Р Е Ш Е Н И Е
№ 1433 06.06.2019г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на девети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гр. дело № 6061 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Интерфууд Средец” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от А.С.С. против П.Ц.Т., ЕГН ********** *** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1845 лева обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудов договор, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането.
Твърди се, че страните са били свързани в трудово правоотношение на основание трудов договор от 26.09.2017г., като ответникът работел на длъжността “******-*******“. В договора било уговорено, че предизвестието за неговото прекратяване е 3 месеца. С нотариално заверено уведомление от 05.04.2018г. ответникът едностранно прекратил трудовото правоотношение, поради което работодателят е издал и нарочна заповед за прекратяването, връчена на ответника на 20.04.2018г. Твърди се, че ответникът не е спазил договорения 3-месечен срок на предизвестието, поради което на основание чл.220, ал.1 КТ дължи на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за общо три месеца, т.е. 1845 лева. Моли се искът да се уважи.
Искът е по чл.220, ал.1 КТ.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който оспорва иска. Счита, че отправеното от ответника уведомление за прекратяване на правоотношението е такова по чл.327, ал.1, т.1 КТ. Ето защо работникът не е дължал предизвестие и съответно не дължи и заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Моли искът да се отхвърли.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът е основателен.
Фактите по спора са такива, каквито са изложени в исковата молба. Страните са били свързани в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор от 26.09.2017г. Същият е със срок за изпитване, до 26.03.2018г., на основание чл.70, ал.1 КТ. На ищеца, заемащ длъжност “*******-*******“, е била определена основна месечна заплата от 590 лева. Срокът на предизвестието за прекратяване на договора е 30 дни.
С допълнително споразумение от 02.01.2018г. е била увеличена основната месечна заплата на работника на 615 лева, а срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е удължен на 3 месеца.
Срокът по чл.70, ал.1 КТ е изтекъл на 26.03.2018г., поради което, считано от 27.03.2018г., трудовият договор се счита за окончателно сключен на основание чл.71, ал.2 КТ.
На 05.04.2018г. работникът е изпратил до работодателя писмено заявление, в което го е уведомил, че считано от 04.04.2018г. едностранно прекратява трудовото правоотношение поради наличието на следните причини: религиозни убеждения, здравословни причини и начина, по който се извършва контролно-отчетната дейност на стоки и пари спрямо него. Заявлението е достигнало до знанието на работодателя, който е издал заповед № 4/04.04.2018г., с която е прекратил трудовото правоотношение с Т., считано от 04.04.2018г. Всъщност посочената заповед има само констативен характер – трудовото правоотношение е прекратено с получаване на заявлението на работника от работодателя.
Според чл.326, ал.1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Съгласно ал.2 срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В случая ответникът е прекратил трудовия договор без да даде предизвестие и без да изчака изтичане на срока на предизвестието.
След като трудовият договор е прекратен от работника без предизвестие, следва да намери приложение разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ, според която страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая в анекса към трудовия договор е било уговорено, че срокът за предизвестие е 3 месеца, който срок е максималният, позволен от закона. Следователно работникът е трябвало да подаде предизвестие за прекратяване на трудовия договор, след което да изчака 3 месеца, през които да продължи да работи, като след изтичането на посочения срок ТПО би се прекратило. Доколкото обаче ответникът не е спазил предизвестието и веднага е прекратил трудовия договор, той дължи на работодателя обезщетението по чл.220, ал.1 КТ.
Неоснователно е възражението, че ответникът е отправил уведомление за прекратяване на договора по чл.327, ал.1, т.1 КТ, поради което не дължи предизвестие и съответно не дължи и заплащане на обезщетение за неспазеното предизвестие. Според посочената разпоредба работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. В случая БРС намира, че предпоставките на тази разпоредба не са налице. Няма доказателства на първо място, че ответникът е имал заболяване, което не му е позволявало да изпълнява възложената му работа. В самото заявление за прекратяване на ТПО е написано съвсем общо, че са налице здравословни причини, без те да са конкретизирани, освен това е отбелязано, че ответникът напуска работа и поради друг вид причини, а именно религиозни и начина на извършване на контролно-отчетната дейност. Ето защо БРС счита, че самото заявление не следва да се приема за такова по чл.327, ал.1, т.1 КТ. Няма доказателства и че работодателят не му е осигурил друга подходяща работа, нито е имало предписание на здравните органи в тази връзка. Налага се извод, че въобще не са налице предпоставките на чл.327, ал.1, т.1 КТ, а в случая се касае до прекратяване на ТПО с едностранно заявление на работника, на основание чл.326 КТ.
Доколкото работникът е дължал предизвестие, но не го е спазил, а веднага е прекратил трудовия си договор, той дължи обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Данните по делото сочат, че основното месечно възнаграждение на ответника е било в размер на 615 лева, поради което за 3 месеца, колкото е срокът на неспазеното предизвестие, той дължи обезщетение от общо 1845 лева, колкото се търси и с исковата молба. Следва решение, с което П.Т. се осъди да заплати на Интерфууд Средец ООД обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1845 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 823.80 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Ц.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „Интерфууд Средец” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от А.С.С. сумата от 1845 лева /хиляда осемстотин четиридесет и пет лева/ обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудов договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.08.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Ц.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „Интерфууд Средец” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от А.С.С. сумата от 823.80 лева /осемстотин двадесет и три лева и осемдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.