Р Е Ш Е Н И Е

 

        Номер                                                      19.01.2020г.                          Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                                 Втори  граждански състав

На първи октомври                                                                                                   Година 2019

В публичното заседание в следния състав

                                                                                 Председател: Александър Георгиев

Секретар Росица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Александър Георгиев

гражданско дело номер 955 по описа за 2019 година.

     

Делото е образувано по иск с правно основание чл.79 ЗЗД от ЗЗД от ищеца „ТОБИ-АВТОТРАНС”ООД - Стара Загора, против ЕТ”Радоцвет-Радка Желева” с.Хрищени, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3300лева, представляваща неплатено задължение към ищеца по споразумение от 25.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Търсят и присъждане на направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана. Фактурата, върху която се основавало споразумението била съставена при неизвършен превоз.

Делото е образувано по искова молба от ищеца „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД в която твърдят, че се занимавали с извършване на транспортна дейност. През 2011г. осъществили транспортни услуги на ответния ЕТ с фирма „Радоцвет-Радка Желева" - извършили превоз на фракция по опис и товарителница, за стойността на която транспортна услуга издали на ответния ЕТ данъчна фактура № 33/01.03.2011г. на обща стойност 10 994.17лева с включен ДДС. Фактурата била приета за плащане и надлежно подписана от представляващия ЕТ „Радоцвет- Радка Желева" - прокуриста Валентин Гинчев Желев. Падежът на задължението по фактурата, видно от същата, бил 01.03.2011г. След извършено частично погашение на задължението по фактурата от страна на ответния ЕТ „Радоцвет-Радка Желева" след падежа на задължението останала дължима сума, която въпреки уверенията на представляващия ответния ЕТ „Радоцвет-Радка Желева" не получили чак до 2014г. Това ги мотивирало да потърсели вземането си от ответния ЕТ „Радоцвет-Радка Желева" по цитираната фактура № 33/01.03.2011г. по съдебен ред - по реда на заповедното производство пред Районен съд Стара Загора, пред които, по нашето подадено заявление било образувано ч.гр.д. № 25/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора. Съдът уважи искането ни и издаде в полза на ищцовото дружество против длъжника - ответния ЕТ „Радоцвет-Радка Желева", заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от по цитираното ч.гр.д.25/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора. Ответният ЕТ „Радоцвет-Радка Желева" подал възражение срещу издадената им заповед за изпълнение, но същевременно поискал среща с тях с предложение за постигане на извънсъдебно споразумение. Двете страни осъществили среща и постигнали извънсъдебно споразумение, с което длъжникът, сега ответния ЕТ„Радоцвет-Радка Желева", потвърдил задължението си към ищцовото дружество по цитираната фактура № 33/01.03.201г. и помолил за редуциране и разсрочване на дължимата от тях сума, понеже била изпаднала в затруднения. Ищецът от своя страна се съгласил да разсрочел, както и да получел по-малко(3300лева, платими на три вноски), отколкото в действителност им се дължеше(6992.56лева), щом изпълнението било доброволно и щом по този начин ще си спестели допълнителни съдебни процедури. Споразумението подписали на 25.02.2014г. и съответно поради липса на правен интерес те не завели иск по чл.422 за установяване на вземането си по издадената в тяхна полза заповед за изпълнение по ч.гр.д. №25/2014г. по описа на PC Стара Загора в едномесечния срок след подаденото възражение от длъжника по това частно дело. Наивно считали, че доброволно постигнатото и то по настояване на длъжника, извънсъдебно споразумение ще бъде изпълнено. Още повече, че юристи ни обясниха, че това постигнато споразумение съдържа волеизявление на длъжника, което представлява признание на дълга и че прекъсва погасителната давност, съгласно чл.116, б"а" от ЗЗД. Междувременно докато те напразно очаквали ответният ЕТ да изпълнел поетите4 от него съгласно извънсъдебното споразумение от 25.02.2014г. ангажименти, собственикът на ответния ЕТ „Радоцвет-Радка Желева" била предприела действия по отчуждаване на цялото притежавано от нея и съответно от ответния ЕТ „Радоцвет-Радка Желева" имущество, в т.ч. недвижими имоти – ниви в с.Хрищени, общ.Стара Загора, както и се била разпоредила с притежаван от нея съсобственост със съпруга  Валентин Гинчев Желев/който бил представляващия ответния ЕТ/, стойностен недвижим имот в с.Хрищени, общ.Стара Загора – дворно място с къща, в полза на дъщеря си Радослава Валентинова Желева. Тази отчуждителна сделка била извършена с Нотариален акт № 7, том ІІІ, рег.№ 4106, дело № 277 от 01.06.2016г. на нотариус рег.№ 394 на НК, с реквизити на Служба по вписванията, входящ рег.№ 6031 от 01.06.2016г. акт № 194, том №ХV, дело № 322 от 01.06.2016г. Прехвърлен на дъщеря им. Те узнали за тези увреждащи ги като кредитор действия на ответницата в началото на 2017г. и инициирали исково производство пред Районен съд Стара Загора по отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД, с цел да бъде прогласена за недействителна по отношение на ищцивото дружество „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД, горната разпоредителна сделка, извършена от ответницата Радка Цветкова ЖелеваV По заведения от тях отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД било образувано пред Районен съд Стара Загора гр.дело № 1276/2017г., по което искът им бил уважен с Решение на съда № 43 от 15.01.2018г. Това първоинстаницонно решение  било потвърдено и от Въззивния Окръжен съд Стара Загора с негово решение № 184/31.05.2018г. по в.гр.д № 1128/2018г. Към настоящия момент това решение не било влязло в сила, тъй като делото било висящо пред ВКС, по подадена от ответницата Радка Цветкова Желева, касационна жалба, по която предстояло ВКС да се произнесе по нейната допустимост до касационно обжалване. Към настоящия момент, въпреки настъпилите отдавна падежи на всички вноски от споразумението, които били съотевтно – 30.08.2014г., 30.09.2014г. и 30.08.2014г., ответният ЕТ „Радоцвет- Радка Желева" не бил изпълнил задължението си по споразумението от 25.02.2014г.и не бил заплатил нито лев. А петгодишния давностен срок, погасяващ правото на иск, предстои да изтече. При това положение единствено възможния за тях път да получели удовлетворение по вземането си от ответния ЕТ, е този по съдебен ред. Поради гореизложеното, за представляваното от тях „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД се явявал правен интерес да Ви сезирали с настоящата, като молят да бъдат призовани на съд и след като докажели твърденията си, да постанови съдът решение по спора, с което да бъде осъден ответника – ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Радоцвет- Радка Желева", със седалище и адрес на управлеине: с.Хрищени, общ.Стара Загора, ул.Тракия” № 31, вписан в Търговския регистър с ЕИК *********, представляван от прокуриста Валентин Гинчев Желев, да заплати на „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Свещеник Георги Клисаров” бл.5, ет.2, ап.2 вписан в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от управителя Тончо Дончев Донев, сумата от 3300лева, представляваща неплатено задължение на ответника към ищеца по Извънсъдебно споразумение между страните от 25.02.2014г., уреждащо отношенията им във връзка с неизпълнено задължение на ответника към ищеца по фактура № 33/01.03.2011г. и образуваното по това задължение производство пред Районен съд Стара Загора по ч.гр.дело №25/2014г. по описа на съда. Молят да им бъдат присъдени законната лихва върху дължимата главница от завеждането на иска до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените съдебни разноски и адвокатски хонорар.

          На основание чл.131 от ответницата Радка Цветкова Желева представя настоящия писмен отговор на искова молба вх.№ 4697/2019 г. по описа на PC Стара Загора, с който оспорвала заведения срещу нея осъдителен иск и по основание и по размер. Искът на ищеца „Тоби Автотранс" ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, бил ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ, НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и като такъв, следвал да бъде отхвърлен изцяло. Основанията за това нейно искане били следните: Категорично заявявала, че по никакъв повод и на никакво основание не дължала на ищеца процесната сума, в размер на 3300лева. За да бъдело признато вземането за извършен превоз на фракция, каквото се претендирала, следвало ищецът да представи безспорни доказателства, че процесният превоз бил регламентиран, че е извършен реално, че било договорено съответно заплащане на съответни превозни цени и договореното заплащане не е направено от страна на ответника без да има основания за това. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца „Тоби Автотранс" ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул."Свещеник Георги Клисаров" бл.5, ет.2, представлявано от управителя Тончо Дончев Донев, е провеждането на главно и пълно доказване на фактите, на които основавал претенцията си, а именно - ЧЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО бил ПРЕВОЗВАЧ по смисъла на ЗАвП, че като такъв имал сключен Договор с ответника ЕТ „Радоцвет - Радка Желева", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Хрищени, общ. Стара Загора, ул."Тракия" №31, за превоз на фракция за процесния период, който договор да съдържал  конкретни параметри като: срок на договора, общо количество фракция, което трябвало да се превози, място на товарене и място на разтоварване, цена, вид на превозните средства, с които ще се извършва превоза, срок на изпълнение и т.н. Ищецът следвал да докаже, че в процесния период, в изпълнение на този договор бил извършил превоз на фракция по поръчка и в полза на ЕТ „Радоцвет - Радка Желева" и, че стойността на транспортната услуга за превоз на фракция, действително бил договорен и отговарял на представената по делото фактура и на претендирания с исковата молба, размер. В случая, не са налице задължителните предпоставки на Закона, за да бъде уважен така предявения осъдителен иск. Това нейно твърдение се подкрепяло от следните факти и обстоятелства:Искът бил неоснователен. Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следвал да установи при условията на пълно и главно доказване, че бил предоставил на ЕТ „Радоцвет-Радка Желева", респективно, че едноличният търговец бил използвал на конкретни дати при процесния период, услуга/и/, индивидуализирана по вид, количество и стойност, а именно - извършен превоз на фракция по опис и товарителници, на стойност, отговаряща на претендиралата сума. Ищецът не бил представил към подадената ИМ нито едно годно доказателство за дължимост на процесната сума, а самата искова молба била изпълнена с голословни и най-вече неверни твърдения. Ищецът основава претенцията си само на обективираното във фактурата задължение, като никъде в обстоятелствената част на исковата молба, не твърдял за наличие на други отношения между страните. Това било логично, защото като кредитор по материалното правоотношение той нямал интерес да твърдял и доказвал наличието на друго обвързващо го правоотношение. Изцяло в неин интерес, като ответник по иска, било да установи какви били действителните отношения между двете страни, включително и да докажа, че не е налице правно основание за издаване на процесната фактура и предявяване на настоящия установителен иск. Недоказаните твърдения са неосъществени, несъществуващи факти и като такива нямат каквито и да е правни последици. Сега действащия ГПК не предвиждал изрична уредба на „неоспорените факти". Чуждите законодателства като германското, австрийското и др. уреждат една фикция - неоспореният факт се считал за признат. В ГПК такава фикция не била установена! Страната, която твърди даден правопораждащ факт и черпел изгодни за себе си правни последици от него следвало да го докаже! Щом не сторел това, то фактът се считал, че не е доказан. С настоящия писмен отговор, като ответник по образуваното ч.гр.д.№955/2019г., в срока за отговор на исковата молба, ще направела и аргументирам своите възражения, ще изложела становището си по всяка точка от исковата молба и ще направела своите доказателствени искания, като същевременно ще представя доказателствата, с които разполагам. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, записано още в първия ред на исковата му молба:„Представляваното от мен дружество „ТОБИ – АВТОТРАНС” ООД се занимава с извършване на транспортна дейност." Съгласно действащото в Република България, законодателство и по-специално императивните разпоредби на Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, Наредба №33 от 1999г. и Тарифа № 5, обществен превоз на товари срещу заплащане, МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШВА САМО ОТ ПРЕВОЗВАЧ, КОЙТО ПРИТЕЖАВА ЛИЦЕНЗ ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ И ДРУГИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ ИЗИСКВАТ ПО ЗАвП, КОИТО ГО ЛЕГИТИМИРАТ КАТО ПРЕВОЗВАЧ! Справка в регистъра на Дирекция „Автомобилни превози" към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" при Министерство на транспорта гр.София, показва, че на дружеството-ищец „Тоби Автотранс" ООД, НИКОГА НЕ Е ИЗДАВАН И ТО НИКОГА НЕ Е ПРИТЕЖАВАЛО ВАЛИДЕН ЛИЦЕНЗ ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ - нито преди датата, на която е издадена процесната фактура, нито след тази дата, т.е. дружеството ищец не само, че не може да бъде легитимирано като ПРЕВОЗВАЧ, по смисъла на ЗАвП, но за него СЪЩЕСТВУВА И ИЗРИЧНО ВЪВЕДЕНА ЗАКОНОВА ЗАБРАНА, ДА ИЗВЪРШВА ТАКЪВ ВИД ДЕЙНОСТ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ, без да притежава надлежно издаден лиценз, за да може от там да мотивира и обоснове претенцията си! В подкрепа на това, следвало да се посочи и обстоятелството, че на страницата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" при Министерство на транспорта гр.София е бил списък с фирмите-превозвачи в Република България, групирани по области и групи! Дружеството - ищец не фигурира и никога не е фигурирало под каквато и да било форма в този списък! Нещо повече, във връзка със заведен срещу ответника иск по чл.135 /Павлов иск/ от ищеца, с основание същото вземане по процесната фактура № 33/2011 г. - гр.д.№ 1276/2017 г. по описа на PC Ст.З., бил изискан от съда и приложен в кориците по делото, официален документ - „Уведомление от ИА „Автомобилна администрация", от 13.07.2017 г., който свидетелствал и доказвал по безспорен начин, че на ищеца „Тоби Автотранс" ООД, никога не бил издаван лиценз за извършване на транспортна дейност срещу заплащане и, че това дружество никога не се е занимавало с транспортна дейност! Ищецът съзнателно подвеждал и вкарвал съда в заблуждение, твърдейки, че представляваното от него дружество се занимавало с извършване на транспортна дейност! Безспорно било, че „Тоби Автотранс" ООД, не бил превозвач по смисъла на закона и нямало как да се било занимавало с транспортна дейност срещу заплащане! Считала, че чрез издаване на процесната фактура, посредством законоустановени средства се целяло постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване имуществената сфера на ищеца. По правилото, че никой не можел да черпи права от собственото си противоправно поведение, не следвало да се приема, че ищецът по делото бил титуляр на валидно възникнало в негова полза вземане, в качеството му на ПРЕВОЗВАЧ, извършващ превоз на товари срещу заплащане, какъвто оказва се, той не бил! Голословното твърдение на ищеца, че бил превозвач по смисъла на ЗАвП, извършвал лицензиран превоз на товари срещу заплащан, не било подкрепено с нито едно годно доказателство! Нещо повече, тази неистина, изложена в ИМ, успешно била оборена от съществуващите факти! Съгласно чл.49 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, с Договор за автомобилен превоз на товари, превозвачът се задължавал срещу заплащане, да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предавал. Съгласно чл.50, ал.1 от същия закон, Договорът за превоз се установява с товарителница! Съгласно чл.53, ал.1 