Р Е Ш Е
Н И Е
№ 193
гр. Несебър, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа гр. д. № 664 по описа на Районен съд
Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК.
От ищеца Т.Г.К. е предявен иск с правно основание чл.
49 СК за развод с ответницата Н.С.К., поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им. В исковата молба се излага, че страните сключили брак
през 2011г. в Р.Ф.. Сочи се, че ищецът припознал детето на ответницата – З.Т.К.,
родена на ***г. Твърди се, че съпрузите нямат придобити по време на брака
семейно жилище, недвижими имоти, движими вещи, банкови сметки и влогове, дялове
и акции в търговски дружества. Сочи се, че от съпрузите са във фактическа
раздяла от три години, вследствие неразбирателство и прекъсване на съпружеската
връзка, като рядко и по необходимост поддържат контакт. Ищецът заявява, че няма
връзка и лични отношения с детето Злата, като същото се отглежда от ответницата.
С тези доводи от съда се иска да прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за брачната вина. Не се
отправя искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете от ищеца, заявява се готовност за заплащане на месечна
издръжка на детето в размер на 140 лева. Относно режима на лични отношения с
детето, ищецът прави искане за определяне на 10 дни през лятото за
осъществяването му.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е депозиран отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак (на л. 5
от делото) Т.Г.К. и Н.С. Синяк сключили граждански брак на 29.04.2011г. в Р.Ф., за което бил издаден акт
за граждански брак № 0140 от 05.06.2011г. от район 2 Източен при Община
Пловдив. Ищцата приела за свое фамилно име след брака – „К.”. Видно от
удостоверение за раждане (на л. 19 от делото) на 14.10.2008г. се родило детето З.Т.К.,
с майка Н.К., припознато впоследствие от ищеца.
По делото се установява, че от ДСП Поморие не може да се
изготви социален доклад по отношение на детето З.Т.К., тъй като то, заедно с
майка си Н.С.К., се намира в Р.Ф..
От показанията на св. Касърова се установява, че тя има
наблюдение върху отношенията между съпрузите след 2014г. Установява се, че те
са във фактическа раздяла от 2016г. Преди раздялата е ставала свидетел на
скандали между тях по телефона, а ищецът й е споделял, че отношенията им са
влошени поради употреба на алкохол от страна на съпругата му. Установява се, че
след раздялата съпрузите са водили разговори да се разведат, но не са
постигнали съгласие. От 2016г. не са осъществявали контакти помежду
си, като К. не осъществявал никакви контакти и с
припознатото дете, което се преместило да живее в Р.Ф.. До 2016г. ищецът също
полагал грижи за детето.
От личното
изслушване на ищеца К. се установява, че припознал детето Злата К., но не
поддържа връзка с него от три години. От 2011г. до 2015г. тримата живели като
семейство, но след раздялата между съпрузите той не осъществявал никакви
контакти с детето, дори и по телефона.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл. 49 СК:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и
ответницата е сключен граждански брак. В негова тежест е да докаже
реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Както вече се посочи по делото са представени
доказателства, че между страните е сключен граждански брак. С оглед
ангажираните по делото доказателства (свидетелски показания, обяснения на ищеца),
съдът стигна до извод, че между страните са преустановени нормалните съпружески
отношения. От показанията на разпитаната свидетелка и от обясненията на ищеца,
безпротиворечиво се установява, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла от
около три години – от 2016г. На практика за този период контактите между тях
липсват. Налице са данни за влошени отношения между тях още преди раздялата,
които в определени моменти са ескалирали. Налага се извод, че между съпрузите
липсва привързаност и поведението им не е насочено към осигуряване
благополучието на семейството с общи грижи и взаимни усилия. Към момента
страните са преустановили всякакви лични контакти. Живеят във фактическа
раздяла от повече от три години, през което време контактите между тях липсват.
Брачната връзка е изчерпана от съдържание. Формалното съществуване на брака не
е в интерес на съпрузите. Следователно искът за развод се явява основателен,
предвид установеното дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
С оглед липсата на искане в тази насока, съдът не следва
да се произнася по въпроса за вината за прекратяване на брака.
По брачните искове по чл. 322, ал. 2 ГПК:
Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права
следва да се осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.
Съдът следва да осъществи преценка за родителските качества, полагането на
грижи и умението за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на
знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и
битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и
родителя, както и възможността за помощ от трети лица. По делото са събрани
достатъчно доказателства, че ищецът (макар да е припознал малолетното дете) не
е осъществявал никакви контакти с него за продължителен период от време – около
3 години. След фактическата раздяла между съпрузите детето, заедно с майка си,
е заминало за Р.Ф., като и към момента пребивава там. Самият баща няма
претенции за възлагане в негова полза упражняването на родителските права върху
детето. Като се вземе предвид изложеното, съдът намира, че родителските права следва да се предоставят на майката. В тази връзка и местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата
майка.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, и детето. Касае се за неотменимо право на родителя,
поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При
определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде охранен в максимална степен. Съдът намира, че с оглед съвместното съжителство между детето и бащата в
периода 2011г. – 2015г. на последния следва да
се даде възможност да контактува с малолетното дете. С оглед събраните данни, че
детето пребивава в Р.Ф. и на практика липсва възможност за продължителни
контакти между него и бащата, режимът на лични отношения между бащата и детето
следва да бъде определен без преспиване при бащата и само за летния период. В
тази връзка съдът намира, че на бащата следва да се даде възможност да осъществява
режима на личните си контакти с детето за 20 дни през лятната му ваканция, като
взема детето в 10:00 часа и го връща в 17:00 часа от адреса, което същото
обитава заедно с майка си. Налага се извод, че с настоящото решение режимът на лични отношения следва да бъде определен в
посочения смисъл, като за момента не следва да бъде определян по-широк
режим на лични отношения. Това е така, тъй като на практика от над три години
родителят не е осъществявал контакти с детето.
По делото не се твърди страните да имат общо семейно жилище, поради което
съдът не следва да се произнася за предоставяне ползването на семейното жилище след развода.
От ответницата не е направено искане да възстанови фамилното си име от
преди брака. Същевременно нормата на чл. 53 СК
следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг
при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си
фамилно име, той запазва брачното си фамилно име – в този смисъл Решение №
245/17.05.2012г. по гр.д. 1058/2011г. по описа на IV гр.о. на ВКС. Следователно ответницата следва да запази
фамилното си име – К..
Относно издръжката за детето следва да се има предвид, че според
разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от
размера на минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата
издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 140 лв. месечно, арг.
от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 320 от 20 декември 2018г. за определяне нов размер
на минималната работна заплата за страната (от 560 лв.). Ето защо бащата следва
да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете издръжка в посочения размер.
По делото не се изложиха и не се доказаха обстоятелства, които да налагат
заплащането на по-висока издръжка. Този извод се подсилва от обстоятелството,
че от три години родителите са във фактическа раздяла и очевидно майката и
детето не са изявили претенции към бащата да заплаща издръжка.
При този изход на спора на страните не следва да
се присъждат разноски. Това е така с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК,
според която разноските по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг. В
настоящото производство въпросът за вината за разстройството на брака не е
изследван, поради което разноските следва да останат в тежест на страните така,
както са ги направили (арг. от чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК). На основание чл.
329, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 20 лева, вносима от страните по равно, с оглед
изхода на делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК К.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър държавна
такса в общ размер на 201,60 лв. върху размера на присъдената издръжка за
детето.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен
на 29.04.2011г. в гр. Б., Р.Ф., за което е съставен акт за граждански брак №
0140 от 05.06.2011г., от район 2 Източен при Община Пловдив, между Т.Г.К., ЕГН **********,
и Н.С.К., родена на ***г., гражданка на Р.Ф., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след развода Н.С.К. да запази фамилното си
име от брака – К..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете З.Т.К.,
ЕГН **********, на майката Н.С.К., родена на ***г., гражданка на Р.Ф..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното
дете З.Т.К., ЕГН **********, при майката Н.С.К., родена на ***г., гражданка на Р.Ф..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Т.Г.К., ЕГН **********, и детето
З.Т.К., ЕГН ********** както следва: двадесет дни през лятната
ваканция на детето, като бащата да взема детето в 10:00 часа и да го връща в
17:00 часа на съответния ден от адреса, което същото обитава заедно с майка си.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Т.Г.К., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете З.Т.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.С.К., родена на ***г., гражданка на Р.Ф., месечна издръжка в
размер на 140 лв., считано от 01.07.2019г. до настъпването на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК,
вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК Т.Г.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Несебър сумата
от 211,60 лв., от които 201,60
лв. - държавна такса, съобразно присъдената издръжка и 10 лв. – държавна такса при
решаване на делото за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Н.С.К.,
родена на ***г., гражданка на Р.Ф., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Несебър сумата
от 10 лв. – държавна такса при решаване на делото за развод.
Решението може
да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: