РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 10.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2524 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на „Био Терра Нил“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от
управителя - Стефан Сертов, срещу Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г., за кампания 2018 г. с рег. № 01-2600/4725/18.08.2021
г. на зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", издаден на осн. чл. 18,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата
отмяна. Поддържа се, че към момента на деклариране на парцелите за кампания
2018г. земеделският производител е изпълнил нормативните изисквания за
подпомагане. Сочи се, че заявеният
за отглеждане сорт е закупен от лице, имащо право да го сортоподдържа, за което
били представени и фактури. Отпадането на сорта „Ивайловградска капия“ било
нормативно уредено едва с изменението на Наредба № 7/24.02.2015 г., публикувано
в Държавен вестник бр. 18 от 01.03.2019г., в сила от 01.03.2019г.
3. Ответникът – Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие",
чрез процесуалния си представител - юрисконсулт М., поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. „Био Терра Нил“ ЕООД с УРН 565615, било одобрено с уведомително писмо
рег. 02-160-2600/3310/29.11.2017г. на Зам.
Изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие" за подпомагане по мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
2014 - 2020 г. по заявление с УИН 16/120617/75845/ от 2017г. с петгодишен
период на агроекологичен ангажимент. Безвъзмездното финансирането било
отпуснато на земеделския производител по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.
7. За втората година на подпомагане (2018г.) „Био Терра Нил“ ЕООД подало заявление, с което били деклариран за
отглеждане на сорта „Ивайловска капия“ върху площ от 3,7 ха. Към заявлението
били представени: документ за стандартни семена № 2/23.01.2018., издаден от
Селскостопанска академия, „Опитна станция по поливно земеделие - Пазарджик“ ДП
и фактура № 2074/26.01.2018г. за закупени от
„Опитна станция по поливно земеделие - Пазарджик“ ДП два килограма семе
пипер на стойност 396 лева с ДДС.
8. Във връзка със служебна проверка на
ДФ „Земеделие“ било отправено писмо изх. № 02-1200/839#3/30.08.2018 г. до Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол при
Министерство на земеделието, храните и горите, за установяване на причините
поради които в списъка за 2018г. на лицата, имащи право да извършват сортоподдържане
на застрашени местни сортове, важни за селското стопанство, не бил включена
културата пипер, сорт „Ивайловска капия“, която според правилата на Наредба №
7/24.02.2015 г. подлежала на подпомагане. Отбелязано било също, че за въпросния
сорт са издавани фактури от „Опитна станция по поливно земеделие - Пазарджик“
ДП, която била включена в списъка на лицата, имащи право да извършват
сортоподдържане на застрашени местни сортове, важни за селското стопанство.
9. От страна на Изпълнителна агенция по
сортоизпитване, апробация и семеконтрол при Министерство на земеделието, храните и горите било
предоставена информация в писмо изх. №
РД-03-92/14.09.2018г., че по молба на „Опитна станция по поливно
земеделие - Пазарджик“ ДП на 22.04.2016г. пипер сорт „Ивайловска капия“ бил
заличен от списъка на застрашените от изчезване местни сортове, важни за
селското стопанство за 2016г., публикуван на сайта на Изпълнителна агенция по
сортоизпитване, апробация и семеконтрол, тъй като към тази дата сортът бил в
изпитване за признаване като нов сорт. През 2017г. сортът със заповед № РД
12-4/13.06.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите бил признат и
вписан в Официалната сортова листа на Република България.
„Опитна станция по поливно земеделие - Пазарджик“ ДП
като собственик на сорта можела да извършва сортоподдържане, но не била
сортоподдържащо лице по смисъла на чл. 25 от Наредба № 7/24.02.2015 г. и нямала
право да издава фактури, тъй като пипер сорт „Ивайловска капия“ не бил местен
сорт, застрашен от генетична ерозия, а новопризнат, поради което липсвал и в
списъка на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското
стопанство за 2018г.
10. Във връзка с възникналия казус по администриране на заявления за
подпомагане по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, до ДФ
„Земеделие“ било отправено писмо изх. № 10-1077/20.08.2018г. от зам. министъра
на земеделието, храните и горите, с което били дадени указания при наличие на
фактури, издадени от лице, което не е включено в списъка на лицата, имащи право
да извършват сортоподдържане на застрашени местни сортове, важни за селското
стопанство, да се прилага чл. 17 от Наредба № 7/24.02.2015 г., определящ
случаите, при които не се отпуска финансова помощ, респ. земеделските стопани
да бъдат уведомявани за непълното на заявленията им по реда на чл. 53, ал. 1 от
Наредба № 7/24.02.2015 г.
11. С писмо изх. № 01-*********/30.04.2019г. на зам. изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“ дружеството - жалбоподател било уведомен за откриване на
производството по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишния ангажимент по мярка 10. Посочено било, че при извършените административни
проверки на подаденото заявление за плащане за 2018 г. в ИСАК процентът на
допустимата заявена площ през текущата кампания спрямо размера на одобрената
референтна площ по направлението е 0,00 % видно от Приложение 1, поради което на
основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 предстои прекратяване на
агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ по
направлението съгласно условията на ал. 4, защото не са спазени изискванията на
чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7. В Приложение № 1 като основание за прекратяване е
посочена референтната /одобрена/ площ – 3,7 ха, заявената площ в текущата
кампания – 3,7 ха и заявената допустима за подпомагане площ в текущата кампания
– 0 ха и процентът на припокриване на допустимата площ в текущата кампания
спрямо референтната площ, който е автоматично изчислен чрез ИСАК на 0,00 %. Според
Таблица 2 от Приложение № 1 по отношение на парцела № 56784-1349-5-2 с площ 3,7
ха било установено, че заявения от земеделският стопанин сорт „Ивайловска капия“ не фигурира в списъка
със застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство за
кампания 2018г. Това обстоятелство било обвързано и с изискването на чл. 25, ал. 3 от Наредба № 7 земеделският стопанин
да представи копие от фактура, че посевният и/или посадъчният материал за
заявения местен сорт е закупен от лице, имащо право да сортоподдържа съответния
сорт.
12. От страна на „Био Терра Нил“ ЕООД било подадено възражение вх. №
01-2600/2608/17.06.2019г., с което било заявено, че не са налице основания за
прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 10, тъй като сортът „Ивайловска
капия“ бил заличен като подлежащ на подпомагане едва с изменение от
01.03.2019г. на Наредба № 7 от 24.02.2015г. При кандидатстването по мярката
през 2017г. и 2018г. сортът бил част от списъка на подпомаганите култури. За
отпадането на сорта земеделският стопанин бил уведомен към 2018г. чрез
телефонно обаждане от страна на ДФ „Земеделие“.
13. Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" на осн. чл. 18,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. и чл. 63, т. 1 във вр. чл. 77, т. 4,
буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. издал процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони
за кампания 2018 г. с рег. № 01-2600/4725/18.08.2021 г., поради неспазване от страна
на „Био Терра Нил“ ЕООД на изискванията
на чл. 20, ал. 4 от същата наредба. Актът бил обоснован с фактическите
обстоятелства, установени при извършените административни проверки на
подаденото заявление за плащане за 2018 г. в ИСАК и мотивът, че процентът на
допустимата заявена площ през текущата кампания спрямо размера на одобрената
референтна площ по направлението е 0,00 %, поради заявяване на сорт „Ивайловска
капия“, който не фигурирал в списъка със застрашените от изчезване местни
сортове, важни за селското стопанство за кампания 2018г, както и поради
неизпълнение на изискванията на чл. 25, ал. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г.
Възраженията на оспорващия не били обсъдени.
14. За удостоверяване компетентността си да издава актове от категорията на
процесния, ответникът представя заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а,
ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители е упълномощен да
издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
2014 - 2020 г.
IV. От правна страна:
15. Правилата на чл. 20, т. 2 и 3 вр. чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 от ЗПЗП
предвиждат компетентност за изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да организира
и ръководи дейността на Разплащателната агенция, като в отношенията между фонда
и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ,
гаранции и субсидии може да сключва административни договори и да издава административни
актове. Тези правомощия изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Според чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания (ДВ, бр. 22 от 24.03.2009 г.), заявленията се подават през периода от
1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.
Съгласно чл. 8, ал 1 вр. ал. 2 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ДВ, бр. 16
от 27.02.2015 г.), агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се
прилагат за период от пет последователни години, който започва да тече от
началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане",
което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за
плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите за
подпомагане подават "Заявление за плащане".
Според чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба
№ 7, ДФЗ – РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно
условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 4.
Според чл. 20, ал. 4 от Наредба
№ 7, одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по
направленията по чл. 3, т. 2 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто
спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава
пета или в случаите по ал. 6 и ал. 7.
Нормата на чл. 25, ал 2 от Наредба № 7 предвижда за подпомагане по
направлението по чл. 3, т. 7 - опазване на застрашени от изчезване местни
сортове, важни за селското стопанство, да се одобряват парцели със заявени
сортове, посочени в приложение № 8. Видно от редакцията на посоченото
приложение (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) в периода от 27.02.2015 г. до 28.02.2019 г. в
обхвата на културата пипер (Capsicum. annuum L.) е бил предвиден и сортът Ивайловска
капия. Считано от 01.03.2019г. с изменение ДВ, бр. 18 от 2019 г. този сорт е
изключен от направлението по чл. 3, т. 7.
Правилото на чл. 25, ал. 3 от Наредба № 7
поставя изискване, за подпомагане по направлението по ал. 2, земеделският
стопанин да представи копие от фактура, че посевният и/или посадъчният материал
за заявения местен сорт, застрашен от генетична ерозия, е закупен от лице,
имащо право да сортоподдържа съответния сорт. Това правило, според ал. 4, т. 1,
не се прилага за лицата, които извършват сортоподдържане на местен сорт,
застрашен от генетична ерозия, определен от Изпълнителната агенция по селекция,
апробация и семеконтрол.
Според чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7, в случай на непълнота
на заявените данни или при липса на някой от документите ДФЗ – РА уведомява
съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при
условията по чл. 12 от Наредба № 5 от 2009 г.
При тази
фактическа и правна установеност съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от материално компетентен орган в предвидената от закона форма,
но при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона.
Между
страните не се формира спор, че в периода на кампании 2017г. и 2018г. правилата
на чл. 25, Приложение № 8 от Наредба № 7 са предвиждали сортът Ивайловска капия
като култура, допустима за подпомагане при извършването на агроекологични
дейности в направление по опазване на застрашени от изчезване местни сортове,
важни за селското стопанство.
Видно
становищата на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол
при Министерство на земеделието, храните
и горите, собственик на сортът Ивайловска капия, респ. лице с право да го сортоподдържа
като местен сорт, застрашен от генетична ерозия е била „Опитна станция по
поливно земеделие - Пазарджик“ ДП. Именно от това лице изхожда и издадената на
26.01.2018г. фактура, с която „Био Терра Нил“ ЕООД е удостоверила за кампания
2018г., че посевният и/или посадъчният материал за заявения местен сорт,
застрашен от генетична ерозия, е закупен от лице, имащо право да сортоподдържа
съответния сорт.
Настъпилите
през 2016г. промени в списъка на застрашените от изчезване местни сортове,
поддържан от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол,
не са намерили нормативно отражение в правилата на Наредба № 7.
След като
едва от 01.03.2019г. - началният срок за подаване на заявления за кампания
2019г., сортът Ивайловска капия е бил изключен от подпомагането по мярка 10
"Агроекология и климат", в случая не се установява и наличието на
материалноправните предпоставки за прекратяване ангажимент за кампания 2018 г.
Принципът по
чл. 12 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност изисква от
административните органи да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на
информацията в административното производство.
В случая фактическите
и правни основания, релевантни за одобряване на заявленията за кампании 2017г.
и 2018г., не са търпели промяна. Липсват данни след 2016г. в списъка на лицата,
имащи право да сортоподдържа сорт Ивайловска капия да е било включено лице, различно от
собственика на сорта. Тоест земеделските производители, заявили отглеждането на
този допустим за подпомагане сорт през 2017г. и 2018г., обективно не са могли
да предоставят фактури от друго лице освен от това, което като собственик на
сорта е имало и правото да сортоподдържа тази култура.
По
преписката липсват доказателства във връзка със служебно установените от органа
промени, датиращи преди подаване на заявлението за 2017г., до кандидата да са
били отправяни уведомления за отстраняване на допуснатите непълноти, респ. за
недопустимост на подпомагането.
При
наличието на процесуална пасивност от страна на администрацията и при липсата
на своевременни нормативни промени, в противоречие с принципите за законност и
съразмерност ще бъде земеделският стопанин да търпи негативната последица от
прекратяване на поетия ангажимент за 2018г. въз основа на правни основания,
намиращи приложение след 01.03.2019г.
С цел
гарантиране спазването на принципите на правна сигурност и защита на
оправданите правни очаквания материалноправните норми трябва да се тълкуват в
смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само
доколкото от формулировката, целите или структурата им става ясно, че трябва да
им се придаде такова действие (така решение на СЕС по Дело T-24/07 ThyssenKrupp
Stainless AG срещу Комисия на Европейските общности).
Нормата на
чл. 25, ал. 2, Приложение № 8 от Наредба № 7 (ДВ, бр. 18 от 2019 г.) има материалноправен характер, поради което
при липсата на изрична разпоредба, придаваща й обратно действие, настоящият
състав намира, че същата не следва да се прилага към заварените правоотношения
по изпълнение на поетите ангажименти за кампания 2018г. по мярка 10
"Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 г.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
16. Жалбоподателят не е отправил
претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
2014 - 2020 г., за кампания 2018 г. с рег. № 01-2600/4725/18.08.2021 г. на зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: