Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Пловдив, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 15/2020 г. по описа
на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК
във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Б.Д.К. срещу Заповед за задържане на лице № *** г., издадена от *** Т.В.Л. на длъжност ***
при РУ – гр. Р., с която на основание чл. 72, ал. 1
от ЗМВР за извършено престъпление по чл. 238, ал. 2, т. 3 НК е
заповядано за срок от 24 часа задържане на Б.Д.К. *** в помещение за временно
задържане на 02 РУ Пловдив.
Жалбоподателят, чрез
процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. На първо място посочва, че заповедта е лишена
от посочване на фактическото и правното основание за задържането, като
посочването на нормата на закона се сочи, че не представлява мотивиране на акт
и в тази връзка заповедта не съдържа изискуемите реквизити. Освен това не става
ясно от отразеното в заповедта – „чл.72, ал. 1 ЗМВР“ е налице, доколкото има
седем хипотези, в които се допуска полицейските органи да могат да задържат
лице. Сочи се липса на реквизити на
заповедта, уредени в нормата на чл. 74 ЗМВР. Освен това в заповедта е отразено,
че същата може да се обжалва пред Административен съд – Пловдив, а не както е
уредено в нормата на чл. 72, ал. 4 ЗМВР пред районния съд по седалище на
органа. Моли се заповедта да се отмени, като незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
Ответникът – органът,
издал оспорвания акт не взема становище
по така депозираната жалба.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок
от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Съдът намира, че
оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в
пределите на материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен, тъй
като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за
задържане на жалбоподателя.
Според посоченото в
заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено
престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72,
ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74,
ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта
посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото
от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни
контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият
подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като
издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
С атакуваната заповед, на
основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, е бил
задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР. В графата, в която е отразено, че следва да се
впише основанието за задържане на лицето е отразено, че лицето е задържано за
извършено престъпление по чл. 238, ал.2, т. 3 НК, която разпоредба обаче
предвижда няколко хипотези. Съгласно чл. 238, ал. 2, т.3 НК „Който лови, улови
риба и/или други водни организми в
забранени места или при маловодие се наказва с лишаване от свобода до шест
месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева или с пробация.“ От
отразеното в заповедта не става ясно коя хипотеза на правната норма е налице
т.е. кое от предвидените в НК
престъпления се твърди да е извършено. Защо и какво е наложило полицейският
орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е останало
неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Въпреки
дадените указания до административния орган, да докаже фактическите основания,
такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата е императивна и задължава
органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на
закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г.
на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС
по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм.
д. № 6044/2016 г., V о.
Органът във всички случаи
следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната
заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания,
да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната
преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ.
Такова препращане липсва, като от нито един от документите, съдържащи се в
административната преписка, не може да се направи извод, че за жалбоподателят
са налице каквито и да било данни за съпричастността, му към соченото
престъпление. При обиск на лицето е взет единствено телефонът му, като
липсват данни да са намерени вещи, с които то да е осъществявало риболов, както
и дали същият е бил в забранено място за
това или при маловодие.
По изложените мотиви,
съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага
нейната отмяна.
При този изход на спора,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 510 лв., от които сумата от 10 лв.- платена такса и сумата от 500
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, което се претендира в сочения размер,
съгласно списък по чл. 80 ГПК. В приетия по делото като доказателство договор
за правна защита и съдействие вписано с думи договорено възнаграждение в размер
на хиляда лева, като в същия е отразено и заплащането му и служи като разписка
за получената сума.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Д.К., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице с рег. № *** г., издадена от *** Т.В.Л.
на длъжност *** при РУ – гр. Р., с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за
извършено престъпление по чл. 238, ал. 2, т. 3 НК е заповядано за срок от 24
часа задържане на Б.Д.К. *** в помещение за временно задържане на 02 РУ Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на Б.Д.К., ЕГН **********, сумата от 510.00 лева разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ /п/
/Дафина
Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