Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
ТЕТЕВЕН 14.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в публично съдебно заседание на четиринадесети януари
През две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
и при участието на прокурора ПЕТЪР ДИМИТРОВ
Като разгледа
докладваното от Председателя НАХ Дело №305 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.375 и следващите от НПК.
Представено е
постановление от Районна прокуратура гр.Тетевен, за прекратяване на наказателното
производство и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.325б ал.2 т.2 и
т.3 във връзка с ал.1 от НК, извършено от Д.Я.Д. от с.З.П., Ловешка област.
Прокуратурата
намира, че е налице деяние по чл.325б ал.2 т.2 и т.3 във връзка с ал.1 от НК,
но тъй като за това деяние се предвижда наказание от 1 до 3 години лишаване от
свобода и глоба от 2000 до 5000 лева, Д. не е осъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и от
деянието му няма причинени имуществени вреди, следва да се приложи разпоредбата
на чл.78а от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата подържа обвинението така,
както е повдигнато с постановлението и моли привлеченият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.78а от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание в минимален размер.
Привлеченият
Д. се явява в съдебно заседание лично и с адвокат Д.Б., дава обяснения, като
твърди, че неговата съпруга и детето му всеки ден минавали по тази улица и детето
му изпитвало страх, тъй като свид.И.И. държал кучето в своя дом и когато била отворена входната
врата то излизало на улицата и нападало всеки, който минел по улицата, като
имало и ухапани лица от кучето. Твърди, че свид.И. се
гаврел с хората. Твърди, че е подавал сигнали до кмета на селото и че след
последния сигнал свид.И. дошъл в дома му и му казал,
че кучето не е негово и да го прави каквото иска. Твърди, че в дома му е имало
препарати за растителна защита, които сложил в храна и я хвърлил на кучето,
като не видял какво е станало в последствие. Твърди, че по този начин се е
защитил. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде прието от съда, че е налице в
случая чл.13 от НК и да бъде признат привлечения Д. за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
От обясненията на
привлечения, показанията на разпитаните по делото свидетели-Г.П.Г., В.Н.Х., И.Р.И.,
В.С.Д., В.В.Г., Ц.Й.Г. и приложеното досъдебно производство №49/2019 година по описа на РУП на МВР гр.Ябланица се установява следното:
Посоченото досъдебното
производство е било образувано за престъпление по чл.325б ал.1 от НК. По делото
се установява, че на дата 01.04.2019 година, около 11,45 часа свидетелят И.Р.И.,
живущ *** от двора на дома си и забелязал, че на улица „Любен Каравелов“ се
намирал безжизнен труп на бездомното куче от мъжки пол, което той хранел от
около една година като от устата му излизала бяла пяна. Свидетелят се обадил на
кмета на с.З.П., както и на телефон 112. Свидетелят имал съмнение относно
лицето умъртвило кучето, а именно привлеченият Д.Я.Д., тъй като същият по-рано
бил заявил, че кучето е опасно и ще го отрови. Поради тази причина се прибрал в
дома си и изгледал записите от монтираните охранителни камери на къщата му,
като при прегледа на камерите установил, че около 07,30 часа на дата 01.04.2019
година привлеченият Д.Д. *** пред неговия дом с лек
автомобил марка „Пежо 306“, бял на цвят, подал лявата си ръка през отворения
прозорец на предна лява врата, на която ръка бил поставил синя ръкавица и
изхвърлил салфетка с храна. При изхвърлянето храната се ударила в портата и
паднала на земята и веднага след това Д. потеглил с лекия автомобил като малко
време след това върнал назад и гледал дали на храната ще пристигне кучето,
което не пристигнало и той си тръгнал. След около една минута кучето
пристигнало по улицата и изяло храната подхвърлена от Д. и малко след като
изяло храната кучето умряло в агония. При проведения му разпит в качеството на
свидетел И. предал на разследващия полицай компакт диск върху който се намирал
записа от дата 01.04.2019 година.
След като в РУП на
МВР гр.Ябланица бил получен сигнал на тел.112 за отровено куче в с.З.П.,
Ловешка област на място били изпратени полицейските служители и свидетели по
делото В.Д. и Ц.Г. и същите провели разговор със свидетеля И., който им посочил
мястото където е намерил умрялото куче, като им заявил, че на същото не е
собственик единствено го храни, тъй като е без стопанин. На полицейските
служители показал записа от охранителните му камери монтирани върху фасадата на
къщата, който запис бил изгледан от полицейските служители, които установили,
че лицето преминаващо с лекия автомобил марка „Пежо 306“ покрай домът на И. и
подхвърлило храна на умъртвеното куче е именно привлеченият Д.. За установеното
двамата полицейски служители докладвали в полицията като на местопроизшествието
била изпратена група за извършване на оглед както и дежурния полицейски
служител Пламен Петков, който установил Д. и го откарал до сградата на
полицията.
При извършения
оглед били иззети обект №1-хартия в цветове синьо, червено, зелено, лилаво,
бяло и жълто, обект №2 парче от черен дроб от трупа на гръбначното животно-куче
и обект №3 стомах със съдържание от трупа на кучето. В хода на разследването е
назначена ветеринарно медицинска експертиза-аутопсия на трупа на гръбначното
животно-куче, като от протокола за аутопсия №1/01.04.2019 година в т.4
патологоанатомичната диагноза е посочено „съмнение за отравяне“, а в т.6 от заключението
е отразено-видими следи от упражнено насилие върху животното няма. Смъртта е
настъпила бързо. Нейната давност е от около един час преди аутопсията. Също
така е назначена и ветеринарно-медицинска токсикологична експертиза като на
вещите лица изготвили експертизата са им представени иззетите при извършения оглед-
обект №1-хартия в цветове синьо, червено, зелено, лилаво, бяло и жълто, обект
№2-парче от черен дроб от група на гръбначното животно-куче и обект №3 стомах
със съдържание от трупа на гръбначното животно-куче, като от заключението се
установява, че смъртта на кучето е настъпила, чрез отравяне с ацетилполинестеразни инхибитори /фосфороорганични или карбаматни
инсектициди/. В представеното за изследване стомашно съдържимо е установено
наличие на ацетилполинестеразни инхибитори
/фосфороорганични или карбаматни
инсектициди/. В представените за изследване проби от месо /дроб/ и салфетка в
различни цветове се установява наличието на ацетилполинестеразни
инхибитори /фосфороорганични
или карбаматни инсектициди/. Установява се също, че
вещите лица са дали заключение, че има причинно следствена връзка между
настъпилата смърт на кучето и установените ацетилполинестеразни
инхибитори /фосфороорганични
или карбаматни инсектициди/ т.е. животното е
погълнало месо съдържащо ацетилполинестеразни инхибитори /фосфороорганични или карбаматни инсектициди.
От заключението на
назначената по делото видео-техническа експертиза се установява, че
представения за изследване един брои компакт диск марка MAXЕLL съдържа записи от система за
видео наблюдение и програма за тяхното възпроизвеждане. Записите представляват презаписи от оригинални записи на камери от охранителна
система за видео наблюдение. След стартиране на файл е наименование HCVR ch4 main_20190401073500 20190401080559 .h264 с размер 397 646 КБ е установено
наличието на видеозапис с продължителност 30:58 минути с начало от 07:35:00 до
08:05:58 часа на дата 01.04.2019 година. Видеото изобразява кръстовище и в
дясно двор с ограда и зелена площ между оградата и тротоара. В дясно от
кръстовището се приближава автомобил, бял на цвят, тип комби,
марка „Пежо“. В 07:37:45 часа автомобилът спира пред знак „Стоп“ на
кръстовището. Вижда се ясно, че преден прозорец на автомобила е отворен, в
07:37:54 часа автомобилът връща назад спира пред портата на двора. С бързи
действия водачът на автомобила изхвърля през прозореца предмет в посока
портата. В 07:38:11 часа автомобилът влиза в кръстовището на знак „Стоп“ и
потегля надясно, в 07:55:00 часа в обсега на камерата се появява черно на цвят
куче, в 08:00:08 часа кучето ляга на земята и остава там до края на записа.
След стартиране на файл с наименование HCVR сh4 main 20190401073500 20190401080559.h264 с размер 237 047 КБ
е установено наличието на видеозапис с продължителност 30:59 минути на дата
01.04.2019 година с начало 07:35:00 часа и край 08:05:58 часа. Видеото
изобразява улица с двор с ограда и двукрила порта в дясната й страна и зелена
площ в лявата й страна. По улицата се придвижва, бял на цвят автомобил тип комби, марка „Пежо“. В 07:37:20 часа автомобилът се задава
от горния десен ъгъл на улицата, в 07:37:39 часа автомобилът приближава обхвата
на камерата. Прозорецът на предната врата на автомобила е отворен, в 07:37:45
часа автомобила се скрива от обектива на камерата, в 07:37:53 часа автомобилът
се връща обратно назад и спира в близост до вратата на двора, в 07:37:55 часа
ясно се вижда, че водачът има синя ръкавица на лявата ръка и хвърля през
прозореца на автомобила предмет, който се определя като бяла опаковка и пада на
земята пред оградата, в 07:38:00 часа автомобила се скрива от обектива на
камерата, в 07:55:32 часа пред обектива на камерата се появява куче, черно на
цвят, което се насочва към предмета изхвърлен от водача на автомобила и го
изяжда като оставя опаковката, в 07:58:32 часа кучето започва да залита като се
появява и скрива от обхвата на камерата, в 08:01:14 часа кучето ляга на пътя и
агонизира до края на записа.
От заключението на
вещите лица по назначената втора видео-техническа експертиза се установява, че
представения за изследване един брой компактдиск марка МАХELL, съдържа два броя видеофайла като същите са цифров презапис на оригиналите файлове записан върху твърдия диск
на компютърната система. Съгласно вкопираната
информация кадрите са заснети за интервала 07:35:00 часа-08:05:58 часа на дата
01.04.2019 година от два броя камери. В горепосочения интервал от време се
наблюдава движение по пътното платно в близост до ограда на имот на автомобил в
различни посоки, но обект на експертизата представлява бял на цвят лек
автомобил. Експертизата е оприличила същия на лек автомобил марка „Пежо 306“.
Лекият автомобил подминава вратите на имота, идвайки от страничната на главния
път улица, включва на задна скорост и се предвижва леко назад. След спирането
му шофьорът хвърля някакъв предмет по посока на вратите и потегля в посока на
дясно на своето местоположение. След около шест минути същият автомобил
преминава покрай имот, но в обрата посока.
Изложената
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от заключението на назначена ветеринарно
медицинска експертиза-аутопсия на трупа на гръбначното животно-куче, заключението
на назначената по делото ветеринарномедицинска и токсикологична експертиза и от
заключенията на двете видео-технически експертизи, а така също и от обясненията
на самия привлечен, който потвърждава в съдебно заседание, че в дома му е имало препарати за растителна
защита, които сложил в храна и я хвърлил на кучето. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че привлеченият Д. е
поставил отрова- ацетилполинестеразни инхибитори /фосфороорганични или карбаматни инсектициди/ средство опасно за живота на хора и
животни в храна, която е подхвърлил на кучето, през прозореца на автомобила си,
същата е погълната от животното, при което му е причинил отравяне, довело до
неговата смърт. Безспорно е също, че предмет на престъплението е куче, което
като биологичен вид е гръбначно животно. Безспорно установен е и другият
елемент от състава на престъплението, а именно проява на жестокост по аргумент
на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Закон за защита на животните, която от своя
страна препраща към чл.151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Според
законовата дефиниция, съдържаща се в чл.7 ал.2 т.2 от Закона за защита на
животните за жестокост се смятат действия по чл.151 от ЗВМД-текст, който
предвижда забрана за причиняването на страх, нараняване, болка, страдание,
стрес или смърт на животни, освен в изрично посочени случаи, изчерпателно посочени
в чл.117 ал.1 т.10, 11 и 12, чл.150 ал.3, чл.160 ал.2 и чл.179 ал.3 или при
самозащита, какъвто случай доказателствата по делото не установяват. Несъмнено
привлеченият с деянието си е причинил увреждане на здравето на кучето като е
причинил неговата смърт т.е. проявил е жестокост към него. Това е сторено
противозаконно /извън уредените в закопа хипотези/. Налице са и другите
квалифициращи признаци от обективна страна-използваното средство от дееца-отрова-ацетилполинестеразни инхибитори
/фосфороорганични или карбаматни
инсектициди/, който са силно токсични и опасни, определя използваното средство
като опасно за живота на хора и животни. Смъртта на гръбначното животно с оглед
на симптомите от отравянето е причинена по особено мъчителен за него начин-смъртта
е била изключително мъчителна и в непрестанна агония и деянието е осъществено
на публично място-с.З.П., Ловешка област, улица „Любен Каравелов“.
Безспорно по делото
се установява, че кучето дори и да се е спускало на съпругата и детето на
привлечения, това е било дни преди деянието, а в деня на деянието няма данни по
делото кучето да е нападнало привлечения, което е и невъзможно, тъй като същият
е бил с автомобил и не е слизал от него, поради което съдът приема, че в деня
на деянието привлеченият не се е защитавал, нито пък е защитавал живота и
здравето на близките си. Съдът намира, че твърденията на привлечения в тази
насока са негова защитна теза, чрез която той, въпреки, че заяви самопризнание
към обвинението, иска да докаже наличието на специалната хипотеза на действие в
условията на „крайна необходимост“. Съгласно чл.13 ал.1 НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при
крайна необходимост, за да спаси свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. От една
страна думите на привлечения са и негово средство за защита, като той няма задължението
да говори истината, като свидетелите. От друга страна самото поведение на
привлечения, при отбягване на опасност за живот или имущество, ако представлява
престъпление, не е възможно да се прилага института на чл.13 ал.1 от НК, съгласно
разпоредбата на чл.13 ал.2 от НК. Обяснението на привлечения, че просто се е
защитил не се приема от съда за логично в случая, тъй като по делото няма
доказателства животното да е нападнало привлечения, но е безспорно, че той е
отровил кучето с подхвърлена храна, която същото е изяло и то след като не е
бил застрашен от животното по никакъв начин.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.325б ал.2 т.2 и т.3 във връзка с ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от привлечения Д. като от
обективна страна на 01.04.2019 година в с.З.П.,
Ловешка област на публично място-улица „Любен Каравелов“ като е проявил
жестокост към гръбначно животно-куче мъжки индивид с неустановена порода и
собственост му е причинил противозаконно смърт по особено мъчителен начин, чрез
отравяне на храна, погълната от животното съдържаща ацетилполинестеразни
инхибитори /фосфороорганични
или карбаматни инсектициди/ като използваните
средства са опасни за живота на хора и животни, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
За това
деяние, законодателят е предвидил наказание от 1 до 3 години лишаване от
свобода и глоба от 2000 до 5000 лева, но тъй като привлеченият Д. не е осъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и от деянието му няма причинени имуществени вреди, установени
по размер на досъдебното производство съдът намира, че са налице основанията на
чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание, като прие, че едно наказание глоба в предвидения от
закона минимум от 1000 лева, предвид извършеното деяние, ниската обществена
опасност на привлечения и направеното признание за извършеното, напълно
съответства на извършеното и ще изиграе своята възпиращо-предупредителна и
възпитателна роля, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите граждани.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА привлечения Д.Я.Д.,
ЕГН ********** от с.З.П., Ловешка област за ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2019 година в с.З.П., Ловешка област на
публично място-улица „Любен Каравелов“ като е проявил жестокост към гръбначно
животно-куче мъжки индивид с неустановена порода и собственост му е причинил
противозаконно смърт по особено мъчителен начин, чрез отравяне на храна,
погълната от животното съдържаща ацетилполинестеразни
инхибитори /фосфороорганични
или карбаматни инсектициди/ като използваните
средства са опасни за живота на хора и животни-престъпление по чл.325б ал.2 т.2
и т.3 във връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА от 1000 /хиляда/ лева в полза на
държавата.
ОСЪЖДА Д.Я.Д. от с.З.П., Ловешка област да заплати по сметка на
ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 227,02 /двеста двадесет и седем лева и 2 ст./ лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: