Решение по дело №765/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

   ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                                                КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в. гр. дело № 765 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.10.2018 г., постановено по гр.дело № 65407/2017 г. по описа на СРС, ГО, 35 с-в, С.И.Н. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1351.39 лв. – главница, представляваща неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.08.2014 г. до м.04.2016 г. и сумата от 26.03 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 340.26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 495.13 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.” ООД.

Срещу решението в частта му, в която предявените искове са отхвърлени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез юрк. М.К.. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са погасени по давност всички дължими суми по фактури за период 01.05.2013 г. – м.07.2014 г., като видно от представените по делото документи ставало дума за вземания за процесния период, които били обективирани в издадената обща фактура № **********/31.07.2014 г., издадена със срок за плащане 15.09.2014 г., от който момент започвала да тече и давността. Исковата молба била депозирана на 15.09.2017 г., а именно преди изтичане на тригодишния давностен срок. В раздел IХ от ОУ – „Заплащане на ТЕ“ и по – конкретно в чл. 32, ал. 1 били определени редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен ежемесечно получаваните фактури, бил най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. Районният съд не съобразил обстоятелството, че сумите по фактури за м.07.2014 г. ставали изискуеми, съответно едва м.09.2014 г. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове - да бъдат уважени. Претендира и присъждането на направените във въззивното производство разноски.

Ответникът по жалбата С.И.Н., чрез назначения му особен представител адв. Р.А., поддържа, че решението на СРС е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач „Т.с.” ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Не е допуснато поддържаното във въззивната жалба нарушение на материалния закон. Възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на процесните вземания е основателно.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк. дело №3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главници/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни /те са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. В този смисъл и доколкото исковата молба е била депозирана на 15.09.2017 г., то правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца за главници за периода от м.05.2013 год. до м.07.2014 год. включително са погасени по давност.

Срещу изчисленията на размера на непогасените вземания за главници за изтеклия тригодишния период до датата на подаване на исковата молба не са наведени оплаквания в жалбата, поради което и с оглед ограничения характер на въззивното обжалване /чл. 269, изр. 2 ГПК/, жалбоподателят не би могъл да постигне присъждането на суми в размери, по-големи от установените в атакувания съдебен акт.

Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо жалбата се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Решението в частта, с която предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, не е обжалвано от ответника, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

           

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.10.2018 г., постановено по гр.дело № 65407/2017 г. по описа на СРС, ГО, 35 с-в, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО в останалата необжалвана част е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                                      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                                                                                    2/