Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
12.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми май две хиляди и
деветнадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 550 по описа на ДРС за 2018 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на И.Т.К., с ЕГН:********** в качеството на представляващ „****” ООД, ЕИК:****
със седалище и адрес на управление :гр.Добрич,ул. „***”№*** срещу наказателно
постановление №395454/08.01.2019 год. на Зам.директора на ТД на НАП – Варна.
С наказателното постановление за
извършено адм.нарушение по чл.38,ал.1,т.1 във вр. с чл.16, ал.1, т.4, във вр. с
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на жалбоподателката на основание чл.74,ал.1
от ЗСч е наложено наказание „глоба” в
размер на 200/ двеста/ лева.
С депозираната пред съда жалба се
иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразно привличане отговорността на
жалбоподателката по горепосочения текст от ЗСч, без да се оспорва изложената фактическа обстановка на нарушението.
Релевират се претенции и за неправилно прилагане на материалния закон от
наказващия орган, който не е приел, че се касае за „маловажен случай” на адм.нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание въззивникът
се представлява от процесуален представител – адв.В.С., който поддържа искането
за отмяна на НП на посочените в жалбата основания. Алтернативно пледира, съдът
да прекрати административнонаказателно производство предвид факта, че в
РС-Добрич има образувано друго производство за същото нарушение срещу юридическото
лице „***” ООД, по което има наложена имуществена санкция.
Въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Стоян Желязков изразява
становище несъстоятелност на жалбата, за която пледира да се остави без
уважение. Счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила.Относно
размера на наложената имуществена санкция намира, че същата е определена
правилно и законосъобразно от наказващия орган в законовия минимум.
Съдът,
след като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка, очертани в разпоредбата на
чл.314,ал.1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На 07.08.2018 година в ЦУ на НАП
е получена информация от Агенцията по вписванията /писмо с вх.№ 12-0042#5/07.08.2018 год./, с което са
представени списъци-извадки на лица /„търговци”/, неизпълнили задължението си
по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСч в законоустановения срок до 30.06.2018 год.,респ
че същите не са подали заявление за вписване за обявяване в търговския регистър
и регистъра на търговци и ЮЛ с нестопанска цел на годишен финансов отчет за
2017 год. С оглед на предоставената
информация в НАП св.С.Б.П., в качеството си на длъжностно лице и орган по
приходите, в съответствие с делегираните й властнически правомощия и дадени
указания с писмо с изх.№ 20.09-149 на ЦУ на НАП, извършила нарочна проверка в база
данни на НАП и справка в Търговския регистър на Агенция по вписванията /л.13 и
л.14/. В хода на проверката е установено, че жалбоподателката И.Т.К. като управител
и ръководител на „КНИК” ООД, с ЕИК: ********* в качеството си на задължено лице
по чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч не е изпълнила задължението си да публикува, чрез
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията –Търговския регистър на годишния финансов отчет за 2017 година в
законоустановения срок до 30.06.2018 год. Съобразявайки констатациите от проверката св.П. изпратила покана по електронен път на търг.дружество
„КНИК”ООД, с ЕИК: ********* /л.10-л.11/ да се яви представител в 7-дневен срок
от получаване на поканата в ТД на НАП Варна – офис Добрич, за съставяне на АУАН
във връзка с неизпълнение в срок на задължението по чл.38, ал.1, т.1 от Закона
за счетоводството. Поканата е изпратена на 15.10.2018 чрез активиране на
електронна пратка от електронен адрес и е приета на същата дата. В указания
срок на 17.10.2018 година в ТД на НАП Варна - офис Добрич се явило упълномощено
лице – адв.В.С. ***, което да представлява жалбоподателката при съставяне на
АУАН.
В съответствие с предоставените й
властнически правомощия св.С.Б.П. съставила в присъствието на упълномощеното
лице Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №F426104/17.10.2018 година, с който привлякла отговорността
на жалбоподателката като управител и ръководител на „***”ООД, с ЕИК:*********,
в качеството си на задължено лице по чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч за извършено
нарушение по чл.38, ал.1 от ЗСч от ЗСч. По отношение на изпълнителното деяние в
акта е прието, че същото се изразява в неизпълнение от страна на жалбоподателката
в качеството си на задължено лице по чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч да изпълни
задължението си по чл.38,ал.1,т.1 от ЗСч , като публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - Търговския
регистър на ГФО за 2017 година в
законоустановения срок - до 30.06.2018 година. В АУАН изрично е отразено, че
към датата на съставянето му жалбоподателката е изпълнила задължението си по
чл.38,ал.1,т.1 от ЗСч.
Към момента на съставяне на АУАН и предявяването му от страна на упълномощеното лице не са депозирани никакви
възражения или обяснения във връзка с вмененото във вина адм.нарушение. Такива
възражения не са представени и в законоустановения 3-дневен срок пред
наказващия орган.
Описаната фактическа обстановка
на нарушението съдът намира за безспорно установена от показанията на
актосъставителя св.С.Б.П. и свидетелите Е.А.П. и С.З. Иванова /свидетели при съставянето на акта/,
както и събраните по делото писмени доказателства, приобщени от съда по
предвидения процесуален ред. Показанията на актосъставителката и свидетелите съдът
приема за еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечащи, тъй като същите
намират доказателствена опора и се подкрепят от събраните по делото безспорни писмени
доказателства.
Въз основа на съставения АУАН и в законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН
наказващият орган е издал обжалваното НП №395454/08.08.2019 година, с което привлякъл отговорността на жалбоподателката за осъществен състав
на адм.нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ,във вр. с чл.16, ал.1, т.4, във вр. с чл.74, ал.1 от ЗСч.
Изложената в АУАН фактическа обстановка на нарушението е залегнала изцяло и в атакуваното
НП.
В законоустановеният преклузивен
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателката в качеството на легитимирана страна
с правен интерес, оспорва законосъобразността на наказателното постановление,
при което жалбата й се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна.
Съдът, при извършената служебна проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК
констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила. При
съставянето на АУАН и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури,
изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Началото на административно-наказателното
производство е поставено с АУАН, съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно длегираните му правомощия със Заповед №ЗМФ-610/03.07.2018
година на Министъра на финансите.
Наказателното постановение също е издадено от компетентно дл.лице и в кръга на
делегираните му правомощия с цитираната
по-горе Заповед на министъра на финансите. Вмененото във вина адм.нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща на субекта
на нарушението да разбере за какво е обвинен и
срещу какво следва да се защитава. Посочени са конкретно нарушената
материално-правна норма, датата и мястото където е установено нарушението,
както и други релевантни обстоятелства от значение за предмета на спора.
Изложеното налага еднозначен извод у съда, че при издаване на НП и съставянето на
АУАН не са допуснати
съществени нарушения от материално правен и процесуален характер, които да водят до ограничаване правото на
защита на привлечения към отговорност субект.
/ По приложимия материален закон/
С
разпоредбата на чл.38, ал.1 ,т.1 на ЗСЧ законодателят установява задължение за
всички „търговци” по смисъла на Търговския закон, да публикуват чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на годишния
финансов отчет. Установен е и краен срок на задължението - 30.06. на следващата
календарна година. Безспорно, че нормата е императивна и е предназначена да
обезпечи публичност на финансовото състояние на предприятието на съответния
търговец. Поради това, нейното прилагане е задължително за изпълнение и то в
указания от законодателя срок.
В раздел
V-ти от Закона за счетоводсвото изчерпателно са изброени правата и задълженията
на ръководителя на търговското предприятие. Съгласно нормата на чл.16,ал.1,т.4 от
ЗСч задължението за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите
отчети и на годишните доклади, изисквани по Закона за счетоводството се възлага
за изпълнение на представляващия търговското преприятие. В конкретния случай, жалбоподателката
в качеството си на управител и ръководител на „КНИК”ООД не е изпълнила задължението по
чл.38,ал.1,т.1 от ЗСч в указания от закона срок - до 30.06.2018 година и да публикува,
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията
по вписванията –Търговския регистър на годишния финансов отчет /ГФО/ за 2017
година. С настоящата жалба и в хода на съдебното следствие не се оспорва факта,
че задължението не е изпълнено в срок от жалбоподателката като задължено лице. В
този аспект, съдът приема, че описаната в НП фактическа обстановка на
нарушението се явява доказана по несъмнен и категоричен начин от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Същевременно, от
представените доказателства и отразени обстоятелства в НП и АУАН съдим, че задължението
по чл.38, ал.1, т.1 , във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията-Търговския регистър на ГФО за 2017 год. е било изпълнено значително
по-късно във времето - на дата 17.10.2018 год., т.е. два месеца и десет дни след
установения в закона краен срок . По изложените съображения съдът счита, че
действията на наказващия орган по привличане отговорността на жалбоподателката
в качеството и на задължено лице / управител и ръководител на търг.дружество
„КНИК”ООД/ , предвид наличието на осъществен състав на нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 , във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, във вр. с ч„л.74,ал.1 от ЗСч се
явяват правилни и законосъобразни.
С депозираната жалба и в хода на
съдебното производство, от страна на защитата се претендира, че АУАН въз основа
на който е издадено и НП е бил съставен след изтичане на тримесечния срок на
чл.34,ал.1 от ЗАНН, доколкото ТР е публичен и нарушението е било известно още
на 01.07.2018 год. Съдът не споделя и отхвърля като несъстоятелно изложеното от
защитата становище. От представеното от въззиваемата страна писмено
доказателство - писмо изх. № 20-00-149 съдим, че с писмо вх.
№12-0042#5/07.08.2018 г. в ЦУ на НАП е постъпил списък с извадки на лица (търговци),
които не са изпълнили задължението си по чл. 38 ЗСч.,
включително и извадка относно представляваното от жалбоподателката
търг.дружество „****”ООД, с ЕИК:***. С последващо писмо с изх.
№20-00-149/17.08.2018 г. от ЦУ на НАП са дадени указания на съответните ТД на
НАП да процедират по компетентност във основа на представените списъци. Писмото
е получено в ТД на НАП под Вх. № 04-01-1347/17.08.2018 година, което е съобразено
от наказващия орган като необходимо време за осъществяване на контакт между двете
държавни институции /ЦУ на НАП и ТД на НАП Варна, офис Добрич, което не може да
се отчита във вреда на нарушителите. Изложените факти налагат извод, че
началната дата, на която е открито нарушението и вече е бил известен
нарушителят на компетентния контролен орган е дата 07.08.2018 год.Тогава е било
получено писмото от Агенцията по
вписванията и е сезирана НАП с извадка, съдържаща информация за търговците,
неизпълнили задължението си по чл.38ал.1,т.1 от ЗСч в законоустановения срок. Ето
защо, от тази дата започва да тече 3-месечния давностен срок, посочен в
разпоредбата на чл.34, ал.1, б.”в”,пр.1-во от ЗАНН за съставянето на актаза
установяване на административното нарушение. Несъстоятелно се сочи като довод
от защитата, че нарушението следва да се счита за открито на 01.07.2018 год.,
когато е бил изтекъл законоустановения срок, тъй като предоставяната информация
в ТР е публична. При съобразяване на тези факти следва да се отчете задължително
спецификата на нарушената норма - чл.38 от ЗСч
и факта, че въпросния ГФО се представя за обявяване единствено пред Агенция по
вписванията. Що се отнася до последващия контрол по изпълнение на задължението в срок, той е възложен на
друга институция - НАП, която осъществява правомощия по санкциониране на
нарушителите. В този смисъл, макар търговският регистър да е публичен и да съществува
презумпция за знание на обявените в него обстоятелства, тя е предназначена за участниците
в гражданския оборот, да получат при определен правен интерес съответната
информация за даден търговец или ЮЛ с нестопанска цел. За НАП обаче не
съществува служебно задължение да следи за обявленията или липсата на такива в
търговския регистър, тъй като за откриване на нарушителя в Закона за счетоводството е
предвидена нарочна норма и специална процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗСч в срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията
предоставя в електронен вид на НАП списък с предприятията, които не са
публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал.
1 и 2. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по
БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за
приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и
установяване на нарушения по ал.1 - 10. В нашия случай, информацията от Агенцията
по вписванията към ЦУ на НАП за наличие на търговци, които не са изпълнили в
срок задължението си по чл.38, ал.1 ,т.1 на ЗСч е била подадена на дата 07.08.2018 г., от
която дата е започнал да тече 3-месечният срок за съставяне на АУАН. Изцяло в
тази насока е и константната съдебна практика на адм.съдилища в страната,
съгласно която нарушителят се счита за открит, когато компетентният да състави
АУАН орган разполага с достатъчно данни за извършено нарушение и самоличността
на нарушителя. От изложеното следва, че съставането на АУАН на 17.10.2018
година преди изтичане на посочения 3-месечен срок на чл.34, ал.1, б.”в” от ЗАНН
е в съотвествие с нормативните изисквания, въздигнати като условие за
ангажиране отговорността на нарушителя.
Като
несъстоятелни съдът намира и претенциите, че нямало правна логика, да се
вменява в отговорност процесното нарушение на жалбоподателката, при условие, че
след извършена справка в сайта на в АВ-Търговския регистър по ЕИК, заявленията за обяваване на ГФО за
2015год. и 2016 год. все още се обработвали и не са били публични. Наличието този факт, който несъмнено свързваме с възникнали
технически причини при обработката на подадените документи в АВ – ТР, не може да
служи като оневиняващо обстоятелство и аргумент, за проявеното от жалбоподателката
бездействие, да изпълни в срок на задължението по чл.38,ал.1,т.1 във вр. с чл.16,ал.1,т.4 от ЗСч.
Още повече, че дружеството е развивало през 2017 година търговска дейност и е
реализирало приходи. Ирелевантно е обстоятелството,
че не е било регистрирано по ЗДДС.
Съдът намира за несъстоятелни претенциите, че воденото срещу жалбоподателката
административнонаказателно производство следва да се прекрати или НП да се
отмени, тъй като срещу ЮЛ „***”ООД има образувано и водено друго производство
по описа на РС-Добрич за едно и също нарушение. Относима санкционна норма за процесното
нарушение по чл.38,ал.1,т.1 във вр.с чл.16,ал.1,т.4 от ЗСч е разпоредбата на чл.74,ал.1
от ЗСч. От граматическото и смислово тълкуване на цитираната разпоредба може да
се заключи, че законодателят предвижда освен
налагане на адм. наказание „глоба” в размер от 200 до 3000 лв. на всяко физическо лице, което е задължено и
не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38
от ЗСч, така също и налагане на имуществена санкция на предприятието в размер
от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за
който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Безусловно, че с налагане на адм.наказание „глоба” в размер на 200 лв. на жалбоподателката
за извършеното от нея нарушение по чл.38,ал.1,т.1 във вр.с чл.16,ал.1,т.4, във
вр. с чл.74,ал.1 от ЗСч, за наказващия орган е възникнало задължение да ангажира
и отговорността на ЮЛ „****”ООД за същото
нарушение. Наличието на образувано друго административнонаказателно
производство /А.Н.Д.№549/2019 год. водено по описа на РС-Добрич/ е изцяло в съответствие
с нормативните изисквания на санкционната норма на чл.74, ал.1 от ЗСч. По тези
съображения, доводите на защитата за незаконосъобразно привличане отговорността
на жалбоподателката предвид факта, че за същото нарушение има образувано друго производство,водено срещу ЮЛ
са правно неиздържани и същите следва да се отхвърлят изцяло.
Съдът оценя като неоснователно
възражението посочено в жалба и поддържано от защитата в процеса, че нарушението представлява „маловажен случай”, по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
Разглежданото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност, от обичайните нарушения от този вид. Деянието е формално и наличието
или липсата на вреди, не може да бъде критерий, при преценката за наличието на
предпоставки за маловажност на деянието. Такъв при формалните нарушения може да
бъде само обществената опасност на деянието, която в случая не се различава от
тази на други нарушения от същия вид. Наведеното в жалбата обстоятелство, че се
касае за първо нарушение не е аргумент в противния смисъл, доколкото законът не
прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на
обстоятелствата по чл.93,т.9 от НК за всеки конкретен случай. Наред с това следва да се отчете и
фактът, че жалбоподателката е изпълнила задължението по чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч във вр. с чл.16, ал.1,т.4 от ЗСч значително по-късно
във времето - два месеца и десет след законоустановения краен срок / 30.06.2018
г./, което допълнително обоснована извода за липса на маловажност на случая.
Наложеното на жалбоподателката на основание
чл.74,ал.1 от ЗСч административно наказание „глоба” в размер на 200 лева е определено
в законовия минимум /по закон наказанието е глоба от 200 лв. до 3000 лв/ и е съобразено
с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и многобройните смекчаващи обстоятелства. Макар и да е
определено в този минимален размер, наказанието би могло да способства за
реализиране на целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №395454/08.01.2019
година на Зам.директора на ТД на НАП–Варна, с което за извършено адм. нарушение
на чл.38,ал.1,т.1, във вр. с чл.16,ал.1,т.4 , във вр. с чл.74, ал.1 от Закона
за счетоводството на И.Т.К., с ЕГН ********** в качеството й на управител и представляващ
„****” ООД, ЕИК:**** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е
наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :