№ 737
гр. София, 11.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Александър Желязков
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600837 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Ц.Х. Ц., ЕГН:********** срещу
определение №343 от 26.07.2022г. по Ч.Н.Д. №377/22г. на ОС- Враца, с което е оставена без
уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване по отношение на неизтърпения
остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, равняващ се на 5 /пет/ месеца и 3
/три/ дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
В частната жалба е изразено несъгласие с така постановеното определение на ОС- Враца,
което жалбоподателят счита за неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва
констатацията на първоинстанционния съд по отношение липсата на напредък в посока на трайна
положителна промяна в поведението му. Изтъква участието си в трудова заетост в местата за
лишаване от свобода. Отправено е искане оспореното определение да бъде отменено и да бъде
постановено условното му предсрочно освобождаване.
Преписи от частната жалба са връчени на Окръжна прокуратура- Враца и на началника на
затвора- гр. ***, като отговор не е постъпил по делото.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по делото и
служебно провери правилността на оспорения съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Релевираните с частната жалба доводи за условно предсрочно освобождаване на лишения
от свобода Ц. са отчетени от първоинстанционния съд при вземането на решение да остави
искането му без уважение. Същевременно първият съд правилно е стигнал до извод, че не може да
се приеме, че осъденият категорично се е поправил. Доводите в тази насока следва да бъдат
споделени и от апелативния съд, а именно:
1
Осъденият Ц. Х. Ц. постъпва в затвора- гр.*** на 11.10.2018г., като впоследствие, въз
основа на заповед №Л-4694/06.11.2018г. на главния директор на ГДИН, е преместен в затвора-
гр.*** за доизтърпяване на определеното му наказание. С присъда №38 от 25.10.2017г.,
постановена по НОХД №1/2017г. на ОС- София (и влязла в сила на 10.10.2018г.) г-н Ц.Ц. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.142, ал.1 от НК и е осъден на 3 /три/ години
лишаване от свобода, което наказание да търпи при първоначален строг режим. Със същата
присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и отложено наказание лишаване
от свобода за срок от 2 /две/ години, определено му с присъда №2 от 21.01.2014г., постановена по
НОХД №617/2013г. на РС- Ботевград (влязла в сила на 06.02.2014г.) за престъпление по чл.234,
ал.2, т.3 от НК. Последното наказание (наложено по НОХД №617/2013г. на РС- Ботевград)
осъденият Ц. е изтърпял в периода от 10.10.2018г. до 18.05.2020г., като са зачетени от работа 4
/четири/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни. В посочения смисъл, за начален момент, от който
осъденият Ц. търпи наложеното му наказание по НОХД №1/2017г. на ОС- София, се счита датата
18.05.2020г.
Въз основа на заповед №1915 от 09.12.2019г. на началника на затвора
първоначалноопределения строг режим е заменен на общ режим. Впоследствие със заповед №Л-
1035 от 19.05.2020г. на началника на завтора, осъденият Ц. е преместен от корпуса на затвора- ***
в ЗООТ „***”. След преместването му в ЗООТ е констатирано колебливо и непостоянно поведение
от страна на л.св.Ц.. Допуска нарушения на режимните изисквания в местата за лишаване от
свобода, констатирани със заповед №Л-129/15.01.2020г. (нарушението е свързано с държането на
неразрешени вещи от осъдения, а именно- мобилен телефон) и със заповед №Л-2308/22.10.2020г.
(нарушаване на режимните изисквания, поради отказ да бъде тестван с дрегер за алкохол). Освен
това по делото са налични данни и за това, че осъденото лице, въпреки оказваното спрямо него
корекционно- възпитателно въздействие в пенитенциарните заведения, повтаря деянието, за което
изтърпява настоящото наказание лишаване от свобода (за нанесена средна телесна повреда) и в
условията на контролирана среда и режимни ограничения, а именно- на 24.09.2020г. в спално
помещение №1 е упражнил физическо насилие над друг л.св. Т. П. Н., вследствие на което на
последния е причинена фрактура на лявата ръка. Към настоящият момент л.св.Ц.Ц. се счита за
ненаказван, но гореописаните дисциплинарни нарушения, остават като констатирани факти по
делото и следва да се преценяват наред с всички други данни по делото. Коментираните
нарушения обективират, че у Ц. е налице склонност към нарушаване на правилата относно
вътрешния ред в пенитенциарното заведение и засвидетелстват за едно колебливо и непостоянно
поведение у осъденото лице, въпреки наличието и на положителни прояви по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Във връзка с допуснатите нарушения и
обективираното агресивно поведение л.св.Ц. е преместен в закрит тип в корпуса на затвора- гр.***
въз основа на определение №260057/21.10.2020г., постановено от ОС- Враца по ЧНД №380/2020г.
по описа на същия съд, а впоследствие със заповед №Л-506/23.02.2022г. на началника на затвора,
му е отказано преместване от ЗОЗТ „***“ в ЗООТ „***“.
Гореописаните факти в тяхната хронология са правилно установени от контролираната
инстанция, която е изградила своите изводи, след внимателна преценка на данните, съдържащи се
в приложените по делото материали, сред които- становище от 18.07.2022г. на началника на
затвора- гр.*** и експертен доклад от 15.07.22г. на ИСДВР, изготвени по повод подадената молба
за УПО, а също и данните, обективирани в план (препланиране) на присъдата от 27.09.2021г.,
първоначалния и текущия експертни доклади на ИСДВР, заключението от експресно
2
психологическо изследване от 07.11.2018г., данните от приложените в затворническото досие
заповеди за наложени наказания за допуснати дисциплинарни нарушения, заповеди за награди,
удостоверения за участие и завършени курсове, част от работата по изпълнение на заложените
цели в плана на присъдата, заповеди за промяна на режима и за преместване в различен тип
пенитенциарни заведения, както и от всички останали материали по делото, съдържащи данни,
относими към предмета на настоящото дело.
От данните по делото и най- вече от представената справка от 26.07.2022г., издадена от
затвора- гр.*** е видно, че безспорно е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1 от НК,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, тъй като осъденият Ц.Ц. е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, а именно: към
26.07.2022г. същият е изтърпял ефективно 2 /две/ години, 2 /два/ месеца и 8 /осем/ дни, от работа са
зачетени 4 /четири/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни или всичко това прави 2 /две/ години, 6 /шест/
месеца и 27 /двадесет и седем/ дни, като неизтърпеният остатък се равнява на 5 (пет) месеца и 3
(три) дни.
Основният спорен въпрос по делото е по отношение на другата кумулативна предпоставка,
съдържаща се в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, а именно налице ли са достатъчно
доказателства за поправянето на осъденото лице. Наличните по делото данни и доказателствата не
сочат необратим процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани еднопосочно.
Настоящият състав на САС изразява виждането, че от цялостното поведение на Ц.Ц. в условията
на пенитенциарните заведения, както и от данните, обективирани в горецитираните документи, се
обуславя преценката за наличието на започнат поправителен процес при осъдения, като същият
към момента на произнасяне от настоящия съдебен състав полага доброволен труд по чл.80 от
ЗИНЗС, в изпълнение на плана на присъдата взема участие в курсове и специализирани групови
работи, а именно: сред материалите по делото е приложено удостоверение за успешно завършена
корекционна програма „справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, проведена в
затвора- гр.*** през ноември 2019г., освен това осъденият е участвал в образователна програма
„Избирам себе си“ за периода от 05.08.2021г. до 29.08.2021г., в специализирана групова работа
„Толерантност в затвора- толерантност в живота“ за времето от 04.10.2021г. до 25.10.2021г.,
вземал е участие също в клуб по интереси „забавен шахмат“ за периода от 06.06.2022г. до
29.06.2022г., от 04.07.2022г. е включен в образователна програма „опознай родината“, вземал е
участие и в организираните от пенитенциарната администрация спортни мероприятия- турнир по
тенис на маса и по волейбол (за успешно представяне в последното дори е награден с писмена
похвала), неколкократно е бил награждаван (има общо седем награди). Тук следва да се отбележи,
че участието в трудова дейност не представлява някакво изключително положително поведение, а
е обичайното такова в местата за лишаване от свобода и освен това е от полза и за самия Ц.Ц., тъй
като е свързано със зачитане на работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“. От друга страна респектът към пенитенциарната администрация,
задължението да се спазват трудовите правила и правилата, съобразно които протича
изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода, са общи правила, общодължими
за всички лишени от свобода лица. За да бъде приложен института на условното предсрочно
освобождаване, следва по един категоричен начин да бъде установено едно изключително
положително и примерно поведение, надхвърлящо обичайно дължимото в местата за лишаване от
свобода, което да се отличава от всички останали случаи на изпълнение на режимните изисквания,
което в настоящия случай не е налице, с оглед обективираното колебливо и непостоянно поведение
3
на л.св.Ц.Ц., на моменти стигащо до ескалираща агресия и оказващо отрицателно въздействие и
спрямо останалите лишени от свобода. Актуалната оценка на риска от рецидив е 72т. (в средния
диапазон, като във времето е била редуцирана от първоначалната й стойност 59т., а след
нанесената телесна повреда на друг л.св. е завишена до 76т.), към настоящия момент рискът от
вреди за обществото е висок, рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода
също към момента е завишен на висок, след гореспоменатата деструктивна проява от страна на
Ц.Ц.. Към момента наказанието му се изпълнява в закрит тип пенитенциарно заведение, което е
показателно, че не е реализирана прогресивната система за плавно преминаване от по- строги към
по- облекчени условия на надзор и охрана, т.е. целите и задачите на прогресивната пенитенциарна
система не са изпълнени докрай. Актуални са дефицитите в зоните на нуждите, както следва:
отношение към правонарушението – осъденото лице няма критично отношение към извършеното
от него престъпление, омаловажава деянието си и не е склонен да преосмисли и промени
криминалното си поведение. Доказателство за това е гореспоменатата деструктивна проява,
вследствие на която е причинена телесна повреда на друг л.св. и то в условията на режимни
ограничения; начин на живот и обкръжение – констатирана е психическа неустойчивост,
емоционална лабилност и високо ниво на враждебност при попадане в конфликтна среда, при
която енергията му се трансформира в агресия и желание за физическа саморазправа с околните;
междуличностно поведение и умения за общуване – при попадане в конфликтни ситуации,
осъденият Ц.Ц. трудно овладява гнева си и действа първосигнално. Не може да контролира гнева
си. Налице са враждебни нагласи; умения за мислене – наблюдава се ригидно мислене, високо ниво
на импулсивност и агресивна зареденост. Не се замисля за проблемите си, не осъзнава
последствията, не е склонен да разрешава конфликтите си по конструктивен начин. Посочените
дефицити и обективираните колебания в поведението на осъденото лице, не могат да обосноват,
че към настоящия момент е налице трайна и необратима промяна в нагласите, ценностната система
и мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот извън местата за лишаване от свобода
у осъдения Ц.Ц., още по- малко пък обективират наличието на едно изключително примерно
поведение. Спрямо него както беше посочено и по- горе не е реализирана в цялост прогресивната
система за плавно преминаване от по- строги към по- облекчени условия на надзор и охрана, т.е.
целите и задачите на прогресивната пенитенциарна система не са изпълнени докрай.
Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на ОС- Враца, че корекционната
работа с осъдения Ц. Ц. следва да продължи и през неизтърпения остатък от наложеното му
наказание в условията на пенитенциарното заведение, който остатък, при това не е малък (пет
месеца и три дни) и позволява продължаване на корекционната работа до цялостното изтърпяване
на наказанието с оглед постигане на заложеното в плана за присъдата и на целите по чл.36 от НК.
Казано обобщено, въззивният съд приема, че не са налице убедителни и еднопосочни
доказателства, сочещи на трайна и необратима положителна промяна при л.св.Ц.Ц.,
поправителният процес не е изцяло завършен, което обосновава необходимостта корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице да продължи и през неизтърпяния остатък от
наложеното му наказание, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на нагласите, поведението
и мисленето на лишения от свобода.
По повод доводите, релевирани с частната жалба настоящият въззивен състав намира за
необходимо да бъде посочено, че от една страна по делото е приложено съобщение (л.18 от
първоинстанционното дело) за призоваване на осъдения Ц. за участие в публично заседание на
4
26.07.2022г. пред ОС- Враца, с означението, че към него е приложен и 1 бр. препис на
разпореждане на съда от 20.07.2022г., което съобщение (заедно с приложения към него препис от
съдебния акт) е получено от л.св.Ц. срещу подпис на 21.07.2022г. Освен това, както върху
съобщението за връчване е изписано негово волеизявление, че не желае служебен защитник, така
и при участието му (видно от съдебния протокол от 26.07.2022г.) в проведеното публично
заседание на 26.07.2022г. посредством видео- конферентна връзка чрез СКАЙП л.св.Ц. отново е
заявил, че „с разпореждането на съда за насрочване на делото съм уведомен, че имам право на
защитник, но съм заявил, че не желая такъв, да се гледа делото“, с оглед на които данни са
неоснователни развитите с частната жалба доводи по повод на това, че не му е била осигурена
възможност да участва по делото, както и да ангажира адвокатска защита (служебна или по негово
пълномощие).
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са
налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за постановяване на
претендираното от осъдения Ц.Ц. условно предсрочно освобождаване, поради което обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №343 от 26.07.2022г. по Ч.Н.Д. №377/22г. на ОС- Враца, с
което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване по отношение на
неизтърпения остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, равняващ се на 5 /пет/
месеца и 3 /три/ дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5