№ 1991
гр. Варна, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100502566 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:17 часа се явиха:
Въззивникът ИР. АН. Ц., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. С.С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Д. В. Г., редовно и своевременно призован, явява се лично и се
представлява от адв. П.Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ЦВ. В. Г. , редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. П.Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ИР. АН. Ц. срещу Решение № 839 от
12.07.2021г. по гр.д. № 3793/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с коeто на основание чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена молбата на въззивницата за постановяване на мерки за защита
от актове на домашно насилие, извършени на 06.03.2021г., 09.03.2021г. и на 14.03.2021г. по
отношение на извършителите ЦВ. В. Г. с ЕГН ********** и Д. В. Г. с ЕГН ********** по
реда на ЗЗДН.
1
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение
на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че установените по делото са
анализирани превратно и противоречиво от ВРС, извън предмета на доказване по делото.
Молбата е основана на твърдения за осъществени от ответниците актове на психическо и
емоционално насилие, в проведени от нея и чрез дъщеря й телефонни разговори, в които
ответниците отправили спрямо молителката заплахи и закани за саморазправа. Така
описаните актове са декларирани в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Като доказателства
по делото са приети разпечатки за детайлно потребление на посочените мобилни номера,
звуков файл от подаден сигнал на тел 112, както са събрани и гласни доказателства. От
съвкупността им се установява на описаните дати, място и обстоятелства, спрямо
молителката са отправени закани и заплахи от ответниците, съставляващи по правната си
същност актове на психическо и емоционално насилие по смисъла на ЗЗДН. Ирелевантно
отношение спрямо предмета на доказване имат въпросите касаещи собствеността, полагани
грижи за съпруга й и т.н. Ответниците и понастоящем отправят заплахи и закани спрямо
въззивницата, а чрез действията си и реализират същите. Отправила искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното да се отмени и вместо него се постанови
решение, с което се постановят претендираните мерки за максималния предвиден в закона
срок.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Д. и Ц. Г.и, с
което се оспорват доводите в жалбата и се излагат други, с които се обосновава правилност
и законосъобразност на решението. Посочват, че по делото не са установени проведените
телефонни разговори в твърдяните моменти и обстоятелства, а в изреченията „Кажи на
майка ти, че ние ще го погребем!“, „Къде е баща ми!“ не се съдържа вербална агресия,
заплаха или закана. Не е установено същите да са и изречени по категоричен начин.
Молителката спекулира с правото си на защита, дадена по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с цел
удовлетворяване на собственически претенции, което се установява от показанията на
незаинтересования свидетел Д.П.. От същите се установява, че проведеният между Ц.Г. и
въззивницата разговор не е бил със съдържанието описано в декларацията. Ето защо
твърденията на молителката не отговарят на истината, поради което молбата следва да се
остави без уважение, както следва и да отпадне забраната въззиваемите да приближават
молителката в собствения си имот.Отправено е искане решението да се потвърди.
АДВ. С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Н.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. Възразявам изобщо да бъдат приети разноските, не е
представено доказателство за реалното им заплащане. Същата ситуация имахме и пред
първа инстанция.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемите страните списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да постановите акт, с който да отмените постановеното решение и да
постановите мерки за защита така, както сме искали още пред първа инстанция. Подробни
мотиви сме изразили в депозираната въззивна жалба. Считаме, че още в първа инстанция се
събраха достатъчно писмени и гласни доказателства, които кореспондират с наведените и
декларирани факти и обстоятелства от доверителката ми за това, че спрямо нея са
осъществени актове на психическо и емоционално насилие от двамата въззиваеми в
настоящото производство. За жалост, първоинстанционният съд считаме, че е изгубил
фокуса на изследване дали, от кого, спрямо кого и какви актове на домашно насилие са
осъществени. Пречупил е през различна призма събраните доказателства, с което е
постановил едно порочно и неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния
закон, решение, което ние атакуваме. Не претендираме разноски. Видно от Определение №
5147/13.09.2021г. на първа инстанция и депозирания от нас отговор на 05.08.2021г. същият
случай по отношение на разноските се разви и пред Варненски районен съд.
АДВ. Н.: Моля да отхвърлите така подадената въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна. Считаме, че жалбата не следва да се уважава. Изложеното в нея е неоснователно,
доколкото по делото категорично се обориха твърденията, които молителката беше
изложила за упражнено домашно насилие. В хода на първоинстанционното производство се
установи, че такова не е осъществявано. На първо място, защото страните при срещите си по
никакъв начин не са упражнили домашно насилие. На следващо място, защото самото
насилие, ако приемем, че има такова психическо, е с много нисък интензитет, за да се налага
подобна мярка. Считам, че самата мярка нарушава основни конституционни права, свързани
с правото на собственост на имота, в който и към настоящия момент моите доверители не
могат да влязат, защото молителката продължава да го ползва без да има каквито и да е
основания за това. Тя дори не е и наследник, т.е. тя няма права като наследник върху този
имот конкретно. На следващо място, ние оборихме всички твърдени актове за домашно
насилие. Установи се, че на 06.03. насам има само един телефонен разговор и той е бил
проведен от свидетеля Н.Г.. На 09.03. се установи, че Ц.Г. е била в полицейското
3
управление в А.. Там е провела телефонния разговор пред полицай, който изложи много
подробно пред съда какъв е бил поводът Ц. да е в полицейското управление и какво е било
съдържанието на разговора, което е коренно различно от заявеното. На 14.03. ние слушахме
запис от тел. 112, откъдето става ясно, че молителката се домогва да влезе в имота и има
претенции върху този имот. Именно затова се опитва чрез полиция да влезе в чужд имот,
оплаквайки се, че той е бил заключен. Тя няма никакви собственически права. Между
страните се води гражданско дело, което е инициирано за разваляне на този нотариален акт,
който е свързан с прехвърлянето на имота, от който моите доверители са отстранени, в
момента делото е висящо пред ВРС. Аз считам, че тази заповед за защита е поискана
единствено, за да осигури комфорта на молителката в процесния имот. Моля да оставите в
сила решението на Варненски районен съд, който е обсъдил всички доказателства по делото,
които бяха събрани. Изследвал е причините за влошените отношения между страните,
изследвал е и личността на страните, тяхното поведението и в съдебния процес, затова
считам, че следва съдът да остави в сила това решение, за да можем най-сетне да си влезем в
имота, защото той няма нищо общо с делото за домашно насилие. Моите доверители извън
това нямат никакъв контакт с молителката, не я застрашават. Ц.Г. живее в столицата, а
доверителят ми също няма данни да я е търсил по някакъв повод, освен във връзка с
имотите, които са им общи. Те имат и делба. Моля да ни присъдите сторените разноски.
Действително на първата инстанция сме пропуснали да представим преводните бордера за
направените плащания, сумите са платени в брой, това е посочено в самия договор за правна
помощ.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4