РЕШЕНИЕ
№ 1970
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110105971 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, ул. „Антон Павлович Чехов” № 45 срещу „НИКСА
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76Г, ет. 4, ап. 405 по реда на чл.415 от ГПК
за установяване на вземането, предмет на Заповед № 261695/04.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
957/2021г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 133,10 лева,
представляваща вземане за доставена и неплатена електроенергия за обект,
находящ се в гр. Варна, ***** за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017г., по
комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент
и предоставяне на комбинирани услуги № ****** от 05.04.2017г., сключен
между „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ и
„НИКСА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, като вземането е възложено на
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, ЕИК ********* по силата на постановление за
възлагане по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 39,93 лева,
1
представляваща законна лихва за периода от 14.12.2017г. до 27.01.2021г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са обстоятелства, че въз основа на постановление за
възлагане № 260000 от 06.01.2021г. по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС,
влязло в сила на 29.01.2021г. , на ищцовото дружество са възложени
вземанията на „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ********* /в
несъстоятелност/, произтичащи от доставка на ел. енергия, продадени от
синдика на „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на проведен на 21.12.2020г. търг с
тайно наддаване. Твърди се още, че на 05.04.2017г. между „ФЮЧЪР
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и „НИКСА ИНВЕСТ“ ЕООД е сключен комбиниран
договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № ******. Съгласно договора
„ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД продава на ответника активна ел. енергия на
цена в размер на 82 лева за МВт/час, предоставя услугата „Отговорност за
балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в
потреблението му, както и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като
изготвя прогнозни графици за доставка на ел. енергия до обектите на
ответника. В изпълнение на договора „Фючър Енерджи“ е доставило ел.
енергия съобразно прогнозните графици за обекта на ответника, находящ се в
гр. Варна, ***** за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017г., вкл. Твърди се, че
доставената енергия е измерена съгласно средствата за измерване в точките
на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда, предвиден в договора.
Стойността на доставената ел. енергия била в размер на 133,10 лева. Съгласно
договора плащането на доставената от продавача ел. енергия следвало да се
извърши в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че
ищецът не е представил фактури, в които да са отразени конкретни стойности
на потребление на ел. енергия и начислена а него цена, издадени съгласно
уговорките в договора. Твърди се, че ответното дружество няма обект на
посочения адрес в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76Г. Не се оспорва
сключването на процесния договор за продажба на ел. енергия, но се твърди,
че всички задължения на ответника по същия са платени своевременно.
Прави се и възражение за погасяване на вземането по давност.
2
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
поддържа отговора и оспорва исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между „Фючър Енерджи“ ООД и „Никса Инвест“ ЕООД е сключен договор за
комбинирани услуги № FE 3004685 от 05.04.2017г., по силата на който
„Фючър Енерджи“ ООД като търговец се е задължило да продаде, а „Никса
Инвест“ ЕООД като клиент да закупи и получи активна нетна електрическа
енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията в
договора. Уговорено чл.2, ал. 1 и ал.3, ал.1 е, че търговецът се задължава да
продаде и осигури ел.енергия на разположение на клиента в точките на
присъединяване към съответната преносна или електроразпределителна
мрежа на обектите му, предмет на сключения договор, а клиентът се
задължава да закупува и приема активната е. енергия от търговеца. Съгласно
чл. 10, ал. 1 от договора дължимата цена за доставена електрическа енергия е
в размер на 82 лв./мВтч. Уговорено е в чл. 11, ал. 1 от договора, че търговецът
издава на клиента фактура в електронен вид и/или на хартиен носител
относно дължимото плащане за доставената електрическа енергия за периода
от първо до последно число на всеки месец, в който е извършена доставката,
като същата се издава до 10-то число на всеки календарен месец следващ
месеца на консумация на енергията и се заплаща от клиента в срок до 14-то
число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента – чл.
11, ал. 4 от договора. Уговорено е, че договорът влиза в сила от момента на
сключването му и се сключва за срок от една година с минимален срок от 11
месеца.
Приложено по делото е постановление № 260000 от 06.01.2021г. по т.д.
№3343 от 2017г. на СГС, влязло в законна сила на 29.01.2021г., с което са
възложени върху „Мултипъл Плюс“ ЕООД срещу продажна цена от 26700
лева следните имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър
Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/, а именно: вземанията на „Фючър
3
Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена електрическа
енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1635182,24 лева, съгласно
опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. Към постановлението е
приложен посочения опис, в който фигурира и вземане от ‚Никса Инвест“
ЕООД в размер на 133,10 лева.
От ответника е представена фактура № **********/30.11.2017г.,
издадена от „Фючър Енерджи“ ООД с получател „Никса Инвест“ ЕООД за
обект по приложение Договор № FE 3004685 за снабдяване с електрическа
енергия и разпределение на електрическа енергия за периода от 01.11 до
30.11.2017г. на стойност 414,19 лева със срок за плащане 14.12.2017г. Към
фактурата е приложено кредитно известие № **********/30.11.2017г. към
фактура № ********** на стойност 414,19 лева за услугите, посочени в
гореописаната фактура, както и платежно нареждане от 11.12.2017г. за
извършен превод на сумата от 414,19 лева от „Никса Инвест“ ЕООД в полза
на „Фючър Енерджи“ ООД с основание фактура № **********/30.11.2017г.
От ответника е представена фактура № 10001124641/30.11.2017г.,
издадена от „Фючър Енерджи“ ООД с получател „Никса Инвест“ ЕООД за
обект по приложение Договор № FE 3004685 за снабдяване с електрическа
енергия и разпределение на електрическа енергия за периода от 01.11 до
30.11.2017г. на стойност 594,10 лева със срок за плащане 14.12.2017г.
Приложено е платежно нареждане от 13.12.2017г. за извършен превод на
сумата от 179,91 лева от „Никса Инвест“ ЕООД в полза на „Фючър Енерджи“
ООД с основание фактура № 10001124641/30.11.2017г., доплащане – ел.
енергия.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите
на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът ищецът следва да
докаже валидно сключен договор за продажба на ел. енергия, че е
4
предоставено твърдяното количество ел. енергия на обекта за посочения
период, както и размера на дължимите плащания за нея, обстоятелството, че
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период
в претендираните размери, както и че на ищеца са възложени процесните
вземания с постановление за възлагане. Ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
Безспорно по делото е сключването договор за комбинирани услуги №
FE 3004685 от 05.04.2017г, между „Фючър Енерджи“ ООД и „Никса Инвест“
ЕООД.
От представеното по делото постановление за възлагане се установи, че
с постановление на СГС на ищцовото дружество са възложени множество
вземания на „Фючър Енерджи“ ООД /обявено в несъстоятелност/, които са
описани в приложен към постановлението списък, изготвен от синдика. В
представения по делото списък вземанията са индивидуализирани по
длъжник и размер, като е посочено общо, че произтичат от фактури за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги за клиенти. Липсва посочване
на конкретни фактури, период на задълженията, количество електрическа
енергия, както и обект, до който е доставена.
Постановлението за възлагане е деривативен способ за придобиване на
права – арг. чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Според посочената разпоредба от датата на
издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права,
които длъжникът е имал върху имущественото право, но правата, които трети
лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят
на длъжника. Респективно само по себе си постановлението за възлагане не
води до извод, че вземането е безусловно дължимо, а неговата дължимост и
изискуемост следва да бъдат установени в процеса на общо основание,
съобразно правата, които е притежавал длъжникът върху него. Съответно, ако
длъжникът не е имал права върху вземането, то и неговият правоприемник
няма да има такива. В този смисъл неправилен е доводът на ищеца, че тъй
като вземанията са му възложени от съда по несъстоятелността с
постановление за възлагане, то те са установени по основание и размер.
Ищецът е навел твърдения, че процесното вземане в размер на 133,10
лева е за доставена електроенергия за обект, находящ се в гр. Варна, ***** за
5
периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. Тези конкретни обстоятелства не са
доказани.
На първо място, от чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от процесния договор става
ясно, че същият се отнася за доставка на ел. енергия до обекти, които са
предмет на договора. В същия обаче никъде няма посочени конкретни обекти.
Липсва и приложение към договора с индивидуализация на такива.
Ответникът от своя страна оспорва да притежава обект, находящ се в гр.
Варна, *****.
Второ, по делото не са представени фактури или други доказателства,
от които да е видно за коя период се отнася процесното вземане от 133,10
лева. В допълнение, ответникът е представил две фактури за периода от 01.11.
до 30.11.2017г., а именно **********/30.11.2017г. и №
10001124641/30.11.2017г., задълженията му по които са погасени. По
отношение на първата е издадено кредитно известие, въпреки което на
11.12.2017г. ответникът е направил плащане по същата. Впоследствие на
13.12.2017г. е направил плащане по втората фактура за сума, която събрана с
първото плащане, покрива изцяло стойността й.
По гореизложените съображения, съдът намира, че процесното вземане
за главница не е установено по основание и по размер, поради което искът се
явява неоснователен.
Предвид, че не се установи вземането за главница, неоснователен се
явява и акцесорния иск за установяване на вземането за обезщетение за забава
в размер на законна лихва върху главницата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените в производството по делото
разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. От
ищеца е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в настоящия случай
предвиденият минимум е в размер на 300 лева, като с оглед конкретната
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение от 400 лева не е прекомерно.
Ответникът е поискал и присъждане на направени в заповедното
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които
6
съдът намира, че не му се следват, предвид че искането, ведно с доказателства
за плащането е следвало да бъде направено в рамките на заповедното
производство с подаване на възражението по чл.414 от ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“,
ул. „Антон Павлович Чехов” № 45 срещу „НИКСА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 76Г, ет. 4, ап. 405 искове с правно основание чл.422 вр. 415
от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че „НИКСА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76Г, ет. 4, ап. 405
дължи на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Антон Павлович Чехов”
№ 45 следните суми: сумата от 133,10 лева, представляваща вземане за
доставена и неплатена електроенергия за обект, находящ се в гр. Варна, *****
за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017г., по комбиниран договор за
продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № ****** от 05.04.2017г., сключен между „ФЮЧЪР
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ и „НИКСА
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, като вземането е възложено на
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, ЕИК ********* по силата на постановление за
възлагане по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 39,93 лева,
представляваща законна лихва за периода от 14.12.2017г. до 27.01.2021г., за
които суми е издадена Заповед № 261695/04.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 957/2021г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Антон Павлович
Чехов” № 45 да заплати на „НИКСА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76Г,
ет. 4, ап. 405 сумата от 400 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8