№ 857
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100100306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Х. С. М. срещу „ЗАД „ОЗК-З.““ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 30000,00лв., частичен иск от обща
сума от 40000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
230,00лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 24,02,2021год. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от
08.09.2021г. до окончателното изплащане на вземанията.
Релевират се доводи, че на 24,02,2021год., около 5:15часа в гр.София, на
пешеходната пътека на кръстовище на ул. „Даскал Манол“ с бул. „Пенчо Славейков“,
водачът на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № **** не пропуска пресичащия пешеходната
пътека ищец и реализира удар с него. В резултат на процесното ПТП, ищецът е понесъл
телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства. Посочва, че е претърпял и разходи за лечение в общ размер на 230,00лв.
Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Киа
Сийд“, рег. № **** е застрахована при ответника, поради което за ищеца е възникнало право
да претендират обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Към ответника е
предявена претенция, но не е изплатено застрахователно обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът -ЗАД ОЗК З. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
1
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва вината на
застрахования при него водач и механизма на произшествието. Оспорва причинната връзка
между ПТП и настъпилите вреди. Твърди, че инцидента е реализиран по вина на
пострадалия, който е навлязъл внезапно на платното за движение, като е поставил в
невъзможност водача на процесния автомобил да избегне удара и инцидентът се явява
случайно събитие за него. В условията на евентуалност навежда доводи, че ищецът е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като внезапно е навлязъл в
платното за движение, като не се е съобразил с разстоянието на приближаващото го МПС и
неговата скорост на движение, като по този начин е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1,
т. 1 и 2, чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП. Твърди пострадалият да е имал възможност да възприеме
автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да
предотврати настъпването на ПТП. Поддържа, че пострадалото лице не е провело правилно
лечение на претърпените от него телесни увреждания, с което е допринесъл за интензитета и
периода на търпените от него болки и страдания. Счита претендирания размер на
застрахователно обезщетение за прекомерен. Оспорва началния момент, от който се дължи
законна лихва върху обезщетението. Тъй като застрахователят не е прекия причинител на
вредата, той изпада в забава след поканата, като до него такава не е отправяна преди
връчване на преписа от исковата молба.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №К-77/24,02,2021год.
се установява да е настъпило пътно-транспортно произшествие на 24,02,2021год., около
5,15часа в гр.София, на бул. Пенчо Славейков, в района на пешеходната пътека на
кръстовището с ул.Даскал Манол между лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, с ДК №
СВ ****, управляван от А. Б. Н. и пешеходец Х. С. М..
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ
деликтната отговорност на водача на МПС Киа, модел Сиид, с ответното дружество за
релевирания период./ определение постановено на 23,06,2022год. по реда на чл.146 от
ГПК/
От изслушаното по делото заключение на съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно на 24.02.2021 год.,
около 05,15ч., в гр. София, по бул. „Пенчо Славейков“ се е движил лек таксиметров
автомобил „КИА СИИД“ с регистрационен № СВ **** НС, управляван от А. Б. Н., с посока
от ул. „Прага“ към бул. „Тотлебен“ в условия на тъмната част от денонощието. Степента на
травмите по пешеходците без прегазване и липсата на увреждания по автомобила, дават
основание да се приеме за скорост на движение на автомобила към момента на удара от
порядъка и не по-висока от 20 км/ч. По същото време пещеходците Х. С. М. и Л.И. са
предприели пресичане на пътното платно на булеварда по пешеходната пътека
2
непосредствено след кръстовището, навлизайки от ляво на дясно, считано за посоката на
движение на автомобила, със спокоен ход, движейки се един зад друг на разстояние около
0,50 м. - Водачът на автомобила не е възприел движещите се по пешеходната пътека
пешеходци, или ги е възприел със закъснение. Пешеходците не са реагирали на
приближаващия автомобил. Настъпил е удар с предната част на автомобила по дясната
странична част на телата на двамата пешеходци, при което те падат на асфалта. Ударът за
автомобила е челен, реализиран с предната му броня по дясната странична част на тялото на
пострадалия. Бул. „Пенчо Славейков“ в участъка на произшествието - кръстовището с ул.
Даскал Манол се състои от две самостоятелни пътни платна с широчина по 9,50 м за
движение в двете посоки, всяко с по две пътни ленти с широчина по 3,50 м всяка и кР. дясна
лента с широчина 2,50м за паркиране на ПС. След кръстовището и напречно на булеварда,
означен като път с предимство за преминаване с пътен знак БЗ „Път с предимство“, е
очертана пешеходна пътека тип М8.1 - „зебра" с широчина 2,0 м, сигнализирана с пътен знак
Д 17 „Пешеходна пътека“ на булеварда вдясно преди кръстовището и А 18 „Пешеходна
пътека“, поставени двустранно срещу пътеката на висящи метални стълбове. Пътната
настилка до кръстовището в посока към бул. „Тотлебен“ е паваж и след него - асфалт в
задоволително състояние.Опасната зона за водача на автомобила при движение с
разрешената скорост на движение в района от 50км.ч. е 30 метра. При липса на улично
осветление пешеходеца е бил видим за водача при осветление от късите светлини на
фаровете на разстояние от 55-60метра. В случай, че е налично улично осветление
пешеходецът е видим за водача от разстояние от 100-120метра. От своя страна фаровете на
МПС са видими за пешеходеца от разстояние около 150-200метра.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съд.акт, се установява, че при ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания:
-Травматична субарахноидна хеморагия/кръвотечение/под твърдата мозъчна обвивка,
причинила степенно разстройство на съзнанието по типа на зашеметяване, без изпадане в
пълно безсъзнание/кома/, хеморагията- повлияна медикаментозно /контролна КТ на
01.03.21г., при изписването-нормален КТ образ./
-Травматичен подкожен емфизем в дясно на шията.
-Травматичен пневмомедиастинум-лека форма.
Получените травматични увреждания са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Мозъчната травма е причинила в конкретния
случай временно разстройство на съзнанието по типа на зашеметяване, без пълна загуба на
съзнание. По данни от мед. документация пострадалият след инцидента няма спомен за
случилото се, контактен, адекватен, с оплаквания от главоболие, гадене, повръщане,
световъртеж и е хоспитализиран за диагностично уточняване, наблюдение и консервативно
лечение. Извършените разходи, за които по делото са представени фискални бонове са във
връзка с диагностика и лечение на травматичните увреждания от произшествието.
Пострадалият е постъпил в болница с главоболие гадене, повръщане, световъртеж.
След консултация с неврохирург и направено образно изследване е приет в клиниката за
диагностично уточняване. Не е констатирана огнищна и общомозъчна неврологична
симптоматика към момента. Назначен е постелен режим, активно наблюдение,
медикаментозно лечение, без неврологично влошаване, повлиян е посттравматичен
3
синдром, извършена е КТ на глава на 01.03.21г. с установен нормален КТ образ. -настьпили
усложнения няма. Изписан е с подобрение в неврологичния статус, с препоръки за ХДР, и
медикаменти -депакин 3 по 500мг; контр КТ на глава и рьо. гр. на шия след 1 месец,
консултация с неврохирург; КТ на гр. кош след 5 дни и последваща консултация с гр.
хирург; ЕЕГ след 2-3 месеца и консултация с невролог, препоръка за последваща
рехабилитация.
Налице са медицински основания да се приеме причинна връзка между описаните
травми и процесното ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Л.И., ценени по реда
на чл. 172 от ГПК се установяват обстоятелствата във връзка с механизма на
произшествието, а именно същото е настъпило на пешеходна пътека. Ударът е настъпил по
време на предприето пресичане на пешеходците на пешеходната пътека. От показанията на
свидетеля се установяват и претърпените неимуществени вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно заключението на САТЕ,
настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
извършено от водача на лек автомобил Киа -нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДВП, който вменява задължение на водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушена е и
нормата на чл.119, ал.(1) от ЗДВП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е възникнало задължение в
този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
4
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 12 000лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания-травматична субарахноидна
хеморагия/кръвотечение/под твърдата мозъчна обвивка, причинила степенно разстройство
на съзнанието по типа на зашеметяване, без изпадане в пълно безсъзнание/кома/, която е
5
повлияна медикаментозно /контролна КТ на 01.03.21г., при изписването-нормален КТ
образ./, травматичен подкожен емфизем в дясно на шията и травматичен
пневмомедиастинум-лека форма, причиняващи болки и страдания, неопасни за живота,
водещи до главоболие, замаяност, световъртеж, гадене, повръщане, болки в шията.
Съобрази се възрастта на пострадалото лице към датата на ПТП-21години, общия
възстановителен период от около 4-6 месеца /установен съгласно изслушаните гласни
доказателства и становище на вещо лице заявено в с.з. от 03,10,2022год., макар и острия
възстановителен период да е 1 месец, се установи, че при ищеца са били налице периодично
неврологични симптоми поне до месец юни 2021год.- повръщал, имал силно главоболие.
Съобразиха се и последиците в психологичен план /след ПТП ищецът изпитвал страх при
пресичане/.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че липсват доказателства за
усложнения или отпадна неврологична симптоматика, фрактура, продължителна
хоспитализация, оперативна интервенция или друго обстоятелство обосноваващо по-висок
размер на обезщетение. В съдебно заседание вещо лице сочи да липсва усложнение на
хеморагията, тъй като е овладяна медикаментозно и няма огнищна симптоматика, поради
притискане на мозъчната тъкан. Емфизема на шията е отшумял още в периода на
хоспитализацията, както и пневмомедиастино-наличието на въздух в срединната част в
много лека форма между двата бели дроба. Не се установи и нарушение на зрението, тъй
като дадените в тази връзка свидетелски показания не са подкрепени с медицински
изследвания. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и
икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователно покритие при ГО за
релевирания период.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване поради нарушение
от страна пострадалото лице на чл.113, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП. Установи се
произшествието да е настъпило на обозначена пешеходна пътека с пътна маркировка и
сигнализирана с пътен знак, както и при предприето пресичане на пътното платно от
пешеходеца. Не се установи произшествието да е настъпило поради несъобразено
непосредствено навлизане на платното за движение, без съобразяване на приближаващото
пътно превозно средство; Не се установи пострадалото лице да е удължило ненужно пътя и
времето за пресичане, да е спряло без необходимост на платното за движение; Не се
установи нарушение на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДВП -поради внезапно навлизане на платното
за движение или при ограничена видимост; Ето защо не е налице основание за приложение
на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
От приложените по делото доказателства се установява за ищеца да са реализирани
имуществени вреди, представляващи разход за извършен преглед при невролог-75,00лв. и
неврохирург-120,00лв., както и лабораторни изследвания в размер-35,00лв. Същите са в
пряка връзка с произшествието, поради което подлежат на възстановяване.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
6
молбата пред застрахователя на 08,09,2021год. е дължима от 09,12,2021год. като за периода
от 08,09,2021год. до 08,12,2021год. е неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички дължащи се такси и разноски по делото в полза на
бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общ
размер на 665,20лв., от които 489,20лв. -д.т. и 176,00лв. от общо440,00лв.-разноски/
320,00лв.-в.л. и 120,00лв.-превод/
На основание чл.38 от ЗАдв. и с оглед изхода от спора на адв. П. И. Г. се присъжда
адв.хонорар, определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 614,76лв. от общо
1536,90лв./ минимално възнаграждение от 1436,90лв. и 100,00лв. за трето с.з./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 1379,87лв., от които 291,75лв. от
общо 494,50лв.-разноски /320,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел, 10,00лв.-СУ и 124,50лв.-
преписи/, и 1088,12лв.-адв.възнаграждение с ДДС./ Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от
ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическа и правна сложност и извършени
проц. действия, поради което определя същото по чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на общо
1536,90лв. С оглед отхвърлената част същото е в размер на 906,77лв. или с 20%
ДДС/181,35лв./ е общо в размер на 1088,12лв./
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.**** да заплати на Х. С. М., роден на ****,2000год. във Великобритания,
гражданин на Ирландия с паспорт №****, със съд. адрес: гр.София, ул.**** на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 12 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди причинени по повод възникнало на 24.02.2021г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 12000,00лв. до пълния предявен размер от
30000,00лв., частично от 40000,00лв., както и за законна лихва от 08,09,2021год. до
08,12,2021год. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.**** да заплати на Х. С. М., роден на ****,2000год. във Великобритания,
гражданин на Ирландия с паспорт №****, със съд. адрес: гр.София, ул.**** на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 230,00лв., представляващи обезщетение за
7
имуществени вреди причинени по повод възникнало на 24.02.2021г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва от 08,09,2021год. до 08,12,2021год. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 665,20лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати на адв. П. И. Г. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на
614,76лв.-адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Х. С. М., роден на ****,2000год. във Великобритания, гражданин на
Ирландия с паспорт №****, със съд. адрес: гр.София, ул.**** да заплати на ЗАД„ОЗК
З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”**** на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1379,87лв.–разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8