Р Е Ш Е Н И Е
№ 260708/2.7.2021г.
гр.в., 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД №
684 по описа за
2021 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН въз основа на жалба предявена
от А.К.Ч. срещу НП № 21-0436-000016/01.02.2021 г. , издадено от Началника на
Второ РУ при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.
140 ал.1 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Излага се становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, съотв. издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Б.,
който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че от
събраните по делото доказателства не се установява субективна съставомерност на извършеното нарушение. Твърди се, че
липсват обективни факти, от които да се заключи, че въззивникът е съзнавал, че
автомобилът е с прекратена регистрация, дколкото се
установява, че той не е собственик, а ползвател на процесното МПС, като
последното е било снабдено със съответните документи и регистрационни табели.
Иска се НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО с
изложени аргументи по същество на делото, с което се прави искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63
ал.5 от ЗАНН.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 28.06.2017 г.
св. Н.К.Б. закупил от Б. С.С.мотопед „Я.“ с ДК№**.
След като С.представил договора в сектор „ПП“ при ОД на МВР-в., въз основа на
същия св. Б. бил въведен в информационната система като предстоящ собственик.
Тъй като св. Б. не извършил регистрация на мотопеда в съответния срок, на
основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, на 04.09.2020 г. регистрацията на мотопеда
била прекратена служебно.
През август 2020 г. св. Б.
предоставил мотопеда за временно ползване /в заем за послужване/ на свой познат
– възз. А.Ч..
На 06.08.2020 г., около 17.00 ч. г. ,
въззивникът управлявал мотопеда в гр. в., по ул. Н. ***, когато бил спрян за
проверка от дежурни полицейски служители при Второ РУ при ОД на МВР-в. . След
извършена справка, полицейските служители установили, че мотопедът е със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП.
На 10.08.2020 г. Бойко Дамянов – полицейски инспектор към Второ РУ при ОД
на МВР-в. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на изпратени материали по
случая в РП-в. е образувана пр.пр. 12806/2020 г.,
приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
05.01.2021 г., с оглед преценката на
прокурорът, че деянието не осъществява от субективна страна състава на
престъпление по чл. 345 ал.2 от НК.
Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
21-0436-000016/01.02.2021 г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-в. , с
което на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП на въззивника са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.
140 ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел Н.Б.,
като в разпита си същият заявява, че е предоставил на своя познат А.Ч. мотопеда
за ползване в т.ч. към мес.август 2020 г. превозното
средство е ползвано от същия. В показанията си лицето твърди, че е бил
информиран за прекратената регистрация на мотопеда към момента, в който са му
връчени от полицейските служители документите за спиране от движение на
мотопеда. Заявява, че е информирал А. Чакъров за узнатите от него факти в тази
връзка след извършване на процесното деяние от последния.
Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както
и копие на постановление на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство
по пр.пр. № 12806/20 г. и материалите по същата.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП №
21-0436-000016/01.02.2021 г. на Началника
на Второ РУ при ОД на МВР-в. е издадено от компетентен орган видно от
приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички
елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да се установи обаче, че деянието е субективно съставомерно
, а именно че виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват
по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управляваното от него МПС
е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не се
събраха. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,
респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния случай при
служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на
съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на
регистрацията ако не е уведомен за това. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява, че въззивникът в качеството на заемополучател на процесния мотопед не е бил информиран от
собственика – св. Б., че мотопедът не е регистриран от същия в КАТ, съотв. че е със служебно прекратена регистрация. Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали
нарушителя да съзнава противоправността на реализираното управление на превозното
средство и да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние.
Същевременно липсата на обективни факти,
въз основа на които е възможно да се формира извод, че липсва надлежна
регистрация, обосновава и изводът, че въззивникът не е могъл да предвиди противоправността на поведението си, поради което съдът
намира, че не се доказа наличие , както на умисъл , така и на непредпазливост
при осъществяването му.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно,
тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и
кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
С оглед изхода на делото, съдът намира за неоснователно искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
21-0436-000016/01.02.2021 г. на Началника на Второ РУ при
ОД на МВР-в.,
с което на А.К.Ч. на
основание чл. 175 ал. 3 пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от
шест месеца за нарушение на
чл. 140 ал.1 от ЗДвП.Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- в..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: