Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,02.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 3489
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, ответник пред СРС, срещу решение №
14100 от 16. 01.2020 г., постановено от СРС,
ГО, 127 състав по гр.д.№ 58674 по
описа за 2018 г., с което е уважен, предявеният от В.П.Ж. срещу въззиваемото
дружество, отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК, както и в тежест на
ответника са възложени съдебните разноски.
Във
въззивната жалба се развиват доводи за постановяване на решението в
противоречие с материалния закон; сочат се допуснати процесуални нарушения във
връзка с доклада по чл.140 ГПК и разпределението на доказателствената тежест.
Въззивникът
твърди, че за първи път с обжалваното решение съдът бил обявил, че в тежест на
ответника е да докаже, че процесното СТИ е в употреба към 30.09.2013 г. Сочи,
че от събраните доказателства се установявало, че процесното СТИ било в
употреба още през септември 2010 г. Това СТИ било демонтирано от обект, находящ
се в гр.София, ул********на 14.03.2016 г., което се установявало от КП №
2828321 от 14.03.2016 г., който обект бил обслужван от 2010 г. Титуляр на
партидата била Е.Т.В. на чието име били издадени фактурите. На 14.03.2016 г.
СТИ бил демонтиран от обекта гр.София, ул.“********и бил изпратен за
метрологична проверка. След извършването на проверката, СТИ било поставено да
обслужва процесния обект. Това означавало, че одобреният тип на процесното СТИ
с фабричен № 40000602 не бил отменен. Това се потвърждавало и от т.2 на заповед
№ А-221/30.09.2013 г. СРС неправилно бил приел, че наличие на СТИ от одобрен
тип е задължителна предпоставка, за да възникне право на извършване на корекция
на сметка. Счита, че за целите на корекцията е ирелевантно дали СТИ е от
одобрен тип или не. Според въззивника това дали СТИ е от одобрен тип или не, не
водело автоматично до техническа неизправност на СТИ, в този смисъл била
съдебната практика на ОС, гр.Добрич. В случая това било така, защото от КП от
13.08.2018 г. било видно, че е налице нерегламентирана промяна в схемата на
свързване в резултат на което в обекта се била консумирала ел.енергия, без
последната да е отчитана и съответно заплащана. Счита, че изводите на СРС
противоречат на житейската логика.
Иска се от съда да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което искът по чл.124,ал.1 ГПК да
се отхвърли като неоснователен. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от В.П.Ж., ищец пред СРС, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС,
решение. Счита, че претенцията му е доказана и поисканите доказателства не
следва да бъдат събирани от въззивната инстанция; не било допуснато соченото от
въззивника процесуално нарушение.
Сочи, че на ответника изрично
било указано да докаже валидно правно основание за извършване на корекцията.
Правилно СРС бил достигнал до извода, че ответника да е доказал годност на
процесното СТИ. В случая се касаело до монтиране на СТИ след датата на която
този тип е отменен като одобрен със заповед № А-221/30.09.2013 г. на Българския
институт по метрология. След като в процесния имот бил монтирано СТИ, което не
е било сред одобрените типове към датата на монтирането му, неговото състояние
към датата на процесната проверка не можело да служи като основание за
прилагане на корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ. Счита, че мотивите на
СРС са логични и последователни. Тезата на въззивника, обаче, била
противоречива – веднъж твърдял, че корекцията е реализирана по реда на чл.58 от
ОУ на едно трето за спора дружество- „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, което не
кореспондирало с посоченото в КП като основание за съставянето му- ПИКЕЕ. Освен
това чл.25 от ОУ били обявени за нищожни от ВКС. След отмяната на чл.47, ал.3
липсвало основание за съставяне на КП; позовава се на решение № 1500/06.02.2017
г. на ВАС, 5-членен състав по адм.д.№ 2385 по описа за 2016 г. Наред с това
представител на ищеца не бил присъствал при съставянето на КП и проверката и с
оглед изричната отмяна на чл.47, ал.3, липсвало основание за съставяне на
13.08.2018 г. на КП, респ. на корекция. Още повече, че със същото решение на
ВАС бил отменен и чл.1, ал.1,т.6 от ПИКЕЕ. Дружеството въззивник не било
изпълнило задължението си по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, която норма препращала към
отменени правила. За корекцията клиентът следвало да бъде уведомен. Не можело с
ОУ да се предвижда обективна отговорност. С последващо решение № 13691 от
08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/2018 г. ВАС, 5-членен състав отменил и
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ. Счита, че гражданският съд, обаче, не бил
обвързан от решението на адм.съд и следвало сам да упражни косвен съдебен контрол
върху нормативните актове. Освен това ответникът притежавал лиценз само за
снабдител, а не бил оператор на мрежа, каквото било „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. Затова и ответника нямал право да издаде процесната фактура. Дори
да се приемело, че ответника може да прави корекция, то не било налице нито
едно от условията на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ за това. Освен това едностранното
провеждане на производството по корекция на сметка водело до неравнопоставеност
между страните. Съгласно чл.143 ЗЗП клаузи в ОУ, които предвиждат възможност за
едностранно изменение на сметка, били неравноправни.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 22.01.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 05. 02. 2020
г., следователно същата е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва е
уважен срещу ответника, въззивник, предявеният по реда на чл.124 ГПК, отрицателен
установителен иск.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и
е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не се спори, че страните са
обвързани от облигационно отношение за доставка и потребление на ел.енергия
възникнало по силата на ОУ за обект: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“*******№ *******за
който имот е била открита партида № 300002566437, която партида първоначално
била на името на В.Ц.И., а впоследствие с № 310242373021 на името на ищцата. Последната
била „битов клиент“ по смисъла на пар.1,т.2 а от ДР на ЗЕ. На 13.08.2018 г. бил
съставен КП с № 1020692, в който било посочено, че е налице промяна в схемата на
свързване на измервателната система и консумираната ел.енергия не се отчита от
СТИ. Била възстановена правилната схема на свързване. В КП било посочено, че
потребителят е потърсен, но отсъства. С оглед съставения КП на 15.08.2018 г.
била направено предложение за корекция. Ответното дружество изпратило писмо до
предишния собственик на имота – В.Ц.И., което било получено от Т.Н.на
24.08.2018 г. На 16.08.2018 г. била издадена на името на В.Ц.И. за дължима сума
в размер на 3131,23 лв. за периода от 16.05.2018 г.- 13.08.2018 г. Изпратено
било писмо до В.И.с копие на фактурата, което писмо било получено на 30.08.2018
г. На 17.08.2018 г. била подадена жалба от Т.Н.; на 06.11.2018 г. ответникът
издал кредитно известие и издал на името на ищцата фактура № ********** за
сумата в размер на 3131,23 лв.
СРС е приел, че съгласно чл.98 а,
ал.2, т.6 ЗЕ ОУ следвало да съдържат ред за уведомяване на клиента; това било
направено в чл.17, ал.2 от ОУ, а начинът бил посочен в чл.49, ал.2 от ОУ. Тези
изисквания били изпълнени- клиентът бил уведомен чрез наемателя като
„пълномощник“ на неговия наемодател. Налице била законова делегация за приемане
на правила за измерване на количеството ел.енергия – чл.83, ал.1,т.6 във връзка
с чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ. Съдебната практика на ВКС допускала възможност за
извършване на едностранна корекция на сметка при наличие на обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел.енергия. Такива
били случаите при които липсва СТИ; при които се установи при извършена
проверка, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата- чл.48,
ал.1; при които при проверка се установи промяна на схемата за свързване –
чл.48, ал.2; повреда или неточна работа на тарифния превключвател – чл.49. В
такива хипотези не следвало да се доказва виновно поведение на потребителя. Въз
основа на заключението на СТЕ, прието по делото, СРС е достигнал до извода, че
процесната корекция е била извършена в съответствие с чл.48, ал.1,т.1, б.“б“
ПИКЕЕ, която била действаща към датата на извършване на проверката, а
последващата отмяна имала действие занапред. Действително, вещото лице било
констатирало промяна на схемата на свързване на СТИ, но претенцията на ищеца
била основателна, защото процесното СТИ, което било монтирано в имота към
датата на извършване на проверката, било поставено на 23.09.2016 г., т.е. три
години след като със заповед № А-221/30.09.2013 г. на председателя на БИМ било
отменено одобряването на този тип електромери. По арг. от чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ
било собственост на оператора на електропреносната мрежа. Изискванията на
Закона за измерванията/ЗИ/ били задължение на оператора, а не на клиента. Задължение
на оператора било да използва само СТИ от одобрен тип, да провежда всички
необходими по закон първоначални и последващи проверки на СТИ, съгласно чл.26
от ЗИ. В случая Председателят на БИМ бил изпълнил правомощието си по чл.36,
ал.1 от ЗИ и отменил със заповед от 30.09.2013 г. одобряването на процесния тип
СТИ-
DAISY IVEL ADX1. Процесното СТИ не попадало в
изключенията по чл.36, ал.3 ЗИ, тъй като е бил монтиран три години след
издаването на заповедта и следователно не се е „намирал в употреба“ към
30.09.2013 г. След като се установило, че процесния тип СТИ, който е бил
монтиран в имота на ищцата, не е бил сред одобрените типове средства за
измерване, към датата на монтирането му, неговото състояние към датата на
процесната проверка не можело да служи като основание за прилагане на
корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя решаващите мотиви на
първоинстанционния съд досежно изискването за монтиране от страна на оператора
на електропреносната мрежа на СТИ, което да съответства на изискванията на ЗИ и
по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето
съдебно решение.
Не се спори по делото, а и от
представените доказателства се установява, че на 13.08.2018 г. е бил съставен
констативен протокол /л.48 / относно точността на измерване на потребеното
количество ел.енергия от СТИ, за което се твърди, че е било монтирано в имота
на ищцата- В.П.Ж.. Видно от отбелязването в КП касае се до СТИ тип DAISY IVEL ADX1.
Със заповед № А-221/30.09.2013 г.
