Решение по дело №117/2019 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20195150200117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 150

        Година

23.10.2019

       Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен

съд                  

 

състав

 

На

22.10.

                                        Година

2019

в публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Йордан Геров

Секретар

 Хюсние Алиш

 

 

Като разгледа докладваното от

Съдията Геров

 

 

АН

дело номер

 117

по описа за

2019

   година

 

   Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е НП, с което на жалбоподателя на  „****, ЕИК/БУЛСТАТ: ****със седалище и адрес на управление: гр.****чрез управител М.И.Д. на основание чл.416, ал.5 във врчл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция  глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.224, ал.1 във вр.с ал.2 от КТ. Недоволен жалбоподателя обжалва НП. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като подробни мотиви излага в същото. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

 В с.з.чрез пълномощник поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

  Ответника по жалбата Дирекция „ИТ“ гр.Кърджали чрез ю.к.Л.А моли НП да бъде потвърдено като  правилно и законосъобразно.

         Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от акт и НП такива са съставени и издадени на жалбоподателя, за това, че на 05.02.2019г. в 11:30ч., при извършена проверка за спазване изискванията на на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: шивашки цех, намиращ се в с.****, общ.****, обл.Кърджали, стопанисван от „****-гр.Хасково, ЕИК/БУЛСТАТ: ****и продължила на 06.02.2019г. по документи, представени в Д"ИТ" Кърджали е установено, че работника З.А.П с ЕГН:********** е постъпила на работа в дружеството с трудов договор №021/19.03.2018г., за изпълнение на длъжността „машинен оператор, шиене", с месторабота: шивашки цех с.****, при условията на пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. В представеното трудово досие на лицето се съхранява и заповед №001/08.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. От представената на 0б.02.2019г. справка за болнични и отпуски на работещите в дружеството, от януари 2018г. до декември 2018г. е установено, че лицето З.П има неизползван платен годишен отпуск за 2013г. в размер на 16 работни дни. В посочената заповед №001/08.01.2019г. не е вписан размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, т.е. търговското дружество в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед №001/08.01.2019г. на работника З.П с ЕГН:**********, не е определило дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни, правото за който не е погасен по давност, изчислено по реда на чл.177 от КТ, към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Установеното нарушение се потвърждава и ат разчетно-платежна ведомост за заплати за м.януари 2019г., в която липсва начисление и изплащане на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни на работника З.П, с което на 08.01,2019г. работодателят не е определил дължимото парично обезщетение за.неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни.

        От разпита на свидетелите, разпитани по делото, а именно: Л.Д.И., Е.М.Ю. и Х.Г.Ч. безспорно се установява обстоятелството, че по време на проверката същите са констатира, че в договор за прекратяване на трудови правоотношения с лицето З.П, работодателят не е начислил дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Тези показания съдът кредитира, като непосредствени, точни и кореспорендиращи с останалите писмени доказателства по делото.

От показанията на св.З.П се установява обстоятелството, че през месец март дължимото  й обезщетение за платен годишен отпуск е било изплатено на същата от работодателя й в присъствието на нейния съпруг.

При това положение съдът намира, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. В случая работодателят в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение с лицето З.П не е начислил обезщетението полагащо се на лицето за платен неизплатен годишен отпуск. Доводите на жалбоподателя за това че е следвало административно наказващия орган да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ или от настоящия съдебен състав съдът намира за неоснователен. Отстраняването на нарушението с изплащането на полагащото се обезщетение не е сторено веднага след констатиране и установяване на същото. АУАН е съставен на 08.01.2019 год., докато изплащането на обезщетението е с повече от месец и половина след тази дата. Липсва и втората предпоставка за приложение на чл.415в от КТ, а именно, че не са настъпили вредни последици от нарушението. Не може априори съдът да приеме, че със самия факт на изплащане на обезщетението е налице ненастъпване на вредни последици. Очевадно е, че самото забавяне на изплащане на обезщетението в такъв дълъг срок след установяване на нарушението представлява вредна последица сама по себе си. Ето защо НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В случая административно наказващия орган е наложил законосъобразно по вид наказание за стореното от този жалбоподател.

        Водим от изложеното съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА НП № 09-002021/28.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, с което на  „****, ЕИК/БУЛСТАТ:****със седалище и адрес на управление: гр.****чрез управител М.И.Д. на основание чл.416, ал.5 във врчл.414, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.224, ал.1 във вр.с ал.2 от КТ,  като  ПРАВИЛНО И  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

             Решението   подлежи на обжалване пред Административен съд – Кърджали в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.

 

                                                Районен съдия:

                                                                /Й.Геров/