруга на ищцата Й.П.. Сочи, че преди
6-7 години са отишли с колегата си до процесния имот и не са имали проблем с
достъпа до имота, но когато преди 3-4 години отишли отново до имота, съпругът
на Й. установил, че бравата на вратата на къщата е сменена.
Свидетелката М.И. сочи, че страните по делото са във влошени
отношения, тъй като ищците не разрешили на К. достъп до тавана, за да може
последният да извърши ремонт на покрива на къщата. Твърди, че през 2017 г. е
била направена преградна стена така, че частта на ответниците да се обособи
като самостоятелна. Според свидетелката дворната врата не е заключена и
достъпът до двора е безпрепятствен.
Свидетелката С. Х. твърди, че е ходила
в процесния имот. Според нея достъпът до жилището се осъществявал през дворна
врата, след това се слизало по стълби до входната врата; след нея имало антре,
от което през друга врата се влизало в частта от сградата, ползвана от майката
на ищците, състояща се от антре, кухня, мазе, тоалетна /в която свидетелката
смята, че бил поставен и душ и се ползвала за баня/ и спалня.
От заключението на вещото лице К. С. по назначената съдебно –
техническа експертиза се установява, че понастоящем съществуват два входа – на
приземния етаж, от който се осигурява достъп до избените помещения на
въззивниците и за жилищния им етаж. Посочила е, че жилището на ответниците се
състои от стая, кухня, баня с тоалетна и избени помещения под жилището, които
те ползват. При извършването на огледа вещото лице е установило, че липсва
достъп до частта от сградата, ползвана от ищците. В съдебното заседание вещото
лице е допълнило, че през входа на приземния етаж не може да се стигне до
помещенията на ищците, като пред стената в коридора имало поставени рафтове със
зимнина, поради което не може да посочи дали е съществувала врата, която
понастоящем е зазидана. Вещото лице сочи, че в архитектурния проект са
предвидени отделни входове на приземния и на жилищния етаж за частта от
сградата, ползвана от ищците. Съгласно архитектурния проект за сградата,
понастоящем в техен дял попада стълбищната клетка, антрето, кухнята и
тоалетната; в дела на ответниците попада стая, хол и гостна, като в дъното на
хола се намира понастоящем изградената баня с тоалетна.
От така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените са искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл. 109 от ЗС.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС
Настоящият
състав на окръжен съд счита, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от
ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са
следните:
Съгласно
чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/
без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по
цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена
вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито
по поддържания от него способ за това и че
ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва
докаже основанието на което владее имота. Горното следва от разпоредбата на
чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата
на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.
В
настоящия случай ищците М.А. и Й.П. обосновават правото си на собственост върху
техния имот по силата на наследствено
правоприемство. По делото няма спор относно това, че те са деца на Стойна П. и Р. П., както и че последните са
починали. Установява се също така, че наследодателите на ищците преживе по
силата на покупко- продажба /ср. нот. акт имот № 43,
том IV, дело № 1369/1969 г. на 03.11.1969 г./ са придобили 225 идеални части от парцел ІХ, имот пл. № 2594, кв.140
по плана на гр. Ст. Димитров, както и ½ идеална част от жилищната
сграда, находяща се в същия парцел, с правото на владение на северната част с
черния вход, състояща се от вход, стая и стълбище, а на втория етаж – от стая,
кухня и хол, ½ идеална част от зимничните помещения и ½ идеална
част от общите части на сградата. Няма спор, че описания имот е идентичен с процесния, който в исковата
молба е индивидуализиран съгласно действащата към настоящия момент кадастрална
карта. По силата наследственото правоприемство след смъртта на праводателите си
същият е преминал в патримониума на ищците. Следователно те са доказали правото
си на собственост на поддържаното от тях основание.
По
делото обаче не е доказана втората предпоставка за уважаване на иска с правно
основание чл. 108 от ГПК, а именно, че ответниците С. и А. М. упражняват
фактическа власт върху частта от имота собственост на ищците М.А. и Й.П..
В съдебно заседание на 22.11.2019 г.
пред районен съд процесуалният представител на ответниците е заявил, че частта,
която е отредена на ищците не се ползва от неговите доверители. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установява владеене на имота
от страна на ответниците. Следователно ищците в първоинстанционното
производство не са провели главно и
пълно доказване относно факта на владеене на имота от страна ответниците,
поради което следва да понесат неблагоприятните последици от разпределение на
доказателствената тежест. Не може да се приеме, че доколкото ищците не са имали
ключ от външната врата, то е доказано обстоятелството, че ответниците са
упражнявали фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че ответниците не са
предоставили ключ от дворната врата възпрепятства ищците от възможността да
упражняват правото си на собственост, но не ги лишава от правото им на
собственост.
С оглед на изложеното съдът счита,
че не се доказва в производството по делото втората от кумулативните
предпоставки за уважаването на иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че ответниците
упражняват фактическа власт върху 225/712 ид.ч. от ПИ
с идентификационен номер 68789.17.178 по Кадастрална карта, одобрена със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Кюстендил,
с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул***, целият с площ от 712 квадратни
метра, ведно с ½ ид. част от
построената в имота сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1, поради което
искът е неоснователен.
По
изложените съображения решението на районен съд в тази част ще се отмени и
вместо него ще се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 108 от
ЗС ще се отхвърли.
По
исковете с правно основание чл.109 от ЗС.
Предмет на исковете с правно
основание чл. 109 от ЗД е
преустановяване на неоснователните действия на ответниците, с които
пречат на ищците да упражняват в пълен обем
правото си на собственост върху дворното място, като им предоставят ключ
от входната врата на двора и ключ от т.нар. „черен вход“- входът на сградата на
сутерена с избени помещения.
Съгласно чл.109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Следователно, за да се приеме, че са налице
предпоставките на посочения текст от закона, по делото следва да бъде
установено, че чрез извършеното от ответника действие се засяга имота,
собственост на предявилото иска лице и чрез това въздействие върху имота, за
което следва да бъде установено, че е и неоснователно, са създадени пречки за
упражняване на това право на собственост в пълен обем. При този иск с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже собственическите си права, както и че ответникът с противоправните си
действията, му пречи да упражнява тези си права.
В настоящия случай няма
спор, че ищците по силата на наследствено правоприемство са станали собственици
на 225/712 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер 68789.17.178
по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. От
Решение № 860/24.102001 г., постановено по гр.д. № 675/2000 г. по описа на ДнРС
и Протокол за реално разпределение на СИ при ДнРС се установява, че съсобствениците на имота са
извършили разпределение на ползването на процесното дворно място. Очевидно е,
че във всеки един момент ищците следва
да имат възможността да упражняват правото си на собственост върху собствената
им част. От твърденията на процесуалния представител на ответниците се
установява, че входната врата на двора се заключва, когато последните трайно
отсъстват от имота. Очевидно е, че по
този начин се възпрепятства достъпът на ищците до тяхната част от имота, поради
което ответниците следва да им предоставят
ключ от входната врата на двора. В тази част решението е законосъобразно и
следва де потвърди.
По отношение на иска за
преустановяване на неоснователните действия на ответниците, изразяващи се в
предоставяне на ключ от т.нар. „черен вход“- входът на сградата на сутерена с
избени помещения, съдът счита, че същият е неоснователен. Съображения:.
Целта на негаторния иск е да се преустановят тези действия, които
пречат на собственика да упражнява в
пълен обем правото си на собственост. В
настоящия случай по делото се
установява, че жилищната сграда, находяща се в имота е в режим на етажна собственост, като ищците са
собственици на северната част, състояща се от приземен етаж- вход, стая и
стълбище и част от етаж -стая, кухня и хол, а ответниците са собственици на
източната половина /според вещото лице южната част/ от жилищната сграда, състояща се от приземен
етаж с мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и първи жилищен етаж
с кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна. От
съдебно- техническата експертиза и от показанията на свид. Х. се установява, че
къщата има само един вход, като в имота на ищците се е влизало откъм двора,
минавало се е през салонче, след което
през врата, а след нея се е влизало в салонче и кухня. В дадените от вещото
лице обяснения в съдебно заседание на 10.01.2020 г. се установява, че до жилищния имот на ищците
няма достъп, като при извършения от него оглед е установило, че в частта на
ответнците имало наредени рафтове със
зимнина и стена не се виждала, поради което не е могло да прецени дали е имало
вход. Свидетелката М. И. твърди, че през 2017 г. е била зазидана врата и по
този начин е била обособена самостоятелна стая. Към заключението си вещото лице
е приложило две схеми. В първата от тях са показани съществуващите помещения в
сградата, като са отразени и входовете на същата, а във втората са показани
входовете за достъп в сградата по архитектурен проект. Установява се, че в
северната част има нереализирани входове за приземния и жилищния етажи. Съпоставяйки двете схеми и
вземайки предвид показанията на свид. И., съдът счита, че е зазидан входът,
през който ищците са осъществявали достъп до собствения си имот.
От заключението на вещото лице се установява също така, че по
архитектурния проект за частта от сградата, собственост на ответниците са били
предвидени три входа- за жилищната сграда, за складовите помещения и за достъп
за подпокривното пространство. Последният е минавал през антре за избените
помещения. Имайки предвид всички посочени данни, съдът намира, че е била
зазидана вратата, през която ответниците с
Съпоставяйки двете схеми към заключението на вещото лице и
данните, съдържащи се в него, както и показанията на свид. И., съдът намира ,че
е бил зазидан входът, който е бил предвиден за достъп на ответниците до
подпокривното пространство на сградата, който същевременно е служил и на ищците
за достъп до тяхната част от сградата, поради това, че предвиденият за тях по
архитектурния проект вход откъм улицата не е бил реализиран.
Със зазиждането на входа, служещ за достъпдо подпокривното пространство,
ответниците са обособили самостоятелна стая, която е описана в техния
нотариален акт като антре /салонче/. Със заключването вратата на приземния
етаж, ответниците упражняват правомощието да го владеят, охранявайки го и
ограничавайки достъпа на трети лица до него. Действието по заключване на
собствен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и отказа да
се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг етажен собственик
не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него ищците да са лишени от
достъп до своята част, осъществяван преди това през частта на ответниците.
С оглед
изложеното, съдът счита, че този иск е неоснователен, поради което решението на
районен съд следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска с правно
основание чл.109 от ЗС по отношение на иска за предоставяне на ключ от т.нар. „черен
вход“- входът на сградата на сутерена с избени помещения, тъй като не е
установена една от предпоставките за основателността му, а именно извършване на
неоснователно действие от страна на ответниците.
С
оглед изхода на делото на ответниците се дължат сторените от тях разноски-
91.84 лв.- държавна такса за въззивното обжалване, а на адв. Й.Г. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
№143/02.03.2020
г., постановено по гр.д. № 1626/2019 г. по описа на ДнРС в частта, в която е признато за установено по отношение на С.Д.М., ЕГН **********
и А.К.М., ЕГН **********, че М.Р.А., ЕГН ********** и Й.Р.П., ЕГН ********** са
собственици на основание наследство от родителите им С.П. и Р. П. на 225/712 ид.ч.
от ПИ с идентификационен номер 68789.17.178 по кадастралната карта, одобрена
със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК -
Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул.***, целият с площ от
712 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 2080, квартал 76, парцел IV, при съседи: ПИ с
идентификационен номер 68789.17.324, ПИ с идентификационен номер 68789.17.176,
ПИ с идентификационен номер 68789.17.177, ПИ с идентификационен номер
68789.17.166, ПИ с идентификационен номер 68789.17.179, ведно с ½ ид.
част от построената в имота сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1. и С.Д.М.
и А.К.М. са осъдени да предадат на М.Р.А. и Й.Р.П. владението върху описаните
по- горе идеални части от дворното място и сградата, както и в часта, в която е
признато за установено по отношение на С.Д.М., ЕГН ********** и А.К.М., ЕГН **********,
че М.Р.А., ЕГН ********** и Й.Р.П., ЕГН ********** с са собственици на
основание наследство от родителите им С. П. и Р. Пе.на описаните по- горе части
от имоти и ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия,
с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху сградата чрез предоставяне на ключ от т. нар „черен вход“ – входът за
сградата на сутерена с избените помещения.
и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИТЕ
от
М.Р.А., ЕГН ********** и Й.Р.П., ЕГН ********** срещу С.Д.М.,
ЕГН ********** и А.К.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на
С.Д.М. и А.К.М., че М.Р.А. и Й.Р.П. са собственици на основание наследство от
родителите им С. П. и Р. П. на 225/712 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер
68789.17.178 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004
г. на Изпълнителния директор на АГКК - Кюстендил, с адрес на поземления имот:
гр. Дупница, ул. „***, целият с площ от 712 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
2080, квартал 76, парцел IV, при съседи: ПИ с идентификационен номер
68789.17.324, ПИ с идентификационен номер 68789.17.176, ПИ с идентификационен
номер 68789.17.177, ПИ с идентификационен номер 68789.17.166, ПИ с
идентификационен номер 68789.17.179, ведно с ½ ид. част от построената в
имота сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1. и за предаване на
владението върху посочения по- горе имот от С.Д.М. и А.К.М. на М.Р.А. и Й.Р.П.,
както и за осъждане на С.Д.М. и А.К.М. да преустановят неоснователните си действия,
с които пречат на М.Р.А. и Й.Р.П. да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху тяхната част от сградата чрез предоставяне на ключ от т. нар
„черен вход“ – входът за сградата на сутерена с избените помещения ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото по- горе решение в часта, в която С.Д.М.,
ЕГН ********** и А.К.М., ЕГН ********** са осъдени да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на М.Р.А. и Й.Р.П. да упражняват в
пълен обем правото си на собственост върху дворното място и сградата, като им
предоставят ключ от входната врата на двора, намираща се на регулационната
линия на имот на 225/712 ид.ч. от ПИ с идентификационен номер 68789.17.178 по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр.
Дупница, ул. „***, целият с площ от 712 квадратни метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2080, квартал 76,
парцел IV, при съседи: ПИ с идентификационен номер 68789.17.324, ПИ с
идентификационен номер 68789.17.176, ПИ с идентификационен номер 68789.17.177,
ПИ с идентификационен номер 68789.17.166, ПИ с идентификационен номер
68789.17.179.
ОСЪЖДА
М.Р.А., ЕГН ********** и Й.Р.П., ЕГН ********** да
заплатят на С.Д.М., ЕГН ********** и А.К.М., ЕГН ********** сумата 91.84 лв.
/деветдесет и един лв. 84 ст./-
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА М.Р.А., ЕГН **********
и Й.Р.П., ЕГН ********** да заплатят на адвокат Й.Й.Г.,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. /шестотин/ лева .
Решението
може да се обжалва от страните пред ВКС в 1- месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.