пък, товарителницата трябвало да съдържа най-малко следните данни: мястото и датата на съставянето; името и адреса на товародателя /изпращача/;името и адреса на превозвача; мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му; името и адреса на получателя; наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари - тяхното общоприето наименование; брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара; броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им; превозната цена, допълнителните разходи, митническите сборове и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара; при необходимост - данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача. Ищецът не бил представил и по делото липсвали документи, въведени и утвърдени със ЗАвП, задължителни за попълване от всеки превозвач, извършващ превоз срещу заплащане, от които да можел да се направи обоснован извод, че процесния превоз на фракция бил извършен: Липсвала Заявка-договор между двете страни, за превоз на процесната фракция. Именно наличието на такава заявка-договор, в която изрично следвало да са договорени всички параметри по сключения договор между двамата търговци, в която задължително следва да е отразен и размерът на договореното възнаграждение за извършената услуга, обосновава издаването на фактура! Липсвали данни за конкретно договорена превозна цена и доказателства, че такава въобще била договорена, с които да се обоснове претендираната и посочена във фактурата сума. Липсвало подписана и подпечатана товарителница, в която следвало да бъдат вписани всички задължителни реквизити по чл.53, ал.1 от ЗАвП! С подписване на товарителницата от товародателя /изпращача/ и превозвача, превозният договор се считал сключен, като превозвачът ставал отговорен за цялостната или частична липса, или повреда на товара от момента на натоварването и приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му, на легитимирания получател по товарителницата. При доставка получателят трябва също да подпише и подпечата документа с вписване на мястото и датата на доставката. С това превозната операция приключва, като превозвачът предава екземпляр 2 от оригиналната товарителница на получателя, а задържа за себе си екземпляр 3 от нея. С този екземпляр от оригиналната подписана и подпечатана от получателя без забележки товарителница, превозвачът удостоверява пред товародателя - изпращач, че е изпълнил точно и в срок превозния договор, което съответно му дава право да получи договореното в товарителницата навло /плащане: а превоз на товари/! В противен случай той отговарял пред него за липса на товара, евентуално за забава при предаването му или за частични липси или повреди, ако имало такива забележки на получателя на товара. Липсвали данни за мястото на товарене на процесната фракция, местоназначение, получател на товара, дата на всяко едно товарене и разтоварване, информация за изминати километри, както и брой направени курсове! Съответно поради липса на товарителница/и/ подписана от получателя и пътен лист/и/, няма как да бъдело доказано, че въобще такъв товар бил тръгнал от някъде и бил доставен до местоназначението си! Липсвало информация и данни, индивидуализиращи превозното средство, с което се твърдяло, че бил извършен процесния превоз - марка, рег.номер и др. С оглед законовата регламентация и конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспорената фактура, в случая следвало да се провери дали процесното МПС е извършвало обществен превоз на товари и дали за него има издацено заверено копие от лиценз на Общността. Анализът на наличните към момента доказателства, сочи на отсъствие на материалноправна предпоставка за издаване на фактурата - извършване на обществен превоз на товари. Легална дефиниция на понятието „превоз на товари" се съдържа в разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на ЗАвП, според която превоз на товари е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. Както се посочи, от преценката на доказателствата приложени към ИМ, не се установява извършването на обществен превоз на товари срещу заплащане. Нещо повече : Липсвал надлежно попълнен пътен лист /листи/ по образец, с посочване на серия, номер, дата на издаване, марка и регистрационен номер на превозното средство и реализирания пробег в километри, за да можело от там да се изведе и обоснове правилността на начислената във фактурата цена! Липсвала карта издадена по реда на наредбата по чл.76, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, за квалификация на водача, управлявал през процесния период, товарния автомобил, с който се твърдяло, че бил извършен превоза на фракцията или данни, че такава била издавана.Липсвало приемо-предавателен протокол за доставка на процесиата фракция! Приемо- предавателният протокол е документ, с който се документира фактическото приемо - предаване на стоки, и такъв документ се оформя за всяка доставка поотделно! Законодателят е приел, че няма пречка да се състави окончателен протокол, но в същия следва изрично да бъде посочено кои доставки и на базата на какви документи се обединяват. В случая нямало данни нито за отделни доставки на незнайно колко фракции, нито за каквато и да било доставка, извършена от ищеца. Въпреки изричното изписване във фактурата, че превозът е извършен по „опис и товарителници", такива липсвали по делото! Въобще липсвали каквито и да са доказателства, че била налице оформена сделка между търговци и най-вече, че такъв превоз някога бил извършван! Точно обратното, съществувало изобилие от доказателства, че такава услуга никога не била извършвана в полза на ответника от страна на ищеца, в негово качество на дружество-превозвач, каквото оказва се той, не притежавал! Липсата на всички тези релевантни за изхода на спора документни доказателства, изцяло подкрепя тезата ми, че претенцията на ищеца е неоснователна, голословна и недоказана! Липсата на изброените документни доказателства има своето единствено логично обяснение - ищецът НЕ Е ИМАЛ И НЯМА качеството на превозвач по смисъла на ЗАвП, съответно не е имал правото да попълва, подписва, подпечатва и издава тези задължителни за този вид дейност документи, въведени и утвърдени и изискуеми от ЗАвП и съответно, съгласно утвърдената практика на ВКС, следва да се приеме, че такива не съществуват! Искът бил неоснователен, тъй като вземането произтичало от нищожен договор и нищожна фактура. Следвало да се отбележи, че дори и де се приемело, че бил налице Договор между двете спорещи страни, по силата на който на ищцовото дружество било възложено, а то съответно е приело да извърши товарен превоз на фракция срещу заплащане, въведената законова забрана за дружеството ищец, да извършва дейност по превоз на товари без надлежно издаден лиценз, БИХА ДОВЕЛИ ДО НЕГОВАТА НИЩОЖНОСТ! Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. В случая, били налице и трите основания по чл.26, ал.1 от ЗЗД, за нищожност на такъв договор! За да е било налице първото основание за нищожност, а именно противоречие със закона, е необходимо сключването или съдържанието на договора да противоречи на конкретна и то императивна правна норма илн правен принцип, тъй като под "противоречие със закона" по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД се има предвид не законът изобщо, а конкретна правна норма. Когато правната норма урежда начина на сключване или съдържанието на сделката, нарушението й ще доведе до нищожност, но за да е налице този резултат, трябва правната норма, която бъде нарушена да е повелителна, тъй като отклоненията от диспозитивни или овластителни норми не водят до недействителност на сделката Договорите за превоз на товари срещу заплащане се сключват по реда на императивните разпоредби на Закона за автомобилните превози (ЗАвП), Наредба № 33 от 1999г. и Тарифа № 5. Съгласно императивната разпоредба на чл. 6 от ЗАвП (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003г.) (1) (Изм. - ДВ, бр.92 от 2005г., бр. 85 от 2006г. в сила от 1.01.2007г. бр.60 от 2014г.) - Обществен превоз на пътници и товари се извършвали от превозвач, който притежавал лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрации - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър не моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Това водело до извода, че договор между двете страни в настоящия процес, по силата на който ищцовото дружество приема да извърши товарен превоз срещу заплащане бил нищожен, на основание на това, че противоречи на закона! Това било така, защото този вид дейност била строго регламентирана в действащите законови разпоредби /ЗАвП и др./, намира се на лицензионен режим и за нея съществува изрично въведена законова забрана за извършване, преди търговецът да придобие надлежно издаден лиценз от Министерството на транспорта! Такъв договор, освен, че ще бъде сключен в противоречие със закона, би довел до второто и третото основания за нищожност - поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона! Това било така, защото основен принцип бил, че неспазването на законите, умишленото им погазване, или заобикаляне, противоречали на морала и добрите нрави! Съзнателното приемането от страна на ищеца, прикрит под каквато и да е форма, да извърши превоз на товари срещу заплащане, въпреки, че не отговаряло на изискванията на закона, въпреки че бил неправоспособен - не притежавал задължително изискуемия за целта лиценз и съответно за него не съществувала законова възможност да извършва подобен вид дейност, бил класически пример за заобикаляне на закона! На това основание, неправилно издадената фактура №33/01.03.2011г., на която ищецът основавал вземането си, също била нищожна, а предявеният осъдителен иск, за вземане произтичащо от нищожен договор и нищожна фактура, се явявал неоснователен! Неоснователен бил и искът за присъждане на лихва върху главницата, с оглед акцесорния му характер. Уважаването на така предявен осъдителен иск, би стимулирало лицата, работещи в сивия сектор и развиващи нерегламентирани и забранени от закона дейности! Подобен осъдителен иск би могъл да бъде заведен и от лице, нелегално упражняващо например медицинска професия-без да има завършено медицинско образование, без да притежава съответна медицинска квалификация, но регистрирало срещу 2лева търговско дружество по ТЗ и издаващо фактури за извършени медицинска услуги...защо не и направени операции, за което по-скоро би трябвало да попадне под ударите на закона!... На основание гореизложеното, считала, че такъв договор бил нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и само на това основание претенцията на ищеца следвала да бъде отхвърлена изцяло! Към исковата молба били приложени два частни документа, компрометирани, както по отношение на авторство, така и по отношение на съдържание - Копие от фактура № 33/01.03.2011г. и документ озаглавен „Извънсъдебно споразумение изходящи и ангажирани от ищцовата страна! Представеният като доказателство документ, озаглавен „Извънсъдебно споразумение с посочена в него дата 25.02.2014 г, е неавтентичен, неистински и от там нищожен по смисъла на закона! На основание чл.193, ал.1 от , оспорвала изцяло автентичността и истинността на този документ, изхождащ и ангажиран от ищцовата страна, като правела искане същият да бъде изключен като годно доказателство, от останалите материали по делото! Основанията за това нейно искане били следните : Неавтентичен бил документът, на който за автор било посочено лице, което не е действителният автор!  Представеният по делото документ, озаглавен „Извънсъдебно споразумение не следвал да се цени като допустимо и годно доказателство по делото поради следните съображения: Положеният подпис в документа, изхождащ и ангажиран по делото от ищцовата страна, не бил неин и не бил изпълнен от нея, никога и по никакъв повод не била подписвала този документ, положеният в документа подпис, нито приличал, нито дори наподобявал нейния подпис и това било лесно установимо и с невъоръжено око! Не била присъствала при съставяне на документа и нямалапредстава, при какви обстоятелства е бил съставен той, кога и от кого, както и от кого бил подписан! Ръкописният текст, с който са отразени конкретни суми /цифром и словом/, както и конкретни падежни дати в документа, не били изпълнени от нея, този почерк не бил неин, не й бил познат и не й било известно на кого принадлежал! Истинността на един документ предполага едновременно той да бил автентичен и верен, като автентичността се свързва с авторството на документа и неговата формална доказателствена сила, а верността е с оглед на това дали удостоверителното в него изявление отговаря на действителното фактическо положение или не. С формална доказателствена сила се ползват всички документи /официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни/. С материална доказателствена сила се ползвали само официалните свидетелстващи документи! Тя се състои в доказателственото значение на документа. Официалният свидетелстващ документ доказвал с обвързваща сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в документа - чл. 179 от . Съгласно чл.180 от , частният документ удостоверявал единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, било направено от подписалото го лице. Частният свидетелстващ документ обаче не доказвал нито фактите, предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставяне на документа! Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.З , тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато обаче се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила! В конкретния случай, на процесния документ озаглавен „Извънсъдебно споразумение " бил придаден такъв вид, който да създадял илюзията, че изхождал не от някой друг, а именно ОТ и, че отразявал волеизявление именно НА ответника - физическото лице Радка Цветкова Желева, в качеството и на едноличен търговец, както и, че носи подпис, положен лично от нея! За целта, съставителят на документа, като задължителен реквизит в документа, изрично е изписал, че страна по документа е не някой друг, а именно /цитат/: „...ЕТ "Радоцвет- Радка Жекова" ЕИК *********, със седалище и адрес управление, с.Хрищени, общ. Стара Загора, ул. "Тракия " 31, представляван от Радка Цветкова Желева ЕГН **********, от друга страна..." /край на цитата/! За пълнота следвало да се отбележи, че правилното фамилно име на ответника е Желева и така се изписва в наименованието на търговеца, а не Жекова, както било посочено в процесния документ. Следвало да се отбележи, че никъде и по никакъв начин в частния документ „Извънсъдебно споразумение ", не било отразено, че той НЕ Е ПОДПИСАН ЛИЧНО от Радка Цветкова Желева, а от друго лице, като липсвало отразяване кое било това лице, в какво качество и какви са представителните му функции и правомощия, за да действал от името на едноличния търговец! В такъв случай, в процесния документ би следвало да бъде изписано следното: „... ЕТ "Радоцвет - Радка Желева" ЕИК *********, със седалище и адрес управление, с.Хрищени, общ. Стара Загора, ул. " Тракия " 31, представляван от ../лицето Х/...ЕГН:……., в качеството му на…/изписва се представителната функция на лицето, което представлява едноличния търговец и което дефакто подписва съставения документ/…от друга страна…”! Точно обратното – може би с цел по-голяма достоверонст, че документът бил подписан именно от ответника Радка Цветкова Желева  отразява нейно лично волеизявление, в него са посочени нейни/а не на подписалото документа лице/ индивидуализиращи белези – собствено, бащино и фамилно име и ЕГН! Неистина било отразеното и „удостоверено" в процесния документ „Извънсъдебно споразумение ", че той бил подписан лично от физическото лице Радка Цветкова Желева! От документа било видно, че под положения за едноличния  търговец подпис, било записано следното: „За ЕТ„РАДОЦВЕТ- РАДКА ЖЕКОВА" - Радка Цветкова Желева". Видно било, че пред положения подпис липсва /не е положена/ запетая, указваща, че подписът не е на титуляра, а на негов евентуален представител! Ако процесният документ бил автентичен и верен, би следвало под положеният подпис, да бъде изписано:"„За „Радоцвет - Радка Желева" -лицето, което DE FACTO ПОЛАГА ПОДПИСА /на длъжност, или в качеството му на.../”! Фактът, че положеният в документа подпис не е на ответника Радка Цветкова Желева, било доказан по безспорен начин от назначена и извършена в хода на образуваното по чл.135 от ГПК - гр.д.№ 1276/2017г. по описа на PC Стара Загора, съдебно графологична експертиза /СГЕ/, която категорично заключава, че положеният под този документ подпис НЕ Е НА ОТВЕТНИКА РАДКА ЦВЕТКОВА ЖЕЛЕВА! Това е потвърдено в с.з. от вещото лице св. Кръстьо Петров, разпитан по това дело, който е дал категорично заключение, че положеният подпис в документа озаглавен „Извънсъдебно споразумение", с посочена в него дата 25.02.2014г., не е изпълнен от ответника Радка Цветкова Желева, а от трето лице! Кое е това лице обаче, от реквизитите на процесния документ, не става ясно! Едва ли такава е била целта на законодателя, в противен случай би премахнал определената форма и задължителните реквизити на видовете документи и задължението те да се попълват точно и правилно, а щеше да въведе ред за установяване авторството на документи, единствено посредством извършване на графологични експертизи! Това е повече от несериозно! При това положение, следва да се приеме, че не съм имала воля, нито пък съм изразила такава, за сключване на „ Извънсъдебно споразумение " и поемане на задължения по заявен от ищеца иск, за заплащане на сумата от 3300 /три хиляди и триста/ лева! След като безспорно е установено, че документът не е подписан от мен - Радка Цветкова Желева и не отразява мое лично волеизявление, ирелевантно е, кое е лицето подписало процесния документ за ЕТ „Радоцвет - Радка Желева" и имало ли е то представителни функции за ЕТ, тъй като предвид начина по който е оформен и външната му форма, документът е компрометиран изцяло, както по отношение на авторство, така и по отношение на съдържание! Това го прави неавтентичен, неистински и от там нищожен, което налага изключването му като годно доказателство, от останалите материали по делото! В тази насока, съдебната практика на ВКС е непротиворечива и константна! Всичко гореизложено по отношение на процесния документ, озаглавен „Извънсъдебно споразумение", автоматично го прави неавтентичен, неистински и съответно нищожен по силата на закона! На това основание правя искане, съдът да го изключи от останалите материали по делото! Във връзка с представянето и по зоваването на този документ, ищецът е заявил пред съда и други неверни обстоятелства, а именно, че:- съм поискала среща с ищеца, с цел постигане на извънсъдебно споразумение, че такава среща е осъществена и на нея съм молила за редуциране и разсрочване на дължима от мен сума, понеже съм била „изпаднала в затруднения."!Никога не съм искала, каквито и да било срещи с ищеца, по причина, че няма за какво да се споразумявам и какво да договарям с него! В хода на образувано по инициатива на ищеца заповедно производство, на основание чл.411, ал.З от , PC Стара Загора е снабдил ищеца със Заповед за изпълнение на паркчно задължение, която в предвидения законов срок възразих. В следствие на това, на ищеца е била указана възможността да предяви установителен иск по реда на чл.422 , което той е направил още през 2017година - гр.д. № 872/2014г. по описа на PC Стара Загора! Твърденията на ищеца не само, че отразяват неистини, но и противоречат на нормалната житейска логика! Нелогично е да съм последователна и твърда в позицията си, отричайки вземането, в т.ч. и по надлежния ред да съм оспорила финансовата претенция на ищеца за това вземане по фактура № 33/01.03.2011 г., предявена от него по ч.гр.д.№25/2014г. по описа на PC гр. Стара Загора, а след това да го търся с искане да се договарям с него, нещо повече - да му подписвам документ, озаглавен  Извънсъдебно споразумение", което би ме поставило в позицията на признала дълга и би бетонирал евентуален негов иск! Никаква логика! Точно обратното, позицията ми винаги е била, че в качеството ми на ЕТ „Радоцвет - Радка Желева", не дължа пари на ищцовото дружество „Тоби Автотранс" ООД, не приемам и оспорвам изцяло така предявената претенция и по основание и по размер, като считам, че единственото място за решаване на спора е именно в компетентния български съд, пред който следва ищецът да докаже претенциите си!Друга неистина в ИМ е твърдението на ищеца, че: "Споразумението подписахме на 25.02.2014 г. и съответно поради липса на правен интерес ние не заведохме иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по издадената в наша полза заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 25/2014г. по описа на PC Стара Загора в едномесечен срок след подаденото възражение от длъжника по това частно дело. " Първо, неистина се съдържа в следния абзац: „ Споразумението подписахме... "\ По-горе подробно и аргументирано съм изложила тезата си, защо частният документ, озаглавен „Извънсъдебно споразумение" - неподписван от мен /!/, е неавтентичен, неистински и нищожен! Второ, неистина се съдържа и в следния абзац : „...и съответно поради липса на правен интерес ние не заведохме иск по чл. 422 за установяване на вземането си..."!И това невярно твърдение на ищеца се опровергава от фактите, а те са повече от безспорни:На 27.02.2014 г. „Тоби Автотранс" ООД - ищец в настоящото производство, противно на заявеното в исковата молба, Е ЗАВЕЛ пред PC Стара Загора, установителен иск по чл.422 от , срещу мен, в качеството ми на ЕТ! Този установителен иск е заведен с вх.№ 4854/27.02.2014 г.. по описа на PC Ст.З. и е за същото вземане по ф-ра № 33/2011 г. Образувано е било гр.дело № 872/2014г. по описа на PC Стара Загора! Производството по това дело, е прекратено на 24.03.2014г., с влязло в сила Определение, а малко по-късно, отново с влязло в сила Определение от 10.04.2014г., постановено по ч.гр.дело № 25/2014г., съдът е обезсилил издадената по делото в полза на ищеца, Заповед за изпълнение на парично задължение №15/06.01.2014г., издадена по чл.410 от ! Трета неистина, посочена в ИМ е, че тъй като съм била потърсила ищеца и на 25.02.2014г., „сме подписали споразумението", съответно поради липса на правен интерес ТЕ не завели иск по чл.422 от , за установяване на вземането си по издадената в тяхна полза заповед за изпълнение по гр.д.№ 25/2014 г. по описа на PC Ст.З. в едномесечен срок след подаденото възражение. Наивно считали, че „доброволно постигнатото " и то по... "мое настояване извънсъдебно споразумение, щяло да бъде изпълнено. Още повече, че юристи им обяснили, че това постигнато споразумение, съдържа волеизявление на длъжника, което представлява признание на дълга и, че прекратява погасителната давност, съгласно чл116, б."а" от ЗЗД. Абсолютна неистина и инсинуация от страна на ищцовото дружество! Точно обратното - елементарно съпоставяне на датите, доказва, че ищецът за пореден път лъже - искът по чл.422 от ГПК е заведен непосредствено след датата на която се твърди, че е подписан процесния документ, озаглавен „ Извънсъдебно споразумение ", т.е. веднага щом се е снабдил с процесния документ, ищецът е завел иска си по чл.422 от /така поне сочат датите/! Посочена дата на съставяне на този документ е 25.02.2014 г., а ищецът е завел първия си иск по чл.422 от срещу мен, на 27.02.2014г.! Този факт предизвиква логичният въпрос : Ако е истина твърдението в исковата молба, че на 25.02.2014 г. сме се срещали и аз съм подписала документ озаглавен „Извънсъдебно споразумение", защо ищецът не го е представил и приложил като доказателство към първото образувано срещу мен производство по чл.422 от през 2014 г.? Този документ беше изваден за пръв път, на много по-късен етап - в хода на заведения срещу мен от ищеца, иск с правно основание чл.135 от , през...2017 г.! Нелогично е, ако към датата на която ищецът е завел иск по чл.422 от - 27.02.2014г., той да не се позове на него за да докаже вземането си, а да го вади и използва чак 3 години по-късно, при завеждане на Павловия иск! По отношение на процесната фактура № 33/01.03.2011г.: Фактурата не се явява елемент от фактическия състав на договора за извършен превоз и вземането на ищцовото дружество за възнаграждение за извършена услуга не е обусловено нито от издаването на фактурата, нито от нейното осчетоводяване. Действително данъчната фактура е данъчен документ, но това й качество има правно значение единствено за отношенията, възникващи във връзка със задължението за начисляване и плащане на ДДС! Предвид обаче неформалния характер на договора за изработка фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на ГПК, с материалната доказателствена сила на който съдът не е обвързан. Тоест следва да се приеме, че съставената фактура сама по себе си ие съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него конкретни права и задължения и че същите подлежат на установяване с посочените от страните и ангажирани в хода на процеса доказателства. В случая, не оспорвам факта на съставяне на фактурата и факта на подписването 'и от страна на Валентин Гинчев Желев - прокурист на ЕТ „Радоцвет - Радка Желева"! Не оспорвам и факта на включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит за доставката!Оспорвам факта на реално извършване на услугата от страна на ищеца - превоз на фракция по опис и товарителници, тъй като фактура № 33/01.03.2011г. Е СЪСТАВЕНА ПРЕДВАРИТЕЛНО от дружеството ищец и предварително е подписана от прокуриста на едноличния търговец, с уговорката за последваща доставка! В хипотеза, при която една фактура е съставена преди извършването на доставката, както е в настоящия случай, нейното включване в дневника за покупко-продажби на ответника и ползването на данъчен кредит по гази фактура само по себе си не би могло да служи като признание на задължението по нея! В тази насока съдебната практика е категорична, че фактурата не е основание за плащане, следва да е материализирана престацията, за да е налице основание за получателя за възникнало задължение за плащане! При липсата на формален договор за възлагане на работа и каквито и да било доказателства за договорен превоз на фракция срецу конкретно заплащане, фактурата не може да докаже наличието на парично задължение! Практиката на ВКС е Решение №230 от 25.02.2000г. по гр.д. №1286/1999г. категорично сочи относимостта на фактурата към установяване на данъчното задължение, но не и задължението за заплащане на дължимото възнаграждение. За последното са необходими достатъчно безспорни доказателства за възлагане на работата, изпълнение на същата и съответното й остойностяване, като фактурата при наличие на други безспорни доказателства - заявка-договор, пътни листове, приемателни протоколи за товара, или товарителници - редовно попълнени и подписани, би могла да се приеме за действително остойностяваща извършена работа и осчетоводяването 'и, да е израз на приемане на работата. Но изолирана, без първични редовни документи и без установяване на извършена работа наистина нa сметка на възложител, не представлява доказателство за заплащане на извършена работа за сметка на възложител! Още повече, в настоящия случай процесната фактура е съставена и подписана предварително! Ето защо, изолирана като единствено писмено доказателство, с оспорени и неотговарящи на необходимите условия за пълна доказателствена сила или изцяло липсващи други документи, които на всичко отгоре са били задължителни за съставяне, съгласно действащото в Република България, законодателство и по-специално императивните разпоредби на Закона за автомобилните превози (ЗАвП), Наредба №33 от 1999 г. и Тарифа № 5, тази фактура не би могла да се приеме за достатъчна за доказване изпълнението на работата и да породи задължение за плащане от страна на ответника! Във фактурата не е посочено за кой период се отнася, т.е. на коя дата, или от коя, до коя дата и най-важното, година е извършен твърдяният превоз на фракция по опис и товарителници! Ако така описаният в процесната фактура превоз на фракция по опис и товарителници е бил извършен, най-малкото, в счетоводството на дружеството ищец би следвало да са осчетоводени фактури, удостоверяващи, че ищецът е изразходвал гориво за превозното средство/а/, с които твърди, че е извършил услугата, отговарящи на съответните дати, за които се претендира, че е извършен процесния превоз! Превозът не само на фракция, но и на какъвто и да е товар, няма как да бъде осъществен, без реално изразходване на гориво - е; случая дизел! Доколкото превозът на фракция не е установен, то ответникът не дължи плащане на цената! Искът бил недопустим. Предвид липсата на надлежно издаден лиценз за извършване на превоз на товари срещу заплащане, ищцовото дружество не може да бъде легитимирано като превозвач по смисъла на закона и съответно като страна по валидно сключен договор за извършване на услуга - превоз на фракция и в този смисъл, искът се явява процесуално недопустим! Подробни съображения, ще изложа в съдебно заседание! Вземането е погасено по давност! Подробни съображения за погасяване на вземането поради изтичане на предвиденият от закона давностен срок, ще изложа в съдебно заседание! Между страните съществуват съвсем други отношения, наличието на които ищецът умишлено премълчава, тъй като определено няма интерес от тяхното изясняване в пълнота! Както по-горе съм посочила, изцяло в мой интерес, като ответник по иска, е да установя, какви са действителните отношения между двете страни, включително и да докажа, че не е налице правно основание за издаване на процесната фактура и предявяване на настоящия установителен иск. Това ще направя в съдебно заседание, но само ще маркирам, че истината за отношенията между двете страни е съвсем друга! Всъщност, ответникът ЕТ „Радоцвет-Радка Желева", за разлика от ищцовото дружество „Тоби Автотранс" ООД, през процесния период е било превозвач по смисъла на закона, разполагало е със собствен автопарк от товарни автомобили и се е занимавало с извършване на товарни превози срещу заплащане, както в страната, така и в чужбина! В подкрепа на това твърдение, прилагам заверено копие № ********* от надлежно издаден Лиценз №7339/31.01.2007г., за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, издаден от Министерство на транспорта на Република България и валиден от 31.01.2007година до 30.01.2012г.! През процесния период, не ищцовото дружество /безспорно е, че той е нямал това право/, а ответникът ЕТ „Радоцвет - Радка Желева", в качеството му на легитимен, лицензиран превозвач на товарни превози срещу заплащане, е изпълнявал превоз на фракция по опис и товарителници, до различни обекти на новостроящата се към него момент, отсечка на АМ „Тракия"! В тази връзка, в определен момент поради изключително натоварване, недостиг на достатъчно камиони и от там затруднения за изпълнение на графиците за доставка на фракция, братът на съпруга ми Валентин Гинчев Желев - Биньо Гинчев Желев, сам предложил да им помогне, но в лично качество и най-вече като брат на съпруга й. Към него момент, братът на съпруга ми - Биньо Гинчев Желев, беше съдружник и съуправител с Тончо Дончев Донев - ищец в настоящия процес. Двамата - Биньо Желев и Тончо Донев бяха съучредители, съуправители и притежатели на равни дялове в това дружество, от момента на създаването му на 29.01.2008г., до 19.11.2013 год. Дебело искам да подчертая, че именно близката родствена връзка и съществуващото огромно доверие между двамата братя - съпруга ми Валентин Гинчев Желев - прокурист в „ЕТ „Радоцвет - Радка Желева" и Биньо Гинчев Желев - съсобственик и управител към него момент на ищцовото дружество „Тоби Антотранс" ООД, е основна причина за ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪСТАВЯНЕ И ПОДПИСВАНЕ на процесната фактура, с уговорка за последващо извършване на превоз! Сега, задължение на ищеца в настоящото производство, е да докаже, че този превоз реален и е бил извършен! На 19.11.2013г., след възникнали разногласия с Тончо Дончев Донев - другия съдружник в „Тоби Автотранс" ООД, братът н а съпруга ми Биньо Желев, прекратява участието си в това дружество, като прехвърля дяловете си, на посочено от Тончо Донев лице, в случая на неговата съпруга Надежда Ангелова Донева. Именно след напускането на Биньо Желев на „Тоби Автотранс" ООД, започнали проблемите им с това дружество! Биньо Желев напуснал дружеството на 19.11.2013г., веднага след което - януари 2014г., Тончо Донев заявил претенция за процесното плащане! Ответникът считал, че причината била реваншизъм и се правела, за да бъдели тормозени, тъй като реално претендиралата сума не била дължима към ищцовото дружество. Подробни съображения, ще развиела в съдебно заседание! На основание всичко гореизложено, считала, че така предявеният от ищеца осъдителен иск, бил ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ, НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и като такъв, следвал да бъде отхвърлен изцяло. Представените с исковата молба частни документи, били нищожни по смисъла на закона и нямали доказателствена тежест! В хода на производството по делото, ще докажела, че изложените факти и обстоятелства в исковата молба не отговаряли на обективната истина, а в много отношения били лъжи и откровени инсинуации! На основание всичко гореизложено, правела искане да бъдат отхвърлени изцяло подаденият срещу нея осъдителен иск, като неоснователен, недоказан и процесуално недопустим - подаден след изтичане на предвидения давностен срок! На основание чл.78, ал.З от ГПК, ищцовото дружество следвало да бъде осъдено да й заплати, всички направени по делото разноски.

 

            В съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си адв.Г. моли да се уважат предявените искове, като претендира направени по делото разноски. Представя подробна писмена защита.

 

В съдебно заседание ответницата се явява лично и моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Видно от приложеното към материалите по настоящото дело свършено гражданско дело № 1276/2017г. – с правно основание чл.135 ЗЗД съдът в решението си е обсъдил представеното и прието като доказателство по настоящото дело извънсъдебно споразумение от 25.02.2014г., сключено между „ТОБИ – АВТОТРАНС” ООД Ст.Загора и ЕТ „Радоцвет-Радка Желева” с.Хрищени, съгласно което страните по същото да договорили, че задължението на ЕТ „Радоцвет-Радка Желева” с.Хрищени по фактура №33/01.03.2011г., за което е образувано ч.гр.дело №25/2014г. на РС Ст.Загора, ведно с разноските възлиза на 6992,56лв.; ищецът „ТОБИ – АВТОТРАНС” ООД Ст.Загора е приел, че с изплащането на сумата от 3300лв. в договорените в споразумението срокове на три равни вноски, се погасяват всички негови вземания от ЕТ „Радоцвет-Радка Желева” с.Хрищени, възникнали въз основа на фактура №33/01.03.2011г., за които е образувано ч.гр.дело №25/2014г. В същото споразумение страните са договорили, че  при неизпълнение на задълженията по споразумението от страна на ЕТ „Радоцвет-Радка Желева” с.Хрищени, ищецът може да претендира цялото установено вземане в размер на 6992,56лв.

 

Ответницата Радка Желева оспорила представеното споразумение с твърдението, че не е подписано от ЕТ „Радоцвет-Радка Желева” с.Хрищени и в частност от прокуриста Валентин Желев. На основание чл.193 е открито производство по оспорване на споразумението. Във връзка с оспорването е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение, възприето от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че ръкописния подпис обект на изследването, положен от името на Радка Желева е изпълнен от Валентин Гинчев Желев. Предвид изложеното решаващият съд по воденото гр.дело № 1276/2017г. по описа на Старозагорския районен съд е намерил, че оспорването не е доказано и признал на ищеца в настоящото производство качеството на кредитор по представеното споразумение, като решението е потвърдено и от въззивната инстанция  по в.гр.д.№ 1128/2018г. на Старозагорския окръжен съд. ВКС на Република България не е допуснал касационно обжалване.  

Следователно представеното и прието като доказателство по делото извънсъдебно споразумение от 25.02.2014г. съгласно което ответницата, действаща като търговец се е задължила да заплати на ищцовото дружество сумата от 3300лва въплъщава уговореното между страните вземане/същото не е погасено по давност – тъй като предявяването на иска на 15.02.2019г. предхожда изтичането на общия петгодишен давностен срок от постигане на споразумението на 25.02.2014г./. Не е проведено успешно оспорване от страна на ответницата на представената и приета като доказателство по делото фактура № 33/01.03.2011г., която е цитирана в процесното споразумение.

 

Следователно, за ответното дружество е налице задължението да заплати уговорената цена по споразумението от 25.02.2014г. в размер на 3300лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда на 15.02.2019г., до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 592лева – по представения списък от ищеца. Следва сумите да бъдат преведени по посочената банкова сметка *** – IBAN ***анк АД.   

           

Воден от горното, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :          

               ОСЪЖДА Радка Цветкова Желева, ЕГН **********, действаща като ЕТ„Радоцвет-Радка Желева”, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:с.Хрищени, ул.”Тракия” № 31, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОБИ-АВТОТРАНС”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Свешеник Георги Клисаров” бл.5, ЕТ.2, ап.2, представлявано от управителя Тончо Дончев Донев, съдебен адрес *** чрез адв.Г. сумата от 3300/три хиляди и триста/лева, представляваща незаплатено задължение по извънсъдебно споразумение между страните от 25.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда на 15.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата и направените по делото разноски от 592/петстотин деветдесет и два/лева по посочената банкова сметка *** – IBAN ***анк АД.                   

               Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: