№ 3789
гр. С.., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110125406 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на „С.“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. К..., комплекс „К.“, бл. № ..,
представлявано от управителя И. А., спрямо ЗД „Е...” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С.., бул."Х.“ № 43.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, реализирало се на 14.01.2022 г., около 19:30 ч., в гр. М.., ул.
„Л..., Р.Р., от което са настъпили вреди за застрахованото МПС – лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № В...ВТ, а именно –
увреждания по предна дясна част на автомобила, чиято стойност възлиза на
сумата от 6 092,75 лв. Твърди, че уведомил застрахователя за настъпилото
събитие, вследствие на което била образувана щета №
**********/17.01.2022г. при ответника, по която същият постановил отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, като се позовал на изключен
застрахователен риск.
Ищецът твърди, че в случая не е налице изключен застрахователен риск,
поради което счита, че застрахователят дължи заплащане на застрахователно
обезщетение.
Ето защо, предявява настоящия иск за осъждане на ищеца да му заплати
1
сумата в размер на 6 092,75 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 29.01.2024 г., представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” за настъпил
застрахователен риск – ПТП, реализирало се на 14.01.2022 г. и покрит по
силата на имуществена застраховка “Каско”, сключена с ответника.
Претендира разноските по производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение между страните, включително и
към датата на ПТП, както и механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че е
налице изключен застрахователен риск по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 8 от
Общите условия на застрахователя, доколкото вредите са настъпили по време
на експлоатация на автомобила на място, което не е част от републиканската
или общинска пътна мрежа като в съдебно заседание изрично отразява, че не
се възразява по това, че ПТП се е случило извън територията на Република
Бълг. и това да доведе до изключване на отговорността на застрахователя, а
конкретизира, че случилото се е на територия, която не е част от пътната
мрежа.
Излага, че водачът на МПС не е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
Общите условия, като не е положил грижата на добрия стопанин при
експлоатация на автомобила. Ето защо смята, че е проявил груба небрежност,
доколкото е предприел маневрата при несъобразяване височината на
автомобила с височината на навеса, което представлявало самостоятелно
основание за изключване на отговорността по чл. 6, ал. 1, т. 25 от Общите
условия.
Оспорва и размера на предявения иск, като в тази връзка твърди, че
отговорността на застрахователя е ограничена по смисъла на чл. 10, ал. 2 и ал.
3 от Общите условия до размер от 10 на сто от застрахователната сума за
съответния застрахователен период, но не повече от 3000 лв. Ето защо, моли
искът да бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ като с
доклада си по чл. 146 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, както
2
и настъпване на процесното ПТП на 14.01.2022 г. по описания в исковата
молба механизъм.
На база на събраните по делото доказателства, липсата на оспорване на
част от фактите по делото и от правна страна съдът намира за установено
следното:
Страните не спорят и това се установява от застрахователна полица по
застраховка Каско на МПС с № 00500100409794 с период на покритие от
21.05.2021г до 20.05.2022г и ОУ към нея, че автомобил „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с рег. № В...ВТ е бил със застраховка имуществено застраховане
при ответника.
Не се спори и досежно настъпване на исковото ПТП и механизма на
неговото възникване.
Няма спор между страните, че за случилото се е била образувана при
застрахователя щета с № **********/17.01.2022г. и опис на щети по нея,
както и не се спори, че за щетата не е било платено застрахователно
обезщетение.
Съдът е допуснал и изслушал заключение на вещо лице по САвТЕ, което
е прието без възражения от страните. От заключението на вещото лице Й. се
установява следното: Същият приема въз основа на доказателствата по
делото, че на 14.01.2022 г., около 19:30 часа, товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер “, с рег.№ В...ВТ, се е движи на територията на паркинг пред
магазин „Пепко“ в гр.М.., Р.Р., когато и кьдето водачът е реализирал ПТП с
навес на магазина. Видимите щети по товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“, с рег.№ В...ВТ, отразени в декларацията и приети от вещото лице
са увреждания по странична врата и по горна дясна вежда. Заключва, че от
така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в декларацията видими увреждания, се налага
извода, че щетите по товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, се намират в
пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 14.01.2022 г. ПТП в
Румъния. Вещото лице дава и стойности, необходими за възстановяване на
товарния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП от 4739,96 лв. и такава, необходима за възстановяване, изчислена на база
пазарни цени по приложената фактура №**********/21,04.2022 г. (лист №8 и
лист №9 от дело №40/2024 по описа на PC К...), издадена от „Силвър Стар
3
Ритейл“ ЕАД, в качеството му на официален за марката „Мерцедес“ сервиз,
към датата на ПТП е 6092,75 лв. В зала вещото лице споделя, че винаги има
разлика в стойността на ремонта и частите на официалния представител, която
е по-висока от тази на пазара. Споделя, че в конкретния случай увредените
детайли са без алтернатива и затова се приема цена на оригиналните части от
2560,86лв. А по отношение на труда стойността на официалния представител
е значително по-висока от средната пазарна цена на сервизите на пазара,
чиито труд е много по- нисък, което води до разликата в дадените в
заключението цени.
При това заключение и въз основа на събраните доказателства, както и
въз основа на приетото за безспорно между страните настоящият състав
намира, че искът на ищеца е доказан и частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.343, ал.1, чл.349 и л.405 от КЗ, с договора
за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане
на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в
договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.106 от КЗ.
Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание по
чл.405, ал.1 от КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение
по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от
застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване и в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към
датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника –
застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за
неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание
за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в
намален размер.
4
В конкретния случай ищецът при проведено пълно доказване на всички
елементи даващи му правото да търси обезвреда от застрахователя по повод
на случило се в срока на застраховане застрахователно събитие, а именно
доказа, че исковото ПС е било със застраховка Имущество при ответника за
исковия период, през който се е случило застрахователно събитие, за което
ответникът е бил уведомен с представяне на всички нужни документи, доказа
и вида и стойността на вредата и причината връзка между вредата и
застрахователното събитие.
Ответникът не успя да докаже своите възражения, въз основа на които
да бъде освободен от отговорността да заплати обезщетение за вреди като не
доказа, нито проявена от водача на ПС груба небрежност при управлението на
превозното средство – не се доказа водачът умишлено да се е блъснал в навеса
за леките автомобили знаейки, че този навес е там и не е с височината, която е
нужна за минаване под него на увреденото МПС. Нито пък се доказа, че тази
територия като част от паркинга на магазина, не е част от общинската и
републиканската мрежа, или друга такава, която да изключва
застрахователното покритие. Напротив, няма спор по делото, че ПТП е
възникнало на територията на паркинг на магазин в Мангалица, Р.Р., а с
визираната договорка между страните в т.6, ал.2, т. 8 ОУ не само, че паркингът
като място, предвидено за паркиране на МПС не е изключен от покритие, а
напротив, изрично е изброен като територия, в която се покриват настъпили
застрахователни рискове и която безспорно не е елемент от общинската и
републиканска пътна мрежа, но е включена като пространство, в което се
покриват застрахователни събития.
Останалите възражения за намаляване на застрахователното
обезщетение поради съпричиняване също остана недоказано с изложеното по
- горе.
Относно наведеното намаляване на отговорността на застрахователя с
въвеждане на лимит от 3000 лева независимо от стойността на щетата при
доказването й само с декларация – чл.10, ал. 2, т.3 от ОУ съдът намира
следното:
С оглед свободата на договаряне между страните – чл.9 от ЗЗД и
въведените с Кодекса за застраховането императивни лимити, които не
разрешават на застрахователя да се освободи от изплащане на обезщетение в
5
конкретни хипотези, съдът приема, че не е налице колизия между
договореното изначало между страните в ОУ, а именно въвеждане на лимит на
отговорността на застрахователя при доказване на събитието само с
декларация до 3000 лева и забраната от законодателя да откаже да изплати
такова. Според настоящия състав приемайки по-облекчения ред за заявяване
на щета и претендиране на обезщетение само въз основа на попълнена от
застрахованото лице декларация, същият се е съгласил и то в рамките на
разумни отстъпки и взаимни компромиси, да получи обезщетение в не по –
висок размер от лимита на 3000 лева, което според състава е балансирано
договаряне и в интерес и на двете страни.
Ето защо съобразно наличието на такава договорка между страните
претенцията следва да бъде уважена до размера от 3000 лева с оглед
прилагане правилото на чл.10, ал. 2, т. 3 от ОУ.
Лихва е дължима на основание чл.86 от ЗЗД от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане.
При този изход на спора ответното дружество следва да плати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото съобразно уважената част,
а именно в размер на 563.15 лева, което е сбор от платена държавна такса от
243.71 лева, възнаграждение на адвокат от 600 лева и 300 лева за
възнаграждение на вещо лице. Възражението за прекомерност е
неоснователно тъй като същото е съобразено с предвидените в Наредба 1
възнаграждения за адвокатска работа.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от претенцията или от 203 лева като сбор от
платено възнаграждение за вещо лице и 100 лева за възнаграждение на
юрисконсулт.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 от КЗ ЗД „Е...” АД, ЕИК ..., със
6
седалище и адрес на управление: гр.С.., бул."Х.“ № 43 да заплати на „С.“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. К..., комплекс „К.“,
бл. № .., представлявано от управителя И. А. сумата от 3000 лева като
обезщетение по щета с № **********/17.01.2022г. за събитие, случило се на
14.01.2022 г., около 19:30 ч., в гр. М.., ул.„Л..., Р.Р., от което са настъпили
вреди за застрахованото МПС – лек автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“
с рег. № В...ВТ, застраховано с имуществена застраховка „Каско“ на МПС с №
00500100409794 с период на покритие от 21.05.2021г до 20.05.2022г и ОУ
ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
– 29.01.2024г до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния размер от 6 092,75 лева и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗД „Е...” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С.., бул."Х.“ № 43 да заплати на „С.“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. К..., комплекс „К.“,
бл. № .., представлявано от управителя И. А. сумата от 563.15 лева разноски
по делото и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „С.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. К..., комплекс „К.“, бл. № ..,
представлявано от управителя И. А. да заплати на ЗД „Е...” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С.., бул."Х.“ № 43 сумата от 203 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7