№ 537
гр. София , 18.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско
дело № 20211001000781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от А. Д. и К. М., заедно
упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“
АД-в несъстоятелност /“КТБ“ АД /н/, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“, 10, вписано в ТР към
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, назначени с Решение
196/13.11.2015 година на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.София, 1000, ул.“Граф
Игнатиев“, 10 срещу определение №263514/28.06.2021 година по т.д.704/2020
година по описа на СГС, VI-22 състав, с което е прекратено производството
по делото.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно, тъй като съдът е приел, че при съобразяване на дадените с
Решение 3 от 28.04.2020 година по к.д.5/2019 година по описа на КС на РБ
разрешения и предвид постановеното решение 8 от 27.05.2021 година по
к.д.9/2020 година по описа на КС на РБ, по силата, на което нормата на чл.60б
ЗБН е обявена за противоконституционна то производството по делото
подлежи на прекратяване, тъй като ищецът не разполага с правото да упражни
заявеното потестативно право. Производството по делото е образувано по
предявен иск от синдика на „КТБ“ АД с правно основание чл.60б от ЗБН.
1
Действието на отмяната е занапред като преценката на валидността на закона
и приложимото право се дължи и извършва от съда във фазата на
постановяването на съдебното решение. Валидността на приложимия закон
влияе върху основателността на иска, а не по допустимостта на
производството. Не е налице констатирана липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка съществуването и упражняването на правото на
иск. Към датата на завеждане на исковата молба е налице правен интерес от
предявяването на исковете, предявени са от лица с процесуална легитимация
и в предвидените преклузивни срокове, поради което обявяването на нормата
за противоконституционна има отношени към основателността. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения.
Производството по т.д. 704/2020 г. по описа на Софийски градски
съд,VI-22 състав е образувано по искова молба на А. Д. и К. М., заедно
упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“
АД-в несъстоятелност /“КТБ“ АД /н/ срещу девет чридически лица, с
твърденията, че първия ответник „Акванада“ ЕООД е усвоило по договор за
банков кредит, сключен с банката сумата от 1 500 000 евро, като на същия ден
превежда същата сума на „ВИВЕС“ ЕАД. На 26.04.2011 година дружеството
превежда сумата от 1070 000 лева на „Аквафинанс“ ЕООД, като част от тази
сума в размер на 426634,98 лева е преведената от „Акванада“ ЕООД сума.
Сумата е преведена, както следва – сумата от 960 000 лева на „Сентръл техно
дивелъпмънт 2“ АД с основание по договор и на „Бромак“ ЕООД 110032,81
лева. На същия ден „Сентръл техно дивелъпмънт 2“ АД превежда сума от
960 000 лева на „Бромак“ ЕООД, а това дружество ги превежда на „Бромак
инвест“ ЕАД. Отново на същия ден „Бромак инвест“ ЕАД превежда сумата от
1200 000 лева на „Хелт енд уелнес“ АДСИЦ. Предварителният договор е
сключен между „Хелт енд уелнес“ АДСИЦ като продавач, „Сана спейс Хотел
Хисаря“ ЕООД, в качеството си на обслужващо дружество, а „Бромак инвест“
ЕАД, в качеството си на купувач, като страните са се задължили да склюат
окончателен договор за покупко-продажба на имоти, находящи се в
2
землището на с.Мусомица, община Гоце Делчев, като съгласно договора
купувачът се задължава да купи имотите на цена 8625000 евро без ДДС, която
следва да бъде изплатена на продавача авансово-преди датата за сключване на
окончателния договор за покупко-продажба на 30.11.2012 година, като са
заплатени суми. С договор за прехвърляне на вземане вземането на „Технотел
инвест“ АД /предишно наименование „Бромак инвест“ АД , в качеството си
на цедент и „Кронос лимитед“ ЕООД, в качеството му на цесионер е
прехвърлено вземане от „Хелт енд уелнес“ АДСИЦ в размер на 18 400 000
лева, произтичащо от предварителния договор. С уведомление по чл.99, ал.3
ЗЗД дружеството е уведомено и е подписано споразумение , с което
длъжникът „Хелт енд уелнес“ АДСИЦ признава, че дължи сумата. С договор
за прехвърляне на вземане между „Кронос лимитед“ ЕООД и „Лодж
пропърти“ АД е прехвърлено вземането като длъжникът е уведомен. Част от
това вземане в размер на 426634,98 лева е вземане с произход от „КТБ“ АД,
като с решение от 27.07.2017 година е открито производство по
несъстоятелност на „Хелт енд уелнес“ АДСИЦ. Вземането е на „Лодж
пропърти“АД е включено в списъка на приетите вземания, а ищецът е
предявил възражение, което е отхвърлено, поради което в срока е предявен
установителен иск срещу „Лодж пропърти“АД, по който е образувано
т.д.3330/2017 година по описа на СГС.
Налице са предпоставките по чл.60б от ЗБН за прогласяване
относителната недействителност на описаните договори.
Съдът намира следното:
С приемането на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22 от 13.03.2018 година/ -
разпоредбата на чл.60б се даде възможност на синдика да предяви иск за
прогласяване относителната недействителност на всяка сделка, при която
вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от
броя на прехвърлянията ако в резултат на тази сделка в патримониума на
лицето, разпоредило се с вземането не е постъпило в разумен срок
имущество-парично средство или актив, различен от вземане за цена по
сделка, съразмерно на прехвърленото вземане.
С решение № 8 от 27.05.2021 година КС на РБ е обявил за
противоконституционни разпоредбите на параграф 5, ал.1-4, параграф 6, ал.1-
3
2,параграф 7 и 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 2018 година, доп.
ДВ, бр.33 от 2019 година, в сила от 19.04.2019 година/, параграф 16 от ЗИД на
ЗБН /обн.ДВ, бр.61/2015 година, в сила от 11.08.2015 година и чл.60б, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ЗБН/обн.ДВ, бр.22 от 2018 година, в сила от 16.03.2018 година.
С решение № 3 от 28.04.2020 година на КС по конституционно дело
№5/2019 година е прието, че по отношение на заварените от решението на КС
неприключени правоотношения, предмет на висящи производства
противоконституционният закон не се прилага.
При съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства и
формулирания петитум се налага изводът, че предмет на настоящото
производство е предявен иск, с който се упражнява уреденото с нормата на
чл.60б ЗБН право. Това право по своя характер е преобразуващо, тъй като
при неговото упражняване се стига до промяна в съществуващите отношения
между банката, по отношение на която е открито производство по
несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността. То се състои в правото
на определена категория лица да поискат от съда при осъществяване на
определени предпоставки да обяви за относително недействителна по
отношение на тях на всяка една сделка, при която вземане с произход от
банката е прехвърлено на трето лице. В чл. 60б, ал. 1 ЗБН е посочено, че при
упражняването на това право сключените сделки се обявяват за относително
недействителни по отношение на самата банка, както и на кредиторите на
несъстоятелността на банката, с оглед на което трябва да се приеме, че то
възниква в полза на точно тези лица, по отношение на които е предвидено да
има действие недействителността, която ще бъде обявена от съда – на
банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност,
както и на всички кредитори на несъстоятелността. В чл. 60б, ал. 3 ЗБН е
регламентирано правото на лица, различни от носителите на преобразуващото
материално право, да го упражнят пред съда чрез предявяване на
конститутивен иск, като е посочено, че това са синдикът, временният синдик
и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, които имат качеството на
процесуални субститутиенти в гражданския процес, образуван за разглеждане
на този иск.
Нормата на чл. 60б ЗБН, с която в закона се регламентира
съществуването на потестативното право да се иска обявяване за относително
4
недействителни по отношение на банката и на всички кредитори на
несъстоятелността на сделки, с които едно вземане с произход от банката се
прехвърля на трето лице, е материалноправна. Принципът е, че една
материалноправна норма действа занапред във времето и е приложима само
за правоотношения възникнали след влизането й в сила. За да действа новият
материален закон спрямо възникналите преди влизането му в сила
правоотношения, е необходимо законодателят да му придаде обратна сила с
изрична разпоредба на закона.
За да се извърши преценка за това дали нормата на чл. 60б ЗБН е
приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на
разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори и на въпроса
кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за
обявяване за относително недействителна на извършената сделка за
прехвърляне на вземания.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването
спрямо тях на недействителността на сключена сделка, която има за предмет
имущество с произход от банката, има за цел да бъде осъществено
удовлетворяване на всички кредитори на банката, като бъде попълнена масата
на несъстоятелността. Това се постига като бъде допуснато ревизиране на
извършени от банката действия и сделки, както и на сделки, имащи за
предмет имущество с произход банката, които са извършени от трети лица,
които действия и сделки се приема, че имат увреждащ характер по отношение
на интересите на всички кредитори, тъй като водят до намаляване на чистата
стойност на имуществото на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност или до влошаване на неговата структура. С оглед на
посочената цел, която се постига чрез потестативното право по чл. 60б ЗБН,
трябва да се приеме, че то възниква с откриване на производството по
несъстоятелност. Преди откриване на производство по несъстоятелност на
банката за всеки отделен неин кредитор, който е увреден от сключване на
определена сделка или действие, съществува единствено преобразуващото
право, регламентирано в общия закон – в чл. 135 ЗЗД, но не и което и да е от
специалните преобразуващи права, регламентирани в ЗБН, включително и
това по чл. 60б ЗБН, което възниква при съвсем различни предпоставки и
чийто предмет, за разлика от този на правото по чл. 135 ЗЗД, са сделки, които
5
не са извършени от самия длъжник, а от трето лице. Тази специфика на
правото по чл. 60б ЗБН прави допустимо неговото възникване само при
наличие на открито производство по несъстоятелност по отношение на една
банка, но не и извън него, защото само тогава и за да се защитят интересите
на голям кръг правни субекти, каквито са всички кредитори на една банка, е
оправдано да се ревизира една сделка, която не е извършена от банката, а от
трето спрямо нея лице. Ето защо съдът счита, че потестативно право по чл.
60б ЗБН възниква тогава, когато по отношение на банката е открито
производство по несъстоятелност и от този момент. Следователно и към тази
дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата
материалноправна норма, с която е регламентирано възникването на този вид
права.
Целта, с оглед на която в ЗБН е предвидено възникването в полза на
кредиторите на несъстоятелността на една банка на специалното потестативно
право по чл. 60б ЗБН, е да се постигне попълване на масата на
несъстоятелността и оттам по-пълно удовлетворяване на кредиторите чрез
обявяване за относително недействителни спрямо тях на определен вид
сделки, които са противоправни, тъй като с тях се увреждат техните интереси.
Увреждане ще е налице тогава, когато в резултат от сключването на тази
сделка се намалява или затруднява възможността на кредиторите на банката,
по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, да се
удовлетворят от нейното имущество.
Към 22.04.2015 г. разпоредбата на чл. 60б ЗБН не е била действащо
право. С § 7 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗБН /Обн. в
ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./ обаче се придава изрично обратно действие на
новите материалноправни норми, които са създадени с този закон, една от
които е и тази на чл. 60б ЗБН, като е посочено, че те ще се прилагат и за
откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност,
т. е за заварените от този закон висящи производства по несъстоятелност.
Разпоредбата на § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗБН е обявена за
противоконституционна, поради което следва да се приеме, че към
завареното от този закон висящо производство по несъстоятелност
разпоредбата на чл. 60б ЗБН няма да се прилага, т.е. за да се обоснове
правото на иск ищецът трябва да твърди, че нормата е действуваща към
6
откриването на производството по несъстоятелност.
Същността и функцията на конститутивния иск предопределят
предмета, интереса и легитимацията. Предмет на конститутивния иск може
да бъдат само потестативни права и то такива, които не могат да се
упражняват извънсъдебно, а само съдебно. Тези права предпоставят нарочно
овластяване от закона – чл.124, ал.3 ГПК. Съдът не може да прекратява
делото по предявен конститутивен иск под предлог, че законът не предвижда
потестативно право от рода на това, което ищецът предявява. Спорът между
страните може да се състои имено в това дали законът предвижда спорното
потестативно право и отговор ще бъде даден с решението на съда по
основателността на иска. В процесния случай обаче съдът следва да зачете
решението на КС, в което е даден отговор на този въпрос, а именно, че в
отношенията между страните липсва разпоредба на закона, овластяваща
кредитора да упражни това потестативно право.
При липсата на нарочно овластяване от закона ищецът не разполага с
право на иск, поради което производството се явява недопустимо и следва да
бъде прекратено.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №263514/28.06.2021 година по
т.д.704/2020 година по описа на СГС, VI-22 състав, с което е прекратено
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8