РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Перник, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20241720107111 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът С. Б. Т. твърди, че на **** г. срещу нея в полза на ответника „Топлофикация-
Перник” АД бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд –
Перник, за сумите 3398,34 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г.
до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва от 15.11.2013 г. до окончателното й изплащане,
541,07 лева – лихва за забава за периода от 30.08.2009 г. до 29.01.2013 г., както и 178,79 лева
– съдебни разноски. За принудителното събиране на вземанията ответникът инициирал
образуване на изпълнително дело № **** г., по описа на ЧСИ Б., в хода на което бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Въз основа на него по
изпълнителното дело постъпвали месечни суми, от които 803,60 лева били преведени по
сметка на „Топлофикация-Перник” АД. Последното постъпило плащане от наложения запор
било на 29.09.2017 г. След тази дата не настъпили обстоятелства, прекратяващи давностния
срок за вземането за главница в размер на 3398,34 лева. Поради това С. Б. Т. изразява
становище, че към датата на образуване на настоящото производство вземането е погасено
по давност. С оглед на тези съображения моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на „Топлофикация-Перник” АД, че не му дължи
сумата 3398,34 лева, за която е издаден изпълнителният лист от **** г. по ч.гр.д. № **** г.,
по описа на Районен съд - Перник.
Ответникът „Топлофикация-Перник” АД заявява, че признава предявения иск. Счита,
че процесното вземане е погасено по давност, като сочи, че на 23.08.2022 г. изпълнителното
дело, за принудителното събиране на което е било образувано, било перемирано, а след това
не е образувано ново изпълнително дело.
С молба, отправена в открито съдебно заседание на 14.02.2025 г., ищцата чрез
процесуалния й представител – адв. Ц. е поискала да бъде постановено решение при
признание на иска.
Като взе предвид исканията и становищата на страните по предявения иск, съдът
1
намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, а именно: с отговора на исковата молба ответникът е направил изрично
признание на предявената искова претенция; ищецът е поискал постановяване на решение
при признание на иска с молба, отправена в открито съдебно заседание на 14.02.2025 г.;
признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави и ответникът има
възможност да се разпорежда с тях. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, че С.
Б. Т. не дължи на „Топлофикация-Перник” АД сумата 3398,34 лева - стойност на топлинна
енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., за която е издаден изпълнителен лист от
**** г. по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд - Перник.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 636 лева.
Твърдението на ответника, направено с молба от 12.02.2025 г., че тежестта на
сторените по делото разноски следва да бъде определена според правилото на чл. 78, ал. 2
ГПК, е неоснователно. Съгласно тази разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тоест,
за да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да са налице двете визирани
предпоставки – ответникът да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. В разглеждания случай е осъществена само едната от тези
предпоставки - ответникът е признал основателостта на предявения иск. Липсва обаче
втората, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Съществуването на
изпълнителен титул в полза на „Топлофикация-Перник” АД, въз основа на който
дружеството би могло по всяко време да образува изпълнително производство срещу
ищцата, чрез което да пристъпи към принудително събиране на погасеното по давност
вземане, представлява по същността си повод за предявяването на настоящия отрицателен
установителен иск. Обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба
изпълнително дело № **** г., по описа на ЧСИ Стилиян Б., е било прекратено, е без
значение, тъй като ответникът има възможност да поиска образуване на ново изпълнително
производство. В този смисъл е Определение № 549/ 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317/ 2018 г.,
по описа на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че при признание на отрицателен установителен
иск, основан на твърдение, че предявеното вземане е погасено по давност, ответникът не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал повод за предявяването на иска. В случая
„Топлофикация-Перник” АД разполага с изпълнителен лист срещу С. Б. Т., поради което
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима.
По изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК Районен съд - Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1
ГПК, че С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. М. С., бл. ......, ап. ........, не дължи на
„Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата 3398,34 лева - стойност на топлинна
енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., за която е издаден изпълнителен лист от
**** г. по ч.гр.д. № **** г., по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
да заплати на С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. М. С., бл. ............., ап. ..............,
сумата 636 лева – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
2
връчване на препис от него.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3