РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 18.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 46 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 2 от 05.01.2023 г., постановено по АНД № 765/2022 г., Ловешкият районен съд, осми състав е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 6096574 на ОД на МВР – Ловеч, с който на Д.К.С., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
Недоволен от така постановеното решение е останал Д.К.С., който чрез упълномощен процесуален представител адв. К.С. ***, е подал касационна жалба, като твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Сочи, че е допусната неприцизност в процесния електронен фиш, като не е посочена съответната законова разпоредба на чл. 182, ал.1-3 от ЗДвП и по този начин жалбоподателя не може да разбере въз основа на коя и във връзка с коя законова разпоредба от ЗДвП му е наложено наказание при условията на повторност. Сочи, че са неоснователни доводите на първоинстнационния съд, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като в процесния случай не са изпълнени императивните разпоредби на чл. 9, ал.1 от наредбата. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени електронния фиш. Претендират се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба с вх. № 1059/11.04.2023 г. от адв. К.С. ***, в която сочи, че по уважителни причини не може да се яви на делото, не иска неговото отлагане и ако няма процесуални пречки да се даде ход и да се гледа в негово отсъствие. С депозираната молба поддържа касационната жалба, като претендира направените съдебни разноски, за които представя списък /лист 17 от делото/.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Ловеч, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Сочи, че първоинстанционният съд подробно е анализирал липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили административнонаказателното производство, като ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и е спазена процедурата по неговото съставяне и връчване. Констатирано е от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС със скорост от 64 км./ч. в населено място, където важи ограничение от 50 км./ч. Измерването е станало с мобилно техническо средство, което отговаря на законовите изисквания като годно такова. Счита, че след събиране на съответните доказателства съдът е констатирал, че АНО правилно е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност и в този смисъл санкционната разпоредба е приложена правилно и правилно е определен размерът на наложеното наказание. Счита, че всички изводи на първоинстанционния съд за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство, доказаност на извършеното административно нарушение са правилни и че решението на РС е законосъобразно.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС - Ловеч е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 6096574 на ОД на МВР – Ловеч, с който на Д.К.С., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 19.06.2022 г. в 11:25 часа в обл. Ловеч на ПП I-4, км. 34+900, в землището на с. Микре, с АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, е установено, че с МПС л.а. „****" с peг. № ****собственост на Д.К.С., е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0, като при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 64 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5269901.
По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС - Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят касационния състав и не е необходимо да се повтарят, като следва да се препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно е приложен законът относно определяне на санкцията в хипотеза на повторност, тъй като е налице влязъл в сила ЕФ серия К № 5269901 за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал.4 във вр, с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - за нарушение, извършено на 18.09.2021 г, който с оглед справка за водач е влязъл в сила на 15.04.2022 г., видно от л. 38,39 и 40 от делото на РС.
Съгласно
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП к- огато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца.
Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
ЕФ серия К № 5269901, видно от приложената справка /на л. 38-39 от делото на РС/ е съставен на 21.09.2021 г. и е връчен на 31.03.2022 г., като е влязъл в сила на 15.04.2022 г., като липсват каквито и да е доказателства да е бил обжалван или да са подавани някакви възражения от жалбоподателя срещу него. От страна на жалбоподателя, сега касатор не се сочат подобни аргументи, нито доказателства в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.10 от ЗДвП Влизат в сила електронните фишове, които: не подлежат на обжалване; не са обжалвани в 14-дневен срок от получаването му; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е посочено, точно коя хипотеза на сочените в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е налице, тъй като от значение е вида на нарушението, а и с процесния и с ЕФ серия К № 5269901 лицето е санкционирано за нарушение на чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП - превишаване на разрешената скорост, каквото нарушение е извършил и на 18.09.2021 г., както и на 19.06.2022 г.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща. Действително в ЕФ не е отразено при коя от хипотезите на чл. 182, ал.
1-3 е осъществено нарушението, но от издадения ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение, както и че нарушението е извършено в населено място. В конкретния случай превишената стойност на скоростта е 14 км/ч., поради което санкцията при условията на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в размер на 50 лв., правилно е била удвоена и е определена в законосъобразния размер на същата за осъщественото нарушение - 100 лв.
Както правилно е посочил районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /на л. 8 от делото на РС/ и от протокол от проверка /на л. 7 от делото на РС/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора С., заснет е ясно регистрационният номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 64 км/ч., като е бил отчетен толеранс от минус 3%.
Няма спор, а и видно от приетата от РС преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 9 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, в случай че в снимката е заснето повече от едно МПС. Системата за измерване на скоростта с техническо средство„ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил.
Видно от протокола–приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л. 12 от делото на РС/, за деня на процесното
административно нарушение 19.06.2022 г., пътният участък, на който е била
измерена и скоростта на процесния автомобила на жалбоподателя/сега касатор, е бил
контролиран за времето от 10:15 до 12:30 часа, като установените от системата
нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 90 броя.
Макар и да
не е наведено възражение в този смисъл, следва да се отрази, че органите на
Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак
Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази
разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година,
като процесното нарушение е било извършено на 19.06.2022 г., т.е. много след
отмяната й.
Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в
чл.189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189, ал.8 от ЗДвП,
касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронният фиш е с различна
правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред
реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на
административно-наказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на
„териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице
и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП по чл.42, ал.1 и 43, ал.1 от ЗАНН и по чл.57,
ал.2 от ЗАНН.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора Д.С., тъй като в качеството му на собственик на автомобила в срока по чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Доказателства за авторство на административно нарушение, санкционирано с ЕФ, не могат да се събират тепърва и в касационното производство, т.к. съгласно нормата на чл. 220 от АПК касационната инстанция не е съд по фактите.
Видно е, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Следва да се посочи, че липсва изискване в ЗДвП за прилагане към ЕФ на снимков материал.
От друга страна в ЕФ се сочат като нарушени разпоредбите на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, както и разпоредбите на чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, което според касационната инстанция е напълно достатъчно и в съответствие с реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При издаването на обжалвания пред РС електронен фиш са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система /на л. 12 от делото на РС/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 19.06.2022 г., от който е видно къде е било разположено автоматизираното техническо средство „ARH CAM S1“, в какъв режим е работело същото, посока на задействане.
Ето защо изводите на РС за законосъобразност на ЕФ са правилни, а касаторът релевира същите пороци за отмяна на ЕФ, които са били развити и пред РС, чиито мотиви касационната инстанция споделя.
С оглед правомощията
на касационната инстанция по чл. 218,
ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 05.01.2023 г., постановено по АНД № 765/2022 г. на Ловешкия районен съд, осми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: