№ 121
гр. Елена, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20234130100137 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК.
Постъпила е искова молба „С. 57 - 62“ ООД гр. Д. представлявано
от С.С.С., чрез адв. Х. Х., против „А.“ ЕООД с. Р., общ. Златарица,
представлявано от Д.З.Т.. В същата се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника и въз основа на него било
образувано ЧГД № 23/2023 г. в Районен съд – Елена. Издадена била заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно Заповед № 21/03.02.2023 г., но
ответникът подал възражение в указания срок. Ищецът твърди, че продал
селскостопанска техника и инвентар на ответника, поради което между тях
възникнали търговски взаимоотношения. По искане на ответника „А.“ ЕООД
бил извършен ремонт на селскостопанска техника и инвентар в базата му,
находяща се в с. Р., общ. Златарица. Във връзка с това ищецът издал фактура
№ **********/10.04.2020 г. за сумата 1372.80 лв., в която подробно били
посочени частите, необходими за извършване на ремонта на
селскостопанската техника. Ответникът обаче не заплатил дължимата сума в
размер на 1372.80 лв. и върху нея ищецът начислил лихва за забава в размер
на 386.68 лв. за периода от 10.04.2020 г. до 18.01.2023 г.
Ищецът „С. 57 - 62“ ООД гр. Д., представлявано от С.С.С., моли
1
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника „А.“ ЕООД с. Р., общ. Златарица, представлявано от Д.З.Т., че
последният му дължи сумата 1372.80 лв., представляваща дължима такава по
фактура № **********/10.04.2020 г., сумата 386.68 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 10.04.2020 г. до 18.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1372.80 лв. до изплащане на вземането. Претендира
направените разноски в заповедното производство и в настоящето исково
производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника „А.“ ЕООД с. Р., общ. Златарица,
представлявано от Д.З.Т., чрез адв. А. Ч.. В същия се взема следното
становище: Предявените искове са недопустими и неоснователни по
основание и размер. Ответникът твърди, че между страните не е сключван
устен договор за ремонт. Същият не е страна по цитирания договор, тъй като
не е искал извършване на ремонт и ищецът не е ремонтирал
селскостопанската техника и инвентара, находящи се в базата му в с. Р., общ.
Златарица. Оспорва изцяло твърдените в исковата молба дължими суми като
главница, лихва и разноски. Оспорва представената с исковата молба фактура
№ **********/10.04.2020 г., като твърди, че не е подписана от негов
представител, както и че ремонтът и доставката на части не са извършвани и
фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника.
В съдебно заседание ищецът „С. 57 - 62“ ООД не се представлява.
Пълномощникът му адв. Х. Х. депозира писмено становище, от което е видно,
че поддържа депозираната искова молба. Заявява, че ответникът е заплатил на
ищеца сумата 1372.80 лв., представляваща главница по сключения договор за
ремонт на селскостопанска техника, за което била издадена фактура №
**********/10.04.2020 г. Счита, че поредността за погасяване на
задължението е разноски, лихва, главница.
В съдебно заседание ответникът „А.“ ЕООД не се представлява.
Същият взема писмено становище чрез управителя Д.З.Т., от което е видно, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като всички дължими суми на
ищеца били заплатени. Освен това, на последния не следва да се присъждат
разноски, тъй като ответникът не е станал причина за завеждане на делото.
Алтернативно, прави възражение за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „С.
57 – 62“ ООД гр. Д. е вписан в Търговския регистър и се представлява от
С.С.С.. Ищецът е с предмет на дейност – търговия на едро с машини и
оборудване за селското и горското стопанство и части за тях, транспортни
услуги с леки и товарни автомобили, производство и продажба на
селскостопанска продукция и други дейности, незабранени от закона.
От извършената справка в Търговския регистър се установява, че
ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. Златарица е вписан в Търговския регистър и
се представлява от Д.З.Т.. Същият е с предмет на дейност производство,
преработка и търговия със селскостопански продукти, производство и
търговия с мляко и млечни продукти, производство, преработка и търговия със
зърнени култури и техни производни, животновъдство и земеделие и други.
От фактура № **********/10.04.2020 г. се констатира, че същата е
издадена от ищеца „С. 57 -62“ ООД на ответника „А.“ ЕООД и се отнася за
следните стоки: лапа 100х140х6.00 мм, филтър въздушен голям, филтър
въздушен малък, държател комплект лапа, болт 10х38, филтър кабина, филтър
горивен груб, всичко на обща стойност 1372.80 лв. с ДДС. Като срок за
плащане на посочената сума е определена датата 17.04.2020 г., а като начин на
плащане – по банков път.
По делото е представена аналитична оборотна ведомост, от която се
установява, че сумата по процесната фактура № **********/10.04.2020 г. в
размер на 1372.80 лв. е заведена в счетоводството на ищеца, като са начислени
и такси в размер на 70.37 лв.
От приложеното ЧГД № 23/2023 г. по описа на Районен съд – Елена
е видно, че въз основа на Разпореждане № 88/03.02.2023 г. по ЧГД № 23/2023
г. по описа на Районен съд – Елена е издадена Заповед изпълнение №
21/03.02.2023 г. Съгласно последната ответникът „А.“ ЕООД е осъден да
заплати на ищеца „С. 57 -62“ ООД сумата 1372.80 лв., представляваща
дължима сума по фактура № **********/10.04.2020 г., сумата 386.68 лв.,
3
представляваща лихва за забава за периода от 10.04.2020 г. до 18.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1372.80 лв. до изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 35.18 лв. –
държавна такса и 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът в
законоустановения едномесечен срок е депозирал възражение по чл. 414 от
ГПК срещу заповедта за изпълнение. На ищеца е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на неформален договор за търговска
продажба на стоки, признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от
ГПК, и индивидуализирано в заповед за изпълнение. По отношение на
претендираните вземания приложима е материалноправната разпоредба на чл.
327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният
иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК. Освен това,
съдът приема, че предявеният иск е частично основателен по следните
съображения:
Ищецът основава исковата си претенция на сключен между
страните договор за покупко-продажба на стоки – лапа 100х140х6.00 мм,
филтър въздушен голям, филтър въздушен малък, държател комплект лапа,
болт 10х38, филтър кабина, филтър горивен груб, обективиран в процесната
фактура № **********/10.04.2020 г. Доколкото и двете страни в
правоотношението притежават качеството на търговци, процесният договор се
намира под приложното поле на чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 286 от ТЗ. За всяка от
страните се пораждат следните задължения, а именно: за продавача - ищец да
прехвърли правото на собственост върху описаните в процесната фактура
стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за купувача - ответник да
заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 288 от ТЗ. Доколкото
договорът за покупко-продажба е консенсуален и неформален, същият се
4
счита за сключен при наличие на съгласие от всяка от страните относно
съществените му елементи. Изпълнението на задължението по предаването на
вещите и по заплащането на продажната цена не е част от фактическия състав
на облигационното правоотношение и липсата им не опорочава неговото
възникване.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Предвид законовия регламент,
от съществено значение за възникване на задължението на купувача по
заплащане на цената е изпълнение на задължението на продавача да предаде
процесните стоки. След предаването на последните, продавачът е изпълнил
основните си задълженията по договора, описани по-горе, поради което и
може да претендира изпълнение на насрещното задължение на купувача по
заплащане на цената.
От данните по делото се установява възникването на процесното
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за търговска
продажба, съгласно който, ищецът, действащ в качеството на продавач, е
продал на ответника, действащ в качеството на купувач, резервни части за
ремонт на селскостопанска техника и инвентар - лапа 100х140х6.00 мм,
филтър въздушен голям, филтър въздушен малък, държател комплект лапа,
болт 10х38, филтър кабина, филтър горивен груб, за което била издадена
фактура № **********/10.04.2020 г. Съдът намира, че ищецът е изпълнил
задължението си и реално е доставил процесните стоки – предмет на
процесната фактура на ответника. В тази връзка не следва да се възприемат
направените в отговора на исковата молба възражения, че между страните не е
сключван договор и ищецът не е ремонтирал селскостопанската техника и
инвентара на ответника, находящи се в базата му в с. Р., общ. Златарица, както
и че не е влагал описаните във фактурата стоки. Следва да се отбележи, че
ответникът по време на разглеждане на настоящото дело е платил на
15.04.2024 г. сумата 1372.80 лв. по издадената фактура №
**********/10.04.2020 г., което се явява признаване на задължението от
негова страна. Освен това, между страните няма спор относно този факт и
това се установява от депозираните писмени становища, докладвани в
насроченото съдебно заседание. Остава спорен въпросът за заплащане на
начислената лихва за забава върху главницата в размер на 386.68 лв. за
5
периода от 10.04.2020 г. до 18.01.2023 г. Ищецът твърди, че не е извършено
плащане относно посочената сума, а ответникът заявява, че е погасил изцяло
задълженията си по възникналото облигационно правоотношение между тях.
С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно, че ответникът е
погасил задължението си към ищеца в размер на сумата 1372.80 лв.
Останалата част от претенцията на последния е дължима, тъй като въпреки
наведените възражения за плащане от страна на ответника, същият не
представя доказателства в тази насока. Последица от основателността на
главната искова претенция е присъждане на лихва за забава от изискуемостта
на вземането до предявяването му по съдебен ред, както и на законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 23.01.2023 г., от когато се счита предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК
до изплащането му.
От данните по делото е видно, че ответникът е заплатил на
15.04.2024 г. на ищеца сумата 1372.80 лв., което обстоятелство се твърди от
ищеца и се признава от ответника. Извършеното плащане в хода на процеса
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно
която норма съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. Ищецът навежда твърдения, че
поредността при погасяване на задълженията в конкретния случай следва да
бъде разноски, лихви, главница. Съгласно задължителните постановки на т. 1
от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният
ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Посочената разпоредба
предвижда, че условие за прихващане е съществуване на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента, в случая - от главница и
от лихва. В тълкувателното решение се приема, че законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са акцесорни
вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по
договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Правилото на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасяват
6
лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и
предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
С оглед изложените задължителни постановки и доколкото
платената от ответника сума в размер на 1372.80 лв. не е достатъчна да погаси
задълженията за главница, лихва за забава и законна лихва от подаване на
заявлението в съда, то следва с посочената сума да се извърши погасяване по
предвидения в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД ред, а именно – първо да се погаси лихвата
за забава, а след това – главницата. Ищецът претендира лихва за забава върху
главницата в размер на 386.68 лв. за периода от 10.04.2020 г. до 18.01.2023 г.
Съдът счита, че същата е дължима за периода от 17.04.2020 г., която дата е
посочена в издадената фактура като падеж, до 18.01.2023 г. Лихвата за забава
върху главницата 1372.80 лв., изчислена с помощта на calculator.bg, за
посочения период - от 17.04.2020 г. до 18.01.2023 г. е в размер на 384.99 лв.
Дължимата лихва за забава за периода от 23.01.2023 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
15.04.2024 г. - деня на плащане е в размер на 217.04 лв., изчислена отново с
помощта на calculator.bg. Посочените две суми, представляващи лихва за
забава – 217.04 лв. и 384.99 лв., които са в общ размер 602.03 лв., следва да се
погасят изцяло с извършеното плащане, както следва: 1372.80 лв. - 602.03 =
770.77 лв. С остатъка следва да се погаси частично главницата: 1372.80 лв. –
770.77 лв. = 602.03 лв. След извършените погашения остава неплатена
главница в размер на 602.03 лв. Върху остатъчната главница 602.03 лв. ищецът
има право на обезщетение за забава, което е дължимо след момента на
извършване на плащането – от 15.04.2024 г., доколкото ответникът вече е
погасил лихвата за забава за периода от 17.04.2020 г. до 18.01.2023 г. и от
подаване на заявлението – 23.01.2023 г. до плащането – 15.04.2024 г. Поради
изложените съображения искът за главница следва да се уважи до размера на
сумата от 602.03 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата от 602.03 лв. до 1372.80 лв.
искът за главница подлежи на отхвърляне. Следва да се отхвърли и искането
за присъждане на сумата 386.68 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 10.04.2020 г. до 18.01.2023 г., както и за лихва за забава за периода
от 23.01.2023 г. до 15.04.2024 г. в размер на 217.04 лв.
По отношение на разноските:
7
При отхвърляне на исковете, поради плащане в хода на процеса, при
констатирана дължимост на платените суми, право на разноски има ищецът. В
тази насока са Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. гр. д. № 2337/2014 г. на
ВКС, Определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. дело № 597/2011 г. на ВКС,
Определение № 349/06.06.2011 г. по ч. гр. д. № 296/2011 г. на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице предпоставката на чл. 78, ал.
2 от ГПК, на която се позовава ответникът в становището си, подадено в
насроченото съдебно заседание. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се освободи от
отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в
своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответникът да признава
правопораждащите факти, същият с поведението си е дал повод за завеждане
на делото. Отделно от това, следва да се отбележи, че макар искът да се
отхвърля частично, ответникът ще понесе отговорността за разноски изцяло.
Извършените плащания в хода на делото не се отразяват на правото на ищеца
на разноски. В този смисъл е практиката на ВКС – Определение №
200/20.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1960/2016 г., ВКС, III г. о. По
общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на правния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди и в духа на закона се присъждат разноски в полза на
ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му,
ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло или отчасти –
Тълкувателно решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на
ВС.
Поради изложеното на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се
дължат на ищеца. Последният претендира заплащане на ДТ и адвокатско
възнаграждение в исковото и в заповедното производство. Съдът намира, че в
полза на ищеца следва да се присъди претендираното адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 400.00 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
посочено, че определената сума е платена. Възражението на ответника за
прекомерност съдът намира за неоснователно, доколкото уговореният хонорар
8
е съобразен в минимално предвидения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която съдът намира, че няма задължителен характер, но може да служи за
ориентир. Следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в претендирания размер от 400.00 лв., за който също са налице
доказателства за плащането му. Ответникът следва да бъде осъден за заплати
и дължимите ДТ, които са, както следва: сумата 35.18 лв. в заповедното
производство и сумата 35.19 лв. в исковото производство. Общият размер на
разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца е, както следва:
сумата 435.18 лв. в заповедното производство и сумата 435.19 лв. в исковото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Златарица,
стопански двор, представлявано от Д.З.Т., че „А.“ ЕООД дължи на „С. 57 – 62“
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.
„О.Д.К.“ № 67, представлявано от С.С.С., сумата 602.03 лв. (шестстотин и два
лв. 03 ст.), представляваща дължима сума по фактура №
**********/10.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г.
до окончателното й заплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение №
21/03.02.2023 по ЧГД № 23/2023 г. по описа на Районен съд – Елена, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата от 602.03 лв.
(шестстотин и два лв. 03 ст.) до пълния претендиран размер от 1372.80 лв.
(хиляда триста седемдесет и два лв. 80 ст.), както и за сумата 386.68 лв.
(триста осемдесет и шест лв. 68 ст.), представляваща лихва за забава за
периода от 10.04.2020 г. до 18.01.2023 г., и за лихва за забава за периода от
23.01.2023 г. до 15.04.2024 г. в размер на 217.04 лв. (двеста и седемнадесет лв.
04 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Р., общ. Златарица, стопански двор, представлявано от Д.З.Т., да
заплати на „С. 57 – 62“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
9
управление гр. Д., ул. „О.Д.К.“ № 67, представлявано от С.С.С., направените
разноски в заповедното производство в размер на сумата 435.18 лв.
(четиристотин тридесет и пет лв. 18 ст.), както и направените разноски в
исковото производство в размер на сумата 435.19 лв. (четиристотин тридесет
и пет лв. 19 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да
се приложи по ЧГД № 23/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
10