Решение по дело №705/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на И.З.Т. срещу ЗППАМ с номер 273з – 1623 от 03.06.2023г., издадена от отдел ПП КАТ при ОДМВР – Хасково във вр. с издаден АУАН, серия GA с номер ****** от 03.06.2023г., с искане същата да бъде отменена, като незаконосъобразна и неправилна.

В жалбата се излага следното: На 03.06.2023г. на жалбоподателя е връчена обжалваната заповед във вр. с издаден АУАН за това, че на 03.06.2023г., около 19:05ч., в гр. Х., ул. „Б.“, до магазин „Дарлинк“, И.Т. е управлявал МПС - л.а. „К.К.“, с рег. номер *******, след употреба на алкохол (3,52 промила), с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. На жалбоподателя му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „Б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В ЗППАМ е записано, че на жалбоподателя му е отнето единствено и само СУМПС, докато в издадения АУАН е посочено, че са отнети още и контролен талон, СРМПС и регистрационни табели. На жалбоподателя е издаден втори АУАН за нарушение по същото време – „при извършване на маневра да паркира в дясно по посоката си на движение до магазин „Д.“, удря паркирания товарен автомобил „Ф. К.“. В следствие на удара реализира ПТП с леки материални щети.“ Издадена е и заповед за задържане на лицето в 19:30ч., като И.Т. е приведен в помещение за временно задържане за 24 часа. Извършен е обиск на лицето, като не са открити никакви вещи. В обжалваната ЗППАМ е записано, че лицето е управлявало МПС около 19:05ч. В издадения АУАН обаче бил посочен друг час – 20:01ч. В обжалваната ЗППАМ е записано, че лицето е управлявало л.а. „К.К.“ с рег. номер *******, а в издадения АУАН е записан друг номер на МПС – ******. Има разлика и в името на актосъставителя. Протоколът за личен обиск е издаден в 19:40ч., поради което няма как лицето да управлява автомобила си в 20:01ч. Издадената Заповед не била мотивирана, като не било посочено защо е наложено наказание за максималния период от време.

Твърденията на жалбоподателя са, че на 03.06.2023г., около обяд, заедно с познати, седнал пред магазин „Д.“ в гр. Х., който е на самообслужване, а по – късно дошли полицаите, който го вдигнали от масата. Приложили грубост и сила, а И.Т. бил блъскан и обиждан. Насила бил вкаран в полицейската кола и насила бил накаран да даде проба за алкохол. Така, без да е управлявал МПС, без да е имал ключове в себе си, бил задържан за деяние, което не бил извършил.

Ответникът не взема становище по подадената жалба.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Установява се от Заповед с номер 272з-199 от 19.01.2023г., издадена от Директор ОД МВР – Хасково, че държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково могат да прилагат мотивирани заповеди за ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, 3, 4, 5, 6, 7 и т. 8 ЗДвП. Безспорно е, че К.Й.В. е мл. автоконтрольор, с наименование мл. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.

На л. 21 от делото е приложен обжалваният административен акт, а именно ЗППАМ с номер 272з – 1623 от 03.06.2023г., издаден от К.Й.В., мл. инспектор в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Хасково. Видно от заповедта, същата е издадена с оглед на това, че А.К.А..., мл. инспектор в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Хасково е съставил АУАН с номер 954272 от 03.06.2023г. против И.З.Т. за това, че на 03.06.2023г., около 19:05ч., в гр. Х., ул. „Б.“, същият управлявал л.а. „К.К.“, с рег. номер *******, след употреба на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 3,52 промила. Така лицето виновно нарушило разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. С оглед на това на водачът му била наложена санкция по реда на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП., а именно – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но е за не повече от 18 месеца.

На л. 6 от делото е приложен АУАН с номер GA ******, издаден от А.К.А., мл. инспектор при ОДМВ – Хасково, с-р Пътна полиция, в присъствието на свидетеля К.Й.В., на лицето И.З.Т., за това, че на 03.06.2023г., около 20:01ч., в гр. Х., ул. „Б.“, до магазин „Д.“ в посока към улица „К.“ управлявал собствения си л.а. „К.К.“ с рег. номер ******С, след употреба на алкохол в кръвта от 3,42 промила.

Установява се от Заповед за задържане на лице с номер 272зз-18 от 03.06.2023г., че на 03.06.2023г., в 19:30ч., на осн. чл. 72, ал. 1 ЗМВР И.Т. бил задържан за срок от 24 часа, затова, че управлявал своя л.а. след употреба на алкохол от 3,52 промила.

Приложен по делото е протокол за личен обиск на лице от 03.06.2023г., видно от който на 03.06.2023г., в 19:40ч., К.Й.В., мл. инспектор при ОД МВР – Хасково извършил личен обиск на лицето И.Т., при който обиск не са намерени никакви вещи у лицето.

По делото е приложен Протокол за ПТП с номер 1839543 от 03.06.2023г., изготвен в 19:05ч., от който се установява, че участник 1 в ПТП е жалбоподателят И.Т., а от ПТП липсват видими щети или други материални щети по автомобилите. В последствие, в 19:36 е издадено ел. копие на протокола за ПТП, в който вече не фигурира втори участник в ПТП.

В открито съдебно заседание бе разпитан свидетелят А.К.А., който изложи следното: „Доколкото се запознах със случая, на 03.06.2023г., с колегата ми К.В., бяхме дневна смяна и около 19:00ч. получихме сигнал за ПТП на ул. „Б.“, до магазин „Д.“. На място установихме л.а. „К.К.“ и другия автомобил, мисля че беше О. К.. Нямаше сериозен удар. Двата автомобила бяха долепени. Не помня дали имаше съвсем леки щети, но бяха долепени. Свидетелите на място казаха, че водачът на „К.К.“ бил тръгнал в посока ул. „К.“. Свидетелите ни показаха водача и казаха, че се съмняват за употреба на алкохол. Отведохме водача в районното и оформихме съответната документация. Там вече водачът се съгласи да даде проба за алкохол и когато установихме, че е употребявал алкохол го задържахме за 24 часа. Изготвен е протокол за обиск, като ако няма описани в него някакви вещи, значи няма намерени такива в лицето. И двата автомобила бяха плътно до тротоара, един срещу друг, но К.К. беше леко встрани от тротоара.

В съдебно заседание бе разпитан и свидетелят З. Т., баща на жалбоподателя. Същият посочи следното: „В деня на издаване на АУАН ходихме до черквата, защото беше Задушница. После синът ми И. седнал с приятел до магазина да се почерпят. Около 19:00ч. ми се обадиха, че е арестуван. Отидохме в полицията с адв. И. и като попитах какво става, казаха, че са го хванали на масата в магазина. През деня съм ходил до магазина и съм го видял там. Ключовете на автомобила бяха в мен. Взех ги, защото щях да ходя на един обект и наистина ходих около 19:00ч.

Свидетелят Й.П.изложи, че на процесната дата, около 18:00ч. видял жалбоподателя да се черпи с приятели до магазина. На връщане, около 19:00ч., видял инцидент, при който И. бил до вратата на колата, а две момчета за малко да го набият. Посочи, че пред колата на жалбоподателя имало друга жълта кола, която стояла малко странично, на около 45 градуса от колата на И..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата до съда е подадена на 16.06.2023г., а обжалваният административен акт е бил връчен на страната на 03.06.2023г. Следователно е спазен законовоустановеният 14-дневен срок за обжалване на акта. Видно от самата ЗППАМ неин адресат е жалбоподателят И.Т., поради което същият е засегната от акта страна и има правен интерес да иска неговата отмяна. С оглед на изложеното жалбата е редовена.

По същество същата е основателна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички.

Установи се от събраните по делото доказателства, че ЗППАМ е издадена от К.Й.В., мл. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково. Същият се явява компетентен орган да издаде атакувания административен акт, видно от Заповед с номер 272з-199 от 19.01.2023г., издадена от Директор ОД МВР – Хасково, в която е посочено, че държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково могат да прилагат мотивирани заповеди за ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, 3, 4, 5, 6, 7 и т. 8 ЗДвП.

Самата заповед за прилагане на принудителна административна мярка с номер 272з – 1623 от 03.06.2023г. е издадена в писмена форма. Задължителните реквизити на индивидуалния административен акт са изчерпателно уредени в чл. 59 АПК. Това са: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В настоящия случай ЗППАМ е издадена от мл. инспектор от сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Хасково К.В., носи своето правилно наименование, посочен е адресат на акта – И.З.Т.. Актът съдържа фактически и правни основания, поради което е бил издаден, налице е и разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, носи дата и подпис на актосъставителя.

Съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Процесуалното нарушение е съществено когато е могло да се стигне до други фактически и правни изводи на административния орган, ако не са допуснати нарушения. В този смисъл следва да се посочи, че съществени са тези нарушения, които създават вероятност от неистинност на фактите от значение за съществуването на разпореденото или отказано субективно право, които органът е счел за установени. Чл. 35 АПК урежда, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

В конкретния случай е издадена ЗППАМ, в която е посочено, че лицето И.Т. на 03.06.2023г., около 19:05ч., в гр. Х., ул. „Б.“, до магазин „Д.“ е управлявал л.а. „К.К.“ с рег. номер ******* след употреба на алкохол над 1,2 промила, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП., който урежда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. ЗППАМ обаче е издадена въз основа на АУАН с номер ******, в който АУАН е изложено, че жалбоподателят е извършил нарушението в 20:01 часа. Налице е разминаване от близо един час, като не става ясно реално по кое време лицето е хванато в нарушение, а именно да управлява своя лек автомобил. Чл. 36 АПК урежда, че доказателства се събират служебно от административния орган. Т.е. органът е имал задължението да събере достатъчно доказателства, от които да се достигне до извод, че в действителност адресатът на акта е извършил съответно нарушение.

По делото липсват доказателства, от които да се установи, че И.Т. е управлявал своя лек автомобил и е причинил ПТП. В тази връзка не може да бъде подминат протоколът за личен обиск на лице, видно от който в лицето не са открити никакви вещи. В съдебно заседание свидетелят А.А. посочи, че ако няма описани в протокола за обиск някакви вещи, значи няма намерени такива в лицето. Т.е. не се установява, че лицето е имало в себе си ключове, а при липсва на ключове е невъзможно лек автомобил да бъде управляван. Нещо повече. Свидетелят З. Т., баща на жалбоподателя, посочи, че ключовете на автомобила били у него, а не в сина му. На второ място следва да се посочи, че е налице разминаване в свидетелските показания на А.А., съставител на АУАН, и на свидетеля Й.П.. А.А. изложи, че автомобилът на И.Т. бил леко встрани от бордюра, от което черпи извод, че това е автомобилът, който е предприел маневра и е предизвикал ПТП. Й.П.пък посочи точно обратното, а именно, че втората кола в ПТП била встрани, на около 45 градуса от колата на жалбоподателя. Тези показания влизат в колизия помежду си, като предвид останалия събран доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че вяра следва да се даде на показанията на Й.П.. Същият е видял жалбоподателя да се черпи с приятели в магазин „Д.“ около 18:00ч., а свидетелят З. Т. посочи, че синът му е започнал да се черпи в магазина дори в още по – ранен час. Нито един от тримата свидетели не е видял И.Т. да се е качвал в автомобила си, да го е запалил или да е предприел определена маневра с него. Голословни са твърденията, че полицейските органи достигат до извод за управление на МПС от някакви свидетели. Липсва посочване кои са тези свидетели – евентуално техни имена или показания, за да може съдът да провери достовереността им. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че адресатът на обжалвания акт не е управлявал своя лек автомобил. След като не е управлявал своя лек автомобил, същият не може да бъде санкциониран за това, че го е управлявал след употреба на алкохол. Поради непредставянето на доказателства в тази насока административният орган не е изпълнил изцяло задължението си, вменено му чрез АПК, да събере служебно доказателства и да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая напълно и обективно. С оглед на това съществено нарушение на процесуалните правила е налице прилагането на материалноправна норма, която при правилно изясняване на фактическата обстановка нямаше да бъде приложима. Административният орган е посочил, че нарушението на И.Т. е по реда на чл. 5, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. е приел, че лицето е управлявало своя лек автомобил, обстоятелство, което не се установи по делото. Доколкото се установи, че няма категорични доказателства, че жалбоподателят е управлявал л.а. „К.К.“ с концентрация на алкохол и е предизвикал ПТП, т.е. е извършил противоправно деяние виновно, издаденият административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В случая липса и материалноправна разпоредба, която да ангажира наказателната отговорност на лице, което просто е употребявало алкохол. Издадената ЗППАМ не съответства и на целта на закона. Целта на закона е именно чрез ЗППАМ да се въздейства по максимален начин на дееца, така че да се предотвратят за в бъдеще нарушения на закона и да се защитят обществените отношения и обществените интереси от засягането им. Установи се, че И.Т. не е управлявал своя лек автомобил след употреба на алкохол, поради което изводите на админстративения орган са неверни и издаденият административен акт напомня по–скоро за превратно упражняване на власт, което не следва да бъде допускано.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с номер 273з – 1623 от 03.06.2023г., издадена от К.Й.В., мл. инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково във вр. с издаден АУАН, серия GA с номер ****** от 03.06.2023г., поради незаконосъобразност.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.

Съдия: