Решение по дело №2409/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на А.И.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Я., против Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на „УМБАЛ – Бургас“ АД по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № 11109/07.09.2023 г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира сторените разноски.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на „УМБАЛ Бургас“ АД е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че е налице отговор по заявлението за достъп до обществена информация.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

От приетата по делото административна преписка се установява, че от жалбоподателката е депозирано Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 11109/07.09.2023 г. по описа на „УМБАЛ Бургас“ АД, с което е заявено предоставянето на достъп до следната информация:

„1. Договорите за пране на болничното бельо на УМБАЛ – Бургас от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. с фактурите, с които са осребрени пътните разходи;

2. Справка за месечния пробег на автомобилите на болницата за същия период;

3. Сключените договори и осребрените фактури за медикаменти от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г.;

4. Гражданските договори с имената на лицата и дейността, която са извършвали и справка за изплатените суми по тях от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г.“.

Информацията и документите е поискано да бъдат предоставени на посочен електронен адрес (л. 14).

Във връзка с така подаденото заявление, Изпълнителният директор на „УМБАЛ Бургас“ АД е издал Отговор с изх. № 11585/25.09.2023 г. с данни за връчването му на Г. (л. 15 и сл.), с който акт на основание чл. 4 от ЗДОИ е предоставена следната информация: По т. 1 е предоставен линк, на който са достъпни договорите за пране на болнично бельо на УМБАЛ – Бургас от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. Посочено е, че пътни разходи не са извършвани във връзка с договорите за пране на болнично бельо, тъй като цената по договора е комплексна и включва всички дейности по събиране на подлежащото на пране бельо, неговото изпиране и дезинфекция, както и доставката му на лечебното заведение. По т. 2 от заявлението е предоставена в табличен вид справка за пробега на автомобилите на болницата за периода от 2019 г. до 2022 г. По т. 3 са предоставени линкове, на които са достъпни сключените договори за медикаменти и изпълнението им. По т. 4 е посочено, че информацията относно граждански договори, съдържа лични данни и съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, тази информация попада извън обхвата на този закон.

В хода на съдебното производство не са ангажирани нови доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, какъвто субект безспорно се явява „УМБАЛ Бургас“ АД.

На следващо място, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите“, съответно от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации и физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. А съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя, от което следва, че Изпълнителният директор на „УМБАЛ Бургас“ АД е длъжен да се произнесе с изричен акт. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя. С оглед изложеното, следва да се приеме, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация.

Спор, че исканата информация е обществена такава, както и че Изпълнителният директор на „УМБАЛ Бургас“ АД е задължено лице, не се формира между страните. Няма спор и че с Отговор с изх. № 11585/25.09.2023 г., последният се е произнесъл по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № 11109/07.09.2023 г., подадено от жалбоподателката. Действително, така постановеният акт не е озаглавен „решение“, поради което и са налице твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила, но същите не са съществени, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика, доколкото произнасянето на органа с решение с включени всички реквизити, но в същия смисъл, не би довело до промяна същността на направеното с него волеизявление. Или, оспореният в настоящото производство акт има характера на решение за предоставяне на достъп до обществена информация, който съгласно чл. 40 от ЗДОИ подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК. В този смисъл и съдът е предоставил на жалбоподателката възможност да заяви дали поддържа жалбата си срещу мълчаливия отказ или оспорва издаденото решение, като до приключване на съдебното дирене, отговор не е постъпил. Ето защо и доколкото в случая с въпросния „отговор“ е налице отказ единствено досежно искането по т. 4, съдът приема, че е сезиран с жалба срещу постановения от ответника акт в частта му с характер на отказ.

Тук е мястото да се посочи, че за да е налице задължение за предоставяне на достъп до определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т.е. свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, каквото не се констатира да е налице в случая. Това е така, защото жалбоподателката в т. 4 от своето заявление е поискала предоставянето на информация за гражданските договори с имената на лицата и дейността, която са извършали и справка за изплатените суми по тях за конкретен период, а административният орган е отказал да я предостави, като основателно се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която, този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Несъмнено, търсените данни са лични такива по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), тъй като се отнасят до физически лица, които могат да бъдат идентифицирани пряко чрез един или повече специфични признаци, свързани с тяхната физическа, икономическа и социална идентичност.

След като търсената информация не е обществена, тя не попада в обхвата на ЗДОИ и задълженият субект не е длъжен да преценява наличието на надделяващ обществен интерес. Тази преценка се дължи само, ако исканата информация е с обществен характер, засяга определени лица и те са заявили изричното си несъгласие да я предоставят.

Тя не е и такава, която да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Нещо повече - намерението за получаване на информация, определена като „лични данни“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), а именно, всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“), пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице, води до извод за инициирано от Г. производство с цел събиране на сведения, свързани с интереси на заявителя, извън обхвата на ЗДОИ.

За пълнота и с оглед наведените в жалбата възражения, е необходимо да се посочи, че в оспорения в настоящото производство акт, е предоставена останалата търсена информация, в т.ч. и чрез предоставяне на конкретни линкове, на които е посочено, че същата е достъпна, като при извършена служебна проверка на предоставените от ответника линкове, се установява, че в тях е публикувана търсената от заявителката информация.

Ето защо, като издадено от компетентен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспореното в настоящото производство решение (наименовано отговор), е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Г., ЕГН ********** *** против Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на „УМБАЛ – Бургас“ АД по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № 11109/07.09.2023 г. и изричен такъв, обективиран в Отговор с изх. № 11585/25.09.2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

Съдия: