Р Е Ш
Е Н И Е
№ 44
гр. Брезник, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 21.04.2021 г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 350
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от “Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Перник срещу
Г.С.М.. Твърди
се, че страните са били
в облигационно правоотношение по силата на Общите условия на договорите за
продажба на питейна вода на “Водоснабдяване и канализация” ООД, в изпълнение на
които в периода 14.03.2017 г. –
27.03.2019г. ищецът е доставял
питейна вода в жилището на ответника,
без да е заплатена.
По реда на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр. д. № 225/2020 г. на Брезнишкият районен съд срещу М. за
заплащане на сумите: 324.11лв. – главница за доставка на питейна вода за
периода 14.03.2017г. до 27.03.2019г./за доставена и отведена, но незаплатена
вода в жилище на адрес: гр. *******************, с абонаментен № ******/; 60.78
лв. – мораторна лихва за периода 03.06.2017 г. –01.06.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски по
заповедното производство. Длъжникът е възразил срещу вземането по заповедта за изпълнение,
което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на
иск с петитум да бъде признато за установено, че ответникът дължи процесните
суми. Претендират се разноски в исковото производство.
Ответника е получил
препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда на
11.01.2021 г. и в рамките на указания едномесечен срок не е подал писмен
отговор по исковата претенция.
В съдебно заседание,
ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за уважаване на предявените
искови претенции, като намира същите за доказани както по своето основание,
така и по размер.
Пълномощника на
ответника пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат
отхвърлени като неоснователни, по съображенията, изложени в писмени отговор.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
За сумите по
предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с № 155 от 09.09.2020 г. по ч. гр. д. № 225 по описа за 2020 г. на БрРС.
Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока
по чл.
414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение.
Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на
предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
Предявени са от
страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи вземането
си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка
на питейна и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител
по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на
отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съгласно чл.
23 от ОУ.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл.
198 "о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник. Съгласно чл.
11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия
на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Видно от
приложената по делото Данъчна декларация по ЗМДТ рег. № 2973/29.07.1998 г.
подадена лично от ответника в нея е декларирал, че е собственик в режим на СИО
на процесното жилище, като се легитимира като такъв с Договор за
покупко-продажба на жилище. От посоченото доказателство категорично се
установява, че ответника Г.С.М. през
процесния период вече е бил собственик на процесното жилище.
Съгласно чл. 8 от
действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са
уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна
уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се
изисква.
Според чл. 3 от
посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо
място трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – "Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник.
Предвид събраните
писменни доказателства в хода на съдебното дирене, съдът намира, че ответникът,
като собственик на процесния имот, се явява потребител на ВиК услуги, като
облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона
и съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с
общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.
С оглед
обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния имот, респ. притежава качеството "потребител" на услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – "Водоснабдяване и канализация" ООД – Перник, в синхрон
с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от
страна на ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно
основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. Ответникът, обаче, е релевирал
възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В настоящия случай
заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 14.07.2020 г.,
поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди 14.07.2017 г. са погасени по давност. Предвид
това, съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница по
отношение на ответника в размер на 23.01 лева, чиято изискуемост е настъпила в
периода преди 14.07.2017 г. (до фактурата, издадена на 04.07.2017 г. /вж. справка
- извлечение/, чиято изискуемост е настъпила на 04.08.2017 г. /, поради и което
установителния иск по отношение на ответника в тази му част следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, поради погасяване на претендираното вземане по давност. За
останалата част от иска за главница – в размер на 301.11 лева, относим към
периода от 14.07.2017 г. до 27.03.2019 г., съдът намира, че ищецът е доставил и
отвел питейна вода до процесния водоснабден имот, поради което и
установителният искс правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за това вземане, следва да бъде уважен, като основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.
119 ЗЗД, с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и
акцесорните вземания. Поради това, съдът намира, че от претендирания размер на
законната лихва за забава, погасени по давност са вземанията в размер на 6.38
лева, което води до отхвърляне на иска в тази му част, като неоснователен.
За останалата част
от иска за лихва за забава в размер на 54,40
лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.08.2017 г. до 01.06.2020
г., установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата
от 301.11 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.07.2020 г. до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 330.00 лв., от които 25лв. – ДТ, 300лв. – адв.
възнаграждение и 5 лв. – ДТ за съд. удостоверение, които му се дължат в съотношение (уважената част и целия
претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 304.81лв.
Ответникът му се дължат, съгласно отхвърлената част на иска сумата от 22.91лв.,
Подлежат на
намаляване и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер
на 75 лв. (25лв. – ДТ и 50,00 лв. – ю.к. възнаграждение), които му се дължат в съотношение (уважената част и целия
претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 69.27лв.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
искове, предявени от "Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя- инж. Б. И.и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, **********, срещу Г.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, че Г.С.М. ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата от 301,11
лева, представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода
в жилище, находящо се на адрес: гр. *******************, с абонаментен № ******
за периода от 14.07.2017 г. до 27.03.2019 г. и сумата от 54.40 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 04.08.2017 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 301,11 лева,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр.
д. № 225/2020 г. по описа на Районен съд – Брезник, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни, поради погасяването им по
давност за разликата до пълния претендиран размер от 324.11 лева на иска за
главница за периода от 14.03.2017 г. до 14.07.2017 г., както и за разликата до
пълния претендиран размер на иска за законна лихва за забава от 60.78 лева.
ОСЪЖДА
Г.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ********** сумата от 304.81лв. - разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК: *********
и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ********** сумата от 69.27лв,
представляваща направени делото и по частно гражданско дело № 225/2020 г. по
описа на БрРС разноски, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА
"Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 22.91лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.
г. д. № 255/2020 г. на БрРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: