№ 1492
гр. Плевен, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430102970 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „**** срещу
**** искова молба с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327 ЗЗД и чл.86
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 194,15 лв.,
представляващи главница, задържана от ответното дружество за
обезпечителна гаранция на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за
изпълнение на СМР от 01.04.2015 г., от които по Фактура №**** сума в
размер на 1 463,33 лв. и по Фактура №****, -сума в размер на 730,82 лв.;
мораторна лихва за забава в плащанията по чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите върху общия размер на главницата по двете фактури, в размер
на 664,75 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху общата главница по двете фактури, от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която в срок е
постъпило възражение от ответника, поради което и в изпълнение указанията
на съда е предявен настоящия иск. Навеждат се доводи, че на 01.04.2015 г.
между страните по делото е сключен договор за СМР, като ответникът, в
качеството си на възложител и ищецът, в качеството си на изпълнител са се
1
договорили изпълнителят да извърши възмездно, със свои трудови ресурси и
качествено СМР по част ЕЛЕКТРО на обект: „Изграждане на Нова складова
база на ****“, находящи се в ПИ **** по кадастралната карта на гр. ****“.
Излага се, че съгласно чл. 4 от Раздел II - „Цени и начин на плащане“ - от
договора, за изпълнение на СМР по него, възложителят се е задължил да
заплати на изпълнителя възнаграждението по следния начин: авансово
плащане в размер на 12 500 лв. без ДДС, платим в 5/пет/ -дневен срок след
подписване на договора и издаване на данъчна фактура от изпълнителя;
остатъкът се заплаща въз основа на двустранно подписани актове обр. 19,
одобрени от инвеститорския контрол в срок до 10 дни от постъпване на
плащане от Инвеститора, от които се приспада: пропорционално платения
аванс; 1 % от стойността на актуваните СМР за възмездяване на разходите на
възложителя за осигуряване на ток, вода, ограда и временното строителство в
обекта; 5 % за обезпечителна гаранция до въвеждане на сградата в
експлоатация, като гаранцията се разплаща както следва: 2 % в срок от 5 дни
от плащането й от инвеститора след въвеждането на сградата в експлоатация;
оставащите 3 % след изтичане на една година от въвеждане на сградата в
експлоатация при условие, че няма неотстранени дефекти. Сочи се, че
ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения в срок и
качествено. Твърди се, че за изпълнените по договора СМР ищецът е издал
три броя данъчни фактури. Излага се, че възложителят по договора за
изпълнение на СМР /и ответник по настоящия иск/, не е имал възражения
относно качеството на изпълнените СМР и е заплатил задълженията по
издадените фактури, с изключение на задържаните като гаранция по силата на
чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора 5 % от данъчната основа по всяка от тях, както
следва: фактура №**** на стойност 25 579,02 лв. с ДДС, от която длъжникът
е задържал като гаранция по договора сумата от 1 463,33 лв.; Фактура №***
на стойност 12 774,77 лв. с ДДС, от която длъжникът е задържал като
гаранция по договора сумата от 730,82 лв. и Фактура №**** на стойност 11
152,31 лв. с ДДС, от която длъжникът е задържал като гаранция по договора
сумата от 613,10 лв. Сочи се, че въпреки настъпилия падеж за плащане на
задържаните като гаранция суми плащане не е извършено. Излага се, че след
издаване на Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК ответникът с
възражението си по чл.414а ГПК е заявил, че е платил задължението си по
Фактура №**** в размер на 613,10 лв., както и мораторна лихва върху тази
2
главница в размер на 189,90 лв., като е оспорил задълженията за главници по
останалите две фактури с твърдение, че същите са погасени по давност, респ.
лихвите върху тези главници, като акцесорни такива, не се дължали. Не
отрича направеното плащане, но счита, че вземанията по останалите две
фактури не са погасени по давност, вкл и дължимата лихва. Счита, че в
настоящия случай е приложима общата петгодишна давност. Навежда доводи,
че падежът за връщане на задържаните като гаранция суми по трите фактури
е на една и съща дата, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора. Излага, че ако
ответникът не спори за задължението си по платената от него последна
фактура № **** то по този начин признава и задълженията си по останалите
две фактури. Сочи, че последната фактура е издадена на 01.09.2016 г., т.е
счита, че към тази дата е приключила работата му във връзка с договореното.
Твърди, че претендираните от него лихви са за последните 3 години преди
датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК в съда.Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита излага, че искът е основателен и моли съда
да уважи същия. Излага, че от събраните по делото доказателства е
установено, че складовата база на **** е въведена в експлоатация, поради
което се е сбъднало и условието за заплащане на удържаните 3%. Навежда
доводи, че се е сбъднало условието за заплащане ш на останалите 2% от
задържаните му такива.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на ИМ. Оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищецът не разполага с доказателства за сбъдване на
условието по чл. 4, ал.1, т.2 от Договор за СМР и цели да се снабди с тях в
хода на настоящото дело, което счита че води до извода за недоказаност на
претенцията за главница. Излага, че основанието за плащане, договорено
между страните е двустранно подписан акт- обр. №19, а не фактурата. Сочи,
че са издавани следните актове- образци и съответно фактури във връзка с
извършените СМР-та: акт - обр. № **** и от същата дата фактура № ****, по
която е задържана сума в размер на 1463.33 лева, Акт № **** и от същата
дата фактура № ****, по която е задържана сума в размер на 730.82 лева и акт
3
Акт № **** с издадена №****, по която е задържана сума в размер на
613,10лв. Твърди, че по последната фактура е издадена осем месеца след
приемане на работата, което счита, че опровергава твърдението, че работата е
приключена и приета на 01.09.2016 г. Оспорва редовността на водените
счетоводни книги на ищеца и на записите в тях. Излага, че плащането на
задържаните като гаранции суми е уговорено в договора в процентно
съотношение, а не като точни суми и никъде в същия не е упоменато, че
следва да е в един и същи ден. Сочи се, че са уговорени различни проценти,
платими в различно време, след сбъдването на допълнителни условия, които
не са били налични към датата на депозиране на заявлението в съда. Твърди
се, че страните са договорили плащанията към ищеца да се извършват след
като са налице такива от Инвеститора. Навеждат се доводи, че същият дължи
на ищеца сумата от 74 831.79 лева, което от своя страна счита, че води до
извод, че не са се сбъднали условията за плащане. Излага, че процесните
фактури са погасени по давност, поради което е заплатена и претендираната
сума само по последната фактура. Сочи и, че не е налице признание от тяхна
страна, тъй като вземанията по процесните фактури е погасено по давност,
започнала да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо- след
приемане на работата от възложителя или в уговорения в договора срок - след
сбъдването на условие извън контрола им. Счита, че съдът следва да прецени
дали такава и уговорка е действителна. Счита и, че предявения акцесорен иск
за лихви за погасен по давност на изложените съображения. Твърди, че
ищецът претендира мораторна лихва, за периода от 03.03.2018 г. до
04.03.2021 г. в размер на 664.75лв., а от друга страна е изпратил нарочна
покана за плащане изх.№ 02-001 от 09.02.2021 г., получена на 10.02.2021 г. от
ответника, в която определя срок за доброволно изпълнение от 7 дни, от
получаването и или до 17.02.2021 г. Излага, че изявлението недвусмислено
сочи, че той счита задължението си за безсрочно, поради и което е следва да
се приложи института на чл. 84 от ЗЗД. Сочи, че в поканата си ищецът не е
посочил банкова сметка по която да получи изпълнение, поради което и
ответникът следва да се освободи от отговорността за забава. Твърди, че от
своя страна той е заплатил на ищеца сумата от 613,10 лева , ведно с лихва по
чл. 86 от ЗЗД в размер на 189.90 лева. Счита, че с оглед становището му за
липса на основание за присъждане на обезщетение за забава, то и платената
сума от 189,90 лева се явява недължимо платена и моли съда да извърши
4
съдебно прихващане с нея в случай , че намери иска за главница за
основателен до някакъв размер . Твърди и, че ищецът му дължи и договорна
неустойка за забава, съгл. чл. 18 от договора. Сочи, че видно от Приложение
№2 към договора - линеен график, СМР по електроинсталации е следвало да
бъдат изпълнение до края на м. 10.2015 г., което обаче е прието на 09.02.2016
г. с подписването на протокол № 3. Излага, че натрупаната обща забава е
повече от 100 дни, а дължимата за това неустойка е както следва: По акт 1 от
04.12.2015 г. на стойност 29 266.61 лева по 0,03% на ден, забава от 35 дни
307.30 лв; По акт 2 от 29.12.2015 г. на стойност 14616,43 лева по 0,03% на
ден, забава от 60 дни 263,10 лв; По акт 3 от 09.02.2016 г. на стойност 12261.95
лева по 0,03% на ден, забава от 100 дни 367,85 лв или неустойка в общ размер
на 938.25 лева. Моли съда в случай, чеуважи претенцията на ищеца да
извърши съдебно прихващане със сумата 938.25 лева , представляваща
дължима неустойка за забавено изпълнение на осн. чл. 18 от Договор за СМР.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждането на разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск като
погасен по давност. Навежда доводи и, че исковата претенция е недоказана.
Излага, че Инвеститорът не е заплатил изцяло дължимата му сума.
Алтернативно, ако съдът приеме, че се дължи плащане то е в размер на 2,5 %,
за които при ответника са постъпили плащания по главния договор. Поради
изложеното намира за неоснователен и предявения иск с правно основание
чл.86 ЗЗД. Поддържа направеното възражение за прихващане и моли съда да
уважи същото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1610/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от **** срещу *** за следните суми:, сумата 2807,25 лв.
главница; лихва 854,65 лева, лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода 05.03.2018 г.
до 04.03.2021г., ведно със законната лихва от 05.03.2021 год. до изплащане на
вземането, както и сумата 73,24 лв. държавна такса и 396 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение Въз основа на подаденото заявление е издадена
5
заповед за изпълнение № 1003/05.03.2021 г., срещу която е постъпило в срок
възражение от длъжника, поради което и в изпълнение на указанията на съда
е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от представения о делото Договор за изпълнение на СМР,
сключен между страните по делото, че същите са договорили, че цената на
договора ще бъде платена както авансово, така и въз основа на двустранно
подписан акт обр. №19, одобрени от Инвеститорския контрол в срок до 10
дни от постъпване на плащане от Инвеститора, от които се приспада и 5% за
обезпечителна гаранция до въвеждане на сградата в експлоатация, като
същата се разплаща както следва: 2% в срок от 5 дни от плащането и от
Инвеститора след въвеждане на сградата в експлоатация и 3% след изтичане
на една година от въвеждане на сградата в експлоатация при условие, че няма
неотстранени дефекти. Договорено между страни е и, че при забава за
завършване и предаване на обекта в уговорения срок изпълнителят дължи
неустойка в размер на 0,03% за всеки просрочен ден върху сумата за
забавената част, но не повече от 5% от нея.
Установява се от издадената фактура №458/04.12.2015 г. от ответника
по делото във връзка с плащане на Акт №1, че на ответника е приспадната
гаранционна сума от 1463,33 лева.
От приложената по делото фактура №473/29.12.2015 г. от ответника по
делото във връзка с плащане на Акт №2, че на ответника е приспадната
гаранционна сума от 730,82 лева.
Приобщени като Доказателство по делото са и аналитична оборотна
ведомост от ответното дружество за 2016, 2017 и 2021 г, от които се
установява, че третото неучастващо по делото лице – ЕТ „**** ***“ дължи
към 2021 г сума от 74831,79 лева
Видно е от представените по делото Акт №1, Акт №2 и Акт №3,
подписани от страните по делото и какви СМР е следвало да се извършат и
каква е тяхната цена.
Установява се и от Приложения по делото график за изграждане на
складовата база и в какъв срок е следвало да бъдат извършени съответните
СМР-та.
От приложения по делото Договор за строителство 01.08.2014 г. се
6
установява, че между ответника по делото и ЕТ „**** ***“ е сключен договор
по силата, на който ответникът е приел да извърши СМР по обект „
изграждане на нова складова сграда в ПИ *** по КККР на гр. ****. Уговорен
е и срокът и цените за заплащане на извършените СМР.
Представени като доказателства по делото са и фактури №**** г., от
които се установява, че са платени СМР-та съгл. Акт обр. 19 по протоколи
№№1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16, 17.
От представения по делото Протокол №17 за установяване, извършване
и заплащане на натурални видове СМР се установява и какви СМР-та е
следвало да бъдат извършени по съставения протокол.
Видно е от представеното по делото Удостоверение №2/06.01.2017 г.,
издадено от Община ****, че процесната сграда е въведена в експлоатация на
06.01.2017 г.
От приобщената по делото Покана, изпратена от ищеца до ответника се
установява, че същият е поканен да изпълни процесното задължение.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страната. От изготвената и
приобщена по делото ССЕ, изготвена след проверка в счетоводството на
ищеца и ответника се установява, че: в счетоводството на ответника има
вземания от ЕТ „**** ***“ за 2016 г. в размер на 121943, 13 лев, от които по
фактура № 4633/14.12.2015г. в размер на 104 418,22 лева, с извършено
плащане от 59 739,21 лева със задължение в размер на 44679,01 лева и по
фактура № 4648/21.12.2016 г. в размер на 77 264,12 лева; в счетоводството на
ответника вземанията от ЕТ „**** ***“ за 2017 г. по фактура №
4633/14.12.2015г. е погасено и по фактура № 4648/21.12.2016 г. е останало
задължение в размер на 74831,79 лева; че към датата на ИМ задължението на
ЕТ „**** ***“ към ответника е в размер на 74 831,79 лева; че Протокол № 17
за установяване на завършване и за заплащане на натурални видове СМР е на
стойност 593 808,48 лв.; че по Договор за СМР от 01.04.2015 г., са издадени
следните актове за извършени СМР: Акт № 1 от 04.12.2015 г., съставен
между ****” ЕООД /Възложител/ и **** ООД /Изпълнител/ и подписан от
**** /за възложителя/ и **** /за изпълнителя/ за обект „Изграждане на Нова
складова база на ****“, гр.****, електроинсталации на стойност 29 266,61 лв.;
7
Акт №2/ 29.12.2015 г. съставен между ****” ЕООД
възложителя/ и **** /за изпълнителя/ за обект „Складова база на ****“ -
2014г., електроинсталации на стойност 14 616,43 лв.; Акт
№3/09.02.2016г.съставен между ****” ЕООД /Възложител/ и ****
ООД /Изпълнител/ и подписан от **** /за възложителя/ и **** /за
изпълнителя/ за обект „Складова база на ****“-2014 г., електроинсталации на
стойност 12 261,95 лв.; че са установени извършени следните работи:т.4.
Електроинсталации;т.4.2. Ел. табла и захранващи кабели с описание на
извършените работи на обща стойност 5 096,93 лв.;т.4.3. Осветителна
инсталация с описание на извършените работи на обща стойност 3 029,70 лв.;
т.4.4. Контакти и силова инсталация с описание на извършените работи на
обща стойност 1 075,80 лв.; т.4.5. Мълниезащитна и заземителна инсталация с
описание на извършените работи на обща стойност 3 071,20 лв.; че идентични
видове работи са отразени в Протокол № 17 за установяване на завършване и
за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 2016 г.
по Договор от 01.08.2014 г., съставен между **** ***“ гр.**** /Възложител/
и ****” ЕООД гр. **** /Изпълнител/ за обект „Изграждане на Нова складова
база в ПИ *** в гр.****“; че работите, описани в Акт № 3 от 09.02.2016 г.,
съставен между ****” ЕООД /Възложител/ и **** ООД /Изпълнител/ са
еднакви по вид, количество, единична цена и обща цена на
описаните в Протокол № 17 за установяване на завършване и за
заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи
към 2016 г. по Договор от 01.08.2014 г., съставен между ЕТ „**** ***“
гр.**** /Възложител/ и ****” ЕООД гр. **** /Изпълнител/; че по Договор за
строителство от 01.08.2014 г.,сключен между ЕТ „**** ***“ гр.****, ЕИК
**** /Възложител/ и ****” ЕООД гр. ****, ЕИК **** /Изпълнител/ не са
представени всички Протоколи за установяване на завършване и
за заплащане на натурални видове строителни и монтажни
работи /от № 1 до № 16/, за са се направи сравнение с описаните
в Акт № 1 и № 2 дейности и да се установи изпълнените от дружеството -
ищец **** ЕООД по Договор за СМР от 01.04.2015 г., сключен между ****”
ЕООД гр. **** /Възложител/ и **** ЕООД гр.**** /Изпълнитиел/ включени
ли са в Актовете за приемане на изпълнени СМР между ответника „****“
ЕООД гр.**** и възложителя на обекта ЕТ „**** ***“ гр.**** по договора
между тях.; че След допълнителна проверка в счетоводството на „****“
8
ЕООД гр.**** е установено, че във връзка с Договор за строителство от
01.08.2014 г.,сключен между ЕТ „**** ***“ гр.****, ЕИК **** /Възложител/
и ****” ЕООД гр. ****, ЕИК **** /Изпълнител/ са издадени фактури за
аванси, получени са авансови плащания, издадени са фактури и са извършени
прихващания от платените аванси, като остава дължима сума от 74 831,79
лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже че в негова полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника срещу която същият е възразил, както и, че искът е предявен в
едномесечния преклузивен срок. Следва да установи и възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже,
съществуването на твърдяното в негова полза вземане въз основа на
твърдените договорни взаимоотношения с ответника, че е настъпил срокът за
плащане по фактурите и размера на задължението за главница и лихва.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и, че вземането е
погасено по давност.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№1610/2021 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че заповедта за изпълнение е връчена на
ответника, който е възразил в предвидения за това срок и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на Договор за
изпълнение на СМР, сключен между страните по делото, по силата на който
са договорили срок за изпълнение, плащане и задържане на гаранция.
Уговорено е и срокът, в който следва да бъде върната удържаната 5%
9
гаранция, а именно: 2% в срок от 5 дни от плащането и от Инвеститора след
въвеждане на сградата в експлоатация и 3% след изтичане на една година от
въвеждане на сградата в експлоатация при условие, че няма неотстранени
дефекти.
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по
делото доказателства, че е налице сключен между тях договор за изпълнение
на СМР- та по силата, на който ищцовото дружество е извършило такива,
поради което в тежест на ответника е да плати извършените дейности, както и
при настъпване на условията, предвидени в договора да върне удържаната
гаранция.
Спорно по делото е дали се дължи процесната сума, както и дали тя не е
погасена по давност.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
договореното между страните приема, че удържаната 5% гаранция е следвало
да бъде върната на ищеца при сбъдване на две условия: плащане от страна на
Инвеститора и въвеждане на сградата в експлоатация и изтичане на
едногодишен срок от въвеждането й. Видно е от приобщеното по делото
доказателства, че процесната сграда е въведена в експлоатация и на
06.01.2017 г., поради което и претендираната за връщане гаранция е дължима
от дружеството –ответник от 07.01.2018 г. – след изтичането на
едногодишния срок. Поради изложеното съдът намира, че към датата на
предявяване на ИМ ответникът е дължал плащане на удържаната гаранция от
3%. Що се отнася до плащането на останалите задържани 2% съдът намира,
че все още не са се сбъднали условията за нейното връщане. Безспорно е, че
страните са договорили, че връщането на тази част от удържаната гаранция
ще бъде при плащане от страна на инвеститора. Безспорно е, че към
настоящия момент същият не е изплатил изцяло дължимата сума на
инвеститора, поради което съдът намира, че както към датата на ИМ, така и
към настоящия момент не се е сбъднало условието за престиране на същата.
За неоснователно съдът намира твърдението на ищеца, че с направеното
плащане от Инвеститора е платено дължимото по Акт №1 и Акт №2, по
които той претендира връщане на удържаната гаранция, поради което и
условието се е сбъднало. Видно е от процесния договор, че страните са
договорили, че гаранцията подлежи на връщане не при плащане от страна на
10
Инвеститора по определени приети за изпълнени Актове, а при пълно
плащане. Поради изложеното съдът намира ,че предявената претенция за
връщане на 2% от удържаната гаранция е преждевременно предявена, поради
което и следва да се отхвърли. Предявеният иск следва да се уважи за
търсената гаранция от 3%, като по фактура № 458/02.12.2015 г. същата е на
стойност 877,80 лева, а по фактура № 473/29.12.2015 г. е на стойност 438,50
лева. По изложените по – горе съображения съдът намира, че процесната сума
не е погасена по давност.
С оглед уважаване на главния иск за посочените суми съдът счита, че
претендираната мораторна лихва следва да се уважи за сумите, които са били
основателни към датата на предявяване на ИМ. За основателната претенция
от 877,80 лева по фактура № 458/02.12.2015 г. дължимата мораторна лихва е в
размер на 267,24 лева за периода от 05.03.2018 г. до 04.03.2018 г. За
претенцията от 438,50 лева по фактура №473/01.09.2016 г. дължимата
мораторна лихва е 133,49 лева.
Частичната основателност на предявения главен иск налага произнасяне
и по направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от
189,90 лева, представляваща обезщетение за забава и със сумата от 938,25
лева, представляваща дължима неустойка за забавено изпълнение съгласно
чл.18 от Договора.
За неоснователно съдът приема направеното възражение за прихващане
със сумата от 938,25 лева, представляваща дължима неустойка за забавено
изпълнение. Видно е от представените по делото доказателства, че същият е
следвало да извърши както по Акт №1, така и Акт №2 редица СМР. От
представената по делото справка се установява, че част от дейностите е
следвало да се извършат в определен посочен срок. По делото обаче не се
събраха категорични доказателства, че ищецът както е забавил, така и с какъв
период от време е забавил извършването на СМР, поради което и направено
възражение за прихващане следва да се остави без уважение.
За неоснователно съдът намира и възражението за прихващане със
сумата от 189,90 лева, представляваща недължимо платена мораторна лихва в
заповедното производство. Съдът намира, че с плащането на задължението
ответникът е признал неговото съществуване, поради което и като
неотегляемо на основание чл.237, ал.4 ГПК не може да бъде оспорвана негова
11
дължимост в настоящето производство и да се претендира прихващане.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в размер от 297.29 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както и сторените в
исковото производство разноски в размер от 221,96 лв. за заплатена държавна
такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, отново
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД, че
****, с ЕИК ****, представлявано от ****, със седалище и адрес на
управление, в гр. **** ул. „****“ № 1, етаж 3 дължи на „****, сумата от
1316,30 лв., представляващи главница, задържана от ответното дружество за
обезпечителна гаранция на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за
изпълнение на СМР от 01.04.2015 г., от които по Фактура №**** сума в
размер на 877,80 лв. и по Фактура №****, -сума в размер на 438,50 лв.;
мораторна лихва за забава в плащанията по чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите върху общия размер на главницата по двете фактури, в размер
на 400,73 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху общата главница по двете фактури, от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, като отхвърля иска за
горницата над присъдената сума до претендираната сума от 2 194,15 лв.,
представляващи главница, задържана от ответното дружество за
обезпечителна гаранция на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за
изпълнение на СМР от 01.04.2015 г., от които по Фактура №**** сума в
размер на 1 463,33 лв. и по Фактура №****, -сума в размер на 730,82 лв.;
мораторна лихва за забава в плащанията по чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите върху общия размер на главницата по двете фактури, в размер
на 664,75 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната
12
лихва върху общата главница по двете фактури, от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от ****, със
седалище и адрес на управление, в гр. **** ул. „****“ № 1, етаж 3да заплати
на „****, сумата от 297,29 лева, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1610 по описа за 2021 г. на ****ски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ****“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от ****, със
седалище и адрес на управление, в гр. **** ул. „****“ № 1, етаж 3да заплати
на „**** сумата от 221,96 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13