Р Е Ш Е Н И Е
№ 260456
гр.Пловдив, 26.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести август, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4511/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 507384-F537523 от 22.04.2020г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив,
с което на „МАЙПУЗЗИ” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.„Княз Богориди“ № 5, ет.2, представлявано от В. А. А., на
основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС е наложена административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125,
ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е недопустими и неоснователно, а с деянието си
жалбоподателят не е осъществил състава на визирания текст. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат Х. поддържа жалбата, като сочи, че са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото дружеството от самата
си регистрация до момента не е осъществявало никаква дейност, както и че *** на
дружеството не е получавал никакви средства, всички справки-декларации са
нулеви. Също предлага, включително ако съдът счете, че са допуснати процесуални
нарушения, да отмени наказателното постановление.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ш. оспорва жалбата. Сочи, че от събраното по делото безспорно се
установява, че не е подадена справка – декларация за декември 2020г. в
законоустановения срок, такава не е подадена и до датата на съставяне на АУАН.
Посочва още, че нарушението е формално и за неговата съставомерност не е
необходимо настъпването на вредоносни последици, както и че е ирелевантно дали
дружеството извършва дейност или не, в които смисъл не са налице основанията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 03.07.2020г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ТД НАП – гр.Пловдив на 10.07.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.01.2020г., свидетелят М.М.М. - Т., в качеството и на *** в ТД на
НАП – гр.Пловдив извършила проверка, при която установила, че „МАЙПУЗЗИ” ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Княз Богориди“ № 5,
ет.2, като лице, регистрирано по ЗДДС, не е спазило установения от закона срок
за подаване на справка - декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД НАП –
Пловдив за данъчен период от 01.12.2019г. до 31.12.2019г., до 14.01.2020г.
включително.
С оглед на горното, на 12.02.2020г. свидетелят М. - Т. съставила АУАН № F537523/12.02.2020г.
срещу „МАЙПУЗЗИ” ООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във
вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
*** на дружеството – В. А. А.. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел М.М.М. - Т.. Същата помни случая, като описва
начина на извършване на проверката и сторените при същата констатации. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се оспорва от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Въпреки горното, съдът намери, че наказателното постановление се явява
по същество незаконосъобразно, постановено в нарушение на принципа non bis in idem.
От така приложената от въззиваемата страна справка за съставени АУАН,
както и след служебна проверка в деловодната система, както и предвид
общодостъпната практика на съда, се установява, че срещу жалбоподателя „МАЙПУЗЗИ”
ООД, ЕИК:********* е издадено и наказателно постановление № 507386-
F537527, издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, за това, че като регистрирано
лице по ЗЗДС не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период 01.12.2019г.- 31.12.2019г. до
14.01.2020г. включително.
От горното е видно, че жалбоподателят е наказан с две отделни
наказателни постановления (два пъти) за едно и също нарушение. В този смисъл трябва
да се посочи, че макар да се касае за различни документи – в единия случай - отчетните
регистри, а в другия – справка декларация, то налице е едно нарушение, а именно
– неподаване на изискуемите съгласно нормата на чл.125, ал.5 от ЗДДС документи
в срок. Следва да се подчертае, че нарушението се изразява в липсата на
отчетност за съответния период, което се реализира с непредставяне на един или
няколко документа. Броят и на последните е от значение за преценка тежестта на
конкретното нарушение, включително и с оглед индивидуализация на наказанието,
но не може да се приеме, че с непредставянето на всеки един отделен документ,
дружеството извършва отделно нарушение. Едно подобно становище не би държало сметка
за същността на нарушението и начина, по който последното засяга обществените
отношения, а именно – чрез липсата на данъчна отчетност (която е факт с
непредставяне както на отчетните
регистри, така и на справка декларация, а също и на двата вида документи), а би
изразявало един съвсем формалистичен подход.
В подкрепа на горния извод е и
практиката на съдилищата, съгласно която, ако не са изпълнени две задължения,
произтичащи от една и съща норма, породени от осъществяване в действителността
на един и същи фактически състав при неизменност на времето, мястото,
обстановката и субективната страна ще е налице единство на престъплението/
деянието с усложнение в резултата, което следва да бъде съобразено при
индивидуализация на размера на налаганата санкция, но в никакъв случай не може
да води до дублиране на наказателни процедури спрямо едно и също лице. В този
смисъл е практиката на ВС и ВКС, а именно – Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н.
д. № 64/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от
2001 г., I н.о., на ВКС, Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год., трето наказателно
отделение наказателно дело № 290/2015 год. на ВКС.
В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив по сходни
административни състави – например чл. 91, ал.1, т.1 ЗАвтП, като е прието, че
независимо колко от изисканите с една покана в рамките на комплексна проверка
документа дееца не е представил, се касае за единно нарушение, за което следва
да се наложи едно наказание, в рамките на един процес. Така изрично Решение №
672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 892 от
23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив.
Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно – постановено в нарушение на принципа non bis in idem, което мотивира неговата
отмяна от съда.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 507384-F537523 от 22.04.2020г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** ТД
НАП-Пловдив, с което на „МАЙПУЗЗИ” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.„Княз Богориди“ № 5, ет.2, представлявано от В. А. А.,
на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС е наложена административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125,
ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.