№ 210
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100901080 по описа за 2021 година
Предявен е конститутивен иск, с правна квалификация чл. 155, т. 1 от Търговския
закон за прекратяване на „А.И.“ ООД, поради важни причини, съставляващи пречки
дружеството да не може да осъществява и да не осъществява дейността си.
С исковата молба се твърди, че влошените отношения между съдружниците и
дезинтересирането на съдружника И.С. от дейността на дружеството блокира дружествената
дейност и възможността същото да продължи да функционира.
В срока по чл.367 ГПК, от ответното дружество не е подаден писмен отговор. В
съдебно заседание процесуалният представител адв. А. заявява, че не оспорва иска и са
налице предпоставките на чл.155, т.1 от ТЗ за уважаването му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, по
свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От извършената служебна справка по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ се
установява, че ответникът „А.И.“ ООД е търговско дружество, вписано в търговския
регистър със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“****“ чл.56, офис 2.
Съдружници в търговското дружество са Н.Ф. Б., с размер на дяловото участие 45 лв. и
И.В.С., с размер на дяловото участие 40 лв. Дружеството е учредено за неопределен срок.
От справката по партидата на дружеството в търговския регистър е видно, че управител на
търговското дружество е вписан Н.Ф. Б.. Съгласно чл.11, ал.3 от учредителния акт на
ответното търговско дружество е предвидено, че всички решения, за които по закон се
изисква мнозинство 1/2 от капитала в дружеството се вземат с мнозинство 2/3 от капитала.
Видно от представеното съдебно решение №75638 от 25.03.2019 г. по гр.дело №
38676 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 80 състав, съдружниците са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 07.12.1990 г. в гр.Краснодар, Руска Федерация, който е прекратен с
1
развод на основание чл.50 от Семейния кодекс.
По делото е представено постановление от 05.04.2021 г. от прокурор при СРС по ДП
№ 15091/2017 г. по описа на 09 РУ СДВР и пр. пр.№ 31788/2017 г. по описа на СРП, от
което е видно, че против Н.Ф. Б. е било водено наказателно производство за престъпление
по чл.316, вр. с чл.309 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.313 НК за това, че на неустановена дата,
считано от 31.12.2015 г. до 31.12.2016 г. в качеството си на длъжностно лице управител в
„А.П.“ ООД е присвои чужди пари, представляващи парични средства „касова наличност“,
поверени му в това качество да ги пази и управлява, като в тази му част е прекратено.
Досъдебното производство срещу Б. се води и за престъпление по чл.309, ал.1 НК и по
чл.308, ал.2, вр. с ал.1 НК относно удостоверение за прекратяване на граждански брак
№2274/2009 г. на Реутовски отдел за запис на актовете за гражданско състояние.
От писмените доказателства и от показанията на свид.В., които съдът приема за
незаинтересовани и кореспондиращи с другите доказателства по делото се установи, че
съдружниците и бивши съпрузи са във влошени отношения, израз на които са и подадените
сигнали по повод на които са извършени предварителни проверки и е образувано
посоченото горе досъдебно производство. Съдружниците не поддържат контакти по
никакъв повод. Н.Б. дори не знае настоящето местожителство на своята бивша съпруга и
съдружник в търговското дружество, не я открива на известните му телефони и не може да
установи контакт с нея дори по въпроси касаещи съвместното им дружество. Тя била
игнорирала напълно Б., не отговаряла на телефонните му обаждания, а дори опитите да я
открие в гр.Краснодар не били успешни. Свидетелят сочи, че И.С. винаги била против
предлагането от Н.Б. проекти, не одобрявала инвестициите и винаги се противопоставяла на
предложенията му във връзка с дейността на търговското дружество. От справка по
партидата на търговското дружество е видно, че последният обявен ГФО на дружеството е
от 2017 г. приет с решение на ОС на съдружниците от 15.03.2018 г. Установява се, че
дружеството няма реализирани печалби. Подадено е заявление за обявява на ГФО за 2020 г.
от който също е видно, че няма печалба, но по това заявление няма вписване.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е
основателен. Ищецът е съдружник в ответното търговско дружество с дялове повече от 1/5
от капитала и е активно легитимиран да предявява иск за прекратяването му. В
производството по чл. 155, ал. 1, т. 1 от ТЗ страни по делото са подалият иска
съдружник/съдружници, като ищци, и дружеството, чието прекратяване се иска - като
ответник, представлявано от управителя. Участието на останалите съдружници не е
задължително, тъй като съдружниците не са задължителни другари. Участието им в
производството е предоставено на собствената им инициатива (при спазване на реда и
условията на ГПК, чрез встъпване в делото като трето лице - помагач или чрез главно
встъпване), или на инициативата на някоя от главните страни по делото (при спазване на
реда и условията на ГПК, чрез привличането им като трети лица - помагачи). За да бъде
уважен иска за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност на
основание чл.155, т.1 от ТЗ, следва да се извърши преценка от съда, във всеки конкретен
случай дали са налице важни причини, които да обосноват прекратяването на дружеството.
Причините могат да бъдат от обективен и субективен характер. За съда обаче основен
ориентир е интересът на дружеството като цяло, а не интересите на отделните съдружници.
При преценка дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, от значение е
дали то може да изпълнява целите, за които е създадено, да е създадена непреодолима
пречка, от действията на съдружниците за неосъществяване на предмета на дейност.
Законодателят не дефинира понятието "важна причина" и съдът е този който във всеки
конкретен случая ще трябва да прецени дали са налице важни причини, които да обосноват
прекратяването на дружеството с ограничена отговорност.
2
По смисъла на закона "важни причини" могат да бъдат лошите отношения между
съдружниците, които са довели фактически до нефункциониране на органите на управление
на дружеството, до невъзможност дружеството да осъществява очакваната стопанска
дейност, заради която е създадено като търговски субект и до трайно реализиране на загуби
и нулеви финансови резултати. В този смисъл Решение № 662 от 20.06.2006 г. на ВКС по т.
д. № 86/2006 г., ТК, II о. В случая съдружниците са в трайно влошени отношения и винаги
са имали разногласия относно начина и средствата за осъществяването на дейността на
дружеството, които са непреодолими в т.ч. и поради липсата на контакти помежду им.
Същите са довели фактически до нефункциониране на органите на управление на
дружеството, до невъзможност дружеството да осъществява очакваната стопанска дейност,
заради която е създадено като търговски субект и до трайно реализиране на загуби и нулеви
финансови резултати, които са важни причини, даващи основание за прекратяване на
дружеството по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ. Взаимоотношенията между съдружниците са
довели до накърняване на дружествените цели и интереси, подронване престижа на
дружеството, липса на рентабилност и просперитет на търговското дружество.
Разпределението на дружествените дялове от капитала е така организирано между
съдружниците, че вземането на решения от общото събрание да е възможно само при
постигане на общо съгласие и несъгласието, респ. неучастието на един от съдружниците
блокира приемането на всяко решение. При това положение, неучастието на И.С. в
дружествените дела и реализираните нулеви резултати, съответно преустановената
търговска дейност в своята съвкупност, следва да се квалифицират като важни причини за
прекратяване на дружеството по реда на чл. 155, т. 1 ТЗ и предявеният конститутивен иск
следва да бъде уважен.
Уважаването на иска представлява е и единственият правен способ за охраняване
на интересите на ищеца-съдружник, за който продължаване на участието в „А.И.“ ООД, би
се отразило неблагоприятно върху имуществените му права, тъй като се касае за дружество,
в което е необходими участието на всички съдружници.
При прекратено по съдебен ред търговско дружество, нормата на чл. 156, ал. 1 ТЗ
регламентира откриването на производството по ликвидация, включително и назначаване на
ликвидатор на прекратеното дружество, който да събере и осребри имуществото на
дружеството в интерес на кредиторите му, поради което следва да се назначи ликвидатор и
да се определи срок за ликвидацията - 9 месеца.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, но тъй като не е
направено такова искане съдът не следва да присъжда такива.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, по предявения от Н.Ф. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.София,
ж.к.“****“, ул.“****“, бл.**** иск с правна квалификация чл. 155, т.1 Търговския закон,
търговско дружество „А.И.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“****“, ул.****, ОФИС 2, представлявано от управителя Н.Ф. Б..
3
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1 вр. чл. 155 Търговския закон,
производство за ликвидация „А.И.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“****“, ул.****, ОФИС 2, като определя 9-месечен срок за провеждането му.
НАЗНАЧАВА, на основание чл. 156, ал. 2 Търговския закон, за ликвидатор на
„А.И.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“****“, ул.****,
ОФИС 2, Й.С.П. с адрес гр.София, ул.“**** с месечно възнаграждение, равняващо се на
една минимална работна заплата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4