№ 192
гр. п. 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – п. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500506 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260136 от 15.04.2021г.
постановено по гр.д.№2026/2020г. по описа на същия съд, по иска на ИВ. ИЛ.
Л., с ЕГН-********** от гр.п. ул.“г.м.“ №3, представлявана от адв.И.Н. Ц. от
АК-п. със съдебен адрес гр.п. ул.“х.о.“ №2 чрез адв.И.Ц., против ЕТ „С.Б.-
К.С.“, ЕИК-*********, гр.п. ул.“В. №2, вх.“Б“, ет.3, ап.22, представляван от
К.С.С., с правно основание в чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.287 от ТЗ и
във връзка с чл.266, чл.258 и чл.86 от ЗЗД, е прието за установено, че ЕТ
„С.Б.-К.С.“, ЕИК *********, дължи на ИВ. ИЛ. Л., с ЕГН-**********, сумата
от 5000лв главница, сумата от 1204.95лв-законна лихва за забава за периода
от 01.01. 2018г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-02.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед №482 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2020г. по
ч.гр.д.№1176/2020г. по описа на Пазарджишки районен съд. Със същото
решение ЕТ „С.Б.-К.С., с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и
1
законен представител, е осъдено да заплати в полза на ИВ. ИЛ. Л. с посочени
адрес и ЕГН, сумата от 858.20лв разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№264669 от 21.05. 2021г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по иска ЕТ „С.Б.-К.С.“,
представляван от К.С.С., чрез пълномощника си адв.А.М. от АК-п. с доводи
за порочност, като постановено при множество съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Твърди се, че освен заявеното в исковата молба
от ищцата наличие на договорни отношения между страните, като ищцата е
извършвала консултантски услуги, за което е издала две фактури, които не са
платени от ЕТ, други обстоятелства не са изложени.Липсвало посочване в
ИМ дали и кога са сключени договори между страните, какъв е предмета им и
как е изпълнено задължението на ищцата по договорите, какви конкретно
консултантски услуги са предоставени на ЕТ, което възражение в тази връзка
е направено още с отговора на ИМ, но че съдът не е оставил ИМ без
движение. Твърди още, че едва в първото по делото заседание е бил посочен
предмета на консултантските услуги-от финансово-счетоводен и данъчен
характер, като счита, че това попълване на ИМ е извършено в нарушение на
процесуалните правила-като е следвало препис от същото да се изпрати на
другата страна при спазване на сроковете за допълване на отговора по
допълнената ИМ. С това процесуално недопустимо допълване на ИМ,
лишено от санкция на съда според жалбоподателя, не били отстранени
останалите пороци на ИМ-не било посочено сключени ли са договори с ЕТ,
кога и как са сключени; какъв е предмета им, кога и как е изпълнено
задължението на ищцата по договорите. Поддържа, че съдът е ценил
свидетелски показания установяващи други факти, а не тези посочени от
самата нея-че консултантските услуги, за които се твърди, че са предоставени
на ЕТ са били от финансово-счетоводен и данъчен характер и че според
жалбоподателя свидетелите са твърдели за предоставена друга услуга-езиков
превод на неизвестни документи. Коментират се обясненията на ищцата по
чл.176 от ГПК, че тя не се е срещала с ответника ЕТ, като същата не е
заявила, че процесният договор е сключен с посредничеството на баща й,
обстоятелство непосочено в ИМ, както и липсата на твърдения в ИМ, че
процесните фактури са предавани на ЕТ, като в мотивите си съдът приел
обратното и без изявления на ищцата кога, как и къде са връчени тези
2
фактури на ЕТ.Счита, че при това положение, ЕТ не може да докаже, че е
възразил против издаването на тези фактури или да докаже, че не са му
връчвани, предвид разпита на бащата на ищцата в последното съдебно
заседание заявил, че му е предал /на жалбоподателя/ фактурите. Направено е
доказателствено искане за разпит на двама свидетели, които да установят, че
ЕТ не е бил в Пазарджик на 26.12.2017г. или на 27.12. 2017г., а е бил на
почивка за празниците. ЕТ счита, че съдът неправилно е определил правното
естество на претендираното право предвид посочените в ИМ юридически
факти и е изградил несъответстващ на същите правен извод, че страните са
обвързани от валидно сключен помежду им договор за изработка, давайки и
неправилно тълкуване на чл.258 от ЗЗД, което сочело на произнасяне извън
предмета на спора, очертаващ недопустимост на постановения съдебен акт.
Излагат се и доводи, че дори да се приеме, че съдебният акт е допустим и че е
доказано съществуването на сключен между страните договор за изработка, с
посредничеството на бащата на ищцата и при приемане, че бащата не е
заинтересован от изхода на делото и може да се приеме за доказано
изпълнението на договора и предаване на ЕТ на преводите, то недоказан бил
размера на претендираната по делото цена на договора за изработка и
доколкото нито един от свидетелите не е заявил, че ЕТ се е съгласил да
заплати сумата от 5000лв за езиков превод, която се определя като
фрапираща. Поради липса на постигано съгласие между страните по договора
за изработка за цената, той се явявал „екс леге“ нищожен. Недопустимо било
присъждането на общ размер разноски за заповедното и за исковото
производство.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по
спора страна ИВ. ИЛ. Л., в който се излагат доводи за правилност и
обоснованост на обжалвания съдебен акт,като съдът обсъдил събраните по
делото доказателства и счетоводна експертиза и изложил убедителни мотиви.
Коментират се показанията на св.Л. като се акцентира, че към онзи момент
той е имал служебни отношения с ответника, като ищцата е извършила
превод на техническа документация за нуждите на ЕТ, както и е консултирала
за измененията в данъчните нормативни актове. Не се споделят възраженията
за недопустимост на акта и същите се квалифицират като неоснователни.
Акцентира се, че сумата от 5000лв е отчетена от ответника като разход за
2017г.; че съгласно ЗСч. сумата не може да се осчетоводи като текущ разход
3
за разлика от разхода по двете фактури и няма как да се приеме, че е
допусната такава грешка от дългогодишния счетоводител на ЕТ. Коментира
се и чл.73 от ЗДДФЛ за задължително подаване на справка за сделки за
закупуване на ДМА от физически лица и че такава няма подадена пред НАП,
с което се навежда извода, че сумата от 5000лв е осчетоводена и отчетена
като разход, и че е именно договореното между страните възнаграждение, за
което са издадени двете фактури. Моли да се потвърди решението с
присъждане на разноските за производството. Ответникът не сочи
доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ЕТ“С.Б.-К.С.“ както и постъпилия отговор на насрещната по спора
страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79 и чл.258 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба против ЕТ „С.Б.-К.С.“, ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление в гр.п. ул.“В. №2, вх.“Б“, ет.3, ап.22,
представляван от К.С., ищецът ИВ. ИЛ. Л., ЕГН-********** от гр.п. ул.“г.м.“
№3, представлявана от адв. И.Ц. от АК-п. се поддържа, че страните са били в
договорни отношения, като ищцата е извършвала консултантски услуги, за
което е издала две фактури-фактура №********** от 22.12.2017г. за 2500лв с
падеж 31.12.2017г. и фактура №********** от 23.12.2017г. за 2500лв с падеж
31.01.2018г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил никакви суми по двете
фактури. Счита ищецът, че за закъснението ответникът дължи законовата
лихва, която за първата по време издадена фактура за периода 01.01.2018г. до
01.06.2020г. е от 613.24лв, а за втората фактура за периода 01.02.2018г.-
01.06.2020г. лихвата е от 591.71лв или общо върху двете главници към
01.06.2020г.-когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, законовата лихва е 1204.95лв. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№1176/2020г. Районен съд
Пазарджик издал такава,като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът подал
възражение,за които заявителят бил уведомен на 22.07. 2020г. и му бил даден
от съда месечен срок за предявяване на иск за установяване на съществуване
4
на вземането с разпореждане №6982 от 09.07.2020г. Моли да се приеме за
установено, че ЕТ“С.Б.-К.С.“ -п. ЕИК-********* дължи на ищцата сумата от
5000лв ведно със законната лихва общо в размер на 1204.95лв предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1176/2020г. на Районен съд п. с присъждане
и на разноските .
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЕТ „С.Б.-К.С.“-гр.Пазарджик чрез пълномощника му адв.
А.М. от АК-п. в който претенцията се квалифицира като неоснователна с
искане да бъде отхвърлена и присъдени разноски в полза на ответника. Счита,
че исковата молба е пестелива от към факти и обстоятелства по заявената
искова претенция за консултантски услуги като според ЕТ не били посочени
сключени ли са договори с ЕТ, кога са сключени тези договори,какъв е
предмета на тези договори, как е изпълнено задължението на ищцата по
договорите, както и не било посочено какви конкретни консултантски услуги
са предоставени на търговеца.Оспорва се факта, ответникът да се е намирал в
каквито и да е договорни отношения с ищцата, като се и поддържа, че
ответникът не я познава, не я е виждал, не й е подписал каквито и да са
документи, изходящи от нея включително и представените по делото
фактури, като е заявено и оспорване истинността на тези фактури.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата, че ищцата в качеството си на
физическо лице е издала два броя фактури, така както са описани в исковата
молба, които съответстват и на съдържанието им възпроизведено в исковата
молба Според фактурите плащането е предвидено да се осъществи по банков
път.Наименованието на стоката е посочено като консултантски услуги
съответно за м.ноември и за м.декември, с единична цена от 2500лв. Като
задължено лице получател на фактурите, издадени от ищцата е посочен ЕТ
„С.Б.“ като във всяка фактурата фигурират всички индивидуализиращи
получателя на фактурата реквизити по търговския регистър-наименование,
идентификационен №, адрес, МОЛ и телефон. Във фактурата е посочено, че
получател на документа е лицето К.С. /МОЛ на ЕТ/, но подписи няма
положени от него и в двата документа. Посочена е съответната дата на
данъчното събитие - 22 и 23.12.2017г., начина на плащане-по сметка и
5
банкова сметка и банката. Повече подробности във връзка с посочената във
фактурите услуга „Консултантски услуги“ няма записани.
В закрито заседание първоинстанционния съд на 30.09.2020г. с
определение №260227, на основание чл.140 от ГПК се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, разпределил е доказателствената
тежест и им е указал кои факти и обстоятелства подлежат на установяване. В
тази връзка е указал на ищцата да докаже вземането си по основание и по
размер, наличието на твърдените договорни отношения с ответника за
извършени консултантски услуги и изпълнението от нейна страна на поети
задължения по същите и съответно възникването на задължението на
ответника за заплащане на услугите. На ответника ЕТ е указано, че следва да
установи наличието на правопогасяващи и правоизключващи факти и
обстоятелства в това число и изпълнение /плащане/ на задълженията.
В първото по делото открито заседание, проведено на 03.11.2020г. и
след връчване на препис от отговора на исковата молба на ищцата,
процесуалният представител на същата е направил уточнение на претенцията
си в смисъл, че консултантските услуги са били от финансово-счетоводен и
данъчен характер. По това уточнение за характера и вида на услугите няма
взето отношение от страна на ответника ЕТ присъствал лично в заседанието и
заедно с процесуалния си представител, нито е поискано от негова страна
съдът да му предостави допълнителен срок за да изготви евентуално
възражение или да оспори съдържанието на направеното уточнение от
насрещната страна, като в тази връзка единствено от пълномощника на ЕТ е
заявено, че се поддържа отговора и няма доказателствени искания, тоест ЕТ
не се ангажира с каквото и да било оспорване на направените уточнения от
пълномощника на ищцата, освен заявеното и с отговора, че няма сключена
сделка, която да удостоверява тези фактури, което ясно е записано в отговора
и че ЕТ не е бил в договорни отношения с ищцата.
За изясняване на спора от фактическа страна и във връзка със
заявеното оспорване на фактурите, за което съдът не е открил изрично
производство по оспорване по чл.193 от ГПК, е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза заключението по която изготвено от експерта
Милена Л. /л.40-л.41/, което въззивният съд възприема изцяло като
обосновано, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от
6
което се установява, че при проверка в счетоводството на ЕТ „С.Б.-К.С.“ е
установило, че процесните две фактури, издадени от ищеца не са
осчетоводени нито са описани в книгата за разходите на ЕТ. Отразено е още,
че на 15.12.2017г. или след издаването на фактурите от ищцата, в
счетоводството на ЕТ е описан като текущ разход договор за покупка на
машина от физическо лице Г.Ш. на стойност 5000лв.Посочена е разпоредба
от ЗСч според която покупката на дълготраен материален актив не е текущ
разход на фирмата и за данъчни цели следва да се признае не цялата покупна
стойност на актива, а само стойността на полагащата се за периода
амортизация, съгласно конкретния амортизационен план. Допълнено е още,
че заплатени суми на физически лица/каквато е покупката на машина за
5000лв/, ЕТ е следвало да декларира пред НАП в справка в чл.73 от ЗДДФЛ,
данните на продавача, вида и сумата. В тази връзка допълнително от
счетоводството на ответника е изискана декларирана пред НАП справка по
чл.73 за 2017г. Констатациите на експерта са, че общата сума на текущите
разходи на ЕТ „С.Б.-К.С.“ за 2017г. включваща горива, материали и услуги,
включително посочената покупка на машина е 16402.17лв. За тази сума
експертът е установил, че същата е отразена като разходи за суровини и
материали в отчета за приходи и разходи, като е намалила данъчната основа
за облагане по ЗДДФЛ. В съдебно заседание експертът поддържа изцяло
заключението си и уточнява, че закупената машина е преса без уточнен
модел и марка и че до момента /09.02.2021г./ ЕТ не е представил на експерта
данни за наличие или съдържание на подадената декларация по чл.73 за
изплатени суми на физическо лице. В допълнителното си заключение по
същата счетоводна експертиза експертът Л. посочва според данните от НАП,
че ЕТ не е подал декларация по чл.73 от ЗДДФЛ за 2017г.,като в Приложение
№2 /за ЕТ/ на предоставеното на експерта от НАП копие на ГДД /годишна
данъчна декларация/ по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г., на К.С. с вх.№
********** от 22.01.2018г. са декларирани извършени разходи,формиращи
финансов резултат в размер на 16402лв. Установява, че според представен от
счетоводството на ЕТ данни, общата сума на текущите разходи на ЕТ „С.Б.-
К.С.“ за 2017г., включваща горива, материали и услуги, включително
посочената покупка на машина, е 16402лв. В съдебно заседание експертът
поддържа допълнителното заключение като допълва, че в сумата от 16000лв
е включена и сумата от 5000лв за покупка на машина като в годишната
7
данъчна декларация /ГДД/ следва да бъдат декларирани общия размер на
всички приходи, и такъв на разходите и че формираният финансов резултат и
размера на дължимия или надвнесения данък, като други данни свързани с
произхода на прихода или с вида на разхода не се оповестяват в ГДД.
Посочва още, че ако в счетоводството на ЕТ не е включен разход в размер на
5000лв за покупка на машина и е осчетоводен разход за покупка на услуга в
размер на 5000лв, то данните в разходната част на декларацията и
формирания финансов резултат не биха се променили.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата е дала обяснения за обстоятелствата
по делото според които тя е виждала едноличния търговец, но никога не е
разговаряла с него лице в лице и че е провеждала разговор само по телефона
и че го е виждала в производствената дейност на баща й. Според ищцата баща
й искал заедно с ответника да създаде работна група за вулканизация и за
осъществяването на тази работа, както и да се работи с материали, а ищцата
приела отговорността да се преведат инструкции и материали за да може да
се предаде технологията за работа, която да се осъществи през следващата
година, във връзка с проекта на баща й за създаване на работна група.
Посочва, че допълнително е правила проучване в промените на данъчното
законодателство 2017г.-2018г. и са издадени две фактури, като стойността на
извършената от ищцата работа била изчислена на 5000лв, разделени на равни
суми. Ищцата започнала работа в края на ноември, а ответникът държал да
получи по-рано фактурите. Обяснява, че с приключването на първите две
инструкции, които били по-кратки, ищцата издала първата фактура, а до края
на година издала и втората фактура и на по-късен етап предала и останалата
част от работата, понеже другите инструкции били по-дълги. Обяснява, че в
тази връзка поддържала отношения и с българския представител на
австрийската фирма, като инструкциите били предадени на хартиен вариант в
офиса на баща й. Посочва, че като доход тези фактури за 2017г. били
декларирани, като данъците и осигуровки били платени.
Разпитани са свидетелите В.Т.С., С.Г.С. и И.Б.Л.. Първата свидетелка
заемаща длъжността търговски директор във фирма “А.“ в която бащата на
ищцата и майката на свидетелката са съдружници, установява, че познава
страните по делото, като К. го познава от 4-5г. във връзка с извършвана
производствена дейност-производство на лентови транспортьори с
вибрационни сита, бункери-машини за добивната промишленост, за кариери,
8
като познанството с ответника е поради приятелството му с неин колега,
който го е викал да лепи гумени ленти за транспортьорите в базата. Знае, че
фирмата „А.“ като подизпълнител изпълнява по-специални вулканизации в
държавния ТЕЦ към фирма „Мецо“ където е предстояло да се правят по-
специални лепенки и били изпратени инструкции от Австрия, които са
английски и с оглед идеята ответникът да бъде ръководител групата за
вулканизация, е имало уговорка ищцата да му преведе тези инструкции 3-4
бр. и да го консултира. Според свидетелката ищцата е свършила тази работа.
Посочва, че процесните две фактури ги е виждала в счетоводството на фирма
„А.“ със записано отстрани „С.Б.“-фирмата на К. и от свой колега разбрала,
че това са фактурите за превода и ги отделил настрани. Пред свидетелката
лицето заявило, че ще ги носи преди Новата година в счетоводството за да се
осчетоводят, защото К. искал по този начин да намали печалбата си, като в
последствие ответникът бил ангажиран и той участвал във вулканизацията,
защото фирмата извършвала такава услуга. Втората свидетелка Славова,
съпруга на ответника, установява, че работи като оперативен счетоводител в
„К.“ АД от 25г. и води счетоводството на фирмата на съпруга си като ЕТ от
2011г..Обяснява, че фирмата не е имала нужда от допълнителни счетоводни
консултации през годината , тъй като не е регистрирана по ДДС тъй като няма
оборот до 50000лв, като воденото счетоводство е едностранно, приходите
които е достигала фирмата са от 26000лв за година, а през процесната 2017г.
приходите били от 19465лв. Заявява ,че не познава ищцата и не знае да е
предоставяла счетоводни консултации и че лично на свидетелката не е
предоставяла фактури и че съпругът й не разбра нищо от счетоводство.
Посочва, че през 2017г. фактури издадени от ищцата не е осчетоводявала
нито такива фактури са й предоставяни от съпруга й. Обяснява, че през
същата година съпругът й е закупил преса за вулканизиране на транспортни
ленти, втора употреба, не знае кой е производител на машината, и затова е
заведена като преса закупена от физическо лице и така е записана и в книгите
за материални активи. За машината не били начислявани амортизации и че
свидетелката погрешно е осчетоводила цялата сума за разход, без да
уведомява данъчното, без да е пускана коригираща декларация и че
свидетелката не си спомня да е пускала справката по чл.73 за сумата от
5000лв. Третият разпитан свидетел И.Л., баща на ищцата установява, че през
2014г. през последните три месеца на годината са правени 14 специфични
9
лепенки в ТЕЦ „Марица Изток 2“, каквито до момента не били правени в Р
България. Посочва, че фирмата даваща гаранция за лепенките и внесената
лепенка, поискала от свидетеля да бъде сформирана група, която в
югоизточна Европа да може да лепи точно такъв вид лепенки. Тези лепенки
били за ТЕЦ-овете, за да изнасят сгурия и затварят транспортната лента като
тръба с цел да не се отвява сгурията. Обяснява какво представлява лепенката
като дължина и как е закрепена върху лентата, като ответникът през 2015г.
започнал да лепи и за фирмата на свидетеля като фирма за лепенки и
предстояло лепене на 14лепенки през м.май 2018г. поради това, че ТЕЦ-а на
определен период ги сменя, като свидетелят предложил на ответника да бъде
обучен, за да се игнорира западната фирма и българската сама да прави тези
ленти, с което последният се съгласил. Свидетелят обещал на ответника да му
намери технологията как се прави, но че негов ангажимент ще бъде да я
превежда. Обяснява, че тогава ответникът помолил дъщерята на свидетеля да
му преведе тази документация, като настоявал това да се случи в края на
годината, като същевременно дъщерята да го консултира за някои работи в
счетоводството. Категоричен е, че фактурите и преводите на български език
лично били предадени от свидетеля на ответника на 25 и на 26.12., като освен
такава за самата лепенка как се прави, е имало и инструкция за експлоатация
на пресата, тъй като лепенето се извършвало с две преси от Германия и
„трябва да си обучен за работа с нея“. Според свидетеля ако спре този
транспортьор или се скъса лепенката спира и ТЕЦ-а и не може да изнася
сгурия. От дъщеря си свидетелят разбрал, че К.С. е подменил процесните
фактури с договор за някаква машина. Според свидетеля, той оставил
дъщеря му и ответника да се разберат, като й дал и телефона му. Обяснява,
че ответникът е работил във фирмата на свидетеля срещу трудово
възнаграждение, и го накарал да напусне като нелоялен към фирмата
служител защото предлагал лични услуги за лепене вместо фирмата. Знае за
закупена по документ от ответника вулканизационна преса. Свидетелят не
знаел, че ответникът дължи пари на дъщеря му по фактурите. Съобщава за
телефонни и вербални заплахи от К.С. отправени към дъщеря му поради
което и по тази причина го уволнил. Знае, че ответникът притежава и оръжие.
Установява се, че по инициирано заповедно производство от ищцата
ИВ. ИЛ. Л. пред РС-Пазарджик е образувано ч.гр.д.№ 1176/2020г. по описа
на същия съд по което е издадена заповед за изпълнение на парично
10
задължение по чл.410 от ГПК №482 от 04.06.2020г. с която е разпоредено
длъжникът ЕТ“С.Б.-К.С.“ представляван от К.С.С., да заплати в полза на
кредитора ИВ. ИЛ. Л. сумата от 5000лв, представляваща главница и още
1204.95лв представляваща законна лихва за забава за периода 01.01.2018г.
до 01.06.2020г. ведно със законната лихва от подаването на заявлението-
02.06.2020г., както и разноски от 124.10лв държавна такса и 250лв адвокатско
възнаграждение, като вземането произтича от двете процесни фактури,
описани в исковата молба. Срещу заповедта е постъпило в срок възражение
по чл.414 от ГПК от длъжника вх.№11885 от 01.07.2020г. че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, заповедният
съд е указал на заявителя че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок с разпореждане №6982 от 09.07.2020г.,
което е връчено на заявителя на 22.07.2020г., а исковата претенция е заявена
на 13.08.2020г. под №14992, тоест искът е процесуално допустим като
подаден в законния срок.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че между
страните са съществували облигационни отношения по сключен договор за
консултантски услуги, който е изпълнен от ищцата, като работата е изпълнена
и предадена на възложителя, за което същата е издала процесните две
фактури и които не са заплатени от ответника. От доказателствата безспорно
се установява, че извършените от ищцата консултантски услуги по своя
характер и естество са свързани с извършени преводи на техническа
документация във връзка с въвеждането в експлоатация на нова западна
/австрийска/ технология за лепене на лепенки на транспортни ленти чрез
пресова машина, използвани в работата на ТЕЦ-ове „Марица изток“, чрез
затварянето на транспортната лента във формата на тръба така, че отпадната
сгурия от централите да не се разпилява, а да може да се събира и изнася.
Касае се за нова технология която фирмата на бащата на ищцата –св.Л. заедно
с фирмата на ответника „С.Б.-К.С.“ са искали да разработят и внедрят на
българския пазар взаимствайки от опита на западни фирми, като за целта е
набавена необходимата техническа документация, която да бъде преведена
от английски и от немски език на български език и предоставена на ответника
11
във връзка с извършваните дейности и работа по технологията. Преводът на
документацията е бил извършен от ищцата по молба на ответника К.С.. Така
преведената от ищцата документация на български език е била предоставена
на ответника от баща й И.Л.. За извършените преводи са съставени от
ищцата два броя фактури, описани в исковата молба на обща стойност от
5000лв. Фактурите са дадени незабавно на ответника К.С. от И.Л. по
настояване на последния за да могат да бъдат включени своевременно в
отчетите на ЕТ „С.Б. -К.С.“ за м.декември 2017г. Фактурите лично са били
предадени на К.С. от И.Л. заедно с преведената на български език техническа
документация. Липсват данни при предаването на фактурите или
непосредствено след като са се намирали във владение на ЕТ, от страна на
последния да е постъпило възражение, несъгласие или оспорване на данните
в тези фактури, респективно относно качеството на превода като
наименование на стоката /услугата-консултантски услуги/, времето през
което са извършени техническите преводи-последователно за месеците
ноември и м.декември 2017г., стойността/цената/ на услугата и датата на
данъчното събитие, начина на плащане, банковата сметка и банката по която
да бъде извършен превода /възнаграждението/ по заплащането на услугата.
Факт е, че двете фактури са издадени в последните възможни дни на месец
декември за приключване на дейността на счетоводството за последния месец
на календарната 2017г. Фактурите са предадени на възложителя на услугата
ответника ЕТ за консултантски услуги-превод на документация и за работа в
счетоводството, на 25. и 26.12.2017г. В тази връзка съдът кредитира
свидетелските показания на И.Л. отчитайки и неговата евентуална
заинтересованост от изхода на спора при условията на чл.172 от ГПК като
близък роднина на изпълнителя на консултантските услуги- неговата дъщеря,
ищца по спора. Следва да се отбележи, че тези негови показания не са
изолирани и се подкрепят и от показанията и на св. В.С. която също има
знание и информация за съществуването на такива фактури, издадени от
ищцата във връзка с извършени от нея консултантски преводачески услуги
на ответника ЕТ. Свидетелката знае за извършените преводи от ищцата и е
очевидец на фактурите, които е следвало да бъдат предадени на ответника, от
неин колега който й обяснил, че същите се отнасят за извършените
консултантски услуги за превод на български език на техническата
документация от Австрия, извършен от ищцата във връзка с въвеждането на
12
нова по-специална технологии на лепене с лепенки на транспортните ленти и
че ще се носят на ответника, който държи да бъдат осчетоводени преди
Новата година за намаляване на печалбата. Свидетелката не излага факти и
обстоятелства за евентуални направени възражения или оспорвания от страна
на ответника ЕТ“Стил Бет-К.С.“ по отношение редовността на фактурите. В
тази връзка следва да се отбележи, че ответника ЕТ не е ангажирал каквито и
да било доказателства за опровергаване на фактите и обстоятелствата,
изложени от тези двама свидетели. Предвид изложеното съдът приема
посочените по-горе факти и обстоятелства за реално осъществили се в
правния мир.
Факт е, че тези фактури по една или друга причина не са осчетоводени
в счетоводството на ответника ЕТ. За това свидетелства С.С., която като
счетоводител се занимава със счетоводните операции и съставянето на
счетоводни отчети и документация на ЕТ, така и от заключението на
счетоводната експертизата. Установява се, че една седмица преди
фактическото предаване на фактурите на К.С., на 15.12.2017г. е описан в
счетоводните книги на ЕТ като текущ разход договор за покупка на машина
от физическо лице Г.Ш. на стойност 5000лв, толкова колкото е и стойността
на извършените консултантски услуги. Макар да е закупена машина, която е
неопределена по вид, предназначение и характеристики от физическо лице,
тази покупка не е декларирана пред НАП в справка по чл.73 от ЗДДФЛ, нито
е декларирана стойността на полагащите се за периода амортизация,
съгласно амортизационния план, като в същност са включени в общата сума
на разходите посочената покупка.Данни за реално наличие на такава машина
липсват. Освен това експерта Л. в съдебно заседание допълва, че в
ГДД/годишната данъчна декларация/ не се оповестяват други данни освен
декларирания общ размер на всички приходи, както и такъв на разходите,
формираният финансов резултат и размера на дължимия или надвнесения
данък и че не се оповестяват други данни свързани с произхода на прихода
или с вида на разхода и че ако в счетоводството на ответника не е включен
разход в размер на 5000лв за покупка на машина и е осчетоводен разход за
покупка на услуга в размер на 5000лв, то данните в разходната част на
декларацията и формирания финансов резултат не биха се променили, тоест
разходната част остава непроменена независимо от вида на разхода дали е за
закупуване на машина или за заплащане на консултантски услуги.
13
Основното възражение на ответника ЕТ, е че установените от
свидетелите консултантски услуги във връзка с превода на техническата
документация нямат връзка и са различни от заявените от ищцата в първото
по делото заседание като такива от финансово-счетоводен и данъчен
характер.Възражението е неоснователно. Ищцата посочва, че това са
единствените консултантски услуги които тя е извършила по възлагане на
ответника ЕТ.Ответникът от своя страна изобщо не признава да му са
извършвани от ищцата каквито и да било консултантски услуги от никакъв
характер, нито като превод на техническа документация нито като такива от
финансово-счетоводен и данъчен характер. Разпитаните по делото свидетели
установяват по несъмнен начин, че ищцата е извършила консултантски
услуги на ЕТ само и единствено във връзка с превода на техническата
документация и именно в тази връзка са били съставени и процесните две
фактури предоставени на възложителя за плащане. Следователно основно и
водещо в случая е наличието на облигационни отношения между страните по
извършване на консултантски услуги. Такива реално са извършени и
подлежат на овъзмездяване от страна на възложителя. Предметът на
консултантските услуги в случая не е водещ елемент от облигационната
връзка, доколкото е налице възлагане за извършване изобщо на
консултантски услуги, като в хода на производството е установен точно
техния характер и естество, не се установява ищцата да е извършвала други
консултантски услуги освен тези описани в двете фактури, тоест налице са
достатъчно писмени и гласни доказателства за безспорен и категоричен
извод, че ищцата е извършвала консултантски услуги които не са й заплатени
от възложителя поради което последният носи съответната отговорност за
това.
Предвид издадената заповед за изпълнение в заповедното
производство се налага извода, че исковата претенция ще следва да се уважи
изцяло и се приеме за установено, че в полза на ищцата и против ответника
ЕТ съществува парично вземане в размер на 5000лв ведно със законната
лихва както и лихва за забава от 1204.95лв по сключени договор за
консултантски услуги предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№117682020Г. на РС-Пазарджик
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя изложени във въззивната
14
жалба. Исковата молба която препраща и към съдържанието на двете фактури
съдържа достатъчно данни от които да се направи извода за съществувало
между страните облигационно правоотношение по сключен договор за
консултантски услуги. Предмета на консултантските услуги не е съществен и
водещ предвид характера и естеството договора за консултантски услуги в
хипотеза, когато се касае за сключен един единствен договор за такива
услуги. Уговорката за извършването на услугите е постигната между страните
посредством бащата на ищцата, като консултантските услуги са възложени от
ответника и са изпълнени от ищцата. Възражения по качеството на
изпълнението няма. Възражения по способността и възможността на
изпълнителя да ги извърши няма. Няма пречка заплащането да бъде
уговорено и след изпълнението на услугата във връзка с конкретния обем ,
трудността и качеството на работата която трябва да се извърши.След като
ответникът е получил двете фактури и не е възразил веднага по размера на
дължимото от него възнаграждение, то следва да се приеме, че той се е
съгласил с този размер и се е задължил да го заплати. Няма допуснати
процесуални нарушения от съда.Предмета на спора е в достатъчна степен
ясен и във връзка с направените допълнения от ищцата в първото по делото
заседание както и обясненията дадени по реда на чл.176 от ГПК. Ответникът
е имал на разположение достатъчно процесуално време и възможности да се
защити и на ангажира доказателства, опровергаващи тезата на ищцата. Не
имало необходимост от повторно оставяне на ИМ без движение, доколкото се
касае за уточняващи и допълващи исковата претенция твърдения на ищцата в
първото по делото заседение, по които ответникът не е взел конкретно
отношение. Договорът на консултантски услуги е консесуален и реален и той
е надлежно сключен с оглед постигнатите между страните уговорки по
телефона за извършване на консултантски услуги срещу заплащане. Бащата
на ищцата е само посредник в отношенията между страните, който е
извършил фактически предаването на преведената на български език
документация във връзка с новата дейност, която ще се извършва от
ответника и от него както и предаването на двата броя фактури за
осчетоводяване на дейностите по консултантските услуги и заплащането им.
Предаването на двете фактури на възложителя на консултантската услуга е
направено в края на календарната 2017г.. Не се установяват обстоятелства той
/ЕТ/ реално да не е получил тези фактури или да е направил възражения по
15
съдържанието им. Не се установява ответникът ЕТ да не е знаел за
извършените технически преводи на документацията или че не е имал нужда
от такива преводи и документи тъй като няма да извършва такава дейност по
лепенето, или за съществуването на тези фактури и за тяхното съдържание и
да е възразил пред ищцата или пред баща й, че ги оспорва, че няма уговаряни
и извършвани такива дейности или че няма уговаряна такава цена на
изработеното. Както се посочи договорът за консултантски услуги е реален и
консесуален, същият е изпълнен от изпълнителя без забележки и възражения
от страна на възложителя, извършеният езиков превод на техническата
документация е предаден на възложителя в изпълнение на договора, като
изпълнителят е съставил два броя фактури по договора които е следвало да
бъдат осребрени от ответника възложител.Преведената документация и
фактури са предадени на възложителя ЕТ и са приети от него без забележки,
и от последния няма извършено плащане на възнаграждение за свършената
работа поради което дължи плащане както на главницата така и на лихвата за
забава ведно със законната лихва тъй като се касае за парично вземане.
Присъдените общо разноски в заповедното и в исковото производство не
е процесуално нарушение доколкото размерът на същите в заповедното
производство е посочен в издадената заповед за изпълнение, като над тази
сума са разноските за исковото производство и е въпрос единствено на
несложни пресмятания за отделянето им, което не може да доведе до
необоснованост или недопустимост на постановения съдебен акт. Не е
налице произнасяне на съда плюс петитум доколкото се касае за сключен
договор за изработка с предмет извършени консултантски услуги, така както
се е и произнесъл първоинстанционния съд.
Обжалваното решение е правилно по същество и не страда от пороците
посочени във въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд напълно споделя мотивите на
първоинстанционния Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното
решение и на основание чл.272 от ГПК препраща км тях.
16
При този изход на спора в полза на ответника по въззивната жалба ще
следва да се присъдят разноски в размер на 200лв заплатени в брой като
адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и
съдействие № 003562 от 20.08.2021г.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260136 от
15.04.2021г. постановено по гр.д.№2026/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ЕТ „С.Б.-К.С.“, ЕИК-*********, гр.п. ул.“В. №2, вх.“Б“, ет.3,
ап.22, представляван от К.С.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИВ. ИЛ. Л., с ЕГН-
********** от гр.п. ул.“г.м.“ №3, представлявана от адв.И.Н. Ц. от АК-п. със
съдебен адрес гр.п. ул.“х.о.“ №2 чрез адв.И.Ц., сумата от 200лв/двеста лева/
представляващи сторените по делото разноски за въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17