Председателят на БИМ е отменил одобрените типове електромери, вкл. процесния DAISY IVEL ADX1. Като причина е във връзка с клас на точност 1/л.9 от
делото пред СРС/.
Действително, в т.2 е предвидено
изключение, че намиращите се в употреба електромери да се считат за одобрен
тип.
С отговора по исковата молба от
ответника е представен констативен протокол № 3232968 /л.45 по делото пред
СРС/, в който е посочено, че поставеното СТИ /предходно/ в процесния имот е
било демонтирано на 23.09.2016 г. и на същата дата е монтирано СТИ от типа DAISY IVEL ADX1. Това означава, че по отношение на това процесно СТИ не
е налице изключението на т.2 от горецитираната заповед. Това е така, защото
монтирането му е станало, както и СРС е отбелязал, три години след като този
тип СТИ отпада като одобрен тип, т.е. той няма качеството на „заверено“ в
употреба на СТИ.
Въззивната инстанция като взе
предвид процесуалните действия на СРС и страните и по-конкретно доклада по
чл.140 ГПК, както и становището на въззивника в молбата му от 20.11.2019 г.;
спорния по делото период и като сравни представените с въззивната жалба писмени
доказателства - констативен протокол от 14.03.2016 г., справка за показания и
фактури от 30.09.2010 г., от 30.05.2011 г., 28.06.2011 г. и 27.11.2011 г.,
счете, че същите не следва да бъдат допускани до събиране пред въззивната
инстанция.
Видно от доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в определението от 11.11.2019 г., СРС изрично е дал указания на
ответника „в едноседмичен срок от получаване на съобщението на основание чл.190 ГПК да представи документите във връзка със сертифицирането на процесното СТИ,
от които да е видно на коя дата същото е било монтирано, преминало ли е
първоначална и последващи метрологични проверки съгласно ЗИ“ като му е указал,
че непредставянето на документите ще бъде преценявано съгласно чл.161 ГПК.
В молбата си от 20.11.2019 г.,
представляваща становище на ответника /въззивник/ по доклада по чл.140 ГПК,
дружеството е посочило, че указанията на съда са изпълнени с представения с
отговора по исковата молба КП от 23.09.2016 г.
Обстоятелството, че процесното
СТИ е монтирано на 23.09.2016 г. се потвърждава и от заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, виж
л.105 по делото пред СРС.
Съгласно чл. 23, ал.1 от ЗИ на контрол по реда на тази глава подлежат
средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и
допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък "средствата за
измерване", които се използват в случаите по чл. 5 и са определени
в наредбата по чл. 28.
СТИ е собственост на разпределителното
дружество и същият е длъжен да полага дължима грижа на добър търговец, арг. от
чл.120, ал.1 ЗЕ.
Следователно задължение на
разпределителното дружество е СТИ да е сертифицирано, както и да бъде в
състояние годно за употреба.
Съдебната практика на ОС,
гр.Добрич не е задължителна по смисъла на ГПК.
Нещо повече, видно от заявеното
от вещото лице при изслушването му в о.с.з. на 17.12.2019 г., същата е констатирала,
че макар да се касае до жилищен блок /в който се намира и процесния аб.№/ са
монтирани СТИ, отчитащи трифазен ток. Две от фазите са били изключени, а
консумация е имало само на една от фазите, което според вещото лице това е
„ненормална работа на един трифазен електромер/. На вещото лице не е било
представено заявление на клиента, изразяващо желание за доставка именно на
трифазен ток; такова не е представено и по делото. Вещото лице сочи, че
доставката на трифазен ток се заплаща по-скъпо.
При това положение въззивната
инстанция приема, че ответника не е доказал възраженията си.
Само за пълнота на изложението ще
посочим, че въззивната инстанция не споделя изводите на СРС, че ответното
дружество е изпълнило задължението си по чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ да предвиди ред
за уведомяване на клиентите. Не споделя и извода, че ищцата е била уведомена,
тъй като от представените с отговора по исковата молба доказателства, се
установява, че за цялата процедура по корекцията е уведомен предходния
собственик, респ. потребител на ел.енергия при положение, че ищцата е придобила
имота още през 2007 г./виж нот.акт № 143 от 14.11.2007 г., л.10 по делото пред
СРС/ и както се установява по делото, партидата е била променена на нейно име и
дори под нов №.
Нещо повече, самият КП е съставен
на името на В.Ц.И..
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на
въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски
и такива са сторени в размер на 650 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Възражението е основателно: като
се има предвид материалния интерес по делото, минималния размер на
адв.възнаграждение възлиза на 449,19 лв. /чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адв.възнаграждения/. Липсва фактическа и правна
сложност на спора пред настоящата инстанция.
Затова съдът намира, че на въззиваемата ще следва да бъдат
присъдени разноски за процесуално
представителство в размер на 450 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14100 от 16.
01.2020 г., постановено от СРС, ГО, 127
състав по гр.д.№ 58674 по описа за 2018
г., изцяло.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.П.Ж., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.С.,
сумата в размер на 450 лв. -разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: