№ 7909
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110150565 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Р. Е. В., с която
е предявил срещу Фирма отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 2475.13 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013 г. и сумата от
271.54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2011 г. до
14.10.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2016г. по ч.
гр. д. № 17441/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, поради погасяването им по
давност.
Ищецът твърди, че срещу него е проведено исково производство,
завършило с влязло в сила решение по гр.д. № 1390/2014 г. по описа на СРС,
53 състав, потвърдено с решение по в. гр. д. № 3997/2016 г. по описа на СГС,
въз основа на което по влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
17441/2013 г. по описа на СРС, 91 състав е издаден изпълнителен лист от
11.10.2016 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № ************ по описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че за
вземанията е изтекла погасителната давност, тъй като не са извършвани
изпълнителни действия в период надвишаващ 5 години от влизане в сила на
решението по гр.д. № 1390/2014г. по описа на СРС, 53 състав – 07.07.2016 г.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че в
рамките на изпълнителното производство са извършвани действия,
1
прекъсващи погасителната давност за процесните вземания, а именно: на
02.11.2016г. е входирана молба за образуване на изпълнително производство,
на 21.11.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, на 31.07.2018г.
е поискано налагане на запор, на 22.03.2019г. е наложен запор върху
банковата сметка на ищеца, на 14.10.2019г. е отправено искане за налагане на
възбрана и на 23.10.2019г. е входирано постановление за налагане на такава.
Според ответника не е настъпила погасителната давност за процесните
вземания, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ответника
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 11.10.2016
г. въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17441/2013 г. по описа на
СРС, 91 състав, влязла в сила след влизане в сила на 07.07.2016 г. на решение
по гр. д. № 1390/2014 г. по описа на СРС, 53 състав, потвърдено с решение по
в. гр. д. № 3997/2016 г. по описа на СГС, по издадения изпълнителен лист
срещу ищеца е образувано изп. д. № ************ по описа на ЧСИ С.Х., за
посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № ************ по описа на
ЧСИ С.Х., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 02.11.2016 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 11.10.2016 г. по ч. гр. д. № 17441/2013 г. по описа на
СРС, 91 състав.
На 21.11.2016 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника Р. Е. В.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
22.11.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
На 21.11.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. Е. В.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
С молба от 31.07.2018 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника, както и налагането на запор върху трудовото възнаграждение
и/или пенсия на длъжника.
На 22.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Р. Е. В. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 27.03.2019 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
2
запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма.
На 22.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е
наложен запор върху получаваната от длъжника Р. Е. В. пенсия. От
представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било
получено от третото задължено лице на 28.03.2019 г.
Със запорно съобщение от 22.03.2019 г. изпратено до Фирма е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Р. Е. В..
От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е
било получено на 10.04.2019 г.
На 14.10.2019 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим
имот собственост на Р. Е. В., а именно ½ идеална част от /административен
адрес/. От извършените отбелязвания е видно, че възбраната е била вписана в
Служба по вписванията – гр. София на 16.10.2019 г.
С молба от 18.02.2020 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника, налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, както и да се насочи изпълнението към опис и оценка на
собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична
продан.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай доколкото
процесният изпълнителен лист е издаден на основание заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, която е била предмет на разглеждане на влязло в сила на
07.07.2016 г. решение по гр. д. № 1390/2014 г. по описа на СРС, 53 състав,
потвърдено с решение по в. гр. д. № 3997/2016 г. по описа на СГС,
приложение ще намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
3
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на решение по гр. д. № 1390/2014 г. по
описа на СРС, 53 състав, а именно от 07.07.2016 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предприемането от
страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на вземанията
по изпълнително дело № ************ по описа на ЧСИ С.Х., чрез подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 02.11.2016 г. В
разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело
№ 2************, се установява, че същото е било образувано въз основа на
подадена молба на 02.11.2016 г. с приложен към нея - процесния
изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на
съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му
на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за
образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща
овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай в
молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността. Като
дори да се приеме, че молбата не е прекъснала давността то следващите
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това изпълнително
дело са запор от 22.11.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение/
върху всички сметки на длъжника Р. Е. В. в две търговски банки, молба от
31.07.2018 г. подадена от Фирма за възлагане на изпълнителни действия,
4
запор от 27.03.2019 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
всички сметки на длъжника Р. Е. В. в Фирма, запор от 10.04.2019 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху трудовото възнаграждение, което
ще бъде изплащано на Р. Е. В. от работодателя Фирма, възбрана от 16.10.2019
г. /датата на вписване в Служба по вписванията – гр. София/ върху идеална
част недвижим имот, собственост на Р. Е. В., както и молба от 18.02.2020 г.
подадена от Фирма за възлагане на изпълнителни действия.
С оглед на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че
между изпълнителните действия по изп. д. № 2************ по описа на ЧСИ
С.Х., а именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на
запори върху банкови сметки, молба от взискателя за възлагане на
изпълнителни действия, налагането на запори върху банкови сметки, запор
върху трудовото възнаграждение, налагане на възбрана върху недвижим имот,
молба от взискателя за възлагане на изпълнителни действия, по отношение на
вземането на ответника спрямо ищеца не е изтекъл нито предвидения в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, нито е изтекла петгодишната давност за
погасяване на задълженията, като до края на устните състезания пред
настоящия състав не е изтекла петгодишната давност за погасяване на
задълженията.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат
оставени без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Е. В., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: /административен адрес/, искове с правна квалификация чл.
439 от ГПК за признаване за установено, че Р. Е. В. не дължи на Фирма
сумата от 2475.13 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013 г. и сумата от 271.54 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 14.10.2013 г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2016 г. по ч. гр. д. №
17441/2013 г. по описа на СРС, 91 състав.
ОСЪЖДА Р. Е. В., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6