Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.01.2024
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на петнадесети март
през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3521 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № II-55-20000311 от 04.01.2021
г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 36163/2019 г. е признал за установено по предявените
от „Т.С.“ ЕАД установителни искове, че Д.И.К. и Ц.М.К. дължат солидарно на „Т.С.“
ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
79755/2018 г. на СРС, 55 с-в: на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.149 ЗЕ-сумата от 2 255,76 лв. за доставена топлинна енергия и 75,95 лв.
за осъщественото дялово разпределение за топлоснабден имот-апартамент № 18,
находящ се в гр.София, жк „*********за периода 01.05.2015 г.-30.04.2018 г. със
законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил
иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 2 432,24
лв.-главница за потребена топлонерергия и за главница за дялово разпределение,
като погасен по давност; на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД-194,40 лв.-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 19.12.2015 г.-05.12.2018 г. и 13,95 лв.-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г.-05.12.2018 г., като
е отхвърлил иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 234,27 лв. и за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 14,81 лв., като погасен по
давност.Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците
в частта, с която са уважени исковете срещу тях.Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.Въззивницете твърдят, че по делото не е
доказано, че са потребители на топлинна енергия, тъй като липсват доказателства
да са собственици или носители на вещно право на ползване върху имота.Неправилно
са присъдени и лихви за забава, след като ищецът не е ангажирал доказателства
за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или не е установил
изпадането в забава по друг начин на ответниците.Твърдят, че ищецът не е
представил отчетен картон за показанията на общия топломер в АС, свидетелствата
за метрологичната проверка, протоколите за въвеждане в експлоатация на АС,
отчетите за дяловото разпределение.Липсват и доказателства за размера на
услугата за дялово разпределение.Молят съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата.Твърди,
че обжалваното решение е обосновано и че ищецът е провел пълно и главно
доказване на претенциите си.Моли съда да потвърди решението.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 19.12.2018 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.И.К. и Ц.М.К.
при условията на солидарност за сумата от 2 432,24 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г.;
234,27 лв.-лихва за забава от 14.09.2016 г. до 05.12.2018 г., както и сумата от
79,56 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2018
г.; и 14,81 лв.-лихва за забава от 30.12.2015 г. до 05.12.2018 г. със законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 18, находящ се в гр.София, жк „*********, аб.№ 324548.Твърди, че с
разпореждане, постановено по гр.д.№ 79755/2018 г. СРС, 55 с-в, е издал заповед
за изпълнение срещу длъжниците и на 23.05.2019 г. е получил съобщение с
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на
основание & 1, т.42 от ДР на ЗЕ ответниците в качеството им на собственици са
потребители на топлинна енергия за битови нужди за описания имот.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014
г.В чл.33, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в
която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.” ООД.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че му дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 2 432,24 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018
г.; 234,27 лв.-лихва за забава от 14.09.2016 г. до 05.12.2018 г., както и
сумата от 79,56 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2018
г.; и 14,81 лв.-лихва за забава от 30.12.2015 г. до 05.12.2018 г. със законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане /съгласно уточнителна молба
от 27.01.2020 г./.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили
исковете с твърдения, че не са представени доказателства, че са клиенти на
топлинна енергия, че СТИ са неизправни, оспорили са размера на претендираните
вземания, направили са и възражение за погасителна давност.
Със заявление вх.№ 3098425/19.12.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.И.К. и Ц.М.К. за процесните суми.На 09.01.2019 г. СРС, 55 с-в, по
ч.гр.д.№ 79755/18 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжниците са подали
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 23.05.2019 г.Исковата молба е подадена
на 24.06.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 21.08.2001 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „*********е взело решение за
сключване на договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия.
На 27.09.2001 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк „*********и „Б.Б.“ ООД за услугата
„топлинно счетоводство“.
Видно от писмо от 24.10.2012 г. МО на РБ-Централно военно
окръжие апартамент № 18, находящ се в гр.София, жк „*********, ет.4 е продаден на Д.И.К. и Ц.М.К. на 07.08.1991
г.
Видно от нотариален акт № 41 от 13.07.2007 г. по н.д.№ 227/2007
г. Д.И.К. и Ц.М.К. са ипотекирали процесния апартамент, придобит в режим на съпружеска имуществена
общност, за обезпечаване на отпуснат кредит от Банка „ДСК“ ЕАД.
Представени са и формуляри за отчет от за процесния
апартамент от 09.06.2016 г., 13.06.2018 г. и 14.06.2018 г., подписани за клиент
от Д.К..
От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на вещото лице Т.К.е
установено, че технологичните разходи се приспадат за сметка на ищеца.Сградата,
в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода
м.05.2015 г.-м.04.2018 г.Дяловото разпределение на топлинна енергия през
процесния период е извършвано от „Б.“ ООД в съответствие с нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.За абоната се е
изчислявала топлинна енергия за сградна
инсталация и за БГВ по данни от два водомера.ФДР е представила три броя редовни
отчети, подписани от потребителя.Общият топломер в абонатната станция е
преминавал периодично метрологичен контрол, като изправността на уреда и
данните при демонтаж са документирани съгласно изискванията със свидетелства за
проведените изпитания и протоколи.Общата сума за топлинна енергия за исковия
период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 2 432,21 лв.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.В.е
установено, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна
енергия за процесния период.Сумата за дялово разпределение възлиза на 79,56 лв.Лихвата
за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 234,27 лв., а върху
главницата за дялово разпределение-14,81 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното
производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
същите се явяват допустими, тъй като длъжниците са подали възражение в срока по
чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответниците като
собственици на процесния апартамент, придобит в съпружеска имуществена общност,
имат качеството на потребители на топлинна енергия и отговарят солидарно за
консумативните разноски по него.Съдът е изложил мотиви, че липсват данни за
настъпила промяна в собствеността през процесния период, както и че съгласно
чл.167 ЗЗД нотариусът е длъжен да изследва собствеността върху ипотекирания
имот.Приел е, че имотът е топлоснабден и е уважил своевременно въведеното от
ответниците възражение за погасителна давност за част от претендираните суми.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.Липсват данни ответниците да са възразили
срещу клаузите в ОУ в предвидения срок.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд
относно наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и
ответниците и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Следва да се добави, че
ответникът е представил главните отчети, относими за процесния период и подписани от него в качеството му на
потребител.
По отношение на размера на доставеното количество топлинна енергия съдът
кредитира заключението на приетата по делото техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и е изготвена след проверка на показанията на СТИ и при
съобразяване на изравнителните сметки.Вещото лице е констатирало, че общият
топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.Ответниците не са правили
доказателствени искания за представяне на описаните във въззивната жалба
писмени доказателства.Напротив, с отговора на исковата молба изрично са се
противопоставили на искането на ищеца да изиска документи от третото
лице-помагач, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
топлоснабдения имот за исковия период, поради което оплакванията им във връзка
с определения размер на топлинната енергия са неоснователни.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./ и чл.36 от ОУ
от в сила съответно от 2014 г. и 2016 г.Условие за заплащането й е да е извършена такава услуга.От приетата
техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон, поради което са налице основания за заплащане на посочената
услуга.Цената на услугата за дялово разпределение се посочва в
договора по чл.139, ал.3, т.4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и
лицето, избрано от клиентите по чл.139б ЗЕ.Размерът на сумата за дялово
разпределение е установен от заключението приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, поради което оплакванията на
въззивниците за недължимост на сума за главница за топлинна енергия са
неоснователни.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2
е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.По делото
липсват доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са публикувани на интернет страницата на
ищцовото дружество.Представените по делото констатнивни протоколи не касаят
процесния абонатен номер.Следва да се добави, че към съдебно-счетоводната
експертиза не е поставян въпрос за посочване датата на публикуване на
процесните фактури на интернет страницата на ищеца, поради което в тази част
същото не следва да бъде кредитирано. Поради изложеното и
поради липса на отправена покана до ответниците съдът намира, че за вземанията
на ищеца за стойността на топлинна енергия за периода на действие на ОУ от 2014
г. ответниците не са изпаднали в забава и искът за мораторна лихва в тази част
е неоснователен.
От 11.08.2016 г. са влезли в сила ОУ от
2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
„Монитор" от 11.07.2016 г. и с оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от
цитираните ОУ срокът за заплащане на сумата, отразена в общата фактура от
31.07.2017 г., изтича на 14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответниците са в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.Задължението е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането
на срока.
Поради изложените съображения искът по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия е основателен за сумата от
210,38 лв. за периода 15.09.2017 г.-05.12.2018 г.Първоинстанционният съд е присъдил
сумата от 194,40 лв., поради което с
оглед спазване на принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя в
тази част решението не следва да се отменя.
Ответниците не дължат и мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Други конкретни оплаквания във въззивните жалби не са
направени, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение за сумата от 13,95
лв., както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят в полза на
ищеца всеки от тях разноски по делото над 348,21 лв. до 351,29 лв., вместо
което следва да се постанови решение, с което искът да се отхвърли като
неоснователен.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
Разноски не се претендират от въззивниците, поради което такива не следва да им се присъждат.
Разноски в полза на въззиваемия също не следва да се присъждат, тъй като
същият не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание, а е
депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба, в който не са изложени
конкретни доводи.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № II-55-20000311 от
04.01.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 36163/2019 г. в частта, с която е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д.И.К. и Ц.М.К.
дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 13,95 лв.-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.12.2015 г.-05.12.2018 г.,
както и в частта, с която Д.И.К. и Ц.М.К. са осъдени да заплатят всеки от тях в полза на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК над 348,21 лв. до сумата
от 351,29 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:*** установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.И.К. с ЕГН ********** и Ц.М.К.
с ЕГН **********,*** дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 13,95 лв.-лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.12.2015
г.-05.12.2018 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.